Р E Ш Е Н И Е

№ 400

гр.Плевен, 15.07. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Цветелина Кънева

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 524 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 215 от 01.04.2019 г., постановено по НАХД № 35 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 357417-F404839/10.09.2018г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което на „Пандолфи Е Т. ***, представлявано от В.Г.Т., на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Със същото решение на основание чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК дружеството е осъдено да изплати направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100,80 лв.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Пандолфи Е Т. ***, чрез адв. О.Б. ***, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че същият е постановен в противоречие на закона, тъй като не е приложена правилно правната норма на чл. 182, ал.1 от ЗДДС. Сочи се, че спорът, който се повдига е относно факта, че за да е налице нарушение е необходимо освен да не е отчетено съответното Кредитно известие, това следва да е довело до определяне на данък в по-малък размер, т.е двете условия следва да са кумулативно изпълнени. Счита се, че при постановяване на решението си съдът не е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е формирал вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка. Счита се, че обсъждането от съда на съдебносчетоводната експертиза е извършено в противоречие с направените от вещото лице констатации. Посочва се, че в представената и приета по делото експертиза, вещото лице икономист е записало дословно на стр. 3 „Неотчитането на процесното КИ №0900018583/18.05.2018г. с ДО 67.90лв. и ДДС 12.98лв. е довело до определяне на данък в по-малък размер 12.98 лв. за възстановяване“. Счита се, че пренасяйки в решението си тази констатация на вещото лице, съдът е изпуснал най-съществения елемент, че става въпрос за възстановяване на данък, а не за внасяне, като по този начин бюджетът не е ощетен, тъй като данъкът за възстановяване в по-малък размер не води до определяне на данък в по- малък размер, нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗДДС възстановяването на искания ДДС става винаги след извършване на проверка и едва тогава се възстановява. Сочи се, че определяне на данък в по-малък размер ще е налице, ако резултатът за периода бе ДДС за внасяне и неотчитането на конкретното КИ е довело до определяне на данък в по-малък размер, с което щеше да е ощетен бюджета. Посочва се, че в конкретния случай, съгласно разпоредбите на чл.92 от ЗДДС, възстановяването на изискуемия ДДС става по определена от закона процедура, след извършване на проверка, като по тази причина няма начин да се възстанови повече, отколкото е било дължимо. Счита се, че в тази посока са и свидетелските показания на актосъставителя, които изобщо не са обсъдени от страна на съда, като актосъставителят изрично е заявил, че неотчитането на конкретното КИ не е довело до определяне на данък в по-малък размер и съответно не е довело до ощетяване на бюджета. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „Пандолфи Е Т. *** не се представлява.

За ответника – ТД на НАП – Велико Търново в съдебно заседание се явява юрисконсулт Ж., която счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Пандолфи Е Т. *** за това, че при възложена проверка с РИП №П-04001518151662-ОРП-001/20.08.2018г. е установено, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, което е довело до определяне на данък в по-малък размер. Като получател на кредитното известие №0900018583/18.05.2018г. с ДО -67.90лв. и ДДС -12.98лв. от „Ауто хит“ ООД, дружеството не е отразило полученият данъчен документ в дневника за съответния данъчен период – периода на издаване на КИ – м.май 2018г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 12.98лв. Кредитното известие е отразено в дневник покупки за данъчен период м.май 2018г. след връчено Съобщение по чл.103 от ДОПК №П-04001418151662-177-001/28.08.2018г., т.е. действията по отразяване в дневник покупки на издаденото КИ са извършени през м.08.2018г. Нарушението е квалифицирано по чл.124 ал.5 от ЗДДС.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл.заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че дружеството е извършило нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС, тъй като издаденото кредитно известие през м.май 2018г. не е отразено в дневника за покупки през м.май, а е отразено от задълженото лице в дневника за покупки през м.август 2018г. и то на база корекция, след получаване на съобщение по чл.103 от ДОПК за отстраняване на несъответствия в подадената справка декларация за м.май 2018г. За да достигне до този извод съдът е анализирал нормите на чл.124 ал.5 и чл.182 ал.1 от ЗДДС и ги е съпоставил с доказателствата по делото.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд за безспорно извършено и доказано нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС от страна на дружеството. Последната разпоредба задължава регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. В изпълнение на тази разпоредба регистрираното лице е било длъжно да отрази издаденото КИ в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено- а именно месец май 2018г., независимо от момента на получаване. Посоченото не е сторено и кредитното известие е отразено в по-късен момент, през м.08.2018г., и то след получено съобщение по чл.103 от ДОПК, с което е нарушена нормата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС. С това е бил ощетен фиска, тъй като при проверката от декларираната сума ДДС за възстановяване – 621.52 лв. в резултат на установената грешка и извършена корекция от дружеството след покана от проверяващия орган по реда на чл. 103 от ДОПК реално е установена по-малка сума за възстановяване – 608.54 лв., респективно по-голям размер на задължението. В подкрепа на изложеното е и санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, съобразно която се налага имуществена санкция на регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. Т. е. от обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за отразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица и ЕТ е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215 от 01.04.2019 г., постановено по НАХД № 35 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.