Р E Ш Е Н И Е

395

гр.Плевен, 15.07.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                        Председател: Николай Господинов

                                                                   Членове: Елка Братоева

                                                                                   Цветелина Кънева

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 522 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 269 от 16.04.2019 г., постановено по НАХД № 345 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-006183 от 23.11.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на В.Е.К. *** на основание чл.183 ал.6 вр. с чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец, за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. 

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.Е.К., чрез адв. Я.Д. ***, в която са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че описаната фактическа обстановка не се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Посочва се, че при наличие на разнообразие от светофарни сигнали със значение, неразрешаващо преминаването, необходимата конкретизация на деянието, в което се е изразило административното нарушение, би била постигната посредством подробно описание на местоположението на водача преди да предприеме маневрата, посочване на конкретния светлинен сигнал, при който водачът е предприел преминаването, местоположението му спрямо светофара и кръстовището, евентуално и значението на маневрата с оглед безопасността на движението, в хипотезите, в които забраняващите преминаването светофарни светлини допускат изключения. Счита се, че съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението от фактическа страна не съдържа посочване на обстоятелства от кръга на изброените, напротив, в същите изрично е посочено, че преминава през кръстовището на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Счита се, че от така описаното не става ясно дали жалбоподателят е бил навлязъл в кръстовището при забраняващ сигнал на светофара или го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал, след което при предшестващ червения, жълт сигнал, е предприел напускането /освобождаването/ на кръстовището, както го задължава чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП. Счита се, че не са представени доказателства, от които да е видно, по категоричен начин, че касаторът е извършител на процесното нарушение. Сочи се, че по делото от една страна са показанията на актосъставителя, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофара, а от друга са неговите твърдения, че е минал на жълт сигнал, като по делото няма и не е възможно да бъдат събрани други доказателства, които да потвърдят и съответно отхвърлят двете взаимно изключващи се тези. Счита се, че потвърждаването на наказателното постановление в случая би означавало да се изхожда само от предположения, което е недопустимо както с оглед забраната по чл.303 ал.1 от НПК, така и с целта, залегнала в чл.1 от ЗАНН — да се осигурят необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите. Посочва се, че административнонаказващият орган не е представил по делото никакви доказателства опровергаващи тезата му, че не е могъл да спре, без да създаде опасност за движението, т.к. вече бил навлязъл в кръстовището, а и жалбоподателят няма задължение да докаже тези факти, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган, поради което следва да се приема, че жалбоподателят е бил в хипотезата на чл.31, ал.7, т.4, изр.2 от ППЗДвП, т.е.същият е преминал на сигнал на светофара, който разрешава преминаването. Счита се, че при така установените по делото доказателства следва да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.6, т. 1от ЗДвП, поради което не следва да му бъде ангажирана административно-наказателна отговорност. На следващо място се сочи, че пред районния съд не са представени писмени доказателства за това има ли право актосъставителят, който е мл. полицейски инспектор да съставя актове, респективно преминал ли е успешно и положил ли е изпит. Счита се, че неправилно съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентен орган и не е събрал доказателства относно материалната компетентност на актосъставителя независимо, че в жалбата пред PC не е направено такова искане, както и не са представени доказателства относно успешно положен изпит по ЗДвП, за да може да издава АУАН при осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, и не е доказана компетентността му, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Счита се, че обжалваното НП е издадено при съществени фактически и правни разминавания и материални и процесуални нарушения, като всяко едно от тях взето самостоятелно и/или в съвкупност са абсолютни основания за неговата отмяна. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът В.Е.К. се явява лично и с адв.Д., който поддържа депозираната касационна жалба по наведените в нея основания.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на В.К. за това, че на 10.11.2018г. в 09:30часа в гр.Плевен при движение по ул.“******“ управлява л.а. „*****“ с рег.№***** като на кръстовището с бул. „*****“ преминава на неразрешаващ сигнал (червен) на светофарната уредба, работеща в нормален режим; повторност НП №18-0938-000403/24.01.2018г., връчено на 28.03.2018г. влязло в сила на 06.04.2018г.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е посочил, че кредитира с доверие свидетелските показания на длъжностните лица като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Счел е, че свидетелите пресъздават свои преки и непосредствени впечатления, като вниманието им е било насочено конкретно към спазване на правилата за движение по пътищата. Приел е, че от писмените доказателства се установява, че светофарната уредба на мястото на проверката е била синхронизирана. Посочил е, че възприетата фактическа обстановка не се опровергава от показанията на св.Г., като е счел неговите показания за заинтересовани от изхода на производството, тъй като свидетелят е бил спрян на същото място  и по същото време за идентично нарушение на правилата на ЗДвП, за което му е съставен АУАН. В заключение е направил извод, К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП, което е при условията на повторност. Счел е, че правилно е определена санкцията, а АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК. 

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Съдът е извършил анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е с писмените доказателства и въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка. Мотивите са ясни и непротиворечиви, и обосновават извод за правилно реализирана административно-наказателна отговорност. Не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения на К. АУАН, като от свидетелските показания се установява, че контролните органи са имали пряка видимост към светофарната уредба и са възприели противоправното действие на водача на автомобила.  Установява се, че светофарната уредба е била синхронизирана в момента на извършване на нарушението, което се изразява в преминаване на червен неразрешаващ сигнал. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на водача в акта, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, а е преминал на жълт сигнал. Дори св.Г. дава различни сведения, а именно,“..минахме на зелено, но в самото кръстовище, на излизане от него, светна жълтият сигнал..“. Районният съд е установил правилно фактите и е извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Безспорно е извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което правилно К. е санкциониран. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. Доколкото настоящият състав споделя изводите на районния съд относно фактическата обстановка, не следва да бъде коментирана хипотезата на чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП. Последното е така, тъй като вмененото нарушение е за преминаване на червена светлина на светофарната уредба. Не са представени доказателства в обратна насока, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление. Безспорно е доказано и обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на повторност, като правилно е приложена и санкционната норма.

Неоснователно е и възражението, че не са представени доказателства за компетентността на актосъставителя. По делото е приложена Заповед №81212-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в която т.3 заемащите длъжност „Младши автоконтрольор ІІ – І степен“ в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена са определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Св.М. Н. е мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Ето защо решението като съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 16.04.2019 г., постановено по НАХД № 345 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.  /п/                                                                                          

  

                   2. /п/