Р E Ш Е Н И Е
№ 395
гр.Плевен, 15.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и деветнадесета година, в
състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Цветелина Кънева
При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 522 по описа за 2019 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 269 от 16.04.2019 г., постановено по НАХД
№ 345 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 18-0938-006183 от 23.11.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на В.Е.К. *** на основание чл.183 ал.6
вр. с чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 (един) месец, за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от В.Е.К.,
чрез адв. Я.Д. ***, в която са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че описаната фактическа
обстановка не се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Посочва се, че
при наличие на разнообразие от светофарни сигнали със значение, неразрешаващо
преминаването, необходимата конкретизация на деянието, в което се е изразило
административното нарушение, би била постигната посредством подробно описание
на местоположението на водача преди да предприеме маневрата, посочване на
конкретния светлинен сигнал, при който водачът е предприел преминаването,
местоположението му спрямо светофара и кръстовището, евентуално и значението на
маневрата с оглед безопасността на движението, в хипотезите, в които
забраняващите преминаването светофарни светлини допускат изключения. Счита се,
че съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението от фактическа страна не
съдържа посочване на обстоятелства от кръга на изброените, напротив, в същите
изрично е посочено, че преминава през кръстовището на неразрешен сигнал на
светофарната уредба. Счита се, че от така описаното не става ясно дали
жалбоподателят е бил навлязъл в кръстовището при забраняващ сигнал на светофара
или го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал, след което при предшестващ
червения, жълт сигнал, е предприел напускането /освобождаването/ на
кръстовището, както го задължава чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП. Счита се, че не са
представени доказателства, от които да е видно, по категоричен начин, че
касаторът е извършител на процесното нарушение. Сочи се, че по делото от една
страна са показанията на актосъставителя, че жалбоподателят е преминал на
червен сигнал на светофара, а от друга са неговите твърдения, че е минал на
жълт сигнал, като по делото няма и не е възможно да бъдат събрани други
доказателства, които да потвърдят и съответно отхвърлят двете взаимно
изключващи се тези. Счита се, че потвърждаването на наказателното постановление
в случая би означавало да се изхожда само от предположения, което е недопустимо
както с оглед забраната по чл.303 ал.1 от НПК, така и с целта, залегнала в чл.1
от ЗАНН — да се осигурят необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите. Посочва се, че административнонаказващият орган не е
представил по делото никакви доказателства опровергаващи тезата му, че не е
могъл да спре, без да създаде опасност за движението, т.к. вече бил навлязъл в
кръстовището, а и жалбоподателят няма задължение да докаже тези факти, като
тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган, поради което
следва да се приема, че жалбоподателят е бил в хипотезата на чл.31, ал.7, т.4,
изр.2 от ППЗДвП, т.е.същият е преминал на сигнал на светофара, който разрешава
преминаването. Счита се, че при така установените по делото доказателства
следва да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.6, т. 1от ЗДвП,
поради което не следва да му бъде ангажирана административно-наказателна
отговорност. На следващо място се сочи, че пред районния съд не са представени
писмени доказателства за това има ли право актосъставителят, който е мл.
полицейски инспектор да съставя актове, респективно преминал ли е успешно и
положил ли е изпит. Счита се, че неправилно съдът е приел, че АУАН е съставен
от компетентен орган и не е събрал доказателства относно материалната
компетентност на актосъставителя независимо, че в жалбата пред PC не е
направено такова искане, както и не са представени доказателства относно
успешно положен изпит по ЗДвП, за да може да издава АУАН при осъществяване на
контролна дейност по ЗДвП, и не е доказана компетентността му, което води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Счита се, че
обжалваното НП е издадено при съществени фактически и правни разминавания и
материални и процесуални нарушения, като всяко едно от тях взето самостоятелно
и/или в съвкупност са абсолютни основания за неговата отмяна. В заключение се
моли за отмяна на оспореното решение.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът В.Е.К. се явява лично и
с адв.Д., който поддържа депозираната касационна жалба по наведените в нея
основания.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на В.К. за това, че на 10.11.2018г. в
09:30часа в гр.Плевен при движение по ул.“******“ управлява л.а. „*****“ с
рег.№***** като на кръстовището с бул. „*****“ преминава на неразрешаващ сигнал
(червен) на светофарната уредба, работеща в нормален режим; повторност НП
№18-0938-000403/24.01.2018г., връчено на 28.03.2018г. влязло в сила на
06.04.2018г.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът е посочил, че кредитира с доверие свидетелските
показания на длъжностните лица като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Счел
е, че свидетелите пресъздават свои преки и непосредствени впечатления, като
вниманието им е било насочено конкретно към спазване на правилата за движение
по пътищата. Приел е, че от писмените доказателства се установява, че
светофарната уредба на мястото на проверката е била синхронизирана. Посочил е,
че възприетата фактическа обстановка не се опровергава от показанията на св.Г.,
като е счел неговите показания за заинтересовани от изхода на производството,
тъй като свидетелят е бил спрян на същото място
и по същото време за идентично нарушение на правилата на ЗДвП, за което
му е съставен АУАН. В заключение е направил извод, К. е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП, което е при условията на
повторност. Счел е, че правилно е определена санкцията, а АУАН и НП са издадени
от компетентни за това органи.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана
административно-наказателната отговорност на водача на МПС. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от
настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на
основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Съдът е извършил анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е с писмените
доказателства и въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка.
Мотивите са ясни и непротиворечиви, и обосновават извод за правилно реализирана
административно-наказателна отговорност. Не е оборена доказателствената сила по
чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения на К. АУАН, като от свидетелските показания
се установява, че контролните органи са имали пряка видимост към светофарната
уредба и са възприели противоправното действие на водача на автомобила. Установява се, че светофарната уредба е била
синхронизирана в момента на извършване на нарушението, което се изразява в
преминаване на червен неразрешаващ сигнал. Не са представени доказателства в
подкрепа на твърдението на водача в акта, че не е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба, а е преминал на жълт сигнал. Дори св.Г. дава различни
сведения, а именно,“..минахме на зелено, но в самото кръстовище, на излизане от
него, светна жълтият сигнал..“. Районният съд е установил правилно фактите и е
извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Безспорно
е извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което правилно К. е
санкциониран. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и
правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето.
Доколкото настоящият състав споделя изводите на районния съд относно
фактическата обстановка, не следва да бъде коментирана хипотезата на чл.31 ал.7
т.4 от ППЗДвП. Последното е така, тъй като вмененото нарушение е за преминаване
на червена светлина на светофарната уредба. Не са представени доказателства в
обратна насока, които да дават основание за отмяна на наказателното
постановление. Безспорно е доказано и обстоятелството, че нарушението е
извършено при условията на повторност, като правилно е приложена и санкционната
норма.
Неоснователно е и възражението, че не са представени
доказателства за компетентността на актосъставителя. По делото е приложена
Заповед №81212-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в която т.3
заемащите длъжност „Младши автоконтрольор ІІ – І степен“ в СДВР/ОДМВР и в
техните териториални структурни звена са определени да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Св.М. Н. е мл.автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен и е компетентен да съставя АУАН
за нарушения по ЗДвП.
Ето защо решението като съответстващо на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 16.04.2019 г.,
постановено по НАХД № 345 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/