Р E Ш Е Н И Е

№ 438

гр. Плевен, 31.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 520 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 142 от 28.02.2019 г., постановено по анд № 71/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш Серия-К № 1101047 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на К.Л.И., ЕГН ********** в качеството му на управител на „Джуди-К.Л. ***, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че 20.05.2015 г. в 00:34 часа, на път Е-83, км.89.2, Околовръстен път Плевен, с МПС – „********““ с рег. № ****** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, а именно: при разрешена скорост 70км/ч., установена скорост 90 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД МВР – Плевен, представлявана от Директора, който счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в съществено противоречие с материалния закон. Сочи, че в сектор ПП при ОДМВР – Плевен не е постъпвала жалба по отменения ЕФ серия К и № 1101047, както и не е постъпвало искане от РС – Плевен за предоставяне на материалите по съставената административна преписка. Поради тази причина съдът не е имал възможност да определи неговата законосъобразност от гледна точка на преценка за давностни срокове. Датата на издаване на ЕФ може да бъде видяна от приложения с рег. № 316р-33706/16.12.2015 г. „Списък за обработка и въвеждане на фишове АТС „Multа Radar“ № 00209D32F66C – 12.05.2015 г. – 23.05.2015 г. Относно факта, че не са ангажирани доказателства, че са изпълнени указанията от инструкция за експлоатация на процесното средство за измерване на скоростта – мобилна система за видеоконтрол TFR1-М, сочи, че от страна на съда е допусната грешка. ЕФ серия К № 1101047 е заснет със стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „Multа Radar“, а не е заснет с мобилна система за видеоконтрол TFR1-М. Твърди, че видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Multi Radar“SD580 е техническа система, използвана при контрола за безопасност на движението и отговаря изцяло на изискванията на раздели „Общи изисквания“, „Одобряване на типа средства за измерване“ и „Първоначална и последваща проверка на средствата за измерване“, на глава „Контрол на средствата за измерване № 10.12.4888, „Multа Radar“ SD580 е система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от измерването. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Данните от радара, въведените ограничения и работните режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения видеоматериал. Всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично се записва и съхранява като отделен файл. Спазени са всички правила на Наредбата за средствата за измерван, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение. Данните от нея се използват за издаване на електронни фишове съгласно параграф 6, точка 63 от допълнителните разпоредби към същия този закон.

Твърди, че съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Следователно клип № S0000206F864 от 20.05.2015 г. представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. Сочи, че стационарната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение система Multi Radar е предназначена за видеонаблюдение в реално време на подвижни обекти, преминаващи през зоните за видеонаблюдение в реално време на подвижни обекти, преминаващи през зоните за наблюдение и е в експлоатация от 2010 г. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 е с дата на издаване от 08.12.2010 г. и е със срок на валидност до 08.12.2020 г., т.е. към дата 20.05.2015 г. се явява технически годно средство.

Счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, няма съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му е била 90 км/ч при разрешена такава в извън населено място 070 км/ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС тип стационарна система „MULTА RADAR“ SD580 и отчетен толеранс на измерената скорост от 3%. Скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване и е със срок на валидност на одобряване на типа до 24.02.2010 г.

Относно това, че не е доказано безспорно и обстоятелството какво точно е било ограничението на скоростта в процесния участък, касаторът прилага удостоверение от ОПУ – Плевен, че към датата на заснемане на нарушението, стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение Multа Radar“ SD580 № 00209D32F66C е била сигнализирана с пътни значи Т 17. Но тъй като материалите по административната преписка не са изискани от съда, вследствие на това същият е нямал данни за този факт. В заключение моли съда да отмени решението по анд № 71/2018 г. по описа на РС – Плевен и да потвърдите ЕФ серия К и № 1101047.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба К.Л.И. не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че Електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е издаден за това, че на 20.05.2015г. в 00.34 ч. по Е83 89,2км. по Околовръстен път-Плевен, К.И.  управлявал МПС „*******“ с рег.№ ***** със скорост 90 км/час при разрешена 70км./ч., превишена скорост 20 км./ч., установено с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С, за което  на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП И. не е представил в ОДМВР – гр.Плевен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Съдът констатирал, че ЕФ няма дата, а на него само е отбелязано, че е издаден за нарушение от 2015г. и направил извод, че това поставя в невъзможност  нарушителя и съда да определи неговата законосъобразност от гледна точка на преценка за давностни срокове, какви са били законите, действащи към момента на нарушението или за каквото и да е друго обстоятелство, като по този начин в голяма степен е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Анализирайки разпоредбата на чл.34, ал.1, предл.второ от ЗАНН, съдът приел, че  в ЕФ не е посочена датата на издаване, а само дата на извършване на нарушението, поради което може само да се предполага дали са били спазени сроковете и колко време след нарушението е издаден ЕФ .

Съдът изложил и мотиви, че не са ангажирани доказателства ,че са изпълнени указанията от инструкция за експлоатация на процесното средство за измерване на скоростта- мобилна система за видеоконтрол TFR1-M. В точка 1 от Инструкцията е посочено, че радарът трябва да се насочи успоредно на пътното платно, при допустимо отклонение 8 процента към лентата за движение, която ще извършва измерването. Съдът изложил мотиви, че никъде по делото няма данни за това по какъв начин е извършено насочването на това средство, съответно дали са спазени тези технически изисквания на съответност на лъча на измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва измерването. Снимки по делото няма приложени. На следващо място приел, че в цитираната инструкция е записано, че системата за наблюдение може да се ползва само от служители, преминали първоначално обучение за работа с тях и притежаващи протокол, издаден от сектор „Полицейска техника”. Констатирал, че никъде по делото няма данни кои са лицата, които са извършвали измерването, нито дали тези лица са преминали съответния курс за първоначално обучение за работа с това техническо средство. В точка 6.4 на същото указание е записано, че след като се заснеме нарушение, служителят, извършил измерването трябва да попълни дневник на техническото средство. Съдът констатирал, че и такъв по делото няма представен.

Съдът приел, че не е доказано безспорно и обстоятелството какво точно е било ограничението на скоростта в процесния участък от пътя. Жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като констатирал, че няма доказателства по какъв начин е определено ограничението на скоростта. Дали със специален пътен знак, или защото автомобилът се е движил в населено място, магистрала или др. Къде се е намирал този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на действие.

Съдът направил извод, че непосочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, предпоставя неяснота относно конкретните параметри на вмененото нарушение и пределите на следващата се за него отговорност като правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. Приел, че в конкретния случай описание на нарушението и неангажирането на каквито и да било докацзателства, че то е извършено и надлежно констатирано и документирано, не позволява еднозначен извод относно извършено ли е нарушение, от кого и какво точно нарушение.

Така посочените процесуални пропуски според въззивния съд правят невъзможно да се провери дали нарушението е правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и дали законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на И.. Съдът констатирал, че в настоящия случай е представен като писмено доказателство само ЕФ, който дори не е придружен със снимки. По правило ЕФ възпроизвежда текстуално информацията, съдържаща се като данни в направения от стационарна система MULTA RADAR SD580 запис/снимки на нарушителя. Последните следва да са годни, за да обусловят безсъмнено и да обосноват безспорно посочените в чл.189,ал.4 от ЗДвП реквизити, явяващи се гарант за законосъобразност. Такава годност ще е налице при единство и еднопосочност между направения запис/снимки и издадения ЕФ. В процесния случай това не е налице.

На тези основания съдът отменил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция, като се запозна с приложените по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата против оспорения Електронен фиш серия К №1101047, е депозирана от К.Л.И.,*** до Районен съд-Монтана и е заведена с вх.№000-23177/7.12.2018 год. на ОД на МВР Монтана. Тъй като издател на ЕФ е ОД на МВР-Плевен и преписката по издаването му не се намира в ОД на МВР-Монтана, последната с писмо, към което са приложени единствено ЕФ и жалбата на И., ги е изпратила в Районен съд –Монтана. С резолюция от 21.12.2018 год. върху придружителното писмо, с което ЕФ и жалбата са изпратени в РС-Монтана, е постановено „Да се изпрати по компетентност на РС-Плевен“. Това писмо, жалбата и ЕФ са постъпили в РС-Плевен и са заведени с вх.№707/28.12.2018 год. Образувано е анд 71/2019 год. по описа на РС-Плевен и е разпределено на съдия-докладчик. Последният не е изпратил препис от жалбата на ОД на МВР-Плевен, нито е изискал преписката по издаване на оспорения ЕФ, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание с Разпореждане №130/11.01.2019 год., постановил е да бъдат призовани страните и свидетелите, разгледал е делото в едно съдебно заседание и е постановил оспореното решение.

При тези данни, касационната инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение на Районен съд-Плевен са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В нарушение на служебното начало по 107 от НПК, съдът се е произнесъл по правилността и законосъобразността на оспорения електронен фиш при неизяснена фактическа обстановка, като не е изпратил препис от подадената жалба на насрещната страна и не е изискал комплектоване на административнонаказателната преписка, в нарушение на собственото си задължение, разписано в чл.60 от ЗАНН и чл.107 от НПК. Ответникът-ОД на МВР-Плевен обективно не е могла да комплектова преписката и да я изпрати в съда, защото жалбата е била подадена чрез друга дирекция, поради което това опущение е следвало да бъде поправено от съда. От това следва, че изводите на съда за несъответствие на електронния фиш с материалноправните и процесуалноправните норми на ЗАНН и ЗДвП са необосновани и незаконосъобразни. Съдът не е могъл да извърши проверка на ЕФ, без да установи какви са били фактическите основания за издаването му в тяхната цялост, както и без да се запознае с подготвителните издаването на фиша документи. Вместо да изиска и събере тези доказателства служебно, той се е позовал на неизпълнение на това задължение от ответника, без да отчете, че жалбата не е подадена чрез ОД на МВР-Плевен. Допуснатото от съда нарушение на чл.60 от ЗАНН и чл.107 от НПК е довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Неустановяването на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, прави невъзможно извършването на преценка относно законосъобразността на оспорения във въззивното производство електронен фиш. Пред настоящата инстанция са представени нови доказателства от ответника, които установяват допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, а именно че делото е останало непопълнено с доказателства, поради неизпълнение на задължението на съда за приобщаване на преписката по издаване на ЕФ. Допуснатите от въззивния съд и посочени по-горе нарушения са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми са гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Посоченото нарушение препятства и настоящата инстанция да провери правилността на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска цялата административнонаказателна преписка ; да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства, включително и тези, представени пред настоящата инстанция с касационната жалба; да отговори на оплакванията в жалбата и да направи крайни изводи за законосъобразността и правилността на оспорения ЕФ, респективно за основателността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 142 от 28.02.2019 г., постановено по анд № 71/2019 г.на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2. /п/