Р E Ш Е Н И Е
№ 397
гр.Плевен, 15.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и деветнадесета година, в
състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Цветелина
Кънева
При секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 519 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 74 от 06.02.2019 г., постановено по НАХД №
2469 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 18-0938-002184/15.05.2018 г. на Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с което на Г.В.К. от гр.Плевен на основание чл.174,
ал.3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.В.К.,
чрез адвокат С.С. от САК, в която се счита, че същото е порочен съдебен акт.
Сочи се, че при
описанието на нарушението е допуснато смесване на две възприети правни
квалификации от страна на наказващия орган - тази по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и
тази по чл. 174, ал. 3 от същия закон. Твърди се, че има смесване на два
фактически състава на две приложими норми по чл. 174 на ал. 1 и на ал. 3 от
ЗДвП и в случая за нарушителя е трудно да разбере за коя от описаните хипотези
в акта и НП следва да носи отговорност и по кой текст, тъй като наказанията са
индивидуализирани по различен начин като вид и размер в тези два текста от
закона. Посочва се, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда да се
санкционира водач, който откаже установяване наличието на наркотични вещества
чрез техническо средство ИЛИ с медицинско изследване, като тези два метода са
предвидени алтернативно. Счита се, че санкциониращият орган неправилно е
квалифицирал действията на жалбоподателя като нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП, а именно, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотици. Сочи се, че
съобразно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с
техническо средство за установяване на употреба на наркотици, не би извършил
нарушение, ако беше дал кръвна проба за медицинско изследване,
като в случай че откаже и
медицинското изследване, за което
обстоятелство не са налице данни, жалбоподателят би извършил нарушение
на чл. 173, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, а именно, че не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване. Счита се, че е налице противоречие между изложените в
атакуваното НП обстоятелства и приетите по делото доказателства, което
съставлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 във вр. с т. 6 от ЗАНН,
което представлява и формално основание за отмяна на НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Г.В.К. не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на К. за това, че на 03.05.2018г. в
01:40часа в гр.Плевен, на ул.“*****“ до
№** с посока на движение гр.Ловеч, управлява собствения си л.а. „*****“ с рег.№*****,
като отказва да бъде проверен с тех.средство Дръг тест 5000 с №ARHJ005 за употреба на наркотични вещества или техните
аналози; водача е поканен многократно да му бъде извършена проверка с
тех.средство; издаден талон за мед.изследване №0001507; водача е сам в
автомобила; изпробван за употреба на алкохол с тех.средство Дрегер и теста е
отрицателен. Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 от
ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че акта и НП са издадени от компетентни за това лица, при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е, че в
наказателното постановление е описано по ясен начин нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, както и правилно е определена правната квалификация,
като неоснователно е възражението, че К. е обвинен за двете форми на
изпълнителното деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП. По съществото на спора съдът е
приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установява нарушение на правилото за поведение въведено в чл.174 ал.3
от ЗДвП, извършено от жалбоподателя. Приел е още, че размерът на наложените
наказания е абсолютно определен в закона и правилно е приложен. Счел е, че
случаят не представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно
реализирана административно-наказателна отговорност на К.. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от
настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне, предвид
нормата на чл.221 ал.2 изр. Второ от АПК. Възраженията в касационната жалба
преповтарят доводите, изложени в жалбата пред районния съд. Последният се е
произнесъл по възраженията и е приел, че по безспорен начин е доказано
извършването на вмененото нарушение. Не са налице сочените в касационната жалба
съществени процесуални нарушения по отношение на нарушението по чл.174 ал.3 от
ЗДвП. И в акта и в НП е описано пълно и точно самото нарушение - водачът е отказал да бъде проверен с
тех.средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
обстоятелствата, при които е извършено, като е дадена правилна правна
квалификация. Ето защо не е нарушено правото на защита на лицето и същото е
разбрало какво е вмененото му нарушение, което обстоятелство се установява от
доводите и възраженията направени от К. в жалбата пред районния съд. Ето защо
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 06.02.2019 г.,
постановено по НАХД № 2469 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/