О      П      Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н      И      Е

 

№ 1200

 

гр. Плевен, 21.06.2019г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на двадесет и първи юни 2019г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 517/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение № 525/10.09.2018г. по адм.д. № 517/2018г. АС – Плевен е осъдил ИААА- София на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на М.Н. *** обезщетение в размер на 350 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи  направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 538/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на НП № 35-0000029/31.01.2018г. на Началника на ООАА- Плевен като незаконосъобразно.

В срока за обжалване на решението, ищецът чрез адв. Ц. *** е подал касационна жалба до ВАС срещу решението в частта за разноските с искане да се присъдят направените разноски в размер на 310 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. Основното възражение е, че в производствата по ЗОДОВ се прилага нормата на чл. 10 ал.3, която изключва общите правила на ГПК.

Ответникът по жалбата – не е изразил становище.

С Определение № 7610/21.05.2019г. по адм. д. № 13353/2018г. ВАС е приел, че по същество касационната жалба представлява искане за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК и го изпратил за произнасяне на настоящия съд.

Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл. 144 АПК.

Молбата е допустима, но неоснователна.

В мотивите на решението си съдът се е произнесъл и по направеното искане за присъждане на деловодни разноски като е изложил, че искането за плащане на направените разноски по нахд е предявено за пръв път с подаването на исковата молба в съда, признава се от ответника и въпреки отправената от него писмена покана, ищецът не е посочил сметка, по която да бъде преведена сумата. Ето защо съдът е счел, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, поради което съобразно чл. 78 ал.2 от ГПК разноските следва да се възложат върху ищеца, а претенцията за присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство се явява неоснователна. По тази причина и не е присъдил разноски на ищеца.

Съдът поддържа изцяло тези си фактически и правни изводи.

Разноските следва да останат за сметка на ищеца, така както са направени на осн. чл. 78 ал.2 ГПК, тъй като ответникът признава иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК, която е приложима в случая, не е уредена в специалния закон – чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, затова и разпоредбата е субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК вр. чл.1 ал.2 ЗОДОВ.

Съдът не намира основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 248 ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът

 

 

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Н. ***, чрез адв. Ц. *** за изменение на Решение № 525/10.09.2018г. по адм.д. № 517/2018г. АС – Плевен в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                        С  Ъ  Д  И  Я :