О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
гр. Плевен, 21.06.2019г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи юни 2019г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 517/2018г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 525/10.09.2018г. по адм.д. № 517/2018г. АС
– Плевен е осъдил ИААА- София на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на М.Н. ***
обезщетение в размер на 350 лв. за причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 538/2018г. по описа на
Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на НП № 35-0000029/31.01.2018г. на
Началника на ООАА- Плевен като незаконосъобразно.
В срока за обжалване на решението, ищецът чрез адв. Ц.
*** е подал касационна жалба до ВАС срещу решението в частта за разноските с
искане да се присъдят направените разноски в размер на 310 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение и държавна такса. Основното възражение е, че в
производствата по ЗОДОВ се прилага нормата на чл. 10 ал.3, която изключва
общите правила на ГПК.
Ответникът по жалбата – не е изразил становище.
С Определение № 7610/21.05.2019г. по адм. д. № 13353/2018г.
ВАС е приел, че по същество касационната жалба представлява искане за изменение
на решението в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК и го изпратил за
произнасяне на настоящия съд.
Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл. 144 АПК.
Молбата е допустима, но неоснователна.
В мотивите на решението си съдът се е произнесъл и по
направеното искане за присъждане на деловодни разноски като е изложил, че
искането за плащане на направените разноски по нахд е предявено за пръв път с
подаването на исковата молба в съда, признава се от ответника и въпреки отправената
от него писмена покана, ищецът не е посочил сметка, по която да бъде преведена
сумата. Ето защо съдът е счел, че ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признава иска, поради което съобразно чл. 78 ал.2 от ГПК
разноските следва да се възложат върху ищеца, а претенцията за присъждане на
направените деловодни разноски в настоящото производство се явява
неоснователна. По тази причина и не е присъдил разноски на ищеца.
Съдът поддържа изцяло тези си фактически и правни
изводи.
Разноските следва да останат за сметка на ищеца, така
както са направени на осн. чл. 78 ал.2 ГПК, тъй като ответникът признава иска и
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК, която е приложима в
случая, не е уредена в специалния закон – чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, затова и разпоредбата
е субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК вр. чл.1 ал.2 ЗОДОВ.
Съдът не намира основание за изменение на решението в
частта за разноските, поради което искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 248 ал.3 ГПК вр. чл.
144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на М.Н. ***, чрез
адв. Ц. *** за изменение на Решение № 525/10.09.2018г. по адм.д. № 517/2018г.
АС – Плевен в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд – Плевен в
7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
С
Ъ Д И Я :