Р E Ш Е Н И Е

№ 443

гр. Плевен, 31.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 515 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 242 от 8.04.2019 г., постановено по анд № 2869/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-000540 от 17.02.2017 г. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен, с което на К.Г.К., ЕГН ********** ***, основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП за това, че на 8.02.2017 г.. в 10:30 часа в гр. Плевен, на ул. „*****“ до № * към ресторант „**“ управлява лек автомобил *** с рег. № *****, собственост на БСТДП, като е без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и не представя СРМПС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Г.К., в която излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и моли съда да го отмени. Твърди, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като, видно от показанията на свидетеля М. Н., същият няма ясни спомени за конкретния случай, т.е. не е присъствал на нарушението и следователно не е спазено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същият само потвърдил, че актът е съставен в негово присъствие и че е подписан от него. Твърди, че не е спазено и изискването на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй като законът изисква минимум двама свидетели посочени в АУАН, единият от които да е очевидец. По този начин се създава съмнение относно извършването на нарушението, тъй като не е спазен процесуалния ред за доказването му. В този смисъл счита за нарушена и разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. След като единият свидетел не си спомня какво се е случило, а другият е актосъставителят, който е заинтересован, тъй като е служител на МВР, то НП се явява незаконосъобразно. Твърди още, че е налице различна описана фактическа обстановка в АУАН и НП, което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че НП е издадено в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Излага доводи, че АНО не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката, в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В заключение моли за отмяна на НП.

Касаторът е депозирала и подробно писмено становище с вх.№2932/10.06.2019 год., в което е изложила аналогични на релевираните с жалбата оплаквания.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 6.02.2017 год. бил съставен АУАН №540, с бл.№998171 против К. за това, че на 6.02.2017г. около 10:30 часа в гр.Плевен, ул „******“ до №****, към р-нт „***“ управлява  л.а. „****“ с рег.№*****, собственост на БТСДП, като управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение, не е изпълнила задължението си да заплати  в срок фиш, сер. №387873/11.02.2016г. и не представя свидетелство за регистрация  на МПС. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.137а, ал.1, чл.171 т.1 б. „д” и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 6.02.2017 год. Въз основа на акта било издадено процесното НП № 17-0938-000540 от 17.02.2017 год. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Плевен, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки. НП било връчено лично на жалбоподателя на 15.11.2018 год.

Горната фактическа обстановка съдът приел за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели. От показанията на актосъставителя и свидетеля Н. установил, че К. е управлявала лекия автомобил и при извършената й проверка е било установено, че по време на движение не е използвала обезопасителен колан, не е заплатила глоба, наложена с фиш и не  е  носила СРМПС част ІІ.

Съдът направил извод, че НП е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приложената към делото в заверено копие на Заповед № 8121з – 748 от 24.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи, според т.2.11 от която Началниците на сектор ПП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

По пункт първи от НП съдът приел, че К.   е санкционирана за нарушение на 137а, ал.1 от ЗДвП, което е описано ясно  и точно, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в НП. Извършването на нарушението според въззивния съд се потвърждава категорично от събраните по делото гласни доказателства.  Не са ангажирани доказателства, че автомобилът не е оборудван с обезопасителен колан или че водачът има медицински противопоказания за използването му или други доказателства, които да водят до различен извод. Приел, че санкционната норма е определена правилно – чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като е наложено наказание в абсолютния предвиден в нормата размер. Изложил мотиви, че относно това нарушение правилно е издирен и приложен материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения при констатирането му, нито при издаването на НП.

По пункт 2 от НП съдът приел, че К. е е  наказана за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, за което съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидена санкция глоба в размер на 10,00 лв. Изложил мотиви, че свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство са изискуеми документи съобразно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства съдът установил по несъмнен начин, че на посочените в НП място и време К. е управлявала МПС , без да носи свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Била е спряна за проверка от органите на МВР и не е представила такова. 

Съдът направил извод, че така описаните две нарушения се доказват безспорно от показанията на актосъставителя , който е бил категоричен, че е възприел лично нарушенията и ясно и категорично потвърдил обстоятелствата, отразени в АУАН-а. Свидетелят Н. добросъвестно признал пред съда, че няма ясни спомени за конкретният случай, но потвърдил ,че актът е съставен в негово присъствие и е подписан от него.

Съдът възприел като недоказано твърдението на К., че имало други двама свидетели и че полицаите са предубедени и техните показания не следва да се ценят като достоверни. Според РС контролните органи не са страни в производството, не са ангажирани доказателства за предубеденост, показанията им са дадени след предупреждение за отговорността, която предвижда НК за лъжесвидетелстване и затова ги е кредитирал като достоверни.

Съдът  не констатирал допуснати съществени нарушения на административно производствените  правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, водещи до отмяна на наказателното постановление. Съставеният АУАН според РС е съобразен с изискванията на закона /чл. 42 от ЗАНН/, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение, във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между правната квалификация и словесното му описание както в АУАН, така и в НП. На тези основания съдът приел, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните  правомощия за тези действия. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Затова приел за неоснователно оплакването на К. в писмените бележки, за нарушение на чл.42 т.7 /липсата на свидетели / и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за неизчерпателно и неясно формулиране на обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и доказателствата, които го потвърждават. Позовал се на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига нарушението, авторството и вината на нарушителя да са безспорно установени. По същите съображения съставянето на АУАН от актосъставител и в присъствието на само един свидетел на нарушението не представлява според РС съществено нарушение на процесуалните правила. За неоснователни съдът приел и възраженията, че в НП не били посочени доказателствата, от които да се изведе извод за виновност на нарушителя, предвид, че АУАН има доказателствена стойност и след като е подписан без възражения от нарушителя, именно това е доказателството, мотивирало административнонаказващият орган да приеме, че нарушението е извършено от посоченото за нарушител лице виновно. За неоснователно съдът приел и оплакването, че в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващият орган не е извършил проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Въззивният съд приел, че в случая тази проверка е извършена и след като административнонаказващият орган е приел, че нарушението, авторството и вината са безспорно установени е издал оспореното НП. От друга страна, ЗАНН не изисква тази проверка на административнонаказващият орган да бъде обективирана в протокол или друг документ, още повече,че жалбоподателя дори не посочил пред АНО конкретни възражения, а само в акта изписал: ”възразявам”.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира  оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените с НП нарушения. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението в касационната жалба и в писмените бележки за неправилност на изводите на съда, поради неотчитане на допуснатото нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Не се спори, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел –М.Н., вписан като очевидец, присъствал при установяване на нарушението. Законът използва множествено число в нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, не за да регламентира изискване актът да се състави в присъствие на повече от един свидетел, а за да укаже, че в случаите, когато на нарушението са присъствали повече от един свидетел, за актосъставителя възниква задължение да се впишат всички присъствали свидетели. Последното е установено като изискване от законодателя не само с оглед доказателствената стойност на акта от гледна точка обезпечаване на неговите реквизити, но и с оглед възможността при евентуално оспорване на вписаните в акта констатации, да бъдат издирени и разпитани всички очевидци, за да може в пълна степен за се гарантира разкриването на обективната истина по случая. В конкретната ситуация по данните от делото, които не са опровергани с надлежни доказателства, се установява, че единствен свидетел-очевидец на нарушението е бил другият служител на МВР-М. Н., който е вписан като такъв в съставения АУАН. Фактът , че последният при разпита си в съдебно заседание не е имал конкретни спомени за вмененото на К. нарушение, не го дискредитира като свидетел и не означава, че той не е присъствал на нарушението, както се твърди в касационната жалба и в писмената защита. Действително, той не е могъл при разпита си в съдебно заседание пред въззивната инстанция да съобщи конкретни факти и обстоятелства във връзка с вменените нарушения, но след предявяване на акта за нарушение е заявил, че това, което е написано в акта и за което се е подписал, е така, с което недвусмислено и ясно е потвърдил отразените в акта за нарушение констатации. Както е вписано в АУАН, така и при разпита си в съдебно заседание актосъставителят категорично е заявил, че К. по време на движение не е използвала обезопасителен колан и актосъставителят съвсем ясно е възприел това, предвид че е бил съвсем близо, имало е ред паркирани автомобили и двамата полицаи са били в тази колона, като К. е приближила, което е дало възможност да се възприеме ясно липсата на поставен колан. Данни и доказателства за наличие на други свидетели-очевидци не се съдържат по делото, поради което оплакването за невписване на такива в съставения АУАН се явява необосновано.

Противно на заявеното в жалбата, описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка е абсолютно идентична относно време, място и обстоятелства във връзка с констатираните нарушения. Една и съща е и правната квалификация на вменените деяния в АУАН и в НП. Конкретно и изчерпателно са описани както времето, така и мястото на нарушението, така и всички съставомерни елементи на деянията по чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Неоснователно е и възражението, че АНО не е извършил проверка на спорните обстоятелства на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН. На подаденото възражение след съставяне на акта, е поставена резолюция от 14.02.2019 год.към конкретно дл.лице за проверка, при която е установено заплащане на дължимата глоба по фиша, и вероятно вследствие проверката и установяване на плащането на сумата по фиша, за това нарушение К. не е санкционирана с НП. Останалите оплаквания са намерени от АНО за неоснователни, което го е мотивирало да положи резолюция върху АУАН от 17.02.2019, с която срещу цифровата квалификация на останалите две нарушения е посочен конкретен размер на глоби. По повод на другите оплаквания за управлението на МПС без колан и без СРМПС, конкретни доказателства не са представени, нито е поискано събирането на такива, за да може да мотивира АНО да прегледа последните, респ. да събере такива и да ги обсъди. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което съдът е изложил обосновани на събраните по делото доказателства мотиви.

Ето защо оспореното решение, което е отчело и отговорило на всички тези оплаквания , като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242 от 8.04.2019 г., постановено по анд № 2869/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/

2./П/