Р Е Ш Е Н И Е

№ 407

гр. Плевен, 17.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на пети юли две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 514/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Р.И.срещу Решение № 222/02.04.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2717/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 15-1502919/09.07.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на „Сийяна Комерс“ ООД – Плевен, представлявана от управителя Т.Й.М.В.на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ вр. чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, затова че на 31.05.2014 г. в 12.10 часа, при проверка на място в обект Заведение за бързо хранене "Кантоната-експрес", находящо се на пл. „Ив. Миндиликов“ № 1, гр. Плевен /МОЛ Панорама/ и при преглед на документи на 04.06.2014 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен е изяснено, че работодателят "Сийяна-комерс" ООД е допуснал до работа в обекта лицето Ц.С.Г.ЕГН: ********** да изпълнява трудова дейност като готвач, преди да му връчи заверено от ТД на НАП копие-справка по чл.62, ал.3 КТ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК. Счита, че нарушението е установено от контролните органи на ДИТ по безспорен начин и е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Сочи, че първоинстанционния съд е постановил решението без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. В тази връзка посочва, че датата на установяване на нарушението в конкретния случай е датата на извършване на нарушението, тъй като на практика тогава, при извършване на проверка по работните места е констатирано, че работодателя е извършил вмененото му нарушение. Не споделя изводите на районния съд, че е изтекла абсолютната давност за търсене на административно-наказателна отговорност, като посочва, че абсолютната погасителна давност е четири години и половина считано от датата на извършване на нарушението. Иска отмяна на решението, по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – „Сийяна комерс“ ООД – гр. Плевен, чрез адв. Е.М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Счита решението за правилно, допустимо и законосъобразно. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства. Посочва, че в решението съдът е обсъдил пълно и всестранно всички факти и доказателства, релевантни за спора и подробно е мотивирал изводите, до които е стигнал. Споделя напълно изводите на съда, че за процесното НП е изтекла абсолютна погасителна давност като развива подробни доводи в тази насока.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е обсъдил релевантните по спора факти и е достигнал до правилен извод за доказаност на соченото в НП нарушение при липса на допуснати съществени процесуалния нарушения в хода на административно-наказателното производство, като е наложено предвиденото в закона наказание в минимален размер.

Но е отменил НП и прекратил административно-наказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност по чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 81 ал.3 и чл.80 ал.1 т.5 НК – четири години и шест месеца като се позовал на приложимостта на института съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВАС по тълк.д. № 1/2014г., който срок е изтекъл още на 30.11.2018г. Отбелязал е, че НП е било връчено с голямо закъснение – на 19.10.2018г., което се дължи на бездействие на администрацията на ДИТ. Но междувременно е изтекла абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване, поради което е отменил НП и прекратил производството.

Този извод е правилен. Нарушението е извършено на 31.05.2014г., а наложеното наказание е имуществена санкция. С оглед вида на наказанието абсолютната давност за извършеното нарушение съобразно разпоредбата на чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК е четири години и половина и този срок е изтекъл още на 30.11.2018г., както правилно е преценил съда. Т.е. към момента на постановяване на съдебното решение възможността за административно-наказателно преследване и реализиране на административно-наказателната отговорност на дееца е погасена по давност, което обуславя и отмяна на НП и прекратяване на производството.

Моментът на връчване на НП прекъсва давността, но в случая се касае за приложение на института на абсолютната погасителна давност, който максимален срок от 4г. и половина започва да тече от момента на извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и е приложим на основание мл. 11 от ЗАНН и по отношение на реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно цитираното тълкувателно решение на ВАС. Затова от момента на връчване на НП не започва да тече нов давностен срок.

С изтичането на абсолютната давност по чл. 81 ал.3 НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, след като е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 ал.1 т.5 НК - три години. Или в случая този срок е 4 години и половина и е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение, поради което правилно съдът е счел наказателното преследване за погасено по давност и отменил на това основание НП и прекратил производството.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/02.04.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2717/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.