РЕШЕНИЕ

№ 582

гр. Плевен, 29.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 508 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Производството по делото е образувано по жалба от „Новамед Хелткеър”ЕООД гр.Плевен,гр. Плевен , ул. „Серес“ № 12, вх. А, ет. 4, ап. 12, ЕИК 200914777, чрез представляващия Б.Н., чрез адв.С.Ж. ***, съдебен адрес:*** срещу решение от 16.04.2019г год. на с.д директор на Териториална дирекция „Дунавска“, с което се отказва приемане на декларирани кодове по ТАРИК в МД № 19 BG004306000394R6 /07.03.2019 година и са определени нови кодове по ТАРИК.

В жалбата се посочва, че правилно е определен от оспорващия тарифния код на инвалидните колички и резервните части за тях , тъй като не са пътнически автомобили, а са предназначени за хора с увреждания. Считат, че регламент 718/2009 на ЕК би намерил приложение ако предназначението на стоките не е за инвалиди, но в случая с оглед сертификат за качество и декларация, тези колички, макар и с двигател и отделна регулируема кормилна корона, са предназначени за хора с увреждания. Цитира се практика на СЕС. Посочва се, че стоките се признават от българските държавни институции като помощни средства за инвалиди и се заплащат за лице с увреждания от Агенция за социално подпомагане и се предоставят от лицензирани търговци на дребно.Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият – „ Новамед Хелткеър“ ЕООД гр.Плевен,  седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Серес“ No 12, вх. А, ет. 4, ап. 12, се представлява от адв Ж., която поддържа жалбата и намира оспореният акт за незаконосъобразен и с оглед установеното от вещото лице по техническата експертиза. Излагат се доводи относно начина на предоставяне на тези колички на хора с увреждания от АСП, като обстоятелството, че налице е отделна регулируема кормилна уредба не води до извод, че следва да се приложи друг тарифен код. Претендира заплащане на разноски в размер на 1040 лева и разноски по делото. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание ответникът - с.директор на Териториална дирекция Дунавска, гр. Русе бул. Липник № 117, се представлява от юрк Я., който посочва, че са налице доказателства, които определят процесните стоки като електрически скутери, а не стоки, предназначени за хора с увреждания и намира, че и резервните части за този вид стоки не могат да бъдат приети за резервни части за скутери за хора с увреждания, а за резервни части за електрически скутери. Намира, че техническите характеристики на количките – подлакътници, широки колела, гумени стелки за общи облекчения, за всяко лице, ползващо скутера и правилно е поставен различен от декларирания код.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа следното:

Предмет на оспорване е решение от 16.04.2019г год. на с.д директор на Териториална дирекция „Дунавска“, с което се отказва приемане на декларирани кодове по ТАРИК в МД № 19 BG004306000394R6 /07.03.2019 година и са определени нови кодове по ТАРИК. С решението са начислени за досъбиране държавни вземания - мито в размер на 5028, 01 лв. и ДДС в размер на 1041,6 лв.

Прието е, че стока №1 акумулаторна инвалидна количка модел 4028-30 бр. , модел 4029 – 3 броя, декларирани с код по ТАРИК 8713 90 00 00 и стока №2 – резервни части за акумулаторни инвалидни колички модел № 4022, 4025, 4028 под код ТАРИК 8714 20 00 00 със ставка на митото към дата на вноса 0% не следва да бъдат с тези кодове, тъй като не притежават характеристиките съответно – максимална скорост 10 км/ч, макс. широчина 80 см, два комплекта колела, специални приспособления за улесняване на инвалидите. Посочва се, че скутерите модел 4028 и 4029 развиват максимална скорост 13 км/ч, респ. 15 км/ч до 19 км/ч, максималната широчина на скутера за модел 4028 е 64 см., за модел 4029 е 67 см., като са оборудвани с отделна и регулируема кормилна колана, както и контейнер за багаж, като върху кормилната колона се намира арматурно табло с лесни за боравене бутони, скоростен лост за движение напред, няма специални подложки за крака или други приспособления за инвалиди. Прието е, че класирането в позиция 8713 е изключено, тъй като е с двигател с отделна и регулируема кормилна колана и следва да се класира в позиция 8703 като превозно средство.

По отношение на резервните части , предназначени за акумулаторни инвалидни колички, следва да се класират 8708 от КН „части и принадлежности за автомобилни превозни средства от № 8701 до 8705“ - -накрайници за кормилна щанга мод № 4022 – 20 бр. , мод -4025 - 20 бр и мод 4028 – 60 бр. .Другите резервни части - вътрешни и външи гуми за мод. 4022 – 320 бр., мод. 4025 – 80 бр. и мод. 4028 – 40 бр. следват свой собствен режим и на основание забележка 2 към раздел XVII „Транспорни съоражения“ от КН Приложение 1 към Регламент ЕИО № 2568/87 на Съвета, тъй като съгласно тази забележка не се считат като части или принадлежности, дори когато същите са предназначени за транспортни съоражения – уплътнители , шайби и други подобни от всякакви материали, които следват режима на материала, както и други артикули от невтвърден вулканизиран каучук.

С писмо № 32-84338 от 20.03.2019 година дружеството е уведомено за започването на административното производство, като му е дадена възможност да изрази становище и да представи допълнителни доказателства. Дружеството не е представило становище и доказателства.

На л. 49 по делото е представена докладна записка от 12.03.2019 година от началник на митническо бюро Плевен при ТД Дунавска, в която се посочва , че на 07.03.2019 година дружеството оспорващ е декларирало с ЕАД стоки в режим „допускане до свободно обръщение“ – акумулаторни инвалидни колички и резервни части за акумулаторни колички, които обаче следва да бъдат с друг код по ТАРИК и предлага да бъде издадено решение за дължимите публични задължения.

На л. 21 по делото е представена декларация за допускане за свободно обръщение и специален режим –за акумулаторни /електрически инвалидни колички мод 4028, мод. 4029 и за резервни части.

По делото бе изслушана икономическа експертиза, при която вещото лице след проверка в счетоводството на дружеството е установило, че всички стоки, описани в процесното решение са заприходени по сч.с/ка 304 „Стоки“и в периода от 07.03.2019 година до 05.06.2019 година са издадени фактури от дружеството за продажби на акумулаторни инвалидни колички тип скутер на Дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа, Берковица, Монтана, Никопол, Бяла Слатина и други. Тези колички са закупени от хора с увреждания, като е налице и издадена заповед от директор на ДСП по подадено заявление. Установено е , че резервните части, предмет на процесното решение също са продадени на хора с увреждания, които имат издадена заповед от ДСП. Съдът кредитира заключението като обективно и постановено с оглед доказателствата по делото.

Изслушана по делото бе и съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице установи, че процесните модели : 4022, 4025,4028 и 4029, първите два модела не са описани в решението, но за същите са внесени резервни части, описани в процесното решение, развиват макс скорост от 10 км ч , а модел 4028 и4029 – 13 км/ч, външните гуми са с размери 13“, налице е хоризонтална платформа, свързваща предна и задна част и седалката е регулируема, като има възможност да се завърти на 360 градуса. Установено е, че има отделна регулируема кормилна колона, ръкохватка , приспособление за определяне на посоката на движение, регулируема облегалка за лакти. Посочено е, че техническите характеристики на акумулаторните колички модели 4022, 4025,4028 и 4029, са за хора с увреждания и основното им предназначение е да подпомогнат предвижването на хора с проблеми на опорно-двигателния апарат или частична парализа на тялото. С оглед конструктивните особености на количките, същите са предназначени за придвижване на разстояние според капацитета на акумулаторните батерии, като така са изработени, за да могат да се използват от хора с увреждания – има възможност за регулиране на седалката, кормилната конзола и лесно управление, като седалките са оборудвани със специална облегалка за глава, регулираща се на височина и осигуряваща необходимата опора на главата. седалката има възможност за корекции по напречно и надлъжно направление, както и пълно завъртане около оста си, което улеснява слизането и качването. Кормилната колона може да се регулира, като специфичната форма на волана позволява плавно да се променя скоростта и да се спира само с бутане напред-назад с една ръка или едни пръст на хората с нарушена моторна функция на малките стави. Установено е, че сочените резервни части - вътрешни и външни гуми са за акумулаторни колички модели 4022, 4025, 4028 и са изработени – вътрешните гуми от бутил и каучук, а външните от каучук, найлон. накрайниците за кормилна щанга са изработени от неръждаема стомана и медна сплав и са за модели 4022, 4025 и 4028, не оставят следи при триене и процесните резервни части са именно за инвалидните колички и така са отразени при вноса им.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице , което има правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че с процесния ЕАД са представени в Митница Свищов за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение” на стоки акумулаторни инвалидни колички и резервни части за тях, с получател на стоката „Новамед Хелткеър“ ЕООД, като във  ЕАД са посочени два модела от акумулаторните колички, като е посочен тарифен код 87139000 00 , а за резервните части -8714 20 00 00.

Оспореното решение на Началника на Митница Свищов е постановено на основание чл.5, т.39, чл.22, чл.48, чл.56 и 57, чл.101, §1 вр. чл. 102  от Регламент №952/2013 г. и чл. 15, ал.2, т.8, чл.19, чл.84 от ЗМ,  след извършена повторна проверка на декларирането на осн. чл. 84, ал.1 от ЗМ и чл. 48 от Регламента.

В чл. 101 от Регламента е посочено, че размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

Регламентът урежда и случаите, при които се вземат решения без предварително заявление, съгласно чл. 29  освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, §3, чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Чл. 48 от същия регламент   урежда последващия контрол, съгласно същия,  за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. В процесния случай  горепосочената митническа декларация е била предмет на последваща проверка.

Оспореният акт е издаден в установената писмена форма, при спазване на административно –производствените правила, мотивиран е , но съдът намира, че не е съобразен с материалния закон, тъй като неправилно е прието, че тарифно класиране на стоките, предмет на вноса, следва да бъде изменено.

Оспорващият се позовава на решение на СЕС от 26.05.2016 г. по дело С-198/15, което касае тълкуването на позиция 8713 от КН. Съгласно посоченото решение на СЕС решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите и главите. Обяснителните бележки към КН, изработени от Комисията, съществено допринасят за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила – в този смисъл е решение от 26.10.2006 г. по дело С-250/05. По отношение на позиции 8703 и 8713 е посочено, че от самото заглавие е видно, че разликата между тях се дължи и на факта, че първата позиция обхваща общо средствата за транспорт на хора, докато втората се прилага специално за средства за транспорт на лица с увреждания. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото това предназначение е вътрешно присъщо на този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта. При тарифното класиране се взема предвид не възможната, а само предвидената употреба, преценена въз основа на обективните характеристики и свойства на продукта към датата вноса му. В решението е посочено, че съдът вече е постановявал при тълкуване на позиция 8703 от КН, че обстоятелството, че електромобили могат да бъдат използвани при необходимост от лица с увреждания или дори, че могат да бъдат приспособени за използване от последните, е без значение за тарифното класиране на тези превозни средства в позиция 8703 от КН, тъй като те са подходящи за упражняване на редица други дейности от лица, които не страдат от никакво увреждане, но които поради една или друга причина предпочитат да се придвижват на малки разстояния по друг начин освен ходейки, подобно на играчите на голф. Макар и превозните средства да могат при необходимост да се ползват от лица без увреждания, е без въздействие за тарифното класиране на тези превозни средства в позиция 8713 от КН, тъй като тези превозни средства не са подходящи, поради тяхното първоначално предназначение, за други лица, които не страдат от увреждания. Думите „за инвалиди“ означават, че продуктът е предназначен само за инвалиди, а факта, че средството може да се използва от лица без увреждания, няма въздействие върху тарифното класиране в позиция 8713 от КН, обяснителните записки към КН не могат да променят обхвата на тарифните позиции на КН. В т.10 от решението е посочено, че думата инвалид, посочена в КН не може да бъде идентична на „увреждане“ по смисъла на чл. 21 от Хартата на основните права на ЕС и по смисъла на Директива 2000/78/ЕО. Думата увреждане обозначава ограниченията, произтичащи от трайни физически, умствени и психически недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на лицето в професионалния живот. Превозните средства в позиция 8713 от КН са проектирани с цел да служат в помощ на лица, засегнати от ограничения на способността за ходене, което по естеството си може да се квалифицира като нелеко.

Това е даденото тълкуване от СЕС, а класирането на превозните средства, предмет на ЕАД е дадено в Обяснителните бележки към КН на ЕС, публикувани в серия С на Официален вестник на ЕС, OJ (С 137/06.05.2011, изменени и допълнени в С76/04.03.2015). Съгласно текста на ОБКН за код 87139000 по КН, от него се изключват превозните средства с двигател, които са оборудвани с отделна и регулируема кормилна колона и се класират в позиция 8703 на КН като пътнически автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора.

Видно от заключението на СТЕ, процесните акумулаторни инвалидни колички модели 4028, 4029 и 4022 и 4025 са с неотделна и регулируема кормилна колона, поради което съдът намира, че същите не следва да се изключват от позиция 8713 на КН, както е направил административният орган. С оглед попадането на инвалидните колички в тази позиция на КН, резервните части за тях попадат в позиция 8714 от КН, както са били декларирани в ЕАД. Процесуалният представител на ответника оспорва СТЕ, като твърди, че кормилната колона е отделна, но съдът не притежава съответните специални знания, и възприема заключението на СТЕ като обективно, основано на събраните по делото доказателства и специалните знания на ВЛ. Същото сочи в съдебно заседание, че кормилната колона е неотделна, не може да се свали от корпуса на количката, не се разглабя и регулировката се извършва само от кормилото. С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза оспорващият е търговец на едро с медицински изделия, надлежно регистриран, и е продавал само на Дирекция „Социално подпомагане“, като процесните колички и резервни части са предоставени на правоимащи лица, въз основа на заповеди на АСП, постановена след като надлежно са събрани съответни медицински документи.

Предвид горепосоченото оспорващият правилно е декларирал инвалидните колички, и същите попадат под код 8713 от КН. Резервните части за тях правилно са декларирани под код 8714 от КН, тъй като тази позиция е за резервни части на попадащи в позиция 8713 инвалидни колички.

С оглед на изложеното, процесното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон, и следва да бъде отменено.

При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира , че искането е частично основателно. Претендира се заплащането на разноски в размер на 1730 лева, както следва - държавна такса - 50 лева, депозит за съдебно –счетоводна експертиза – 300 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза – 300 лева, адвокатски хонорар – 840 лева и още 240 лева. По делото са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лева, депозит за двете експертиза, като по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът не е изплатил възнаграждение поради непредставяне от вещото лице на справка-декларация и не следва да бъдат присъдени разноски за съдебно-техническа експертиза, тъй като депозит за същата е събран, но не е изплатен. На л. 10 по делото са представени доказателства за договорено и изплатено възнаграждение за адвокат в размер на 840 лева ведно с фактура. На л. 128 по делото е представена фактура за преведена сума за процесуално представителства в размер на 240 лева, но липсват доказателства за договаряне на това възнаграждение и не следва да бъдат изплатени, тъй като не са представени доказателства относно договаряне на тази сума. Предвид горепосоченото съдът намира, че следва Агенция „Митници“ гр. София да бъде осъдена да заплати на „Новамед Хелткеър“ ЕООД гр.Плевен,  седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Серес“ No 12, вх. А, ет. 4, ап. 12, разноски в размер на 1190 лева – 50 лева държавна такса, 300 лева депозит за съдебно-икономическа експертиза и 840 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат, а претенцията в останалата част до претендирания размер от 1730 лева, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя решение рег № 32-114256 от 16.04.2019г год. на с.д директор на Териториална дирекция „Дунавска“, с което се отказва приемане на декларирани кодове по ТАРИК в МД № 19 BG004306000394R6 /07.03.2019 година и са определени нови кодове по ТАРИК и мито в размер на 5 208, 01 лева и ДДС – 1041, 6 лева.

Осъжда Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Новамед Хелткеър“ ЕООД , ЕИК 200914777, гр.Плевен,  седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Серес“ No 12, вх. А, ет. 4, ап. 12, разноски в размер на 1190 лева.

Оставя без уважение искането на „Новамед Хелткеър“ ЕООД , ЕИК 200914777, гр.Плевен,  седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Серес“ No 12, вх. А, ет. 4, ап. 12 за присъждане на разноски до претендирания размер от 1730 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/