Р E Ш Е Н И Е
№ 350
гр. Плевен, 24.06.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 507 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 39 от 18.03.2019 г.,
постановено по анд № 15/2019 г., Районен съд – Левски е потвърдил Електронен фиш Серия-К № 2444829 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с
който на Т.П.Г. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 2.11.2018 г. в 16.12 часа в населено място, Път І-
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от Т.П.Г. чрез адв.И.А. от САК, в която сочи, че решението на
РС-Левски е постановено в нарушение както
на материалния, така и на процесуалния закон и не е в съответствие с
установената по делото фактическа обстановка. Счита, че съдът неправилно е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на събраните по делото писмени
доказателства.Твърди, че във възражението, както и в жалбата до съда е посочил,
че не е собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, както и че
никога не е управлявал посоченото във фиша МПС. Твръди, че след датата на
напускане на работа 15.08.2018 г. не е управлявал никакво МПС, независимо от
неговия собственик и не е посещавал
района на с. Българене от години. Последното
му трудово правоотношение е било с фирма „Гемарт 2018“, където единствено
разполагат с копие на свидетелството му за управление на МПС, което е
предоставил при постъпването му на работа и където в рамките на служебните му
задължения е управлявал само и единствено МПС С Астра ДРН № ********. Твърди, че по сходен
начин е посочен и за извършител на други поне
две /за толкова знае/ нарушения с други МПС в гр. Варна на 31.08.2018 г.
фиш серия К № 2308453 и на 09.08.2018 г. в гр. София с фиш серия К № 2269912. Сочи, че в деня на
извършване на нарушението 2.11.2019 г. около 13:30 часа след предварителна
уговорка пристигнал в кантората на адв. И.А.А., с помощта на когото изготвили 2 броя
възражения по посочените два фиша. Едното възражение входирал в сградата на
СДВР /около 15.00 часа/, а другото адресирано до ОДМВР – Варна подал на път за
в къщи /гр. Годеч/, в 15:48 часа чрез пощата в кв. „Надежда“ близо до спирката
на метрото, с което се придвижил до бул „Ломско шосе“, където бил паркирал
личния си автомобил и за които възражения разполага с входящ номер и системен
бон за приемане на пратка и двете от 02.11.2019 г. Прави извод, че няма как чисто физически да е извършил нарушение на
повече от 200 км разстояние, за
достигането на което са необходими около три часа. Твърди, че е невярно декларирано обстоятелство, че именно Т.Г.
управлявал МПС Опел Астра с ДРН № *********, собственост на „АБЦ България“
ЕООД. Заявява, че с фирма „АБЦ България“ ЕООД никога и по никакъв повод не е имал каквито и да било взаимоотношения, както
и никога не е управлявал Опел Астра с ДРН № ********. Моли за отмяна
на решението и ЕФ, както и претендира от
съда да сезира служебно прокуратурата за
извършено престъпление по чл. 313 от НК за лицето, декларирало неверни данни,
както и за придобиването и предоставянето на свидетелството му за управление на
МПС, което никога не е предоставял на
„АБЦ България“ ЕООД.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не
се представлява. Депозирал е писмена молба , в която отново е изложил
съображения за незаконосъобразност на ЕФ.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба
ОД на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на РС-за
правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че от
електронен фиш за налагане на глоба е видно, че на 2.11.2018 г.
в 16.12 часа , на Път І-3 км. 48 + 200 село Българене, ул „Васил
Левски“ с посока на движение с.Обнова, МПС Опел Астра с рег.№ ****** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 585, като при разрешена стойност
на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 75 км/ч,
превишена стойност на скоростта – 25 км/ч. За извършеното нарушение
по чл. 21 ал.1 от ЗДП на основание чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДП с
електронния фиш е наложена глоба в размер на 100 лв. Административната
отговорност спрямо Г. е ангажирана на основание чл. 188, ал.2 от
ЗДвП – като лице, на което е предоставено управлението на заснетото
МПС. Съдът се позовал на представения по делото документ, съдържащ данни за
регистрация на МПС, от който установил, че Опел Астра с рег.№***** е собственост на „АБЦ България“ ЕООД. От
приложеното по делото писмо от представляващия „АБЦ България“ ЕООД с приложена
към него декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДП съдът установил, че представляващият
дружеството собственик на превозното средство е декларирал, че на 2.11.2018 г.
в 16.12. часа превозното средство е било предоставено за ползване на
правоспособен водач, законно пребиваващ на територията на
РБългария, а именно на Т.П.Г., като към декларацията е
представено и копие от свидетелство за управление на МПС на Г.. Декларирано е
също така, че на основание чл. 102 от ЗДП Г. е бил предупреден да спазва правилата за
движение и да не преотстъпва превозното средство на неправоспособни и
употребили алкохол или упойващи вещества лица, както и, че на 2.11.2018 г. в
16.12. часа превозното средство с рег. № ***** е било във владение на Т.П.Г..
По повод
твърденията на Г., че трудовото му правоотношение е прекратено с оглед
представеното копие от заповед за прекратяване на същото съдът установил от
представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение , че на
15.08.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение между Т.П.Г. ***. От
представените по делото доказателства /документ за регистрация на МПС/ съдът
установил, че автомобилът, с който е извършено нарушението и чиято скорост е
заснета от техническото средство, не е
собственост не на ГЕМАРТ 2018 ЕООД гр.София, с което дружество жалбоподателят е
представил доказателство, че е прекратено трудовото му правоотношение, а е
собственост на „АБЦ България“ ЕООД гр.Варна.
Съдът установил горните обстоятелства от приложените
по делото писмени доказателства и въз основа на тях направил извод, че е налице
осъществен на 2.11.2018 г. състав на административно нарушение по см.
на чл. 21, ал.1 от ЗДВП от страна на Г. като лице, на което е предоставен
и управлявало лек автомобил с рег. № ******, тъй като автомобилът се е движел в
с.Българене, по ул „Васил Левски“ с посока на движение към с.Обнова, по първокласен
път І-3 км. 48+200, в 16:12 часа, със скорост над максимално
разрешената за движение в населено място 50 км./ч., а именно
с 75 км./ч. Съдът направил извод за законосъобразност и обоснованост на изводите
на административно-наказващия орган, съобразявайки и представената декларация
от собственика на МПС и приел, че
с действията си Г. е извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Приел
въз основа на представените към
административна наказателната преписка писмени доказателства, че се касае
за населено място, където разрешената скорост е 50 км/ч, а
превишението на
разрешената скорост е с 25 км/ч като е отчетен и
толеранс в полза на лицето с намаляване с 3 км/ч на действително
засечената скорост (последната съгласно приложения клип
е 78 км/ч), в резултат на което е прието, че автомобилът се е движел
със 75 км/ч. Съдът изложил съображения , че собственикът на автомобила се е възползвал от правото
си да посочи друго лице, на което е било предоставено управлението на същото
МПС към момента на нарушението и същото е декларирало съответните
обстоятелства, като за целта е заявило, че му е известна наказателната
отговорност по чл. 313 от НК, която носи за деклариране на неверни
обстоятелства. Съдът направил категоричен и несъмнен извод, че
административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата
скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек
автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място /който водач е
определен и в съответствие със законовата презумпция на чл. 188, ал.2 от
ЗДВП, за оборване на която не са ангажирани никакви доказателства от Г..
Съдът изложил още мотиви, че Електронният фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДВП и съдържа всички
изискуеми от закона реквизити. Подкрепен
е с приложен снимков материал от заснемане с техническото средство,
посочено във фиша, представляващо снимков материал от посочените във фиша
дата и час. От отразеното в приложения протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система съдът установил, че изображение
с посочения номер е заснето от процесната стационарна камера за видеоконтрол на
датата, на която се твърди да е извършено нарушението, в рамките на периода на
работа на техническото средство, като и мястото на контрол съвпада с мястото на
извършване на нарушението – вписано е изрично, че мястото на контрол на 2.11.2018 г. за времето от 10.30 часа до
17.00 часа е на път І-3, км. 48+200, с. Българене, ул „Васил Левски“ и при
заснети статични изображения от № 8969 до № 9018. Отразеното
изображение в дневника е клип с № 9018 – и съответства да е част от клиповете,
отразени в протокола. От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване съдът установил по
безспорен начин годността на техническото средство, с което е била измерена
скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Размерът на
наложеното наказание приел, че е в конкретно определен размер съобразно приложимата
санкционна разпоредба на чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДВП – 100 лв.,
какъвто размер е определен и с обжалвания фиш. На тези основания съдът
потвърдил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка
е изведен правния извод за съставомерност
и доказаност на вмененото на Г. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция.
Нарушението е
извършено на 2.11.2018 год. С изменението на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в
отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год.
на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се
издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция
на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от
ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Не
се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото на РС, че
превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC TFR1-M и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от удостоверение на л.23 и два броя протоколи на л.28-29 от
делото на РС съставлява мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която съставлява
одобрен тип средство за измерване, вписана е в регистъра на одобрените за
използване СИ под №4835 и е със срок на
валидност 24.02.2020 год. В настоящият казус от доказателствата по
делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4
от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по административната преписка Протокол от проверка №6-31-17 на л.29
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02. С оглед на
това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 2.11.2018 год. в 16,12 часа е правилно експлоатирана, поради което
и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Изискването
на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на участъка
от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с изменението на
Закона с ДВ, бр.54/2017 год., т.е. преди
извършване на нарушението.
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на Г. нарушение, което е и основният спорен по
делото въпрос. Установява се от клип 9018, удостоверяващ автомобила, с който е
извършено нарушението-превишение на скоростта, че това е МПС с рег.№В 8965 ВК,
който автомобил по данни от справката на
л.30 от делото на РС е собственост на „АБЦ България“ ЕООД гр.Варна с управител
Камелия Иванова Декова. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗАНН, в 14-дневен срок от
получаването на ел.фиш, собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. В изпълнение на процедурата, разписана в цитираната
разпоредба, управителят на „АБЦ България“ ЕООД гр.Варна Камелия Декова е
депозирала пред Директора на ОД на МВР-Плевен писмо с вх.№316000-4229913.12.2018
год., с приложени към него декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това е
било напълно достатъчно, за да настъпят разписаните в цитирания текст последици-да
се анулира съставеният на собственика на автомобила електронен фиш и да се
издаде нов електронен фиш на лицето, посочено в декларацията, което е станало и
в процесния случай.
Всички възражения и оплаквания във връзка
с неверност на съдържанието на подписаната от К. Д. декларация, станала
основание за съставяне на електронен фиш на касатора, не могат да се правят в
настоящото производство и пред настоящия съд, тъй като последният не е
компетентен да установява и разследва престъпни деяния. Съгласно чл.205 от НПК,
когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са
обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство
или друг държавен орган. На това основание касаторът, ако счита, че лицето,
подписало декларацията, е извършило престъпление, е длъжен сам да уведоми
компетентните затова органи, а не да изисква от настоящото инстанция служебно
да сезира прокуратурата. По настоящото дело нито се твърди, нито са приложени
доказателства за наличие на сигнал от страна на касатора до органите на
прокуратурата или полицията за извършено престъпление от подписалото
декларацията лице, още по-малко е наличен някакъв акт, с който е установено
извършването на такова престъпление. А ако престъпление бъде доказано, ЗАНН
предвижда механизми за възобновяване на административнонаказателното
производство. Затова , и при наличните по делото доказателства, установяващи
законосъобразно проведена процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП, процесният ЕФ се
явява надлежно издаден на лицето, посочено като нарушител в декларацията. Този
извод не се променя от факта, че касаторът никога не е бил в трудови или други
правоотношения с „АБЦ България“ ЕООД гр.Варна, защото съставът на нарушението
предвижда привличане към отговорност на водача на едно МПС, независимо на какво
основание това лице управлява автомобила-дали като негов собственик, или
ползвател , на когото е предоставено, или като шофьор по трудов договор или на
друго основание. Не се опровергава авторството на деянието и от представените
към касационната жалба възражение от касатора до Директора на СДВР с
вх.№513000-49489/2.11.2018 год. и копие от системен бон, издаден от „Български
пощи“ ЕАД за приемане на пратка с
получател ОД на МВР Варна от дата 2.11.2018 год. Твърденията на касатора са, че
на дата 2.11.2018 год., когато е констатирано процесното нарушение в 16: 12
часа, той се е намирал в гр.София, за да подаде входираното възражение в СДВР,
и впоследствие-да изпрати по пощата друго възражение в 15:48 часа, видно от
системния бон и няма как за няколко минути да е стигнал от София до мястото на
нарушението. Касаторът обаче не е представил доказателства, че именно той е бил
физически приносител на възражението и на писмото, изпратено от пощата, а не
друго лице /като няма пречка всяко лице фактически да подаде в съответното
учреждение ли и поща документи от името на касатора/, още повече, че в
системния бон като име на подател е
вписано адв.И.А.. Ето защо, чрез наличните приложени по делото доказателства не
е оборено установеното авторство на деянието от страна на касатора, поради
което решението, с което въззивният съд е достигнал до същия извод, както и до
извод за законосъобразност и правилност
на оспорения пред него ЕФ, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от 18.03.2019
г., постановено по анд № 15/2019 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/
2.
/П/