РЕШЕНИЕ

№ 451

град Плевен, 31.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен –касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Н Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 506/2019 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от З.А.М. ***, чрез адв. Г. срещу решение № 38 от 15.03.2019 г. по н.а.х.д. № 443 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Левски, с доводи, че при постановяването на решението си първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, които са касационни основания за неговата отмяна, като същото е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че решенето е постановено при съществено нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Счита, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното, тъй като съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. Навежда доводи, че в този смисъл следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази отразена в наказателното постановление. В конкретния случай, обаче видно от АУАН съставен на З.А.М., като нарушени са посочени разпоредбите на наредба № 11 на МРРБ и на чл.139, ал.1, т.2, от ЗДП. Твърди, че нормите в тях имат бланкетен характер и затова при ангажиране на административно-наказателната отговорност позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Сочи, че в издаденото наказателното постановление не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. I, т.6 от ЗАНН за точно посочване на нарушените законни разпоредби. Посочва, че като нарушена е визирана нормата на чл. 139, ал. I, т.2, предл. I-во от ЗДвП, която предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат “с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението”. Намира, че тази разпоредба е бланкетна, тъй като в диспозицията й липсва конкретно и пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й със съответните нарушени други правни разпоредби, в които се регламентира дължимото поведение или неизпълненото предписание. Твърди, че констатирането на превишаване на размера на управляваното ПГ1С само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя, тъй като според изричния текст на чл. 177, ал. III от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 39 от 2011 г.), съставомерността на нарушението, респ. наказването на дееца, са обусловени от това управлението на ППС при визираните в текста обстоятелства, да е в нарушение на установения за това ред, т.е. отново е налице препращане към нормативите определени в Наредба № 11/2001 г. МРРБ, тъй като именно в нея са регламентирани условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ПГ1С, от които е видно, че забраната за движение на такива не е абсолютна, доколкото се допуска със съответно разрешително. Непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му, и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление, и предвид това, че същите са императивни - обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Счита, че констатираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти. Излага доводи, че непълното излагане на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му, и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление, и предвид това, че същите са императивни - обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Намира, че констатираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти. Сочи, че непълното излагане на фактите и обстоятелствата относими към предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора, т.е., проверката за обоснованост и правилност на констатацията за нарушение. Навежда доводи, че между АУАН и в последствие издаденото наказателно постановление, трябва да е налице единство между словесното и цифровото описание, което в настоящия случай не е така. Моли съдът да отмени решение № 38 от дата 15.03.2019 год. постановено по НАХД № 443/2019 год. по описа на Районен съд гр. Левски, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0938-004818/17.09.2018г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Плевен, с което на основание чл.177 ал.3 от ЗДВП, на З.А.М. е наложена глоба в размер на 500 лв. и да постанови друго, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът - З.А.М. ***, се представлява от адв Г., който поддържа жалбата.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен,не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен , дава заключение, че решението следва да бъде отменено, с оглед представеното писмено доказателство.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 18-0938-004818/17.09.2018г. на началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на З.А.М.,***, за това, че на 03.09.2018г., около 23,40 часа, в село Българене, по ул. „*****” в посока към улица”*****”, З.А.М., управлявал колесен трактор ****, с рег.№ *****, собственост на „*****” ЕАД, с прикачена към трактора дискова брана се движи по пътя с ППС с размери, маса и натоврамане , надвишаващи установени от МРРБ – нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лв. При извършената проверка от служители към Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Плевен, изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването на ЗДвП на територията на село Българене, чрез измерване с техническо средство – ролетка, са констатирали, че общата ширина на превозното средство била 4,5 м. – над допустимата обща такава от 2,55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.”а” от Наредба №1 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. В случая отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл. 139, , ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл. 177, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред, а именно- при липса на издадено разрешение по Наредба № 11 на МРРБ за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от забраната на чл. 139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя. Следва да се има предвид още, че представеното пред въззивната инстанция и приложено на л. 5 от делото Разрешително №РИ-531/14.02.2018 г. по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение № 6 към чл. 8, ал. и 4 от Наредба № 11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, е включен по т. 6 от това Приложение. Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък и на това основание деянието се явява съставомерно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 38/15.03.2019 г. по н.а.х.д. № 443/2018 г. на Районен съд - Левски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/

2./п/