Р E Ш Е Н И Е

№ 399

гр.Плевен, 15.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Цветелина Кънева

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 505 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 47 от 19.03.2019 г., постановено по НАХД № 274 по описа за 2018 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 146 от 06.11.2018 год. на Директора на ОДБХ – Плевен, с което на М.Р.Г.,***, основание чл. 48, ал.1 от Закона за храните е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 2а, във вр. с чл. 17, ал.2, т.1 от Закона за храните, във връзка с т.3, гл. ІХ от Приложение ІІ на Регламент /ЕО/ 852/2004 год. от 29.04.2004 год. относно хигиената на храните, във вр. с чл. 2 от Наредба № 1/ 26.01.2016 год. за хигиената на храните.

Срещу решението е подадена касационна жалба от М.Р.Г., чрез адвокат Р.М. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че в случая става въпрос за така нареченото случайно събитие от разпоредбата на чл. 15 от НК, поради което М.Г. не следва да носи отговорност за извършеното деяние, тъй като същата в стремежа си да представи на контролните органи всички документи, не е могла да извърши контрол по отношение на това кой влиза в заведението и кой излиза. Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че е допустима другата форма на вината – непредпазливост, поради което счита, че действията на М.Г. са виновни, без да отчете факта, че това е станало по време на проверката от ОДБХ. Сочи се още, че от разпита на свидетелката Й.Б. – жителка на с. Бреница, няма доказателства, че в заведението по принцип се допускат кучета, както и става ясно, че в района на заведението има кучета, но не вътре в заведението. Посочва се, че до деня на проверката няма данни в заведението да са влизали кучета, както и това, че М.Г. не е предвидила, че улично куче ще влезе в заведението се дължи на факта, че нормалното й поведение и бдителност по време на работа е било нарушено от самите проверяващи в процеса на проверката, които неумишлено са и отклонили вниманието от това какво се случва вътре и отвън пред заведението. Сочи се,че в случая Г. не е бездействала и в следствие на това да е последвало нарушението, а е била ангажирана от тези, които са и съставили акта. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът М.Р.Г. не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.М., в която се поддържа касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Г. за това, че на 07.08.2018г. при извършена проверка в кафе аперитив ЕТ „ПСМ-Г.“***, с удостоверение за регистрация по Закона за храните №731/05.01.2012г. и рег.№152900122 е установено, че в залата за консумация, зад бар-плота е допуснато домашно животно-куче. Нарушението е квалифицирано по чл.2авр. с чл.17 ал.12 т.1 от Закона за храните вр. с т.3 гл.ІХ от Приложение ІІ на Регламент /ЕО/ 852/2004г. от 29.04.2004г. относно хигиената на храните вр. с чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г. за хигиената на храните.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е посочил, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Правилно е определен субекта на нарушението, същото е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът е счел, че правилно е приложен и материалния закон. Приел е за неоснователно възражението, че в случая се касае за случайно събитие. В тази връзка е посочил, че дори да се приеме, че Г. не е забелязала кога кучето е влязло в заведението, с оглед факта, че е установено, че в района има много бездомни кучета, то субективно проявена е друга форма на вината – непредпазливост (под формата на небрежност), при която деецът е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с дължимите правни предписания. Приел е също, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счел е, че при определяне размерът на наказанието наказващият орган е съобразил обстоятелството, че нарушението е първо по ред, и е наложил санкция в минималния по закона размер.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на Г.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне, предвид нормата на чл.221 ал.2 изр. второ от АПК. Възраженията в касационната жалба преповтарят наведените такива пред районния съд, на които последният е дал ясен и мотивиран отговор. Не е налице случайно събитие, доколкото правилно съдът е счел и обосновал проявената форма на вината – непредпазливост (под формата на небрежност), при която Г. е била длъжна и е могла да съобрази поведението си с дължимите правни предписания. Безспорно наличието на животно (без значение домашно или бездомно) в заведението, и то легнало зад бар-плота, представлява неспазване на хигиенните изисквания и създава реален риск за здравето и живота на хората. Допускането на животно в заведението противоречи на изискването на т.3 гл.ІХ от Приложение ІІ на Регламент /ЕО/ 852/2004г. от 29.04.2004г. относно хигиената на храните, съгласно което на всички етапи на производството, обработката и разпространението храните трябва да се предпазват от всякакво замърсяване, което би могло да ги направи негодни за консумация от хора, вредни за здравето или ги замърси по такъв начин, че би било неразумно да се очаква да се консумират в това състояние. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 19.03.2019 г., постановено по НАХД № 274 по описа за 2018 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.