РЕШЕНИЕ
№ 354
град Плевен, 25.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛКА БРАТОЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Милена
Кръстева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 497/2019 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, чрез юрисконсулт А. Д., срещу решение № 19 от
22.02.2019 г. по а.н.д. № 155 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Луковит с
доводи, че първоинстанционното решение е неправилно постановено при нарушение
разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Посочва, че нарушението е установено от контролните органи на
Д "ИТ" - със седалище гр. Ловеч по безспорен начин, като има налице
единство между описанието на извършеното нарушение и правната му квалификация.
Счита, че не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, не споделя аргументите на съда, че в
АУАН липсва пълно и точно описание на извършеното нарушение и на
обстоятелствата, при които е извършено. Счита, че е допуснато нарушение на
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, както и че съвсем неправилно
и незаконосъобразно Районен съд гр. Луковит постановява своето решение без да
прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Счита, че първоинстанционният
съд прави неправилно тълкуване на разпоредбата на закона, както и на
фактическата обстановка при ангажиране на административно наказателната
отговорност. Счита, че е неправилен изводът на съда, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалния закон. Сочи, че същият неправилно счита, че е нарушен
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като действително има образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК, но то е образувано срещу
В. Н. М., а не срещу ЕТ "ДВ – В. Н." - фирмата работодател, като в тази
връзка оспорваното наказателно постановление е издадено срещу ЕТ "ДВ – В.
Н." в качеството му на работодател, а не срещу физическото лице В. Н. -
субект на наказателното право и това не може да е основание за прекратяване на
производството и съответно за отмяна на НП. Посочва, че качество на работодател
по смисъла на Кодекса на труда има търговското предприятие ЕТ, а не лицето В. Н.
М. и от името на ЕТ се сключват трудови договори съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ,
като в конкретния случай именно търговското предприятие ЕТ "ДВ – В. Н."
е санкционирано с отмененото наказателно постановление в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, а не лицето В. Н.
М. като гражданскоправен субект физическо лице. Счита, че наказателна
отговорност по НК не може да бъде търсена от ЕТ "ДВ – В. Н." и става
дума за два отделни вида юридическа отговорност, приложими за два отделни
субекта на правото. Посочва, че дори и да се приеме, че е ангажирана
административно наказателна отговорност по отношение на едно и също лице,
предвид факта, че работодателят е едноличен търговец, то не счита, че са били
налице законови основания за прекратяване на производството. Посочва, че видно от
доказателствата по делото, административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение,
съставен на 14.10.2016 г., към която дата не е имало възбудено наказателно
производство. Посочва още, че за допуснатото до работа непълнолетно лице, без
да има предварително съгласие на инспекцията по труда на 26.01.2017 г. е
образувано досъдебно производство към Районна прокуратура Луковит, наказателното
постановление е издадено на 14.03.2017 г., към която дата, видно от писмо №
909/16 от 19.05.2017 г. на РП-Луковит, дори няма привлечено лице в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК. Сочи, че с издаването на
НП административнонаказателното производство е приключило, като в този смисъл
не е налице хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като досъдебното
производство е образувано след издаване на АУАН срещу едноличния търговец, следователно
към датата на образуване на административно-наказателното производство
14.10.2016 г. не е било налице възбудено наказателно преследване, което да е
пречка за образуването на производство по ЗАНН. С оглед на тези обстоятелства
не счита, че са налице основанията за отмяна на наказателното постановление
поради нарушение на процесуалния закон, визирани от Районен съд - Луковит и не
счита, че не е спазен принципа non in bis idem, а именно - право на невъзможност за повторно
осъждане или наказание, ако изобщо се стигне до налагане на наказание по реда
на НПК и НК. Моли да бъде отменено
решението на Районен съд гр. Луковит и да бъде постановено решение, с което да
бъде потвърдено издаденото
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - със седалище Ловеч НП
№11- 0000518/14.03.2017 г. като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание касаторът - Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Ловеч се представлява от юрисконсулт А. Д. с пълномощно
по делото. Поддържа изложеното в касационната жалба по съображенията,
изчерпателно изложени в нея. Счита, че решението на РС Луковит е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, аргументите на съда, че липсва описание на
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено за невалидни,
тъй като в самото НП е описана фактическата обстановка при установяване на
нарушението. Счита, че има допуснато процесуално нарушение, по конкретно на чл.
33 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание ответникът – ЕТ "ДВ – В. Н.", гр.
Луковит се представлява от адвокат И.К.
от Адвокатска колегия – гр. Ловеч с пълномощно по делото. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че районния
съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и е извел своите
изводи, поради което счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
решението на РС - Луковит е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че
следва да бъде постановен решение, с което да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление № 11-0000518/14.03.2017 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което на ЕТ „ДВ – ДВ – В. Н.”, ЕИК 200124879, със седалище и адрес на
управление: ***********************, е наложена имуществена санкция по чл.
414, ал. 1 КТ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.
303, ал. 3 от Кодекса на труда, за това, че ЕТ „ДВ – ДВ – В. Н.”, гр. Луковит в качеството си на работодател е
извършил нарушение на трудовото законодателство като на 10.08.2016 г.
непълнолетното лице А. А. е прието на работа като „общ работник“ в
експлоатирания от търговеца обект – „стопански двор“ в с. Пещерна, без да има
издадено разрешение за работа от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.
Отговорността на търговеца е ангажирана за нарушение
на чл. 303, ал. 3 от КТ, според който лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Неправилно
РС Луковит приема, че нарушението не е доказано. При извършената проверка на
10.08.2016 година в обект „стопански
двор“ с. Пещерна е установено, че А.
А., която е непълнолетна, почиства и обработва воден лук. Това е
отразено в съставения АУАН и се потвърждава при разпита на свидетелката К.
П. в с.з на 16.07.2018 година, която непосредствено е възприела работата
на лицето. Представен е трудов договор от търговеца за лицето, който с оглед
заключение на графологична експертиза по досъдебно производство не е подписан
от лицето, както и декларацията, в която
А. посочва, че работи при ЕТ, но подписът не е положен от нея. Тези
обстоятелства обаче по никакъв начин не водят до извод, че не е налице нарушение, тъй като контролните
органи при проверката са възприели престирането на труд от лицето , а и фактът,
че търговецът представя трудов договор за А., макар и неподписан от лицето се
възприема в насока, че същият не оспорва, че лицето работи за него, като не са ангажирани доказателства за разрешение
на Инспекция по труда. В случая отговорността на търговеца не е ангажирана за допускане до работа на лице без
трудов договор, а за работа на непълнолетно лице без съответно разрешение,
факт, който е безспорно установен при проверката.
Обстоятелството, че административно-наказателното
производство се е развило едновременно с досъдебното производство, образувано
на 26.01.2017 година и прекратено с
постановление от 24.07.2017 година по
отношение на В. Н. М. за престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК не се отразява
на законосъобразността на НП, тъй като в
случая а ангажирана отговорност на ЕТ за нарушение на трудовото
законодателство, за което е прието, че не е престъпление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от
АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 19 от 22.02.2019
г. по а.н.д. № 155 по описа за 2018 г. на Районен съд – Луковит, като вместо
него постановява:
Потвърждава наказателно
постановление № 11-0000518/14.03.2017 г. на и.д.директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Ловеч.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/
2.
/П/