Р E Ш Е Н И Е

№ 370

гр.Плевен, 01.07.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №494 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Г.К.И. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №19-0938-000648 от 09.04.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и необоснована. Сочи се, че отразената в акта заповед от 11.01.2018г. не е влязла в законна сила, тъй като е обжалвана пред Административен съд Плевен, поради което се счита, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна. На следващо място се сочи, че глобата по наказателното постановление отразено в заповедта от 11.01.2018г. е погасена по давност. В тази връзка се представя справка от сектор ПП при ОД на МВР-Плевен от която се твърди, че се установява, че задължението не е дължимо. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ.

В придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, е изразено становище от ответника за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Я. *** с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Моли същата да бъде уважена и претендира присъждане на разноски.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 10.04.2019г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена на 22.04.2019г. на ръка пред административния орган. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С АУАН №АА201882/09.04.2019г., съставен от Г.К.Г.– младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, на Г.К.И. е вменено нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП за това, че на 09.04.2019г. в 16:30часа в гр.Плевен, площад „*******“ до Автогара Плевен, с посока на движение към булевард „******“, като водач на собствения си лек автомобил ****** с рег.№****** управлява след като е лишен от това право по административен ред със ЗППАМ №18-0938-000111 от 11.01.2018г. по чл.171 т.1 б.“Д“, с дата на влизане в сила от 07.03.2019г. АУАН е подписан без възражения от лицето. Посочено е в акта, че се изземват СРМПС №008764985 и два броя рег.табели с №******

Във връзка с горното, на 09.04.2019г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а б.А от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №19-0938-000648, с която спрямо Г.И. е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №008764985 и 2броя регистрационни табели № ******* В заповедта е посочено като фактическо основание, че се прекратява регистрацията на автомобила, тъй като на 09.04.2019г. около 16:30часа в гр.Плевен, площад „******“ до Автогара Плевен, с посока на движение към булевард „*******“, като водач на собствения си лек автомобил ******* с рег.№******* И. управлява след като е лишен от това право по административен ред със ЗППАМ №18-0938-000111 от 11.01.2018г. по чл.171 т.1 б.“Д“, с дата на влизане в сила от 07.03.2019г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото се установява още, че въз основа на съставения на Г.И. АУАН не е издадено НП, тъй като актът е изпратен за отношение по компетентност на РП-Плевен, като до момента няма обратна информация (л.44).

Видно от приложена на л.26 справка е, че като собственик на лек автомобил ****** с рег.№******, в регистрите на ПП-КАТ е отразен Г.К.И..

По делото на л.19-20 е приложена Заповед №18-0938-000111 от 11.01.2018г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо И. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. Заповедта е връчена на лицето на 07.03.2019г. и видно от доказателствата на л.55-56 по делото, същата е обжалвана пред Административен съд Плевен, където е образувано адм.дело №452/2019г. по описа на съда. От приложената служебно справка от деловодната система на Административен съд Плевен се установява, че с Решение №318/13.06.2019г. по адм.дело №452/2019г. съдът е отхвърлил жалбата на Г.И. против Заповед №18-0938-000111 от 11.01.2018г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен. Решението на съда е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП, независимо какво е посочено в съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.28-29 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, включително с посочване на съставения АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен този АУАН. Същият е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващия не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на И.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на И. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, съгласно приложимата редакция на закона към датата на издаване на акта, за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че на 09.04.2019г. И. е управлявал собствения си автомобил след като е лишен от това право по административен ред със Заповед №18-0938-000111 от 11.01.2018г. Т.е. в процесния случай е правно релевантно единствено да се установи обстоятелството дали водачът на МПС е бил лишен от право да управлява по административен ред, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а б.А не поставя други изисквания за прилагане на тази мярка. Безспорно по делото е установено, че към момента на проверката-на 09.04.2019г., притежаваното от водача СУМПС е отнето по административен ред с предходно издадената Заповед №18-0938-000111 от 11.01.2018г. Тази заповед има предварително изпълнение по аргумент от разпоредбата на чл. 172 ал.6 от ЗДвП, като нейните правни последици възникват от момента на издаване на заповедта, а не от влизането й в сила, т.е. заповедта вече е породила правното си действие от момента на издаването й на 11.01.2018г., поради което последващото управление на МПС, включително и на 09.04.2019г. от страна на И. се явява такова при отнето свидетелство за управление на МПС, с оглед на което налице е хипотезата на чл.171 ал.1 т.2а б.А от ЗДвП – свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП. В тази връзка за пълнота следва да се посочи още, че с решение от 13.06.2019г. по адм.дело №452/2019г. Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на Г.И. против Заповед №18-0938-000111 от 11.01.2018г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, което решение е влязло в законна сила. Не без значение е и обстоятелството, което се установява от приложената на л.21 справка, че едва на 10.04.2019г. е отпаднало основанието на прилагане на ПАМ по заповедта от 11.01.2018г., като всички възражения на И., че заплащането на глобата по влязло в сила НП от 2015г. е било погасено по давност са правно ирелевантни за настоящия казус. След като към датата на извършване на проверката Г.И. е бил с отнето по административен ред СУМПС, то спрямо него правилно е приложен материалния закон, който съгласно чл.142 ал.1 от АПК се съобразява към датата на издаване на акта.

Нарушението на И. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач, който е бил лишен от това право по административен ред съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В този смисъл, мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

В разпоредбата на чл. 171 т. 2а б.А ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.И. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №19-0938-000648 от 09.04.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Г.И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/