ОПРЕДЕЛЕНИЕ

891

гр.Плевен, 10.05.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на десети май   две хиляди и деветнадесета година в състав:                                       

                                          Председател: Николай Господинов

                                                      Членове: Елка Братоева

  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 492 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба от  П.Т.Т. със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение  от 7.12.2018 год.  на РС-Плевен по анд №2658/2018 год., с което е потвърден Електронен фиш серия К №2307631 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на П.  Т.Т. на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.21, ал. от ЗДвП.

С касационната жалба се релевират  оплаквания освен по съществото на правния спор, още за нередовност на връчването на решението на РС-Плевен на касатора и на това основание-допустимост на касационната жалба.

Настоящата касационна инстанция намира така подадената касационна жалба за недопустима за разглеждане по същество по следните съображения:

Постановеното от РС-Плевен решение, което е оспорено в настоящото производство, е изпратено за връчване на касатора на адреса в гр.***, ул ***, ет.*,ап.*, видно от обявление на л.38 от делото на РС. Този адрес е посочен в издадения на Т. електронен фиш, същият адрес е посочил и самият Т.  в жалбата си против ЕФ до РС-Плевен, видно от титулната й част на л.2 от делото на РС-Плевен.  При тези данни обосновано съдебното решение е изпратено за връчване именно на този адрес, който е посочил самия жалбоподател очевидно и като такъв, на който да бъде известяван за всички съдебни съобщения във връзка с подадената от него жалба. Видно е от обявлението за връчване на решението, че длъжностното лице по призоваването от РС-Пловдив, което е описало в обявлението имената си и е поставило подпис и дата, че според отбелязването в обявлението, е търсило Т. за връчване на решението на три различни дати: 19.12.2018 година в 13,06 часа, 15.01.2019 год. в 19,19 часа и 25.01.2019 год. в 14,24 часа, но адресатът не е открит, не е открито и друго лице , на което да се връчи съобщението.

При тези данни касационната инстанция приема обявлението за изготвеното съдебно решение за редовно връчено на адресата си.

В разпоредбата на чл.180 от НПК, регламентираща връчването на  призовките, съобщенията и книжата по делото, приложима на основание препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, се съдържа една хипотеза, в която има регламент относно връчването при отсъствие на адресата и това е разпоредбата на чл.180, ал.2 от НПК, съгласно който текст , когато лицето, за което е предназначено съобщението, призовката или книжата отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. Очевидно в случая такова друго лице, което да приеме съобщението със задължение да го предаде на Т. не е намерено от длъжностното лице по призоваването, поради което е извършено и отбелязване в тази насока-че не е намерено друго лице, на което да се връчи съобщението. Липса уредба обаче в чл.180 от НПК, при отсъствие и на адресата, и при отсъствие и  на друго лице, което да приеме съобщението, как следва да се процедира. Затова касационната инстанция намира, че при липса на законово определен различен ред за връчване на съобщения и призовки при отсъствие на адресата им,  няма основание връчването на съобщения да се третира по различен начин от посочения в чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, още повече, че този ред е приложим и в самото съдебно производство за призоваване на жалбоподателя за съдебно заседание. Съгласно посочения текст съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. По аргумент на по-силното основание, след като жалбоподателят е посочил адрес, на който не е намерен, за да бъде уведомен за съдебното заседание, и законът е създал фикция, че при тези обстоятелства жалбоподателят се счита за редовно уведомен за съдебното заседание, няма пречка при същите тези обстоятелства-при ненамиране НА ПОСОЧЕНИЯ от жалбоподателя адрес, да се счете за редовно уведомен и за постановеното в същото това производство съдебно решение. Тук е мястото да се отбележи, че законодателят в чл.61, ал.2 от ЗАНН и в чл.180 от НПК не е въвел задължение на съда да търси други известни адреси на жалбоподателя с оглед редовно призоваване и връчване на съобщения и книжа по делото, а се е задоволили единствено с търсене на адресата на „ПОСОЧЕНИЯ ОТ НЕГО АДРЕС“. Затова ирелевантно е обстоятелството дали жалбоподателят има и друг регистриран постоянен и/или настоящ адрес, след като е посочил адресът, на който е търсен, в подадената от него жалба до съда. В НПК и в ЗАНН, които са приложими, липсват и разпоредби, подобни на тези в ГПК (чл.47), които да задължават съда да разпорежда адресатът да бъде търсен поне три пъти на адреса, от които поне един ден да е неприсъствен-почивен, поради което и с оглед на това не е допуснато нарушение от дл.лице по призоваването.

На това основание касационната инстанция приема, че съдебното решение на ПРС е надлежно връчено още на първата дата-19.12.2018 год., на която е извършено отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че адресатът  не е намерен, нито е намерено лице, което да приеме съобщението, но дори спрямо последната дата, на която е извършено отбелязване за ненамиране на лицето-25.01. 2019 год., касационната жалба се явява просрочена. Последната е подадена  по пощата с пощенско клеймо от 9.04.2019 год., видно от отбелязването върху печата от деловодството на ПРС на л.2 от делото, т.е. повече от два месеца след изтичане на предвидения 14 (четиринадесетдневен) срок за оспорване. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Воден от горното и на основание чл.215, т.3 от АПК , съдът

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  касационна жалба от  П.Т.Т. със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение  от 7.12.2018 год.  на РС-Плевен по анд №2658/2018 год., с което е потвърден Електронен фиш серия К №2307631 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по канд №492 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7(седем) дневен срок от съобщението до страните пред ВАС.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                         2.