Р E Ш Е Н И Е

№ 391

гр.Плевен, 15.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 490 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 204 от 27.03.2019 год., постановено по НАХД № 254/2019 год., Районен съд – гр. Плевен отменил на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 24/15.01.2019г. на Заместник кмет на Община Плевен, оправомощен със Заповед № РД 10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община Плевен, с което на Д.Ц. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, т.1 от Наредба №1 на ОбС за обществения ред и опазване на Общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен – глоба в размер на 500,00 лв., за това, че на 23.12.2018г. около 01:00 часа от дома си в гр. Плевен, ул. *********, нарушава нощната тишина, чрез аудио-визуална техника и силни викове от адреса, с което е нарушила разпоредбите на чл.3, т.1 от Наредба №1 на Общински съвет Плевен

Против горното решение е постъпила касационна жалба от П.П., гл. юрисконсулт в отдел ПНО, пълномощник на Община Плевен и Кмета на Община Плевен, в която се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че въззивният съд неправилно и в противоречие със събраните в хода на съдебното производство доказателства е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а именно, че АНО не е връчил препис от АУАН на нарушителя, а всъщност се установява, че е налице отказ от страна на последния да подпише АУАН, респ. да получи препис от същия, във връзка с което е направен подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Сочи се, че с подписа на свидетеля В. се удостоверява едновременно отказ да бъде подписан АУАН и да бъде получен препис от същия, поради което не е налице допуснато нарушение на правото на защита на въззивния жалбоподател. Излагат се и доводи, че нарушението и виновното поведение на нарушителя са установени по безспорен начин, а изложените в хода на производството пред въззивния съд аргументи, че автор на нарушението е дъщерята на въззивната жалбоподателка са защитна теза, целяща избягване на административнонаказателната отговорност. В заключение се сочи, че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са доказани по категоричен и несъмнен начин, поради което са изпълнени предпоставките на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Ето защо е направено искане да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. П.П., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде отменено обжалваното решение.

Ответникът не се явява и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба не се оспорва приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите в тази част на решението на въззивния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря в настоящето решение.

Оплакванията са за неправилна интерпретация от страна на съда на събраните гласни доказателства в частта им, касаеща действията на АНО по връчване на препис от АУАН, което е довело незаконосъобразен извод за допуснато нарушение на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че РС- Плевен е направил изчерпателен анализ на тези доказателства и изводите му са обосновани.

Показанията на свидетелката Д.Т.за това конкретно обстоятелство кореспондират с тези на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставянето на акта. Тя твърди, че жалбоподателката във въззивното производство е поискала да ѝ бъде връчен екземпляр от АУАН, но полицейските служители са ѝ отказали. От показанията на контролните органи в лицето на И.Дж.и К.В. също е видно, че препис от АУАН не е бил връчен на нарушителя. Свидетелят Р.И.категорично е посочил при разпита си, че тъй като жалбоподателката не се е подписала на акта, няма как да ѝ бъде даден екземпляр от него. В този смисъл са и показанията на актосъставителя Д. , който на изричен въпрос на съда е заявил : „ Не, не ѝ дадохме копие от акта на жалбоподателката, защото когато откаже да подпише акта, не се предоставя копие“.

Ето защо въззивният съд правилно е приел, че е допуснато нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си като последица да не получи един екземпляр от него. Той има право да направи възражения в тридневен срок и никъде в закона не е разписано, че губи това си право, ако откаже да подпише АУАН, а несъмнено, за да го упражни, то следва да му бъде връчен препис от акта. Ето защо настоящият съдебен състав споделя доводите на въззивния съд, че отказът на нарушителя да подпише съставения по отношение на него АУАН не влече след себе си като последица невръчване на препис от същия. Правилно РС- Плевен е приел, че това са две последователни и самостоятелни действия, поради което актосъставителят следва да връчи препис от АУАН на нарушителя, а ако той откаже да го получи, това следва да се отбележи в разписката. В настоящия случай с разписката е удостоверен единствено отказ на нарушителя да подпише АУАН, но не и такъв да получи екземпляр от него, а и видно от показанията на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението, те изобщо не са направили опит да връчат АУАН, тъй като считат, че нямат това задължение, защото нарушителят е отказал да го подпише.

Касае се за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и е довело до опорочаване на издаденото НП

.

Ето защо и като е достигнал до същите изводи, РС- Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 27.03.2019 год., постановено по НАХД № 254/2019 год. по описа на Районен съд – гр.Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/