Р E Ш Е Н И Е

№ 333

гр.Плевен, 20.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 489 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 202 от 27.03.2019 г., постановено по НАХД № 303 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 374301-F-401338 от 09.11.2018 г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, с което на основание чл.18 ал.3 от Валутния закон на ЕТ “В.И.“*** e наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като е намалил размера на имуществената санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 2000 /две хиляди/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ “В.И.“, в която са наведени доводи за несправедливост на съдебния акт. Сочи се, че нарушението е извършено за първи път, както и не са извършвани от едноличния търговец други нарушения на фискалната дисциплина, при липса на каквито и да било вредни последици. Счита се, че в конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, може да се направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Счита се, че като не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Счита се, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на административно-наказателна отговорност. Посочва се, че ЕТ „В.И.“ до момента, видно от приложените доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното и валутно законодателство. Счита се, че е налице формално административно нарушение, касаещо невисок размер, което не е довело до загуби на държавата от неплатен данък, като следва да се отчете и факта, че се касае за левова равностойност 9.80 лв., поради което санкция от 2000 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива. Счита се, че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. Сочи се, че в този смисъл липсата на такава оценка за малозначителност, означава липса на мотиви в решението, което води до неговата отмяна, респ. отмяна на наказателното постановление. Алтернативно моли да бъде изменено НП в частта относно определения размер на наказанието, който не е съобразен с тежестта на нарушението и е явно несправедливо и прекомерно.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът ЕТ “В.И.“***, се представлява от представляващия дружеството В.И., който не отрича извършването на нарушение, но счита наложената санкция за прекомерна и моли същата да бъде намалена.

В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен се представлява от юрисконсулт Г., който счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че приложението на чл.28 от ЗАНН е недопустимо, а районният съд е намалил наложената санкция до минималния в закона размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ „В.И.“ за това, че при извършена проверка на 21.08.2018г. в 14:00часа във валутно обменно бюро, находящо се в гр.Плевен, ул***, експлоатирано от ЕТ, е установено, че не за всяка сключена сделка в обекта за обмяна на валута се издава бордеро по образец, съгласно приложение №7 от чл.13 ал.2 от Наредба №4/2003г. на МФ в два екземпляра, по един за всяка от страните, като от проверяващия екип е извършена валутна сделка – „покупка“ на 5 EUR по курс 1,96лв., на левова равностойност 9.80лв. и след приключване на сделката валутния касиер не издава бордеро по образец по едно за всяка от страните. Нарушението е квалифицирано по чл.13 ал.2 от наредба №3/08.08.2003г. на МФ вр. с чл.3 ал.5 от Валутен закон.

Районният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства установяват описаната в акта и НП фактическа обстановка. Счел е, че по безспорен начин е доказано, че ЕТ е осъществил състава на административно нарушение по чл.13 ал.2 от Наредба №4/2003г. на МФ и правилно му е наложена санкция по чл.18 ал.3 от ВЗ. Посочил е, че нарушението не изисква вредоносен резултат, същото е на формално извършване и е с висока степен на обществена опасност, тъй като се нарушава установения ред и начин на водене на императивно изискуеми документи при валутни сделки. Посочил е още, че отговорността на ЕТ е обективна безвиновна отговорност, поради което е правно ирелевантно субективната страна на извършеното деяние. Приел е за неоснователни доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН, като подробно е мотивирал своя извод и е посочил, че липсата на вредни последици и фактът на извършено за първи път нарушение са обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. В заключение е счел, че при съставяне на акта и издаване на постановлението не са допуснати нарушения на правилата на ЗАНН, които да нарушават правото на защита на ЕТ. За да измени обаче, размерът на наложената санкция към предвидения в закона минимум районният съд е приел, че наказващият орган не е преценил тежестта на извършеното нарушение предвид размерът на сключената сделка и обстоятелството, че е извършено за първи път.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана отговорност на ЕТ за нарушение по чл.13 ал.2 от Наредба №4/2003г. на МФ. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са сведени до приложението на чл.28 от ЗАНН, на които районният съд е дал подробен и мотивиран отговор, който се споделя от настоящия състав. По отношение искането за намаляване на наложеното наказание следва да се посочи, че съгласно чл.18 ал.3 от ВЗ, лице, вписано в регистъра по чл. 3, ал. 3, което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. Т.е. районният съд е намалил размерът на имуществената санкция до предвидения в закона минимум, като съобразно чл.27 ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 27.03.2019 г., постановено по НАХД № 303 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.