Р E Ш Е Н И Е

№   349

гр. Плевен, 24.06.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:                                              Председател: Николай Господинов

                                                                    Членове:Елка Братоева

                                                                                    Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 486 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.   

 С Решение № 227 от 3.04.2019 г., постановено по анд № 212/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 18-0938-006165 от 03.01.2019 г. на Началник сектор  към ОД на МВР – Плевен, сектор „ПП“, с което на Л.С.И. ***, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо  от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 17.10.2018 г. в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ до № 104, завод „Ломоносов“ с посока на движение ул. „Гренадирска“ управлява л.а. „Рено Меган“ с рама *********** без регистрационни табели,  поставени на определените за това места.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от директора, чрез юрисконсулт П. Ф.  с доводи за неговата неправилност  и необоснованост. Твърди, че  И. не е оспорил установената с АУАН и НП фактическа обстановка, а личността на нарушителя, извършеното нарушение на разпоредбите на ЗДвП и вината на нарушителя са установени по безспорен начин. Счита за неправилен извода на съда, че деянието е маловажно. В случая счита за определяща  степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите обществени интереси, времетраенето на нарушението. Сочи, че целта на ЗДвП е да се опазят живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се опази имуществото на ЮЛ и ФЛ, както и околната среда. Моли да се вземе предвид факта, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. Само по себе си това обстоятелство не води до извода, че обществената опасност на деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да е управлявало МПС без поставени регистрационни табели. В конкретния случай ирелевантен се явява факта, че от деянието не са нанесени щети. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не може да се квалифицира като маловажно, защото законодателят освен глоба е предвидил кумулативно и лишаване от право да се управлява МПС. В заключение моли съда да отмени  оспореното  решение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Л.С.И. се представлява от адв.В.  с надлежно пълномощно от въззивната инстанция, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да остави в сила оспореното решениесе явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени наложеното наказание или да намали размера на глобата.

 Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая правилно е  приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и деянието - квалифицирано като маловажен случай.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 17.10.2018 година в град Плевен, полицейските служители Л. и К.  изпълнявали служебните си задължения по  контрол по спазване правилата за движение по пътищата. Около 11:00 часа се намирали в района на ул. „ Георги Кочев“ в същия град.  Около 11:10 часа полицейските служители забелязали по горната улица да се движи, в посока към улица „Гренадерска“, лек автомобил Рено Меган, който нямал поставени регистрационни табели на указаните за това места. Това провокирало  полицейските служители да спрат автомобила и да извършат проверка. В хода на същата установили, че в този момент водач на автомобилът бил Л.И., който  обяснил, че работи във фирма за поставяне на газови уредби и привел в движение автомобила, за да тества  вече поставената такава. На жалбоподателя бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП. Актът бил съставен в негово присъствие и връчен му по надлежния ред. Жалбоподателят го подписал без възражения. На 9.11.2018 година лек автомобил Рено Меган бил представен в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен  и  надлежно регистриран на името на Н. М. Й. от град Варна с рег. № ***********. На 3.01.2019 година е издадено наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба и лишаване от права за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 т. 1 ЗДвП.

Съдът установил горната  фактическа обстановка от представените по делото писмени доказателства, и от показанията на разпитаните свидетели Л., К. и Д..

Съдът изложил мотиви, че НП е издадено от компетентен орган, както и че в  хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН.Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващия орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.

Съдът установил, че И. не е бил собственик на управляваното МПС, поради което за същия не е съществувало задължение да регистрира описаното по- горе моторно превозно средство. Направил извод, че формално е налице нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, тъй като е констатирано управление от негова страна на нерегистрирано превозно средство. От свидетелските показания установил, че в момента на извършената проверка И. е управлявал моторното превозно средство на изключително кратко разстояние с цел да тества поставена от него газова уредба, което произтичало от задълженият му в сервиза, в който работел. Позовавайки се на  Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС съдът направил извод, че деянието, осъществено от страна на И., макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение, с оглед на своята ниска степен на обществена опасност, причините, довели до извършването му, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието, фактът, че И. не е системен нарушител, за което свидетелства и приложената по делото справка от сектор Пътна полиция Плевен,  определят същото като явно малозначително. В този смисъл съдът счел, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителя, а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира за неправилен извода на решаващия съд, че деянието е маловажно. При тълкуване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в съответствие със закона наказващият орган е длъжен да отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. В случая, конкретните нарушения на правила за движение по пътищата не могат да се определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Типичните случаи на нарушение от този вид са именно такива от вида на извършеното, а именно, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП санкционира два случая на административни нарушения: когато се управлява автомобил, нерегистриран по съответния ред, респ. когато табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места. Процесното нарушение е от първия вид и то по нищо не се различава от останалите нарушения, типично е за вида си от една страна. От друга страна, при установено ясно и категорично задължение на водача за управление на регистриран автомобил, конкретните обстоятелства при извършване на нарушението от страна на касатора не могат да имат превес пред безспорно установеното съзнателно неизпълнение на тези задължения. Водачите на МПС, които управляват автомобили по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да изпълняват стриктно задълженията си като водачи, предвид, че с поведението си биха могли да причинят увреждане на здравето и да застрашат живота на останалите участници в движението. Ето защо неизпълнението на предписаните норми за поведение и нарушаването на правилата за движение по пътищата, не може да се квалифицира като маловажно. По делото не е доказано наличието на обстоятелства, при които би могло да се изключи обществената опасност на конкретното деяние. А нейната степен е израз не само на степента, в която деянието засяга обществените отношения като цяло, а и на степента, в която то може обективно да ги засегне. В този смисъл всяко съзнателно неизпълнение на установено в закона задължение, нарушава установения правов ред и съставлява виновно неизпълнение на това задължение. Ето защо и на тези основания конкретно извършеното деяние не може да се квалифицира като маловажно такова.

Оспореното решение на РС-Плевен обаче е правилно по своя резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Тази норма разграничава два състава на административни нарушения-първият е , когато се управлява автомобил, който изобщо не е регистриран, а вторият-когато се управлява регистриран автомобил, на когото обаче липсват, не са поставени на съответните места табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част както на съставения акт, така и на издаденото НП, че АНО е ангажирал отговорността на И. за втория предвиден в нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП състав, тъй като текстово  и в двата санкционни акта е описано, че И. управлява автомобил без регистрационни табели, поставени на определените за това места, което налага извод, че управляваният от И. автомобил е бил регистриран, но регистрационните му табели са липсвали , респ. са били поставени не на предвидените от нормата на  чл. 20, ал. 1 от ППЗДвП места. Тъй като е посочена и в АУАН, и в НП  единствено нормата на чл.140, ал.1, без да е посочено конкретното предложение, се налага извод от така описаната фактическа обстановка, че И. е управлявал регистриран автомобил, на който не са били поставени регистрационните табели на определените за това места. Безспорно по делото е установено обаче, включително чрез показанията на разпитаните свидетели, че автомобилът изобщо не е бил регистриран към датата на проверката, поради което И. е осъществил второто предложение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на каквото основание му е наложено и наказание, предвид посочената санкционна разпоредба на чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП. Следователно, и актосъставителят, и АНО са допуснали нарушение, изразяващо се в несъответствие между установената фактическа обстановка и словесното описание на деянието, както и непълнота в описанието на нарушените правни норми. Това обуславя правилност на крайните изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на НП, поради което оспореното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227 от 3.04.2019 г., постановено по анд № 212/2019 г., Районен съд – Плевен.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                                ЧЛЕНОВЕ:1. /П/

 

 

                 2. /П/