Р E Ш Е Н И Е

  347

гр. Плевен, 24.06.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:                                              Председател: Николай Господинов

                                                                    Членове: Елка Братоева

                                                                                    Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 485 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.   

 С Решение № 5 от 27.02.2019 г., постановено по анд № 6/2019 г., Районен съд – Никопол  е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-005135 от 20.10.2017 г. на Началник сектор  към ОД на МВР – Плевен, сектор „ПП“, с което на П.Д.П. ***,на основание чл. 638, ал. 3  от Кодекса на застраховането е наложено административно наказание – глоба в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса на застраховането, за това, че на 15.10.2017 г. в Община – Никопол на път Втори клас № II-52  с кв. 87+416 посока с. Лозица, управлява лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ****** собственост на Н. М. Н. с ЕГН ********** ***, като няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П. в П., в която сочи, че не е  подновил в срок задължителната полица по „Гражданска отговорност“, защото от застрахователното дружество не го  уведомили, че скоро изтича. В този период имал здравословен проблем и покрай него е забравил датата на падежа на полицата. В този период не е и шофирал личния си автомобил поради здравословния си проблем. Когато бил спрян от пътна полиция, било установено забавянето за подновяване на застраховката. Бил му написан фиш, който заплатил на следващия ден, застраховката също направил. Твърди, че никой не го е уведомявал, че му е съставено НП /Акт, разбрал  чак след една година, като отишъл в КАТ – Плевен за подновяване на СУМПС. Тогава служителката след направена справка му върнала документите и му съобщила, че има неплатена глоба от 400 лева и когато я плати, тогава ще бъде подновено СУМПС. Сочи, че месечният му доход е само пенсия и тези 400 лева глоба са му непосилни, затова моли за отмяна на решението на РС – Никопол.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени наложеното наказание или да намали размера на глобата.

            В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая нарушението е извършено, независимо от причините затова.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 15.10.2017г., в 11:20  часа в община Никопол на път II – 52 с кв.87+416, в посока с.Лозица,   мл.експерт към РУ Никопол, спрял за проверка управлявания от П.  лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с рег.№ *****. Било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил съставен АУАН с бл. № 091233/15.10.2017г. за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.   Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на П. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Тази фактическа обстановка съдът установил по безспорен и категоричен начин от събраните по делото свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля  Д.,  които потвърдили изложените   в АУАН факти и обстоятелства и които съдът кредитирал  като обективни, логични и неопровергани от събраните писмени доказателства.

 Съдът направил извод, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

Съдът счел  за безспорно и категорично установено нарушението от страна на П. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът констатирал от доказателствата по делото, че П.  не е собственик на управлявания от него лек автомобил.  Приел също за  безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила  санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите,  което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ, който факт приел, че не се оспорва от П. и се установява от  приложената справка за сключена ГО. На тези основания съдът направил извод, че П.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водачът на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Аргументите на П., че застрахователният брокер не го е предупредил, че му изтича срока на дължимата част от застрахователната му премия,   и че си е мислил, че МПС  е имало валидна застраховка, съдът приел за неоснователни и необуславящи несъставомерност на деянието, нито маловажност на случая. За жалбоподателя не е съществувала пречка,   сам да провери на коя дата му изтича валидността  на застраховка и   да се погрижи да бъде сключена такава, за да може при последващото управление на автомобила да бъде изправен водач.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на П. деяние. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие със събраните писмени доказателства по делото-  справка за сключена застраховка „ГО“ на л.10 от делото на РС се установява, че сключената и важима от 20.03.2017 год.  до 19.03.2018 год., като е прекратена на 6.10.2017 год. Контролните органи са установили П. да управлява МПС  на 15.10.2017 год, към която дата вече ЗЗ“ГО“ е била прекратена, а следваща такава е сключена на 6.11.2017 год. Тези факти не се и оспорват от касатора. Установява се от  справката на л.8, че управляваният от П. автомобил – „Хонда Сивик“ с рег. № *****, е  собственост на Н. М. Н., който е предоставил  приложеното на л.5 от делото на РС пълномощно на П. да управлява  автомобила. Следователно, правилен се явява изводът на РС, че в деня и часа на проверката, когато П. е управлявал процесния автомобил, не е имал сключена и действаща-валидна застраховка „ГО“ за управлявания от него автомобил. Последното сочи на виновно осъществен от водача състав на административно нарушение на нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като П. не е бил собственик на управлявания автомобил, за което правилно е била ангажирана отговорността на водача.

Правилни и съответни на приложимия закон са и изводите на съда, че  при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилни и обосновани на събраните по делото доказателства са и изводите на съда, че за отговорността на касатора за вмененото му нарушение са неотносими конкретните причини, обусловили извършването на нарушението. Фактът, че касаторът е забравил за датата, на която е следвало да плати следващата  вноска по застраховката, не е извинителен, а обстоятелствата във връзка със здравословното състояние на касатора  в периода , когато е следвало да сключи застраховка, както и относно финансовото му състояние и по-конкретно възможността му да заплати наложената глоба, са останали недоказани. Наложената санкция глоба в размер на 400 лева е определена от законодателя в абсолютен размер , поради което не може да бъде намалявана. Деянието не може да се квалифицира и като маловажно, защото същото, с оглед предвидения от законодателя висок размер на санкция, е такова с висока степен на обществена опасност. Изискването за сключена и действаща застраховка „ГО“ не е самоцелно, защото при настъпване на застрахователно събитие именно наличната застраховка на автомобила покрива щетите, настъпили при това събитие. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 5 от 27.02.2019 г., постановено по анд № 6/2019 г., Районен съд – Никопол  .

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                           ЧЛЕНОВЕ:1. /П/

 

 

            2. /П/