РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Плевен,16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 480 по описа за
2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба от „Планета Транс“ ЕООД,
Булстат ***, гр. Плевен , с Опанец, ул. *** чрез представляващия И.Е.Ц.
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1772з-74/23.04.2019 г. на началник Първо РУ при ОД на МВР Плевен, с която е прекратена регистрацията на притежавания от
„Планета Транс“ ЕООД - Плевен автобус ******* .
В жалбата се посочва, че при извършена проверка на
23.04.2019 г. е установено, че на водача на автобус „Исузу Евро Тюркоаз“ с рег.
№ ***, който работи в дружеството е бил с отнето СУМПС,
след като е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол.
Управителят на фирмата твърди, че не е бил запознат със статуса на документите
му, както и не е бил уведомен от страна на водача. Моли съдът да отмени ЗППАМ с
рег. № 1772з-74/23.04.2019 г. на началник Първо РУ
при ОД на МВР Плевен.
В съдебно заседание оспорващият - „Планета Транс“ ЕООД, Булстат ***, гр. Плевен , с Опанец,
ул. ***, се
представлява от адв. Д.Д., който заявява, че поддържа жалбата на доверителя си.
Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна дотолкова, доколкото за да е
налице основанието за прекратяване на регистрацията на ППС, собственикът на
това ППС, трябва да е предоставил съзнателно неговото управление на лице, което
е неправоспособен водач, не притежава СУМПС валидно за категорията, към която
спада превозното средство или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен и
административен ред, или свидетелство за управление по реда на чл. 171, т. 1 от
ЗДвП. Твърди, че в конкретния случай, от представения пътен лист се вижда, че
управителят на фирмата, т.е. на
дружеството в сутринта на 23.04.2019 г., когато е извършена съответната дейност
по този маршрут, който е обслужвало превозното средство, е извършена проверка
на водача. Излага доводи, че по никакъв друг начин, освен по този, той не би
могъл да знае, че контролен орган по време на движение на този водач е отнел
неговото СУМПС, било то временно, било то постоянно за извършено нарушение на
ЗДвП, когато то е във време, в което почива. По тази причина аз счита, че от субективна страна, не е налице
съставомерност на извършеното нарушение,
поради което моли съдът да отмени тази заповед със законовите от това
последици. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът – Началник Първо РУ при ОД на МВР - Плевен, се представлява от гл.
юрк. Ф.. Моли съдът да остави без уважение подадената жалба. Счита издадената
заповед за законосъобразна, правилна, в съответствие с целта на закона.
Посочва, че същата съдържа фактическите и правни основания за издаването си,
както и че е издадена е от компетентен орган, в рамките на правомощията му.
Съдържа всички необходими реквизити. Твърди, че заповедта е връчена лично на
представляващия дружеството, както и че не е нарушено правото му на защита.
Излага доводи, че от представените с административната преписка доказателства,
по безспорен начин се установява изложеното в заповедта, а именно че е налице
управление на МПС от лице, което е било лишено по административен ред от
правото да управлява МПС, като по делото са представени два броя ЗАППАМ спрямо
водача, от които е видно, че същият не само не е заплатил дължима глоба към
МВР, но освен това е управлявал под въздействието
на алкохол с 1.9 промила. Счита, че към датата на издаване на заповедта
23.04.2019 г., нито глобата е била заплатена, нито е бил решен въпросът с
отговорността на водача във връзка с управление под въздействието на алкохол. Посочва,
че доказателство за това се съдържа в
справката за нарушител-водач, като и
двете заповеди не са обжалвали по отношение на водача. Сочи, че поради
обстоятелството, че не се твърди, че тези заповеди са обжалвани, то
следователно същите са влезли в сила. Счита, че е без значение, дали
собственикът на МПС е знаел за тях или не, дали съзнателно е предоставил
управлението на автобуса на такъв водач. Твърди, че в случая е изпълнена целта на закона - да не се създават
предпоставки за пътно транспортни произшествия. Счита, че ОД на МВР - Плевен
няма задължение да уведомява работодателите, когато определено лице бъде
установено с употреба на алкохол и му бъде иззето СУМПС. Моли да й бъдат
присъдени разноски в минимален размер от 100 лв., а в противен случай, моли
адвокатският хонорар да бъде редуциран до предвидения минимум.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 23.04.2019 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия АА № *** (лист 5) по делото, тъй като на 23.04.2019 год. около
08:15 часа в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ до дом № 20 в посока към ул. „Стоян
Заимов“ като водач на автобус *******, Л.Н.Н.управлява ППС след като е лишен от
това право по административен или съдебен ред – нарушение на чл. 150а от ЗДвП.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 1772з-74/23.04.2019 г. на началник Първо РУ при
ОД на МВР Плевен (лист 4) по делото, е
прекратена регистрацията на притежавания от „Планета Транс“ ЕООД - Плевен
автобус ******* за срок от шест месеца.
В докладна записка (лист 6) по делото от мл.
полицейски инспектор, се посочва относно извършена проверка по ЗДвП и
съставения АУАН сер. АА № ***, че след
извършена справка с РСОД 178 от М. Н. – мл. автоконтрольор сектор „Пътна
полиция“ е установено, че СУМПС на водача е иззето със съставяне на АУАН серия
АА № 200830/19.04.2019 г. (лист 36) по делото, за управление на МПС след
употреба на алкохол, както и неизпълнение на финансово задължение да заплати
наложена глоба с наказателно постановление № 18-0256-001075/20.07.2018 г.,
връчено на 18.09.2018 г., влязъл в сила на 17.12.2018 г. и непредставяне на
контролен талон към СУМПС.
С писмо вх. № 3208/21.06.2019 г. от ОД на МВР – Плевен
(лист 35) по делото, са изпратени съставения на Л.Н.Н.АУАН серия АА №
200830/19.04.2019 г. и заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. Д от ЗДвП (лист 37) по делото, с №
19-0938-000717/19.04.2019 г., с която временно му е отнето СУМПС до заплащане
на дължимата глоба.
По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018
год. (лист 11) на директора на ОД на
МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от
ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна. Съдът приема, че жалбата е подадена от представляващия дружеството
независимо, че е посочено само името на представляващия в титулната й част, но
в изложението в жалбата се установява, че същият действа като собственик и
управител на „Планета Транс“ ЕООД, собственик на автобуса, чиято регистрация е
прекратена.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП (редакция към 23.04.2019 година) се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като
доказателство е приета заповед № 316з-27/03.01.2018 год. (лист 11) на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност
на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, с която началниците на РУ на
МВР-Плевен могат да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171, т. 2а от ЗДвП.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма, изложени са мотиви и в случая
безспорно се установява с оглед описаната фактическа обстановка в приложения
АУАН, че лицето е управлявало автобус като не притежава СУМПС, тъй като му е
отнето, при спазване на административно-производствените правила и при правилно
прилагане на закона.
Съгласно чл. 171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП прекратява
се на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая лицето,
управлявало автобуса не притежава
свидетелство за управление на МПС , тъй като същото му е отнето и управлява
автобус, собственост на дружеството с
оглед справка на л. 7 по делото и правилно е приложена принудителната административна
мярка.
Неоснователен е доводът на оспорващия, че тъй като не
е запознат с обстоятелството, че лицето, работещо при него като водач на
автобус е с отнето свидетелство, то наложената мярка, е незаконосъобразна.
Взаимоотношенията между собственика на МПС и лицето , което го управлява не са
предмет на разглеждане по делото и са неотносими към налагане на ПАМ, тъй като
фактическия състав не включва установяване на наличието на знание или не на
собственика относно обстоятелствата , посочени в законовия текст. С оглед
характера на извършваната дейност – превоз на пътници, то следва проверката на
представляващия дружеството преди подписване на пътен лист да е детайлна, а не
формална, за да не се стига до нарушения на разпоредбите на ЗДвП.
Наложената мярка е съобразена и с целта на закона, тъй
като нарушението е с висока степен на обществена опасност - засяга
безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за
техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба
административният орган е наложил принудителната административна мярка за срок
от 6 месеца т.е. в минимален размер именно с цел превенция за неизвършване на
други административни нарушения.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че оспорващият
следва да заплати на ОД на МВР Плевен разноски в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба от „Планета Транс“ ЕООД, Булстат ***,
гр. Плевен , с Опанец, ул. *** чрез представляващия И.Е.Ц.
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1772з-74/23.04.2019
г. на началник Първо РУ при ОД на МВР Плевен, с която е прекратена регистрацията на притежавания от „Планета Транс“
ЕООД - Плевен автобус ******* .
Осъжда Планета Транс“ ЕООД, Булстат ***,
гр. Плевен , с Опанец, ул. „Трети март“ № 84 чрез представляващия И.Е.Ц. , да
заплати на ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 разноски в
размер на 100 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: