Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  435/  30. Юли 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На трети юли  2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 478/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на С.Д.Н. ***,  срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-000367/22.02.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 ЗДвП да върне свидетелството си в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят, чрез адв. Т. от АК - Плевен оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Сочи, че фактическата обстановка не е правилно установена.  Твърди, че НП № 18-0938-003877/07.08.2018г. е връчено на 10.04.2018г., не е влязло в сила, тъй като го е обжалвал. А видно от приложено НП № 561 А/18 от 01.11.2018г. е бил наказан, затова че на 05.10.2018г. е загубил притежаваното СУМПС. Сочи, че жалбоподателят е обявил документа за изгубен, но в един по-късен момент се установило, че СУМПС се намира в СПП, което е известно на наказващите органи. Счита, че тъй като документа е изгубен, то липсва предмет на изземване чрез ПАМ. Така с процесната заповед на жалбоподателя се прегражда пътя за изтърпяване на наказанието съгласно сключено споразумение с прокуратурата по друго НОХД.

Ответникът – Началник Сектор ПП – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.04.2019г. Жалбата е подадена на 17.04.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР.

Като фактическо основание са посочени шест броя влезли в сила НП, с които на жалбоподателя са  отнети общо 42 контролни точки и съгласно чл. 157 ал.4 ЗДвП е изгубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР, а именно както следва: НП №16-0938-003769/14.10.2016г. – отнети 6 кт; НП №17-0256-000361/10.07.2017г.– отнети 6 кт; НП № 17-0256-000501/28.09.2017г.- отнети 10 кт; НП №18-0938-002340/23.05.2018г.– отнети 8 кт; НП № 18-0256-000696/11.06.2018г.- отнети 6кт; НП № 18-0938-003877/07.08.2018г. – отнети 6 кт.

Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен е оправомощен по силата на Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.4 от ЗДвП на основание т.3 от Заповед  № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР на осн. чл. 172 ал.1 от ЗДвП, с която министърът е определил службите за контрол по този закон. Следователно е издадена от съответния компетентен орган за контрол по ЗДвП в рамките на предоставените му правомощия съобразно разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП.

Издадена е в необходимата писмена форма, съдържаща мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

Посочените в заповедта 6 броя НП са приложени като доказателства по делото, не са оспорени. Връчени са срещу подпис на нарушителя и е отбелязана датата на връчването и влизането им в сила, която дата предхожда издаването на заповедта.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че едно от посочените наказателни постановления, а именно НП № 18-0938-003877/07.08.2018г. е връчено на 10.04.2018г., не е влязло в сила, тъй като го е обжалвал. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че е обжалвал това НП, поради което то е останало недоказано. В разписката за връчването на това НП е отбелязано, че е връчено на 26.10.2018г. на нарушителя, лично срещу подпис. А видно и от приложената справка за водач/нарушител, която също не е била оспорена и е приета като доказателство по делото, НП от 07.08.2018г. е било връчено на 26.10.2018г., не е било обжалвано в законния 7-дневен срок и е влязло в сила на 03.11.2018г. 

         Следователно на жалбоподателя са отнети всички 39 контролни точки с посочените влезли в сила НП и той е изгубил придобитата правоспособност. Затова за него е възникнало задължението по чл. 157 ал.4 ЗДвП да върне СУМПС, което той не е изпълнил.

         Действително жалбоподателят е декларирал пред органите на МВР, че е изгубил издаденото СУМПС № 283034944, за което с НП № 561-А/01.11.2018г. му е наложено административно наказание по Закона за българските документи за самоличност, връчено на 10.04.2019г., няма данни за обжалването. Но видно от справката от информационната система на МВР, впоследствие на жалбоподателя е издаден дубликат от СУМПС с нов № 283797418, валидно до 14.07.2024г. Именно това свидетелство е предмет на изземване с процесната заповед, поради което доводите и твърденията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.

В случая е налице нарушение на чл. 157 ал.4 ЗДвП – водачът не е изпълнил задължението си да върне СУМПС, след като с влезли в сила НП са му били отнети всички 39 кт.

Налице е правното и фактическо основание, сочено в заповедта - чл. 171 т.4 ЗДвП за изземване на СУМПС с прилагането на принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя, поради неизпълнение на задължението по чл. 157 ал.4 ЗДвП.

Принудителната административна мярка се прилага с цел  осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Заповедта е съответна на преследваната от закона цел, тъй като с изземването на СУМПС на водача се отнема възможността до управлява МПС и да извършва други нарушения по ЗДвП, докато не придобие отново правоспособност.

         Оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

 

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С.Д.Н. ***,  срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-000367/22.02.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 ЗДвП да върне свидетелството си в съответната служба на МВР.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :/п/