Р Е Ш Е Н И Е
№ 435/
30. Юли 2019г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На трети юли
2019г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 478/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на С.Д.Н. ***, срещу Заповед за ПАМ №
19-0938-000367/22.02.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
по чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 ЗДвП да
върне свидетелството си в съответната служба на МВР.
Жалбоподателят, чрез адв. Т. от АК - Плевен оспорва
заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Сочи, че
фактическата обстановка не е правилно установена. Твърди, че НП № 18-0938-003877/07.08.2018г. е
връчено на 10.04.2018г., не е влязло в сила, тъй като го е обжалвал. А видно от
приложено НП № 561 А/18 от 01.11.2018г. е бил наказан, затова че на
05.10.2018г. е загубил притежаваното СУМПС. Сочи, че жалбоподателят е обявил
документа за изгубен, но в един по-късен момент се установило, че СУМПС се
намира в СПП, което е известно на наказващите органи. Счита, че тъй като
документа е изгубен, то липсва предмет на изземване чрез ПАМ. Така с процесната
заповед на жалбоподателя се прегражда пътя за изтърпяване на наказанието
съгласно сключено споразумение с прокуратурата по друго НОХД.
Ответникът – Началник Сектор ПП – Плевен изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.04.2019г.
Жалбата е подадена на 17.04.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен с
правно основание чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са
му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157
ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР.
Като фактическо основание са посочени шест броя влезли
в сила НП, с които на жалбоподателя са
отнети общо 42 контролни точки и съгласно чл. 157 ал.4 ЗДвП е изгубил
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление
на МПС в съответната служба на МВР, а именно както следва: НП №16-0938-003769/14.10.2016г.
– отнети 6 кт; НП №17-0256-000361/10.07.2017г.– отнети 6 кт; НП №
17-0256-000501/28.09.2017г.- отнети 10 кт; НП №18-0938-002340/23.05.2018г.–
отнети 8 кт; НП № 18-0256-000696/11.06.2018г.- отнети 6кт; НП №
18-0938-003877/07.08.2018г. – отнети 6 кт.
Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
Плевен е оправомощен по силата на Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора
на ОД на МВР – Плевен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.4 от
ЗДвП на основание т.3 от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на МВР на осн. чл. 172 ал.1 от ЗДвП, с която министърът е определил службите за
контрол по този закон. Следователно е издадена от съответния компетентен орган
за контрол по ЗДвП в рамките на предоставените му правомощия съобразно
разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП.
Издадена е в необходимата писмена форма, съдържаща
мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство.
Посочените в заповедта 6 броя НП са приложени като
доказателства по делото, не са оспорени. Връчени са срещу подпис на нарушителя
и е отбелязана датата на връчването и влизането им в сила, която дата предхожда
издаването на заповедта.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че едно
от посочените наказателни постановления, а именно НП №
18-0938-003877/07.08.2018г. е връчено на 10.04.2018г., не е влязло в сила, тъй
като го е обжалвал. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в
подкрепа на твърдението си, че е обжалвал това НП, поради което то е останало недоказано.
В разписката за връчването на това НП е отбелязано, че е връчено на
26.10.2018г. на нарушителя, лично срещу подпис. А видно и от приложената
справка за водач/нарушител, която също не е била оспорена и е приета като
доказателство по делото, НП от 07.08.2018г. е било връчено на 26.10.2018г., не
е било обжалвано в законния 7-дневен срок и е влязло в сила на 03.11.2018г.
Следователно на жалбоподателя са отнети
всички 39 контролни точки с посочените влезли в сила НП и той е изгубил
придобитата правоспособност. Затова за него е възникнало задължението по чл.
157 ал.4 ЗДвП да върне СУМПС, което той не е изпълнил.
Действително жалбоподателят е
декларирал пред органите на МВР, че е изгубил издаденото СУМПС № 283034944, за
което с НП № 561-А/01.11.2018г. му е наложено административно наказание по
Закона за българските документи за самоличност, връчено на 10.04.2019г., няма
данни за обжалването. Но видно от справката от информационната система на МВР, впоследствие
на жалбоподателя е издаден дубликат от СУМПС с нов № 283797418, валидно до
14.07.2024г. Именно това свидетелство е предмет на изземване с процесната
заповед, поради което доводите и твърденията на жалбоподателя в тази връзка са
неоснователни.
В случая е налице нарушение на чл. 157 ал.4 ЗДвП –
водачът не е изпълнил задължението си да върне СУМПС, след като с влезли в сила
НП са му били отнети всички 39 кт.
Налице е правното и фактическо основание, сочено в
заповедта - чл. 171 т.4 ЗДвП за изземване на СУМПС с прилагането на
принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя, поради
неизпълнение на задължението по чл. 157 ал.4 ЗДвП.
Принудителната административна мярка се прилага с
цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Заповедта е съответна на преследваната от закона цел, тъй като с изземването на
СУМПС на водача се отнема възможността до управлява МПС и да извършва други
нарушения по ЗДвП, докато не придобие отново правоспособност.
Оспорената заповед е законосъобразна,
поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Д.Н. ***, срещу Заповед за ПАМ №
19-0938-000367/22.02.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
по чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 ЗДвП да
върне свидетелството си в съответната служба на МВР.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/