Решение по Административно дело 477/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 387

гр.Плевен, 15.07.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №477 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от С.Д.Н. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №18-0938-002334 от 24.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че със споразумение по НОХД №2616/2018г. на РС Плевен му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет месеца, считано от 02.11.2018г., което изтича на 02.05.2019г. Моли заповедта да бъде отменена за остатъка до 18месеца.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и моли заповедта да бъде отменена.

За ответника се явява лично Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че е налице друго основание за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, поради което последното не е върнато на лицето.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 10.04.2019г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена на 17.04.2019г. Т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С АУАН фабричен №957145 от 24.10.2018г., съставен от Г.К.Г.– мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на С.Д.Н. са вменени нарушения на чл.100 ал.1 т.1 и чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП за това, че на 24.10.2018г. в 18:27часа в гр.Плевен, ул.“Българска авиация“ до №37, с посока на движение към изхода на града, като водач на л.а. ***** с рег.№*****, собственост на П.Д.Н. извършва следните нарушения: 1.Не представя СУМПС и контролен талон към него; 2. Управлява след употреба на упойващо вещество КАНАБИС-25, изпробван в 18:05часа на 24.10.2018г. с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр.№ARHJ-0005 със срок на валидност 07.2019г. с проба под №283; издаден талон за медицинско изследване №0001686 и протокол за ИПУНВТА с вх.№71 от дата 24.10.2018г. АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

Във връзка с горното, на 24.10.2018г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0938-002334, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 24.10.2018г. в 18:27часа в гр.Плевен, ул.“Българска авиация“ до №37, с посока на движение към изхода на града, като водач на л.а. ****** с рег.№******, собственост на П.Д.Н. извършва следните нарушения: 1.Не представя СУМПС и контролен талон към него; 2. Управлява след употреба на упойващо вещество КАНАБИС-25, изпробван в 18:05часа на 24.10.2018г. с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр.№ARHJ-0005 със срок на валидност 07.2019г. с проба под №283; издаден талон за медицинско изследване №0001686 и протокол за ИПУНВТА с вх.№71 от дата 24.10.2018г. Посочено е също, че управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Установява се също, че във връзка с констатираното с АУАН нарушение, между РП-Плевен и Н. е постигнато споразумения за прекратяване на наказателното производство по НОХД №2616/2018г. по описа на РС-Плевен спрямо Н. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като му е наложено наказание единадесет месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на които е отложено с тригодишен изпитателен срок, и е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет месеца, като времето през което е бил лишен от право да управлява МПС е с начало 24.10.2018г.

Видно от писмо на л.18 и на л.32 от делото наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за конкретния случай е изтърпяно от Н. на 26.03.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.19-20 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, като същият е посочен и в заповедта. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на Н.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Н. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Н. е управлявал МПС след употреба на упойващо вещество Канабис-25, установено с техническо средство Дръгтест 5000. От всички събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, а и жалбоподателят не спори за това, че на 24.10.2018г. е управлявал МПС след употреба на упойващо вещество, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл. 2 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН. Този акт е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управлението на МПС след употреба на наркотични вещества съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е. налице са материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка.

За пълнота следва да се посочи, че ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

В разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай от данните по делото се установява, че въпросът с отговорността на Н. по конкретния случай вече е решен. Но съобразно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване и към 24.10.2018г. са налице предпоставките за прилагане на ПАМ, като с постигнатото споразумение между прокуратурата и Н., одобрено с протокол от 02.11.2018г. по НОХД №2616/2018г. на Районен съд Плевен и определеният срок от пет месеца за лишаване от право да управлява МПС, е решен въпросът с отговорността, като този срок е изтекъл на 26.03.2019г. и с това на практика се прекратява действието на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Следователно в случая решаването на въпроса с отговорността е юридически факт от категорията на правопрекратяващите, относим към действието на заповедта и на наложената с нея ПАМ, а не правоизключващ такъв досежно основанието за възникването на публичното право на административния орган да наложи ограничението по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП към момента на неговото упражняване. Решаването на въпросът с отговорността след издаване на обжалваната заповед не заличава с обратна сила основанието за налагането на ПАМ и съответно не води до незаконосъобразност на издадената заповед по чл.171 т.1 б."б" ЗДвП поради липса на материалноправна предпоставка, а има за последица прекратяване действието на ограничението по приложената временна ПАМ.

В конкретния случай се твърди от страна на ответника друго основание за отнемане на свидетелството за управление на МПС, поради което последното не е върнато на Н.. Това обаче, е въпрос, който е неотносим за процесния казус.

По изложените по-горе съображения жалбата на Н. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Н. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №18-0938-002334 от 24.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/