Р E Ш Е Н И Е

330

гр.Плевен, 20.06.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                        

                        Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                        Снежина Иванова

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 474 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 345 от 08.12.2018 г., постановено по НАХД № 995 по описа за 2017г., Районен съд – Ловеч е потвърдил Наказателно постановление №306/2016/18.11.2016 г. на Началника на Митница Свищов, с което на основание чл. 126, пр. І от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 11 842,80 /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет ст./ на „Нанков – 932-НН“, гр. Ловеч и на основание чл. 107е във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – акцизни стоки – 8340 литра сурово нефтено масло, продукт, който би могъл да се определи като газов кондензат, получен от втечняването на газовата фаза при добив на нефт и газ, съдържащ се в девет броя пластмасови контейнера, обект от № 1 до № 9, с вместимост всеки по 1000 литра, за нарушение на чл. 126, пр. І от ЗАДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Нанков – 932-НН“ ЕООД, гр. Ловеч, чрез адвокат С.Д. ***, в която са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Посочва се, че по отношение на направеното от касатора възражение, че жалбоподателят не може да бъде субект на нарушение, районният съд само е отбелязал, че не го споделя, като мотиви, поради какви причини не са изложени. Сочи се, че видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, изпълнително деяние на вмененото във вина нарушение на жалбоподателя се изразява в „държане” на общо 8340 литра сурово нефтено масло, продукт, който би могло да се определи като газов кондензат, получен от втечняване на газовата фаза при добива на нефт и газ, но не е уточнено с какви свои действия или бездействия жалбоподателят е извършил нарушението. Твърди се, че липсват доказателства, от които да се установява жалбоподателят да е разпоредил или да е разрешил държането на газовия кондензат в полуремарке марка „Талсон Д24”, ДК № *** и в непосредствена близост от западната страна на полуремаркето, на земята на около 20 см. от полуремаркето, както и че липсват и такива, от които да се установява, че същата е знаела за съхранението на суровия нефтен продукт и да не се е противопоставила на тези действия. Счита се, че напротив от разпитаните по делото свидетели безспорно се доказа, че лицето с което живее във фактическо съжителство е разрешило част от процесната стока да се съхранява в непосредствена близост до наетия от фирмата склад, а жалбоподателката не е водила преговори, относно ползването на транспортното средство, като дори самата тя в хода на административното производство е заявила, че в деня на проверката на 29.05.2016 год., сутринта е разбрала, че в полуремаркето се съхранява нещо за което не е знаела, но в последствие разбрала от съпруга си, че е станало с негово съгласие. В тази връзка се счита, че не е налице и субективният елемент от твърдяното нарушение, тъй като за да е налице административно нарушение следва да е налице виновно поведение от нарушителя, извършил нарушението, каквото виновно поведение в случая не се е доказало. Твърди се, че също така не става ясно с какви свои действия или бездействия касаторът е осъществил състава на процесното нарушение, като възниква въпросът, при положение, че той е наемател само и единствено на склад, на какво основание му е вменена отговорност, че „държи” три броя пластмасови контейнери, означени като обект с №№7,8 и 10, напълнени с жълтеникава течност с вид и мирис на енергиен продукт в непосредствена близост до полуремаркето на около 20 см, на земята? Счита се, че при издаването на НП е нарушено и правото на защита на санкционираното лице, а това винаги налага неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че в АУАН и в НП липсва ясно и точно описание на конкретното противоправно деяние, за което се претендира да е установено, което представлява нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл. 126 от ЗАНН съдържа множество различни и напълно самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при описанието на фактическия състав на установеното деяние в НП. Счита се, че в случая, не се посочва кои са конкретно необходимите документи, които е следвало да притежава лицето и с които да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, макар че очевидно законът предвижда различни, самостоятелни възможности за доказване на плащането на акциза. Счита се, че неясното фактическо описание на деянието, представлява процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя чрез навеждане на възражения и представянето на съответните доказателства, да организира адекватно защитата си още в първата фазата на административнонаказателното производство, поради което и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Счита се още, че сочената от наказващия орган като основание за налагането на процесната санкция, норма на чл. 126 от ЗАДС, не касае санкциониране на нарушения изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Посочва се, че смисълът на чл. 126 от ЗАДС е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и последното изменение на закона /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 година/, като задължени да водят такива документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Сочи се, че последната норма лимитативно определя кои лица могат да начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Счита се, че съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново това са само регистрирани лица, като следователно смисълът на санкциите по чл. 126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани по закона /като производители или складодържатели/, не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели. Сочи се, че съобразно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани лица, какъвто е жалбоподателя по делото, но в случая административното наказание не е наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС. В заключение се счита, че налагането на административно наказание без да е доказан съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/, като последното  прави наказателното постановление незаконосъобразно.Счита се също, че липсата на надлежно установено изпълнително деяние по чл. 126, предл. първо от ЗАДС, от лице, което може да бъде субект на този вид нарушения, е още едно основание НП да бъде отменено. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „Нанков – 932-НН“ ЕООД, гр. Ловеч, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Митница Свищов се представлява от юрисконсулт Я., която счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Нанков-932-НН“ ЕООД гр.Ловеч за това, че на 29.05.2016г. държи общо 8340литра сурово нефтено масло, продукт който би могъл да се определи като газов кондензат, получен от втечняване на газовата фаза при добива на нефт и газ, съдържащ се в 9 броя пластмасови контейнери – обекти от №1 до №9 с кубична форма, обковани с метални решетъчни рамки с вместимост всеки по 1000литра, вложени в полуремарке марка „Талсон Д24“, ***и в непосредствена близост от западната страна на полуремаркето, на земята на около 20см. от полуремаркето, находящи се в гр.Ловеч , Северна индустриална зона, на около 10метра северозападно от ъгъла на складово помещение (бивша кухня), ползвано под наем съгласно договор от 01.07.2015г. между „ЕМОС“ АД и „Нанков-932-НН“ ЕООД, без да притежава данъчни документи, фактура или друг документ по смисъла на ЗДАС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Нарушението е квалифицирано по чл.126 ал.1 предл.първо от ЗАДС.

Решението на Районен съд Ловеч е второ по ред, след връщане за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че направените в АУАН и възпроизведени в НП констатации съответстват на действителното положение, установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При така приетата фактическа обстановка съдът е направил извод, че не са констатирани нарушения при вземане на проби и методите за тяхното запечатване, респективно за тяхното изследване, което определя резултатите от изследването като годна основа за доказване на извършеното нарушение. В тази връзка е счел, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние-държане по смисъла на закона, като фактическото състояние, при което държателят упражнява фактическа власт над вещта. Във връзка с твърденията на св. П., че въпросното гориво е собственост на лицето Й., съдът е посочил, че е без правно значение обстоятелството чия собственост е процесната стока, тъй като жалбоподателят е санкциониран само за това, че я държи, като държането не следва да е свързано с осъществяване на някаква търговска дейност. Посочил е още, че законодателят не е въвел изискването държането да се извършва с някаква цел, т.е. достатъчно е да е налице „държане“ на стоката, независимо от това кой е нейния собственик, какъв е нейния произход и с каква цел се държи, тъй като последните не са елементи от състава на нарушението по чл.126 от ЗАДС. По отношение възражението за откритите 3 броя контейнери на земята в непосредствена близост до полуремаркето, съдът е приел същото за неоснователно. Обосновал е този извод като е посочил, че 3броя контейнери са открити в непосредствена близост до полуремаркето, собственост на жалбоподателя, че съдовете с акцизна стока са абсолютно еднакви, както и се касае за абсолютно идентични течности, представляващи енергиен продукт. Във връзка с последното е приел, че независимо, че жалбоподателят не е собственик, нито ползвател на имота (на двора), в който са открити 3броя контейнери, е правилен изводът на наказващия орган, че процесните 3 броя контейнери са били във фактическата власт на жалбоподателя и той е осъществил изпълнителното деяние, за което е санкциониран. На следващо място е посочил, че е неоснователно възражението за липса на пълно описание на нарушението, като е счел, че изпълнителното деяние е описано пълно, ясно и точно в акта и в НП. По отношение възражението, че не е посочено кои са необходимите документи, които следва да бъдат представени, съдът е приел, че самата разпоредба на чл.126 ал.1 от ЗАДС изброява само част от възможните документи, доказващи плащане, начисляване или обезпечаване на дължимия акциз, като допуска тези обстоятелства да се доказват и с други документи. Посочил е също, че в конкретния случай жалбоподателят не е представил никакви документи, чрез които да докаже, че акцизът за намерената стока е платен. За неоснователно е прието и възражението, че санкционираното лице не може да бъде субект на нарушение по чл.126 от ЗАДС, тъй като нормата е приложима единствено към лица, които са регистрирани като производители или складодържатели на акцизни стоки. Посочил е, че това противоречи на нормата на чл.3 ал.2 от ЗАДС. В заключение е посочил, че санкцията е правилно определена, като случаят не може да се приеме за маловажен.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана отговорност на дружеството за нарушение на чл.126 ал.1 предл.първо от ЗАДС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба преповтарят направените такива при разглеждане на делото пред районния съд, като последният е отговорил пълно и мотивирано на всяко едно, включително е изложил мотиви и защо не споделя виждането, че жалбоподателят не може да бъде субект на нарушение по чл.126 от ЗАДС. Тези изводи са съответни на доказателствата по делото. Дружеството е санкционирано за това, че държи акцизни стоки, без документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, без обаче, да е вменено задължение да плаща този акциз, с което не е изпълнило задължението изискващо се от акцизното законодателство, а именно всички лица, при които се намират, съхраняват или извършват сделки с акцизни стоки по смисъла на чл.2 от ЗАДС да притежават счетоводни, данъчни или други документи, от които да е видно плащането, начисляването или обезпечаването на акциза на намерените при тях акцизни стоки. Следва да се има предвид, че отговорността на юридическите лица, каквото е санкционираното дружество, е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определено задължение, какво е в случая, без значение кое е конкретното лице виновно за извършеното административно нарушение.

Предвид изложеното решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345 от 08.12.2018 г., постановено по НАХД № 995 по описа за 2017 г. на Районен съд – Ловеч.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.