О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
гр.Плевен, 01.07.2019 г.
Административен съд-гр.Плевен, ІІ – ри състав, в
закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
като
разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 470 по описа
за 2019 год. на Административен
съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.197 и сл. във
вр. чл.56, ал.4 от АПК.
Образувано по жалба с рег. № 316000-14417/23.04.2019г.
по описа на ОД на МВР- Плевен, подадена от М.Д.М.С. с посочен адрес ***, против
решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Плевен, с което е прекратено административното производство по
подаденото от жалбоподателя заявление с рег. № 4361/06.07.2018г. за подмяна на
свидетелството за управление на МПС. С жалбата се оспорва и решение № 316з- 3983/28.11.2018г. на директора на ОД на
МВР- Плевен, с което е отхвърлена жалба на М.Д.М.С. против решение № 316000-
26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен.
С разпореждане № 2438/20.05.2019 г. съдът е изискал от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен в 7- дневен срок от
съобщението да представи по делото жалба с вх.№ 316000- 38694/14.11.2018г.,
подадена от М.Д.М.С.; указал е на ответника, че следва да представи доказателства за датата, на която въпросната жалба е
постъпила при него /пощенски плик със съответно клеймо/ или изрично да посочи
обстоятелството, че жалбата е подадена на ръка в деловодството на
административния орган, ако е подадена по този начин и е дал възможност на
ответника да подаде в 7- дневен срок от съобщението писмено възражение по жалба
с вх. № 316000- 38694/14.11.2018г.,
подадена от М.Д.М.С., против решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен. Такава възможност е предоставена
и с разпореждане № 3044/20.06.2019г., но по делото не е постъпил такъв отговор.
С разпореждане № 3046/20.06.2019 г. са
изискани доказателства за датата, на която е връчено на жалбоподателката решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен.
В изпълнение на горните разпореждания е постъпила
цялата административна преписка.
След запознаване с материалите по делото, съдът намира
за установено следното от фактическа страна :
С решение №
316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Плевен е прекратено административното производство по заявление №
4361/06.07.2018г., подадено от жалбоподателката М.Д.М.С.. С горното решение на заявителя
неправилно е била указана възможност за
оспорване на посочения административен акт пред по- горестоящ административен
орган, тъй като редът на дял II, гл. VI от АПК би бил приложим само при
издаден индивидуален административен акт, а в случая с оспореното решение е
налице прекратяване на производството, т.е. не се е стигнало до произнасяне по
същество, поради което и доколкото чл.56, ал.4 от АПК препраща към правилата на
чл.197 от АПК, следва да се приеме, че е предвидено обжалване на въпросната
заповед единствено по съдебен ред. М.Д.М.С. е получила препис от посоченото по- горе решение на 29.10.2018г.,
което собственоръчно е отбелязано от нея върху самото решение. Същата е подала
жалба, адресирана до Директор ОД МВР- Плевен. Жалбата е подадена чрез куриерска
служба „Еконт“ на 12.11.2018 г., видно от представено по делото копие от плика,
с който жалбата е изпратена на административния орган, съобразно писмо вх. рег.
№ 2959/11.06.2019г. по описа на АС- Плевен. Ето защо съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения 14- дневен срок, макар и пред некомпетентен орган.
Директорът на ОД МВР- Плевен се е произнесъл по горната жалба с решение № 316з- 3983/28.11.2018г., с което е отхвърлил като
неоснователна жалба на М.Д.М.С. против решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен и е указал на
жалбоподателката възможността да оспори решението на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР- Плевен пред
Административен съд- Плевен.
Съдът
намира, че решение № 316з-
3983/28.11.2018г на директора на ОДМВР- Плевен е нищожно, тъй като е
постановено от некомпетентен административен орган. Това е така, защото същият се е
произнесъл по жалба срещу решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е постановено
прекратяване на административното производство. Съобразно разпоредбата на
чл.56, ал.4 АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по
реда на глава десета, раздел IV от АПК, т.е. приложими са правилата на чл.197 и
чл. 198, ал.1 и 2 от АПК. Горните разпоредби предвиждат единствено съдебен
контрол на административния акт, с който се прекратява производството, но не и
възможност за оспорването му пред по- горестоящ административен орган. Ето защо
и като се е произнесъл по законосъобразността на административен акт, подлежащ
на оспорване единствено по съдебен ред, директорът на ОД МВР- Плевен е
постановил нищожно решение. Жалбата против решение № 316000- 26180/01.08.2018
г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен е следвало да бъде
администрирана по реда на чл.198, ал.1 и 2 от АПК и да бъде изпратена по
компетентност на съответния административен съд. При тези съображения горното решение следва да бъде обявено за нищожно.
Тъй като неправилно приетата за разглеждане от
директора на ОД МВР- Плевен жалба на М.Д.М.С. е подадена в законния срок и е
срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред административен акт, а именно
решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Плевен, с което е прекратено производството по подадено от
жалбоподателката заявление, то настоящият съд намира, че следва да се произнесе
по нея.
За да постанови посоченото решение, административният
орган е изложил мотиви, че със заявление
рег. № 4361/06.07.2018г. жалбоподателката е поискала подмяна на
притежаваното от нея филипинско СУМПС с българско такова. Посочил е, че
Република Филипини е страна, подписала Конвенцията за движение по пътищата (Виена, 1968
г.), но
представеното от заявителя свидетелство не отговаря на приложение № 6 към
конвенцията, както и че Р. Филипини не е подписвала споразумение с Р.България
за взаимно признаване на свидетелствата за управление на МПС.
Ответникът се е позовал на чл.17, ал.1 от Наредба № I-
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно
която признаване и подмяна на
чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако :
т.1 страната, издала съответно свидетелство, е
подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на
приложение № 6 към конвенцията;
т.2 страната, издала съответно свидетелство, е
подписала Конвенцията за движение по пътищата и е подписала споразумение с
Р.България за взаимното признаване и преиздаване на СУМПС;
т.3 страната, издала съответното свидетелство, е
държава- членка на ЕС, или друга държава- страна по Споразумението на
Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.
В оспореното решение е налице и възпроизвеждане
съдържанието на чл.162, ал.4 от ЗДвП, след което е налице извод, че
заявителката не отговаря на изискванията на българското законодателство и
свидетелството и за управление на МПС не може да се замени с българско.
След това са изложени мотиви, че за отстраняване на
недостатъците в подаденото заявление, на М.Д.М.С. е дадено писмено уведомление
по реда на чл.30, ал.2 от АПК, с указания, че ако не бъдат отстранени в
тридневен срок горепосочените недостатъци, заявлението ще бъде прекратено.
Посочено е, че уведомлението е получено лично от заявителката, но в указания срок
не е отстранила недостатъците по заявлението си, поради което на основание
чл.30, ал.2 от АПК, вр. чл.162, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.17, ал.1 от Наредба № I-
157/01.10.2002г. и по аргумент от чл.159, ал.1 от ЗДвП : „Прекратявам Заявление
рег. № 4361/06.07.2018г.“.
В жалбата против горното решение се сочи, че от
мотивите на същото не е ясно на кои от изискванията на Приложение № 6 към
Виенската конвенция за движение по пътищата не отговаря притежаваното от
заявителката СУМПС. Твърди се, че Република Филипини е договаряща страна по
Конвенцията и СУМПС, което е представено със заявлението отговаря на всички
изисквания по нея, вкл. и на тези по Приложение № 6, както и че към заявлението
са представени пластика на СУМПС, придружена с документ, издаден от компетентния
държавен орган на Република Филипини, за валидността на притежаваното СУМПС,
който е легализиран и е придружен със заверен препис на български език. Сочи се
още, че в решението не са съобразени устните и писмени обяснения, които
заявителката е дала пред административния орган. В заключение се иска отмяна на
обжалваното решение като противоречащо на материалния и процесуалния закон.
Съдът намира, че решение № 316000- 26180/01.08.2018 г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено като такова.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда,
че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният
акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и
за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. В разглеждания случай административният орган е
изложил мотиви както за отказ за замяна на чуждестранно свидетелство за
управлвение на МПС с българско такова, така и за прекратяване на
административното производство, но с оглед постановения диспозитив следва да се
приеме, че не се е произнесъл по същество, а е постановил прекратяване на
административното производство. Прекратяването е мотивирано с неизпълнение от
страна на заявителката на писмено уведомление по реда на чл.30, ал.2 от АПК, за
отстраняване на нередовности в заявлението.
Нередовностите, които не са отстранени не са конкретизирани в мотивите
самата заповед. Най- общо е посочено, че заявлението не отговаря на
изискванията на Приложение № 6 от
Конвенцията, но без да е конкретизирано на кои точно. С оглед трайната съдебна
практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг
документ, към който актът препраща и който се намира в административната
преписка. В конкретния случай мотивите, поради които административният орган е
намерил, че заявлението не отговаря изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията,
респ. конкретно на кои изисквания, следва да се намират в даденото предписание
по чл.30, ал.2 от АПК, приложено в преписката. Същото е с рег. № 316 000-23350/09.07.2018
г. и е получено от жалбоподателката на 26.07.2018г. От него е видно позоваване
и текстово възпроизвеждане на разпоредбите на чл.29, ал.2 АПК, чл.17, ал.2 вр.
ал.1 , т.1 от № I- 157/01.10.2002г. и чл.162, ал.4 ЗДвП /както това е
направено и в оспорената заповед/, но фактическото указание, което е дадено на
заявителя се изразява в следното: „…следва в 3 дневен срок от датата на
получаване на настоящето уведомление да отстраните недостатъка на заявлението и
да предостави в сектор ПП при ОДМВР- Плевен чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС, което да отговаря на изискванията на
приложение № 6 към Конвенцията за движение по пътищата…“.
В така оформеното предписание очевидно също не е
налице конкретизация на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията, на
които според административния орган не отговаря заявлението, респ. представеното
свидетелство. Липсват конкретни указания и какви доказателства следва да се
представят от заявителката. В изпълнение на горното предписание
жалбоподателката е представила отново фотокопие на пластиката от свидетелството
си за управление на МПС като в придружителното писмо /вх. №
316000-25616/26.07.2018г./ е изложила твърдението си, че същото е издадено от
компетентен административен орган на Република Филипини и отговаря на
изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията.
Предвид така изложеното съдът намира, че в оспорения
административен акт не са изложени фактическите основания за прекратяване на
производството, а правните такива са необосновани. Обстоятелството дали
представеното със заявлението свидетелство за управление на МПС отговаря на
изискванията на Конвенцията за движение по пътищата и приложенията към нея представлява
правен въпрос, който е предмет на преценка от административния орган. В
конкретния случай съдът намира, че този въпрос не е изследван, тъй като не е
налице произнасяне по същество по подаденото заявление /било с постановен отказ
или с административен акт за признаване и подмяна на свидетелството/, а е
постановено прекратяване на административното производство, заради неизпълнение
на дадени указания, които обаче не са конкретни.
С оглед така изложените съображения, съдът намира, че
следва да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния
орган за произнасяне по същество. Административния орган следва да се произнесе
по подаденото заявление в 14 дневен срок от постъпване на преписката при него,
съобразно чл.57, ал.1 от АПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за нищожно решение № 316з- 3983/28.11.2018г на директора на ОДМВР-
Плевен.
ОТМЕНЯ решение № 316000- 26180/01.08.2018
г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е
прекратено административното производство по заявление рег. №
4361/06.07.2018г., подадено от М.Д.М.С. ***.
ИЗПРАЩА преписката на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Плевен за произнасяне по подаденото заявление в 14-
дневен срок от постъпването ѝ пред органа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
С Ъ
Д И Я: /п/