Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
гр.Плевен, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №468 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба от В.А.В.
*** против Решение №2153-14-11/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-22/08.03.2019г. и е потвърдено
Разпореждане №2113-14-1964#8/25.02.2019г. на Ръководител ПО като правилно и
законосъобразно.
В жалбата се счита, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно по отношение на това, че не е признат за учителски стажът
за периода от 01.01.1993г.-01.09.1997г. Счита се, че законовите норми са
тълкувани твърде стеснително. Твърди се, че за този период приложение намират
нормите на Инструкция №3 за изискванията за заемане на учителска или
възпитателска длъжност съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност, както и Инструкция №2/29.07.1994г., в която са
регламентирани изискванията за учител по спорт в спортните училища. Твърди се,
че отговаря на всичките изисквания по тези инструкции – завършено образование;
престиране на труд в спортно училище, със съответната норма задължителна
преподавателска работа, учебен план, учебни часове и др. Счита се, че с оглед
вменените права и задължения по трудовото правоотношение безспорно длъжността,
която е заемала и заема е от категорията на педагогическия персонал-
преподавател с вид на дейност „учебна“. В заключение се моли за отмяна на
решението и на потвърденото с него разпореждане.
От Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен
отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с
адв.А.Д. ***, която моли жалбата да бъде уважена по съображения изложени в нея.
В допълнение счита, че материалната незаконосъобразност на решението е
безспорно установено от всички събрани по делото доказателства, включително и
заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. Претендира отмяна
на решението и прави искане за присъждане на разноски. Представя писмени
бележки с подробно развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ-Плевен.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.
Моли решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен да бъде потвърдено, като
съобразено с представените доказателства и приложимата нормативна уредба. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-11/03.04.2019г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до
оспорващата, чрез адв.Д., и е получено от последната на 09.04.2019г. (л.82). Съгласно
разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението на
ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена чрез
административния орган на 17.04.2019г. и е заведена с рег.№ 1012-14-22#5 от
същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт в законоустановения
срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление
вх.№2113-14-1964/11.10.2018г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен В.А.В. е поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО. Към заявлението са приложени
съответните документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход.
С писмо от
18.10.2018г. до Директора на Спортно училище „Георги Бенковски“-Плевен е
поискано да бъде издадено УП-3 за периода 01.01.1993г.-11.10.2018г. като се
уточни и потвърдят длъжностите, които е заемало лицето, поради това, че по
трудова книжка от 01.01.1993г. до 01.09.1997г. В. е на длъжност треньор, а след
това е учител. Поискано е издаване и на УП-2 за периода
01.01.1997г.-30.06.1997г., тъй като липсва информация в регистъра на
осигурените лица.
Във връзка с горното от СУ „Георги
Бенковски“ –Плевен е издадено Удостоверение обр.УП-3 от 25.10.2018г., в което е
отразено, че за периода 01.01.1993г.-11.10.2018г. лицето е заемало длъжността
учител-треньор, ст.учител спортна подготовка, като всичко прослужено време е
25год.09мес.11дни и за посочения период е начислявано и внасяно УПФ. Посочено е
още, че данните отговарят на разплащателната ведомост, по която са изплащани
трудовите възнаграждения.
С писмо от 10.12.2018г. на Началник отдел
„Пенсии“ е поискано от Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Плевен да бъде
извършена проверка на положения стаж от В.В. *** във връзка с уточняване на
заеманата от лицето длъжност за периода 01.01.1993г.-01.09.1997г. Посочено е в
искането, че по трудова книжка В. е на длъжност „треньор“, а в УП-3 от
25.10.2018г. е посочена длъжност „учител-треньор“ с внасяне на вноски за УПФ.
Иска се отговор дали стажът за посочения период следва да се зачете като
учителски, имайки предвид, че длъжността „треньор по вид спорт“ се признава за
учителски стаж по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС считано от 23.04.2018г., от
която дата е обвързана с внасянето на осигурителни вноски в УПФ.
Изготвен е Констативен протокол
№КП-5-14-00517412/28.01.2019г. от инспектор по осигуряването, видно от който е,
че при извършена проверка по разходите на ДОО на СУ „Г.Бенковски“ –Плевен за
периода 01.01.1993г.-01.09.1997г. е установено, че В. има диплома за завършено
висше образование от 25.06.1984г., издадена от ВИФ и с решение на Държавна
изпитна комисия от 25.06.1984г. и се признава квалификация „Учител по физическо
възпитание. Треньор по лека атлетика.“; че в СУ „физическо възпитание“ като
учебен предмет няма и не са назначавани учители по същия учебен предмет; както
и че считано от 01.01.1993г. лицето е назначена в училището на длъжност
„треньор“, „треньор по лека атлетика“. Отразено е, че за периода на В. е
изплащано трудово възнаграждение по разплащателни ведомости, в които не е посочена
заеманата от лицето длъжност. Отразено е още, че съгласно служебна бележка от
07.01.2019г., до 01.01.1993г. В. е била „треньор“ в ДФС „Спартак“-Плевен с вид
дейност „спорт“, а от 01.01.1993г. е назначена на работа като „треньор“ в СУ с
вид дейност „учебна“. В заключение е посочено, че В. за периода работи като
треньор-специалист с учителски функции, като влиза в учебни часове, има
хорариум от часове, поставя текущи, срочни и годишни оценки и има групи в
съответните класове по учебна програма, спусната от МОН и от ММС.
Във връзка с горното, от Директор на
Дирекция „Пенсии“ при НОИ е поискано становище следва ли стажът на длъжността „треньор“ за
посочения период да бъде зачетен като учителски, имайки предвид, че длъжността
„треньор по вид спорт“ се признава като такъв по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС,
считано от 23.04.2018г. Такова е дадено с писмо от 12.02.2019г., в което е
направен извод, че осигурителният стаж на В. за периода не може да се зачете за
учителски, тъй като длъжността „треньор по вид спорт“ е включена в Списъка на
длъжностите по чл.19 ал.2 от НПОС и се признава за осигурителен стаж, считано
от 23.04.2018г.
С Разпореждане №2113-14-1964#8/25.02.2019г. на Ръководител ПО (л.43)
на В. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69в от КСО с мотиви, че за проверяваният период от 01.01.1993г.-01.09.1997г.
лицето е назначено на длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“, а длъжността
„треньор по вид спорт“ фигурира в списъка на длъжностите по чл.19 ал.2 от НПОС,
считано от 23.04.2018г., от която дата е обвързана с внасянето на осигурителни
вноски в УПФ и се признава за учителски осигурителен стаж. Разпореждането е
получено от В. на 26.02.2019г. (л.44).
В едномесечния срок за оспорване на разпореждането
е подадена жалба от В. (л.46), в която се изразява несъгласие с изводите на
контролния орган. Към жалбата са приложени множество доказателства.
С Решение №2153-14-11/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу
разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган, след
установяване на фактите е приел, че към датата на подаване на заявлението за
пенсиониране-11.10.2018г. В. има навършената възраст 58год. 02мес. 14дни и общо
зачетен осигурителен стаж 35год.02мес.06дни, от които учителски стаж
22год.02мес.16дни, поради което лицето отговаря на изискването за навършена
възраст по чл.69в от КСО, но не отговаря на изискването за изискуем учителски
стаж от 25год и 8месеца, за да бъде отпусната лична пенсия по чл.69в от КСО.
Позовал се е на нормата на чл.19 ал.2 от НПОС. Посочил е, че длъжността
„треньор по вид спорт“ фигурира в списъка на длъжностите по чл.19 ал.2 от НПОС,
но считано от 23.04.2018г., а в конкретния случай от наличните писмени
документи е видно, че за периода 01.01.1993г.-01.09.1997г. лицето е назначено
на работа на длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“, а стажът на тази
длъжност се признава за учителски считано от 23.04.2018г., поради което към
момента на полага не труда като „треньор“ 1993-1997г. стажът не следва да се
признава за учителски.
За изясняване фактите по делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира с
доверие като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно последното, към
датата на подаване на заявлението – 11.10.2018г. В. е навършила възраст 58год. 02мес.
14дни. Вещото лице сочи, че В. има диплома за завършено висше образование,
издадена от ВИФ, с призната квалификация „Учител по физическо възпитание,
Треньор по лека атлетика“. Сочи още, че в СУ „физическо възпитание“ като учебен
предмет няма и не са назначавани учители по същия учебен предмет. Посочено е,
че считано от 01.01.1993г. В. е назначена в СУ „Г.Бенковски“ гр.Плевен на
длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“ с вид дейност „учебна“, като е
получавала трудово възнаграждение по разплащателни ведомости, в които не е
отразена изпълняваната длъжност. Вещото лице сочи още, че за периода на
проверката 01.01.1993г.-01.09.1997г. В. работи като „треньор – специалист с
учебни функции“, като влиза в учебни часове, има хорариум от часове, поставя
текущи, срочни и годишни оценки и има групи в съответните класове от учебна
програма, спусната от МОН и ММС. Според заключението, относими за преценка на
трудовия и осигурителния стаж за конкретния период са Закона за пенсиите (отм.)
и Правилника за неговото прилагане (отм.) и по точно чл.41 ал.1, ал.2 и ал.3 от
ППЗП. Вещото лице сочи, че идентични условия на тези по чл.41 от ППЗП са
регламентирани в чл.19 ал.1 и ал.2 от НПОС, действащ към момента. Позовавайки
се и на Инструкция №3 от 1993г. за изискванията за заемане на учителска или
възпитателска длъжност, съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност и Инструкция №2 от 1994г. за изискванията за
заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“, съобразно придобитото
образование, професионална квалификация и правоспособност и на доказателствата
по делото, вещото лице е направило извод, че В. отговаря на изискванията за
заемане на длъжността учител, съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност, а според извършваната от нея дейност е направен
извод, че е изпълнявала пълната норма за задължителна преподавателска работа.
Вещото лице сочи, че за В. са начислявани вноски от СУ за УПФ, както и че
общият осигурителен стаж на лицето към датата на подаване на заявлението е
35год. 02мес.19дни.
По искане на оспорващата, по делото е
допуснат и разпитан като свидетел лицето П.П.Д., чиито показания съдът
възприема поради тяхната безпристрастност и непротиворечивост на събраните
писмени доказателства. Св.Д.заявява, че за процесния период е бил зам.директор
по учебно-спортната дейност, като след 1998г. е бил директор на СУ. Сочи, че В.
е работила като учител по спортна подготовка, по лека атлетика, като отразеното
„треньор“ е техническа грешка пренасяна в годините. Твърди, че учителите по
спортна подготовка са като учителите по физика, химия, математика, тъй като
преподават по същия начин като другите, участват в педагогически съвети, пишат
оценки, имат хорариум, т.е. дейността им е на учител. Сочи, че лицата, които са
треньори са от спортни клубове, като към момента е възможно учител, който
преподава в спортно училище да участва в спортен клуб като треньор, защото
спортният клуб е юридическо лице, но твърди, че към периода 1993-1997г. не е
било възможно, защото не е имало спортни клубове, а само едно физкултурно
дружество., което е отделно от училището.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от
КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №2113-14-1964#8/25.02.2019г. на
Ръководител ПО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69в от КСО. Оспореното Решение №2153-14-11/03.04.2019г.
е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен. Ето защо съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено
в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са
спазени административно производствените правила, като същото е издадено в
рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на
закона, настоящият състав съобрази следното:
Със
заявлението от 11.10.2018г. В. е поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО. Съгласно последната, учителите
придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на
възраст 57години и 10месеца жените и 60години и 10месеца мъжете и учителски
осигурителен стаж 25години и 8месеца за жените и 30години и 8месеца за мъжете,
като от 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029г. възрастта за
жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари
2030г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна
възраст. Т.е. през 2018г. условията за пенсиониране на учителите са били
възраст 58години и 02месеца за жените и 25години и 8месеца учителски
осигурителен стаж.
С
Разпореждане №2113-14-1964#8/25.02.2019г. на Ръководител ПО на В. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО с
мотиви, че за проверявания период от 01.01.1993г.-01.09.1997г. лицето е
назначено на длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“, а длъжността
„треньор по вид спорт“ фигурира в списъка на длъжностите по чл.19 ал.2 от НПОС,
считано от 23.04.2018г., от която дата е обвързана с внасянето на осигурителни
вноски в УПФ и се признава за учителски осигурителен стаж. Именно от последното
не е била доволна В., поради което е подала жалба срещу разпореждането до
Директора на ТП на НОИ-Плевен, с искане периодът 01.01.1993г.-01.09.1997г. да и
бъде признат за учителски осигурителен стаж. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е
отхвърлил жалбата като възприел мотивите на разпореждането.
Не се
спори по делото, а и се установява от доказателствата, че В. има завършено
висше образование от ВИФ със специалност „Физическа култура“ и квалификация
„учител по физическо възпитание“, „треньор по лека атлетика“. Не се спори, че
лицето към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за
ОСВ по чл.69в от КСО е отговаряло на първата предпоставка - навършена изискуема
възраст, а именно 58год.02мес.14дни. Не е спорно и обстоятелството, че за
процесният период В. е работила по трудово правоотношение в СУ „Георги
Бенковски“ –Плевен на длъжност „треньор“
с вид дейност „учебна“.
Спорен е въпросът дали стажът, положен от В. за
периода 01.01.1993г.-01.09.1997г. в СУ „Г.Бенковски“-Плевен следва да бъде
зачетен за учителски.
Действащите понастоящем изисквания за зачитане на
учителски стаж са въведени с приемането на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, обнародвана ДВ бр. 21/2000г., в сила от 01.01.2000г.
Разпоредбите, които ги определят имат материалноправен характер и не могат да
преуреждат вече съществували трудови и осигурителни правоотношения. Посочената
в решението разпоредба на чл. 19, ал. 2
от НПОС регламентира, че учителски стаж е осигурителният стаж на
лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и
науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за
заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото възпитание,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска дейност. В този списък длъжността „треньор по вид
спорт“ е включена считано от 23.04.2018г. Нормата на чл.19 ал.2 няма обратно
действие и неправилно е приложена от административния орган. Последното е и по
арг. от § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Иначе казано,
изявена е изрична законодателна воля по отношение положения трудов стаж до
31.12.1999г., какъвто е процесния стаж, да се прилагат действащите тогава
разпоредби.
Предвид горното, следва да бъде направена преценка
дали стажът, положен от В. през спорния период 01.01.1993г.-01.09.1997г. се
зачита за учителски стаж съгласно действащата през този период правна
регламентация. Легално определение за учителски стаж е въведено с изменението
на чл. 41 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите – ДВ бр. 40 от 1991г.
Според ал.1 на чл.41 от ППЗП, учителски трудов стаж по смисъла на Закона за
пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и
възпитателни заведения; за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на
директорите и зам.директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са
изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. А според нормата
на ал.2 (в сила от 1998г.) учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата,
заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията на изискванията
за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото възпитание,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска дейност. В ал.3 е регламентирано, че учебни и
възпитателни заведения по смисъла на ал.1 са създадените по реда на Закона за
народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за
квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно ПМС
№63/1991г. Т.е. тази правна регламентация е с идентични условия за зачитане на
положения осигурителен стаж като „учителски стаж“ както разпоредбата на чл.19
ал.2 от НПОС. За процесният период, обаче, са били действащи Инструкция №3 (обн. В ДВ бр.53 от 22.06.1993г.) за изискванията
за заемане на учителска или възпитателска длъжност, съобразно придобитото
образование, професионална квалификация и правоспособност, в който чл.1 е
посочено, че учителска или възпитателска длъжност се заема от лица, на които
завършеното образование, придобитата специалност, присъдената квалификация и
правоспособност отговарят на изискванията, определени в тази инструкция, а
според чл.2 ал.1 длъжността „учител“ в общообразователно училище и „учител“ в
професионално училище по общообразователни предмети се заема от лица, които са
придобили:1.висше образование по съответното професионално направление и
специалност и учителска правоспособност; 2.висше образование по съответното
професионално направление и специалност и завършили курс за придобиване на
учителска правоспособност;3.висше образование и завършили курс за
преквалификация по съответното професионално направление и специалност, с
придобита учителска правоспособност; 4.полувисше педагогическо образование по
съответното професионално направление и специалност; 5.средно педагогическо
образование. Действаща е била и Инструкция №2/29.07.1994г. за изискванията за
заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“, съобразно придобитото
образование, професионална квалификация и правоспособност. Съгласно чл.3 ал.4
от последната, длъжността „учител“ по учебен предмет (учебни предмети) от
професионалната подготовка, както и по учебни предмети по изкуствата в
училищата по изкуства, по спорт в спортните училища и в професионалните
паралелки се заема от лица, които са придобили висше образование на
образователно-квалификационна степен „магистър“, „бакалавър“ или „специалист“
по :1.специалности от професионално направление, съответстващо на професиите от
Списъка на професиите за професионално образование и обучение, изучавани в
училището и допълнителна професионална квалификация „учител“; 2.специалисти от
професионално направление, съответстващо на професиите, изучавани в училището.
Видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и заключението по назначената експертиза е, че при
изпълняване на длъжността „треньор“ в СУ „Г.Бенковски“-Плевен В. е изпълнявала
учебна дейност в учебното заведение със спортен профил, като е работила по
учебна програма, утвърдена от МОН и ММС; водила е учебни часове с класове от
спортното училище; обучавала е учениците по съответния предмет (спорт);
поставяла е текущи, срочни и годишни оценки, като оценката по предмета, който
преподава е вписвана в дипломата за средно образование; изпълнявала е пълен
норматив от часове - 20часа седмично; участвала е в Педагогически съвети и
родителски срещи. В. отговаря и на изискванията за заемане на длъжността „учител
по спортна подготовка“, тъй като има завършено висше образование от ВИФ със
специалност „Физическа култура“ и квалификация „учител по физическо
възпитание“, „треньор по лека атлетика“. Лицето е осигурявано от работодателя
си в категория „учител“ и има вноски във УПФ. От изложеното се налага извода,
че полаганият от В. труд през спорния период не се различава по своя характер
от труда, полаган от учител (преподавател) по физическо възпитание, чийто стаж безспорно
би бил зачетен за учителски, с тази разлика, че предвид спортния профил на
училището часовете по спортна подготовка по съответната спортна дисциплина са
били много по силно застъпени в учебната програма.
Ето защо,
положеният от В. стаж за периода 01.01.1993г. до 01.09.1997г. е на длъжност
равнозначна на учителската, поради което следва да бъде зачетен за учителски.
От данните по делото се установява, че последното ще промени крайният извод на
пенсионните органи, че В. не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия
за ОСВ по чл.69в от КСО, тъй като се променя размерът на учителския стаж, който
ще нахвърли изискуемите 25години и 8месеца.
Воден от горното, съдът намира, че
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него
разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон,
и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да
се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на
“ПО” в ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на В., при
съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК, съдът е
длъжен да определи срок за това произнасяне, като според съда 14-дневен срок от
влизането в сила на настоящето решение е достатъчен, с оглед на факта, че са
събрани необходимите и относими доказателства.
При този изход на делото, направено
своевременно искане за присъждане на разноски от страна на пълномощника на
оспорващата и липса на възражение за прекомерност, на основание чл.143 ал.1 от
АПК следва ТП на НОИ-Плевен да бъде осъдено да заплати на В. направените по
делото разноски в размер на 500лева, представляващи договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие
на л.116 от делото и представен списък по чл.80 от ГПК на л.196.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№2153-14-11/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърдено с него Разпореждане
№2113-14-1964#8/25.02.2019г. на Ръководител ПО.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на „ПО” при
ТП на НОИ-Плевен за издаване на ново разпореждане по Заявление
вх.№2113-14-1964/11.10.2018г. на В.А.В., при съобразяване с мотивите на
настоящето решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/