РЕШЕНИЕ
№ 320
Плевен, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Венера Мушакова и с участието на прокурор Иво Радев изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 467 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба на Ю.В.А.,***, офис 3 чрез адв А.Д., съдебен
адрес:***, офис 3 , срещу ОД на МВР
Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1, ал. 1 вр.
чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш серия К №
1128932, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е
представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пред РС-Плевен в
размер 300 лева и заплатена такса за
издаване на заверен препис, от съдебното решение ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.04.2019 година до окончателното
плащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.
В
исковата молба ищецът посочва, че с ЕФ е
наложено наказание глоба , като по
същото е подал жалба и е образувано анд № 3036 /2018 г. по описа на РС Плевен и е отменен електронния фиш. За защита по
делото е ангажиран адвокат и е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева. Моли
да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300 лева и сумата , платена за издаване на заверен
препис от съдебното решение ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.04.2019 година до окончателното плащане на сумата, както и
направените в настоящото производство разноски.
В съдебно
заседание ищецът – Ю.В.А.,***, офис 3 ,не
се явява, не се представлява.
Ответникът –ОД на МВР Плевен, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за основателност на исковата
претенция и намира, че същата следва да бъде уважена, като размерът да бъде
определен по справедливост.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С ЕФ серия К № 1128932е наложено наказание глоба в размер
на 70 лева на Ю.В.А., за това че на 27.07.2015 година в 20.32 часа в Е 83 км.
89.2 Околовръстен път Плевен управлява Рено Каптур с рег. № СА ***ТС със
скорост 115 км/ч при разрешена 90 км. /ч..
Срещу ЕФ е подадена жалба и е
образувано нахд № 3036 по описа за 2018 година на Районен съд Плевен и с
решение № 134/28.02.2019 година е
отменен ел. фиш. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В производството
пред РС Плевен А. е ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 8 по нахд № 3036/2018 г. по описа на РС Плевен е договорено възнаграждение от 300 лева, което е внесено.
По делото не са представени
доказателства за извършено заплащане на държавна такса за издаване на заверен
препис от съдебно решение на РС –Плевен.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по
същество е частично основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от
ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Електронния фиш, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен
акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1
ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните електронни фишове, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отменения като
незаконосъобразен електронен фиш следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд 3036/2018 год.
на РС Плевен, че е отменен електронния фиш. Решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС
- ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни
дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в
рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не
съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на нахд № 3036/2018 по описа на РС Плевен е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. ,
което е изплатено. Съгласно ТР по т. д.
№ 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с
намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се
разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с
издадения електронен фиш.
Съдът намира, че
налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт
и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения
незаконосъобразно електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 300
лева от 23.04.2019година - датата на
подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3
ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 84, ал.3
ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази
сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в
случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване
на исковата молба и следователно се дължи върху главницата в определения от
съда размер от 300 лева ,
считано от 23.04.2019 г., тъй като съдът не може да се произнесе извън претендираното от ищеца.
Исковата молба в
частта относно присъждане на обезщетение
в размер на заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от съдебното
решение на РС, съдът намира за неоснователна. Заплащането на държавна такса не
представлява вреда за ищеца, а и в случая липсват доказателства за заплащането
й.
С оглед изхода на делото, искането на
пълномощника на ищеца за присъждане на разноски
и съгласно чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в размер общо на 310 лева
–адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда
Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати
на Ю.В.А.,***, офис 3 сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по анд №3036 по описа за 2018 година на РС Плевен ведно със законната лихва върху сумата от 300
лева от 23.04.2019година - датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен
ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Ю.В.А.,***, офис 3 направените в настоящото
съдебно производство разноски в размер на
310 лева
Оставя без уважение исковата молба на Ю.В.А.,***, офис
3 срещу Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 в
частта относно присъждане на обезщетение в размер на платена държавна такса за
издаване на заверен препис от съдебно решение по анд №3036 по описа за 2018
година на РС Плевен .
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/