Р Е Ш Е Н И Е

№ 380/ 04. Юли 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети юни 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 463/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М.И.М. *** срещу Заповед № 3391з-101/12.04.2019г. на Началника на Второ РУ - Плевен при ОД на МВР - Плевен, с която на осн. чл. 155 ал.1 вр. чл. 58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за придобиване на ловно оръжие.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че посочените ЕФ за административни нарушения по ЗДвП са влезли в сила, но не са били извършени от него, тъй като автомобилът не се ползва от него, а от дъщеря му и зет му. Не е обжалвал ЕФ и е заплатил наложените глоби, за да ползва намаление от 30% от размера на глобата. Но не е предполагал, че е възможно да получи и второ наказание и да бъде лишен от ползването на оръжие, което го лишава от възможността да бъде ловец.

Ответникът – Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Плевен е представил оригинала на административната преписка, не изразява становище по жалбата. В писмено становище, чрез юрисконсулт Ф., изразява позиция за неоснователност на жалбата. Сочи, че заповедта отговаря на целите на закона – да се защити обществения ред и сигурността на гражданите, като се преустанови възможността огнестрелни оръжия да се придобиват и ползват от лица – системни нарушители на законоустановения ред, които в последните три години имат извършени три или повече нарушения на обществения ред, за което са им наложени административни наказания, които са влезли в сила. Жалбоподателят не е подал декларация в законоустановения срок относно лицето, управлявало автомобила и не е оспорил ЕФ пред районния съд и следователно извършените нарушения по чл. 21 ЗДвП са установени по безспорен начин. Разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ понастоящем е отменена, но към момента на издаване на заповедта е била действаща и затова заповедта е съобразена с материалния закон. Отмяната на нормата води след себе си единствено възможността жалбоподателят да подаде ново заявление за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за ловни цели.

Участващият в производството прокурор Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е налице материално-правното основание на чл. 58 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ и правилно е отказано на жалбоподателя издаването на разрешително за огнестрелно оръжие. Жалбоподателят има 3 бр. ЕФ за управление на МПС с превишена скорост – нарушения по ЗДвП. Тези нарушения са свързани с реда и спокойствието, както и със сигурността на гражданите и сочат вече на една висока обществена опасност, която от своя страна показва непригодността на лицето да упражнява правно регламентираната дейност, която е подчинена на режима на специалния закон.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 83 ал.6 от ЗОБВВПИ.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.04.2019г. Жалбата е подадена на 16.04.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

М.И.М. е подал заявление до Началника на Второ РУ – Плевен, съобразно постоянния си адрес, за издаване на разрешително за придобиване на един брой ловна гладкоцевна пушка. Като основателна причина за издаване на разрешението съгласно чл. 76 ал.3 ЗОБВВПИ е посочил, че е придобил правото си на ловец и се е реабилитирал по право. Декларирал е, че оръжието му е необходимо за лов.

Приложил е декларация по чл. 13 т.8 от ЗОБВВПИ за липсата на обстоятелства по чл. 58 ал.1 т.5 -8 от ЗОБВВПИ, а именно: т.5.- че през последните три години не е настаняван в лечебни заведения по глава пета, раздел ІІ от Закона за здравето и не е лекуван за употреба на наркотични вещества; т.6. – че през последните три години два или повече пъти не е настаняван в заведение за отрезвяване по чл. 78 ал.1 от Закона за МВР; т.7. – че през последните три години три или повече пъти не е нарушавал обществения ред, за което да са му налагани административни наказания; т.8. – че през последните три години не са му налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.

Приложил е декларация по чл. 76 ал.4 т.2 ЗОБВВПИ, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ.

По преписката е приложено свидетелство за съдимост, от което е видно, че не е осъждан. От удостоверение на Окръжна прокуратура се установява, че срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства. Приложено е медицинско удостоверение, че не е диспансеризиран и не страда от психично разстройство и злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, които обстоятелства е декларирал и писмено. От Определение № 5 от 08.01.2019г. по ЧНД № 2784/2018г. по описа на Районен съд – Плевен е видно, че жалбоподателят е бил осъждан за престъпления от общ характер, включително и за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК за придобиване и държане на огнестрелно оръжие – ловна пушка без да притежава надлежно разрешително по ЗОБВВПИ, като и по трите осъждания е реабилитиран. Това се потвърждава и от приложеното извлечение от бюлетина за съдимост.

Съгласно чл. 85 ал.1 НК с реабилитацията е заличено осъждането и са отменени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Следователно жалбоподателят се счита за неосъждан, тъй като ЗОБВВПИ не установява изключение от това правило.

Представил е и членска карта, издадена от Сдружението на Ловците и риболовците – Д-Дъбник, заверена за 2019г. и билет за лов от 2012г., с което обосновава необходимостта от носене на оръжие за ловни цели.

Приложена е диплома за завършено средно образование.

От справка за нарушител/водач от системата на МВР е установено, че с влезли в сила три броя ЕФ, връчени на 30.10.2018г., жалбоподателят е бил наказан за нарушение на чл. 21 от ЗДвП за превишена скорост и е заплатил наложените глоби. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да представи декларация по чл. 188 ЗДвП за лицето, на което е предоставил ползването на автомобила, за да бъде анулиран ЕФ и да се накаже виновното лице. Не е оспорил ЕФ по съдебен ред, те са влезли в сила и е заплатил наложените глоби. Поради това след влизането в сила на ЕФ не могат да се правят възражения относно авторството на нарушението. Влезлите в сила 3 бр. ЕФ от 2018г. доказват, че през последните три години жалбоподателят е бил наказан три пъти за извършени нарушения на чл. 21 от ЗДвП – за превишена скорост.

В докладна записка е отразено, че подадените документи от М. са редовни и отговарят на изискването на ЗОБВВПИ, но при проверката за наличие на обстоятелства по чл. 58 ал.1 т.7 е установено, че за последните три години същият има три броя административни нарушения, влезли в сила. Няма данни за заявителски материал в информационните фондове на МВР. При проверката в масивите на МВР е установено, че срещу лицето е заведен заявителски материал ЗМ № 721/2012г. за извършено престъпление по чл. 339 ал.1 НК, 1 бр. криминалистическа регистрация за извършено престъпление по чл. 339 ал.1 НК, 1 бр. съдебно дело № 851/1985г. по описа на РС – Плевен за извършено престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 НК и 1 бр. съдебно дело № 1162/2000г. по описа на РС – Плевен за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 НК. За изброените деяния жалбоподателят е бил осъден, но впоследствие реабилитиран по право и по съдебен ред, с което са заличени последиците от осъждането, поради което те не следва да се взимат предвид. Според докладната записка към момента няма данни лицето да употребява забранени от закона вещества, да злоупотребява с алкохол, както и да дружи с лица от криминалния контингент. При извършената проверка е установено, че лицето живее и пребивава на посочения от него адрес, ползва се с добро име сред живущите във входа, няма данни да общува с лица от криминалния контингент и не се води на учет в психиарични заведения.

До жалбоподателя е изпратено съобщение на осн. чл. 26 ал.1 АПК за започване на производство по издаване на отказ за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Като основание за отказа е цитирана разпоредбата на чл. 58 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ и в тази връзка е дадена възможност на заявителя за участие в административното производство като подаде възражения и представи писмени доказателства в 7-дневен срок, съобразно чл. 34 ал.3 АПК, преди издаване на административния акт. Съобщението е връчено на 07.03.2019г. В указания срок не са постъпили възражения и доказателства.

С процесната Заповед № 3391з-101/12.04.2019г. Началника на Второ РУ - Плевен при ОД на МВР - Плевен отказал издаването на разрешение за придобиване на ловно оръжие на жалбоподателя на осн. чл. 155 ал.1 вр. чл. 58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ.

Като основание за отказа е посочил наличието на 3 бр. ЕФ от 2018г., влезли в сила, с които са установени извършени от заявителя нарушения на скоростните режими извън населено място и един за превишена скорост в населено място, които на осн. чл. 189 ал.11 ЗДвП се считат за влязло в сила НП. Предвид това е прието, че извършените нарушения от М. на чл. 21 ал.1 и ал.2 ЗДвП (превишена скорост) могат да бъдат квалифицирани като нарушения на обществения ред по смисъла на чл. 58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ. Във всички горепосочени случаи се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, както и със сигурността на гражданите и сочат висока степен на обществена опасност, което от своя страна показва непригодност на лицето да упражнява правнорегламентирана дейност, подчинена на специалния закон (ЗОБВВПИ).

Заповедта е издадена от Началника на Второ РУ на МВР – Плевен, който е компетентният орган съобразно постоянния адрес на заявителя, да издаде, респективно да откаже издаването на разрешение за носене на огнестрелно оръжие съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.5 ЗОБВВПИ.

Заповедта е писмена, съдържа подробни мотиви с посочването както на конкретните фактически, така и на правните основания за отказа, с което са спазени изискванията за форма на акта.

Заявлението е комплектовано с необходимите документи, извършени са и служебни проверки относно съответствието с всички отрицателни материално правни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 58 ал.1 ЗОБВВПИ, като при наличието дори на едно от тях разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават. Заявителят е запознат с установеното при проверката несъответствие с изискванията на чл. 58 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ, при което ще последва отказ и му е дадена възможност да направи възражения и да представи доказателства преди издаването на административния акт. В този смисъл в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, изяснени са всички факти от значение за издаването на акта.

Настоящият състав на съда счита, че заповедта е материално законосъобразна и съобразена с целта на закона.

Съгласно чл. 58 ал.1 т.7 ЗОБВВПИ в приложимата към издаването на заповедта редакция наличието през последните три години на три или повече нарушения на обществения ред, за което на заявителя са налагани административни наказания е основание да се откаже издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях.

Разпоредбата следва да се тълкува стеснително съгласно Тълкувателно решение № 4/06.06.2008г. на ВАС, което не е изгубило значението си, като не всяко административно нарушение е основание за отказ, а само тези административни нарушения, извършени от лицето, адресат на акта, с които се засягат обществените отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите и сочат на невъзможността да упражнява дейност, подчинена на специалния закон – ЗОБВВПИ.

В случая и трите нарушения, за които е наказван жалбоподателя през последния тригодишен период преди подаване на заявлението, са извършени в рамките на предходната една година и се отнасят за превишаване на разрешената скорост във и извън населено място. Предвидените санкции в ЗДвП за този вид нарушение са значително високи и сочат на обществената опасност на деянието и дееца и за значимостта на защитаваните от закона обществени отношения. Превишаването на разрешената от ЗДвП скорост е сред основните предпоставки за предизвикване на ПТП, с което могат да бъдат засегнати здравето и живота на участниците в движението.

Ето защо по убеждение на настоящия съдебен състав извършените от жалбоподателя нарушения по ЗДвП несъмнено засягат обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите, показват поведение на незачитане на тези правила от жалбоподателя, което сочи и на недисциплинираност на личността и се свързва с повишена обществена опасност на дееца и невъзможността му да упражнява правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, подчинена на режима за придобиване, съхранение и боравене с огнестрелни оръжия.

По тези съображения съдът счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ, в приложимата към момента на издаването на заповедта редакция, при които правилно е отказано издаването на разрешение на жалбоподателя, независимо че отговаря на всички останали изисквания.

Съответствието на административния акт с материалния закон се съобразява от съда към момента на издаването му съгласно чл. 142 ал.1 АПК. Затова е без значение за законосъобразността на заповедта, че впоследствие разпоредбата е отменена и наличието на три или повече нарушения на обществения ред през последните три години вече не е основание за отказ за издаване на разрешително за огнестрелно оръжие. Това дава възможност на жалбоподателя да подаде ново заявление, което ще бъде преценявано съобразно действащата редакция на закона.

По изложените съображения заповедта е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М. *** срещу Заповед № 3391з-101/12.04.2019г. на Началника на Второ РУ - Плевен при ОД на МВР - Плевен, с която на осн. чл. 155 ал.1 вр. чл. 58 ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за придобиване на ловно оръжие.

ОСЪЖДА М.И.М. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я : /П/