О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 982

гр. Плевен, 22.05.2019 г.

Административен съд-гр.Плевен, втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Снежина Иванова

като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 461 по описа за 2019 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл.от АПК, вр. чл. 281 от ЗИНЗС.

Образувано е по частна жалба А.Ю.Ю., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против определение № 612/28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен. С горното определение съдът е освободил л.св. А.Ю.Ю. от внасяне на държавна такса по адм.дело №243/2019 г. по описа на Административен съд Плевен, оставил е без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото /в която част определението не се оспорва/, оставил е без разглеждане депозираната от лишения от свобода исковата молба (наречена жалба) с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, срещу длъжностното лице В., за разпореждането му да бъдат обръснати мустаците на л.св. против волята му и е постановил и прекратяване на производството по адм.дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд Плевен.

С жалбата се излагат доводи, че постановеното определение е несправедливо, а изложените мотиви за прекратяване са неоснователни. Твърди се, че е налице допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което жалбоподателя е в правото си да подаде искане по реда на чл.276 от ЗИНЗС. Излагат се доводи за обстоятелството, че лишеният от свобода се нуждае от правна помощ, която неправилно му е била отказана. Оспорват се представените по делото справки от затвора Плевен с твърдения, че посочените в тях обстоятелства не отговарят на истината. Изразяват се съмнения в безпристрастността на съдията- докладчик, който, според жалбоподателя е следвало да си направи отвод. Сочи се че производството е следвало да бъде разделено, тъй като освен преустановяване на действие от страна на служител на затворническата администрация е претендирал и присъждане на обезщетение. В заключение се прави искане да бъде отменено оспореното определение, а производството да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Постъпило е писмено възражение от юрк. П., процесуален представител на ГДИН- София, съставляващо отговор на частната жалба по смисъла на чл.232 АПК, в което се същата се оспорва и се изразява становище за законосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че след дадени от страна на първоиннстанционния съд указания ищецът изрично е уточнил, че е сезирал съда с искане по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС, а не искова претенция за присъждане на обезщетение. Споделят се доводите от обжалваното определение за недопустимост на така направеното искане и се сочи, че АС- Плевен правилно го е оставил без разглеждане. Изразява се становище, че определението е правилно и в частта му, касаеща оставяне без уважение искането на лишения от свобода за предоставяне на правна помощ. В заключение се прави искане да бъде потвърдено определение № 612/28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в законния срок и от процесуално легитимирано лице, поради което разглеждането ѝ е допустимо. По силата на чл.281, ал.1 от ЗИНЗС този вид производства са от компетенстността на Административен съд, който следва да се произнесе в тричленен състав по реда на чл.229 и сл. АПК.

Съдът намира частната жалба за неоснователна.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че се претендира преустановяване на действие, с което се нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а именно разпореждането на дежурния главен надзирател И. В. от 19.02.2019г., да бъдат обръснати мустаците на л.св. А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание в затвора Плевен. В обжалваното определение е посочено, че предпоставка за допустимост на искането по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС, респективно за наличие на правен интерес от търсената защита, е действията, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС, да не са прекратени или да са очевидно и обективно предстоящи. Правният интерес трябва да е личен и непосредствен и да съществува към момента на искането и произнасянето на съда.

Видно от събраните по делото доказателства е, че извършеното на 19.02.2019 г. обръсване на мустаците на л.св.Ю. към момента на образуване на съдебното производство – 05.03.2019г. е вече приключило, т.е. твърдяното незаконосъобразно действие вече не се извършва, поради което съдебното разпореждане на прекратяването му ще е безпредметно.

Настоящият съдебен състав споделя тези доводи и намира, че към момента на съдебното производство обективно не е налице възможност да се иска прекратяване на действие, което вече е осъществено. Налице е единствено възможност за претендиране на обезщетение за причинени вреди, ако такива са причинени от незаконосъобразно действие, осъществено при нарушаване забраната на чл.3 от ЗИНЗС. С първоначалната си жалба частният жалбоподател е формулирал претенция за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв., във връзка с която по делото е постановено определение № 554/21.03.2019 г., с което производството по делото е разделено и предмет на разглеждане в настоящето производство е останало единствено искането на лишения от свобода по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, поради което се явяват неоснователни оплакванията на частния жалбоподател в тази насока.

По отношение на отказаната правна помощ следва да се посочи, че за конкретното производство същата не е задължителна, а и съобразно чл.24 т.1 и т.2 от Закона за правната помощ, не се предоставя правна помощ, когато не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В конкретния случай се касае за недопустима претенция по чл.276 от ЗИНЗС, за което се изложени доводи по- горе, поради което правилно първоинстанционния съдебен състав е постановил отказ за предоставянето ѝ.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и оплакванията за наличие на предпоставки за отвод на съдията- докладчик, постановил оспореното определение. Частният жалбоподател не сочи доводи в подкрепа на твърденията си за наличие на предубеденост от страна на съдията, а такива не могат да се твърдят единствено заради обстоятелството, че производството не е решено по начин, който да удовлетворява жалбоподателя.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 612/28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на А.Ю.Ю., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвора Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ : 1./п/ 2./п/