РЕШЕНИЕ

№ 33

Плевен, 21.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиля и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина И.

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иво Радев, изслуша докладваното от съдията Снежина И. и. адм. дело № 461 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба на П.С.П.,*** чрез адв. Д.П., съдебен адрес:***, оф. 7 срещу ОД на МВР Плевен с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконното отстраняване от длъжност със заповед № 625/24.02.2012 г. на директора на ОД на МВР Плевен в периода 24.02.2012 година -08.08.2012 г. и незаконното уволнение със заповед № 2322/27.07.2017 г. на директора на ОД на МВР Плевен ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на постановяване на окончателно решение № 7145 по адм. дело № 15044/20102 г по описа на ВАС – 27.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.

След указание на съда с уточняваща молба ищецът посочва, че претендира изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в периода 24.02.2012 година (дата на отстраняване от работа) – 27.05.2013 година –дата, на която е постановено решение № 7145 по адм. дело №15044/2012 година на ВАС, като вредите са настъпили от отменения като незаконосъобразен акт – заповед №2322/27.07.2012 г. на директора на ОД на МВР Плевен.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил като държавен служител в ОД на МВР – Плевен. Твърди се, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство № 20-П/2011 г. по описа на СО при СГП, както и че с постановление на СГП от 15.02.2012 г. по ДП е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по 302, т. 2 и т. 1, алт. 2 вр. чл. 301, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 387, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК и със същото по отношение на него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“. Твърди се, че след привличането му като обвиняем срещу него е образувано дисциплинарно производство, като на 24.02.2012 г. е бил отстранен от заеманата длъжност, а със заповед № 2322/27.07.2012 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, считано от 08.08.2012 г. служебното му правоотношение в МВР е било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че с решение № 7145/27.05.2013 г. по адм. дело № 15044/2012 г. на ВАС на РБ е отменено решението на Административен съд гр. Плевен по адм. дело № 737/2012 г. и заповедта за дисциплинарното му наказание „уволнение“ е отменена. Твърди, че в периода от година и половина до отмяната на уволнението му е бил в невъзможност да работи, тъй като е станал известен като престъпник и уволнен бивш служител на МВР, през който период загубил вяра в справедливостта, затворил се в себе си, спрял да общува с други хора и бил подпомаган единствено от близките си за да оцелее чрез поемане на разходите му. Твърди, че през този период е бил депресиран, включително от това, че не можел да обслужва задълженията си, които съществували и преди уволнението му. Твърди, че от 2010 г. е разведен с бившата си съпруга, но дължал издръжка на децата си В.П.П. и К.П.П., поради което изпитвал срам и неудобство от това, че не можел да им предостави необходимата им издръжка през периода и каквито и да са парични средства. Твърди, че сред познатите му се говорело, че е корумпиран полицай и тези думи стигали до децата му, което го накарало да преустанови срещите си с децата, тъй като не можел да им докаже, че няма причина да се срамуват от него след като по медиите било разпространена информацията за операция на МВР „Палките ІІ“. Твърди, че през този период бившата му съпруга завела срещу него изпълнително дело за непредоставяне на издръжка, както и в последствие гражданско дело за увеличаване на дължимата издръжка за децата му. Твърди, че е подписал споразумение за издръжката на децата им, а в последствие бившата му съпруга обяснила, че по този начин цели да получава издръжка от Общината, тъй като не разчита той да бъде върнат на работа и да има доходи.

По-късно е узнал, че на 26.04.2013 г. „Уни Кредит Булбанк“ АД е обявила кредита му за предсрочно изискуем поради неплащане в периода 01.05.2012 г. до 23.04.2013 г. и се е снабдила с изпълнителен лист за сумата от около 28000 лева по ч.гр.д. №2174/2013 г. на РС - Плевен, въз основа на което е образувала изпълнително дело №465/2013 по описа на ЧСИ Н.В..

Сочи, че поставянето му в тази житейска ситуация на мизерия и невъзможност да реализира трудови доходи, да обслужва взетите от него кредити и с последица обявяване на тяхната предсрочна изискуемост има незаконното му отстраняване от длъжност с последиците от чл.234, ал.2 от ЗМВР-отм. - без заплата, и незаконното му уволнение. Дори след възстановяването му на длъжност дългът по изпълнителното дело е продължил да се увеличава поради олихвяването на главницата със законна лихва, поради отделянето на средства за издръжка на децата му и връщане на заеми към роднини /които заеми е вземал, за да преживява/, което е водело до чувство па постоянна безизходица.

Сочи, че през 2012 г. е ангажирал нов адвокат за защита пред ВАС, като роднини и близки са му предоставили парите, които му е дал.

През юни 2013 г. е бил възстановен на работа, като сочи, че колегите му са избягвали комуникация с него, поради което и за да не бъде обвинен отново е поискал през 2016 г. да бъде преместен, като е бил преместен като мл.полицейски инспектор, обслужващ с.Дисевица и с.Търнене. Твърди, че вследствие на непрестанното напрежение при изпълнение на служебните му задължения е депозирал заявление за напускане по собствено желание, като на 10.03.2017 г. е издадена заповед на Директор на ОД на МВР в този смисъл. Оправдателната му присъда е потвърдена с решение №124/02.05.2017 г. по ВНОД №69/2017 на ВТАпС, което не е протестирано и е влязло в сила.

Счита, че въз основа на изложените факти и обстоятелства, по отношение на ответника ОД на МВР-Плевен са налице предпоставките на чл.1, т.1 от ЗОДОВ, и следва да отговаря за вредите, претърпени от ищеца в резултат на незаконното отстраняване от длъжност и последвалото уволнение, отменено с решение на ВАС. Сочи неимуществени вреди - негативни преживявания като непрестанен стрес, емоционален и волеви срив, несигурност, липса на възможност да започне работа след отстраняването, водещо до финансова безизходица и чувство за безнадежност, невъзможност да си намери работа, да обслужва задълженията си, да бъде пълноценен баща спрямо децата си с последица допълнително натоварване с негативни емоции и депресивност, с постоянни мисли относно фактическия му фалит и несъстоятелност като физическо лице /въпрос, неуреден от българското законодателство/. Твърди, че преди уволнението си е имал безупречна репутация, а след това е налице избягване на контакт от страна на колеги и приятели. Сочи, че нормална житейска логика е да не очаква никакви промени в живота си при наличие на знание за липса на извършено престъпление и вменено въз основа на него дисциплинарно нарушение, а уволнението му и продължителността на водения административен процес е довело до рязко негативно отражение върху психиката му.

Моли да се осъди ОД на МВР-Плевен да му заплати 20000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното му отстраняване от длъжност със Заповед № 625/24.02.2012 г. за периода 24.02.2012 г. до 08.08.2012 г. и незаконното му уволнение със заповед № 2322/27.07.2012 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановяване на окончателното решение №7145 по адм.д. № 15044/2012 на ВАС - 27.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

С Определение № 620/11.05.2018 г. /л.18/ ИМ е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, посочване на точен период на исковата претенция и от кои отменени като незаконосъобразни административни актове претендира обезщетението. В определения срок е внесена държавна такса /л.24/, и е подадена уточняваща молба /л.л.25-26/, в която се сочи, че периода на исковата претенция е 24.02.2012 г. - 27.05.2013 г., незаконосъобразният административен акт е заповед № 2322/27.07.2012 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, отменена с решение № 7145/27.05.2013 г. по адм. дело № 15044/2012 г. на ВАС, като това решение е приобщено към поисканото за прилагане като доказателство адм.д. № 737/2012 на Административен съд - Плевен.

От ответника по иска – ОД на МВР-Плевен, в указания срок е постъпил отговор на исковата молба, чрез юрк. Г.А., в който отговор /л.л.44-47/ се твърди, че искът е неоснователен и недоказан, като се оспорва по основание и размер. Алтернативно сочи, че е прекомерен. Описва фактите по отношение на привличането на П. като обвиняем, като сочи, че ОД на МВР-Плевен е уведомена за това от дирекция „Вътрешна сигурност“, като фактите за образуването на ДП за приемането на облага, която не му се следва и публикациите в средствата за масово уведомяване за това, са станали достояние на други служители на МВР, на органите на съдебната власт и на граждани, което е създала негативно отношение сред обществеността по отношение на полицейския служител в частност и към институцията МВР като цяло. Твърди, че в случая не се дължи обезщетение на основание чл.234, ал.3 от ЗМВР-отм., доколкото служителят е уволнен. Твърди, че съгласно чл.254, ал.1 от ЗМВР-отм. на П. е изплатено обезщетение в размер на 5088,48 лева, и друго обезщетение не му се дължи от ОД на МВР-Плевен.

Сочи се още, че липсват доказателства, че спрямо ищеца са били налице негативни чувства от близки и приятели. Нещо повече, самият той сочи в ИМ, че му е помагано да заплати разноските за адвокатски хонорар, поради което такива чувства не са налице. Тези разноски обаче са били присъдени на П.. Липсва връзка между развода и увеличената издръжка с отстраняването от длъжност и последвалото уволнение. Алтернативно, по отношение на размера обезщетението за неимуществени вреди сочи, че следва да се съобрази чл.52 от ЗЗД и ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Видно от ИМ, твърдените болки и страдания са резултат от повдигнатото му обвинение, заради което е изпитвал срам и което е послужило за образуване на дисциплинарно производство срещу него, отстраняването му от длъжност и последвалото уволнение. Неоснователно и незаконосъобразно е да се вменява на ОД на МВР-Плевен отговорност за повдигнатото от СГП обвинение. Отстраняването от длъжност и последвалото уволнение са резултат само и единствено от повдигнатото обвинение и могат да служат за завеждане на иск спрямо СГП. Моли да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лева съобразно минимума по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът - П.С.П.,*** , не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа исковата молба в пълен размер и моли за уважаването й и присъждане на разноски. Представя писмена защита , в която посочва, че исковата претенция е основателна, тъй като е налице отменен незаконосъобразен административен акт и след уволнението до постановяването на решение от ВАС, ищецът е претърпял описаните неимуществени вреди, чувствал се е неспособен да изпълни родителските си задължения, да погаси задължения по изискуем кредит, изпитвал е чувство на незачитане на човешкото достойнство и е бил отстранен от работа за срок от 6 месеца от 12.02.2012 година до 08.08.2012 година и това е незаконосъобразно. Излагат се доводи за невъзможност да се грижи за децата си, здравословни проблеми, уронване на авторитета сред колегите му и това е от незаконното уволнение. Моли за уважаване на исковата претенция.

В съдебното заседание ответникът – ОД на МВР Плевен се представлява от гл. юрк Ф., която намира исковата претенция за неоснователна, като за периода на отстраняване от длъжност искането е недопустимо, тъй като дисциплинарното производство е приключило със заповед. Намира за недоказани неимуществените вреди, тъй като не са прекратени взаимоотношенията му с близките, децата и е бил подкрепян изцяло от семейството и вредите са настъпили от незаконното обвинение от Прокуратурата на РБ. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Плевен прокурор Иво Радев намира исковата претенция за основателна и доказана и моли да бъде уважена по справедливост.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е бил на работа от 1993 г. в системата на ОД на МВР-Плевен, видно от кадровата справка на л.л.108,109 от дело 737/2012. Установява се от представеното на л.л. 50-54 от настоящето дело в заверен препис постановление от 15.02.2012 г. на следовател в СО при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г., че със същото ищецът П.П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 2 и т. 1 алт. 2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 387 ал. 1 пр. 2 алт.1 от НК, както и че по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“, вносима в 15 –дневен срок.

От представеното на л.л. 44-48 от дело 770/2017 в заверен препис постановление от 18.03.2013 г. на следовател в СО при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г. се установява, че със същото ищецът П.П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 2 и т. 1 алт. 2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и за престъпление по чл. 387 ал. 1 пр. 2 ал.т.1 от НК, като е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“.

От представеното на л.л. 124-125 от дело 770/2017 в заверен препис постановление от 31.01.2014 г. на прокурор при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г. се установява, че със същото ищецът П.П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като със същото по отношение на ищеца като обвиняем не е взета мярка за неотклонение.

От представената на л. 126 от дело 770/2017 в заверен препис призовка за явяване в качеството на обвиняем по ДП № 4-П/2014 г. се установява, че със същата ищецът е призован да се яви в гр. София на 26.02.2014 г. пред следовател, указано е, че явяването е задължително, като са указани последици при неявяване – принудително довеждане и глоба от 200 лв..

От представения на л.л. 56-71 от дело 770/2017 в заверен препис обвинителен акт, внесен от прокурор в СГП се установява, че въз основа на същия на 15.05.2014 г. е образувано НОХД № 379/2014 г. по описа на ОС – Плевен, с който са повдигнати обвинение срещу шест обвиняеми, като конкретно срещу ищеца П.П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Установява се от изготвената служебна разпечатка от деловодната програма относно движението на НОХД № 379/2014 г. по описа на ОС – Плевен /л.л.21-26 от дело 770/2017/, че по това дело са насрочени девет открити съдебни заседания, съответно на 09.07.2014 г., 06.10.2014 г., 23.10.2014 г., 14.01.2015 г., 15.04.2015 г., 24.09.2015 г., 25.11.2015 г., 27.01.2016 г. и 16.11.2016 г. От представената в заверен препис присъда № 56/16.11.2016 г. и мотивите към нея /л.л.72-90 от дело 770/2017/ по посоченото НОХД се установява, че ищецът П.П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От представеното в заверен препис решение № 124/03.05.2017 г. по  ВНОХД № 69/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд /л.л.91 -108 от дело 770/2017/, влязло в законна сила на 14.06.2017 г. се установява, че със същото е потвърдена присъдата на ПлОС, постановена по НОХД № 379/2014 г. по описа на съда.

От представеното в заверен препис удостоверение от 13.10.2017 г., изд. от ОД на МВР – Плевен /л.11от дело 770/2017/ се установява, че със заповед № 625/24.02.2012 г. на директора на ОД на МВР-Плевен ищецът е бил временно отстранен от длъжност, считано от 24.02.2012 г. до 08.08.2012 г., когато служебното му правоотношение в МВР е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 2322/27.07.2012 г. на директора на ОД на МВР – Плевен. Установява се, че с решение № 7145/27.05.2013 г. на ВАС заповед № 2322/27.07.2012 г. на директора на ОД на МВР – Плевен е отменена, поради което със заповед № 1904/13.06.2013 г. на директора на ОД на МВР – Плевен ищецът е възстановен на държавна служба в МВР, считано от 14.06.2013 г.

От приобщената на л.119 от дело 770/2017 справка от ОД на МВР – Плевен от 02.12.2017 г. се установява, че след възстановяването му на работа на 14.06.2013 г. ищецът е заемал следните длъжности: от 14.06.2013 г. до 06.07.2016 г. – старши полицай във Второ РУП – Плевен и Второ РУ - Плевен, от 06.07.2016 г. до 10.03.2017 г. – младши полицейски инспектор във Второ РУ – Плевен. Служебното правоотношение на ищеца е прекратено по негово собствено желание на основание чл. 226 ал. 1 т. 4 от ЗМВР.

От приложеното АД № 737/2012 г. по описа на Административен съд – Плевен се установява, че същото е образувано по жалба на ищеца срещу заповед № 2322/27.07.2012 г. на директора на ОД на МВР – Плевен и с решение №633/30.10.2012 г. по същото жалбата на П.П. срещу заповедта е отхвърлена. Решението на Административен съд – Плевен е отменено с решение № 7145/27.05.2013 г. по адм.д. № 15044/2012 г. на ВАС, с което заповедта за налагане на  дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, нарушения за изискванията за форма и противоречие с материално правни норми. Установява се от съдържанието на заповед № 2322/27.07.2012 г. на директора на ОД на МВР – Плевен, че едно от нарушенията, за които на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание е това, че е привлечен за обвиняем за извършено престъпление в качеството на полицейски орган, а друго от нарушенията е, че привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение за умишлени престъпления от общ характер е станало достояние на други служители на МВР, на органите на съдебната власт, както и на граждани чрез средствата за масово осведомяване, като по този начин е създадено негативно отношение сред обществеността по отношение на полицейския служител в частност и към институцията на МВР като цяло. По това административното дело, на л.л.116-125 от същото са приложени заверени от ОД на МВР – Плевен разпечатки от електрони публикации в Дарик България, Стандарт, 24 часа, Блиц и др. относно давани изявления от МВР относно 22 – ма полицейски служители, които са рекетирали пътуващи и на които са повдигнати обвинения за това, отстранени са от работа и ще бъдат уволнени.

От приложения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2174/2013 г. по описа на ПРС /л.8/ се установява, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК от „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София против ищеца същият е осъден за сумата от 21 707,99 лв. – главница, а също така за 2659,39 лева различни лихви върху тази сума, както и законната лихва върху главницата от 23.04.2013 г. до изплащане на вземането, както и за разноски от 487,35 лева за държавна такса и 416,21 лева за адвокатско възнаграждение.

От представеното по делото удостоверение от ЧСИ Н.В., рег. № 814 и район на действие ОС – Плевен, издадено на 10.10.2017 г. /л.7/ се установява, че пред същата е висящо изпълнително дело, образувано през 2013 г. против ищеца с кредитор „МАКРОАДВАНС“ АД, гр. София, придобил вземането по силата на договор за цесия през 2015 г. от кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София.

От представеното по делото в заверен препис решение по гр.д. № 925/2010 г. по описа на ПРС /л.л.11-12/ се установява, че с решението е прекратен с развод бракът между съпрузите П.П. и П. П. и е утвърдено споразумение между тях, по силата на което на майката са предоставени родителските права по отношение на децата В.П. и К.П.., а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за всяко от децата си в размер на 60 лв. Установява се, че след прекратяване на брака семейното жилище в гр. Плевен е предоставено за ползване на майката с децата, а бившата съпруга ще носи предбрачното си фамилно име И..

Установява се от представения по делото протокол от 29.01.2013 г. по гр.д. № 6568/2012 г. по описа на ПРС /л.13/, че същият обективира сключена съдебна спогодба между ищеца и П. П. И., по силата на която ищецът се е съгласил да заплаща за всяко от децата си Васил и Кристина месечна издръжка в размер на 75 лв., считано от 15.11.2012 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

От приобщеното гр.д. №770/2017 на ПлОС, по което П. е ищец, а Прокуратурата на РБ-ответник, се установява, че П. е предявил иск, в който са изложени и фактите, изложени в исковата молба, предявена пред настоящия съд, по която е образувано настоящето дело. С решение №58/12.02.2018 г. искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 10000 лева, като е отхвърлен в частта до 50000 лева. Уважен е частично искът за имуществени вреди - адвокатски хонорар в наказателното производство, и на ищеца са присъдени разноските за държавна такса и адвокатски хонорар по същото дело - съобразно уважената част от иска. Решението е Решението е потвърдено с решение № 158/11.07.2018 г. по в.гр.д. №195/2018 на ВТАпС, което е влязло в сила като необжалвано.

Относно обема на сочените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани като свидетели П. П. И. и Д. С.П. /л.л. 85-88/, първата от които бивша съпруга на ищеца, а вторият – брат на ищеца. Свидетелката И. заявява, че в периода 24.02.2012 г. - 27.05.2013 г. ищецът се е затворил в къщи, спрял е да контактува с нея и децата. Св. е разбрала от брат му, че е уволнен. Спрял е да плаща издръжка на децата, кредитът му е станал съдебен и е останал без пари, затворен в къщи. Колегите му са странели от него, като са спрели да идват и при св. за подстригване. По заведено от нея дело за увеличаване на издръжката П. се е съгласил с увеличаването й, но реално не е изплащал издръжката поради липса на средства. Виждала е, че е отчаян, затворен, не е искал да говори с никой. Разведени са от 2010 г., като в периода 24.02.2012 г. - 27.05.2013 г. е спрял да се обажда, преди това всеки ден се е чувал с децата. В този период е идвал вкъщи, когато иска да види децата. Св. е виждала в този период, че е огорчен. Споделил е по-късно, че го тормози, че е обвинен в корупция.

Свидетелят Д. П. по отношение емоционалното и психическо състояние на ищеца в периода 24.02.2012 г. - 27.05.2013 г. установява, че през февруари месец ищецът е прибрал в Плевен, в общото им жилище и е казал, че са го обвинили в корупция. В последствие са го отстранили от работа поради обвинението в корупция. Още повече се е отчаял, нямал е право да работи. Определили са му 2000 лева гаранция. Започнал е да вдига кръвно, изпаднал е в апатия, не е искал да излиза, не му се е говорело. Колегите му са започнали да странят от него. Не е имало как да си плаща заемите, съдия-изпълнител е идвал да го търси. На децата не е могъл да плаща издръжка. През август 2012 г. се е върнал, бил е по-усмихнат, казал е, че е спечели делото. Св. и съпругата му, която работи в Гърция, са го издържали в посочения период. Относно повишеното кръвно, майката на св. и самият той са с хипертония, имат лекарства. След развода ищецът е дошъл да живее при св. - на втори етаж на триетажна къща, отношенията на ищеца с бившата му съпруга са добри. В периода се е срещал с децата си, които са идвали и в дома на св. За здравословното си състояние ищецът не е посещавал лекар, св. и майка му са се занимавали с него. Св. не помни на ищеца да е оказвана медицинска помощ.

Съдът като съобрази, че показанията на свидетелите, ценени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната им заинтересованост кореспондират помежду си и с представените по делото писмени доказателства, които не се оспориха от страните и не са опровергани от други събрани по делото доказателства, приема, че същите са обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По отношение допустимостта на исковата претенция съдът намира, че същата е недопустима в частта относно претендирано обезщетение за периода от 24.02.2012 година до 07.08.2012 година поради отстраняване от работа, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение и прекратяване на служебното правоотношение“ № 2322/27.07.2012 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен е постановена на 27.07.2012 г. и е връчена на 08.08.2012 г. За периода до връчването й ищецът е бил отстранен от длъжност със заповед №625/24.02.2012 г. /л.л.11-13 от дело 737/2012/. В константната съдебна практика на ВАС на РБ се приема, че заповедта за отстраняване от длъжност на държавен служител при условията на чл. 234, ал.1, т.2 от ЗМВР (отм.); е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Тя изразява едностранно властническо волеизявление на органа с изпълнително-разпоредителни функции, непосредствено засяга законни права на адресата й, тъй като го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение. Поради това тази заповед подлежи и на съдебен контрол за законосъобразност независимо от акта, с който приключва дисциплинарното производство. Това е наложително да се посочи, тъй като някои от неимуществените претенции на ищеца са свързани именно с тази заповед. По делото няма данни, а и няма твърдения в тази насока посочената заповед да е обжалвана по съдебен ред, и същата е влязла в сила (Определение № 16418 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14779/2011 г., Определение № 15613 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2011 г.) и с оглед на този факт исковата претенция за горепосочения период е недопустима, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и следва да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство в тази част да бъде прекратено.

В останалата част исковата претенция съдът приема, че е подадена от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт и е процесуално допустима, но частично основателна.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл.204, ал.3 АПК.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по настоящето дело - ОД на МВР-Плевен, е юридическо лице по смисъла на ЗМВР, поради което искът е допустим.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателен е искът, когато са налице кумулативно три предпоставки: отменен административен акт, а настъпила вреда в правната сфера на ищеца през исковия период; и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността.

В случая е налице отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед № 2322/27.07.2012 година на директора на ОД на МВР Плевен за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение и прекратяване на служебното правоотношение“, като същата е отменена с решение № 7145 по адм. дело № 15044/2012 година по описа на ВАС .

Съдът намира, че са налице претърпени неимуществени вреди. Институтът "неимуществени вреди" включва във себе си както болките така и страданията, претъпени и преживени от лицето завело съответния иск за неимуществени вреди, като страданията могат да се изразяват в депресия, подтиснатост, нервен срив, негативни емоции, влошени отношения със съграждани и познати, притеснения във връзка с финансови затруднения, безпаричие, трудности по отношение на грижите към семейството след оставане без работа и т.н. които са в причинна връзка с незаконосъобразния административен акт и са предизвикани от него Докато болките са физически такива и са в резултат на определено заболяване, което е в причинна връзка с незаконосъобразно издадения индивидуален административен акт. С оглед показанията на разпитаните свидетели И. и П., които съдът кредитира, и представените писмени доказателства относно медийно отразяване на обвиненията, че са доказани твърдените от ищеца негативни преживявания, изразяващи се в непрестанен стрес, емоционален и волеви срив и несигурност в процесния период. Съдът няма основание да не даде вяра на показанията на разпитаните свидетели за психическото състояние на ищеца и преживените от него страдания. Съдът счита, че именно роднините и близките на ищеца хора най-добре знаят за неговото душевно състояние, за тревогите , които е преживял и преживява по повод уволнението му, но не са ангажирани доказателства за претърпени болки, тъй като същите са физически такива и са в резултат на определено заболяване, което е в причинна връзка с незаконосъобразно издадения индивидуален административен акт, а твърденията , че е имал хипертонични кризи не се доказват с писмени доказателства. Действително ищецът сочи в ИМ, че негативните емоционални изживявания се дължат на повдигнатото обвинение и предаването на съд, но от материалите от воденото дисциплинарно производство - обобщена справка на л.л.31-44 от дело 737/2012 е видно, че дисциплинарното производство е основано изцяло на материалите от досъдебното производство /ДП/, до които е бил осигурен достъп на дисциплинарно разследващия орган. Именно въз основа на същите са направини изводите за деяния, които представляват и дисциплинарни нарушения и по отношение на така описаните в ДП деяния, видно от оправдателната присъда, същите не са потвърдени, във връзка с което П. е оправдан, като са изложи мотиви за недоказаност на установените в ДП и описани в обвинителния акт деяния - същите, за които в дисциплинарното производство е прието, че представляват дисциплинарни нарушения. Независимо, че е налице осъждане на Прокуратурата на РБ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, то това не е основание за неоснователност на исковата претенция в допустимата й част в настоящото производство и съдът намира, че твърдените неимуществени вреди като страдания са претърпени именно от отменения като незаконосъобразен административен акт, тъй като лицето е било подтиснато, в тежко емоционално състояние именно поради незаконно уволнение и то поради налагане на най-тежко дисциплинарно наказание. Съдът намира, че е накърнена репутацията му, същият е преустановил контакт с приятели и колеги, изпитвал е чувството на срам от собствените му деца, изпаднал е във финансова безизходица и чувство за безнадеждност, невъзможност да обслужва задълженията си, да бъде пълноценен баща спрямо децата си, в смисъл да може да ги издържа. Това от своя страна е довело до соченото допълнително натоварване с негативни емоции и депресивност и тези страдания са резултат именно от незаконосъобразната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение в структурите на МВР, където същият е зает от 1993 година т.е. налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между сочените страдания, неимуществени вреди и административния акт.

Настоящият съдебен състав счита, че сума в размер на 4000 лева би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди изразяващи се в страдания по повод незаконното му уволнение. При определяне на обезщетението съдът се съобрази с принципа за справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД, и с обстоятелството, че ищецът доказа, че е претърпял страданията в период от 9 месеца, които е понесъл във връзка с уволнението.

Предвид горепосочено съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав по чл. 1, ал.1 във вр.с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, страдания претърпени от него в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт - заповед за уволнение, в периода от 08.08.2012 година до 27.05.2013 година, поради което исковата претенция се явява частично основателна в размер до 4 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 4 000 лева, считано от датата на постановяване на окончателното решение №7145 по адм.д. № 15044/2012 на ВАС - 27.05.2013 г. до окончателното й изплащане, като за сумата до претендирания размер от 20 000 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство е 500 лв. - платени в брой /л. 6 от делото/. Дължимото възнаграждение на един адвокат съразмерно уважената част от иска е 307 лева съгласно чл. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес и съдът намира, че ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лева държавна такса и 307 лева възнаграждение за адвокат.

По искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не са налице, а разпоредбите на чл. 78 от ГПК не се прилагат субсидиарно, искането на ответника за присъждане на разноски, е неоснователно.

Воден от горното, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля иска на П.С.П.,***, съдебен адрес:***, оф. 7 срещу ОД на МВР Плевен с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконното отстраняване от длъжност със заповед № 625/24.02.2012 г. на директора на ОД на МВР Плевен в периода 24.02.2012 година -07.08.2012 г. , ведно със законната лихва върху сумата.

Прекратява съдебното производство по и. адм. дело № 461 по описа за 2018 година на Административен съд Плевен в тази част.

Решението, с характер на определение в тази част, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на П.С.П.,*** съдебен адрес:***, оф. 7 обезщетение за неимуществени вреди претърпени от отменена с заповед № 2322/27.07.2017 г. на директора на ОД на МВР Плевен за периода от 08.08.2012 година до 27.05.2013 година в размер на 4000 лева ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на постановяване решение № 7145 по адм. дело № 15044/20102 г по описа на ВАС – 27.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

Отхвърля иска на П.С.П.,*** против ОД на МВР Плевен относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 4000 лева до 20 000 лева като неоснователен и недоказан.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на П.С.П.,*** съдебен адрес:***, оф. 7 разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 307 лева.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на П.С.П.,*** съдебен адрес:***, оф. 7 разноски за държавна такса в размер на 10 лева.

Оставя без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/