Р E Ш Е Н И Е

№ 331

гр.Плевен, 20.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 460 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 29 от 26.02.2019 г., постановено по НАХД № 367 по описа за 2018г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-002545/02.05.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Плевен, с което на Л.Н.Ц. ***, за нарушение на чл.638, ал.1, т.1 вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Л.Н.Ц., чрез адвокат И.Н. ***, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че съдът неправилно се е позовал и мотивирал изцяло решението си с изслушаните по делото свидетели и доказателствата представени само от ответната страна като единствен способ за събиране на доказателства във връзка с оспорване на твърденията на касатора. Счита се още, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите С.Н.С. – актосъставител и свидетелят по съставяне на акта Р.Я.Р. Твърди се, че съдът е постановил своя съдебен акт при неизясняване на относими по делото факти, свързани с установяване по несъмнен начин на обстоятелството имал ли е жалбоподателя по време на проверката сключен договор за застраховка „ГО“. Твърди се също, че районният съд не е обсъдил наведените в жалбата доводи относно допуснатите съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. В тази връзка се сочи, че в АУАН е записано, че касаторът е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, който текст на закона касае управление на МПС от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка, а в НП е записано, че касаторът е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, който касае собствениците на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Предвид последното се счита, че е налице съществено разминаване между записаното в АУАН и в НП, с което е нарушено правото на защита на касатора, тъй като не се разбира какво точно нарушение е извършил. Посочва се още, че е налице и разминаване в описанието на извършеното нарушение, респективно обстоятелствата при които е извършено и установено то, като в НП е записано, че касаторът е управлявал въпросния лек автомобил, а в АУАН е записано само, че касаторът не е сключил договор за застраховка „ГО“ на автомобилите, без да е посочено дали същият е управлявал или не МПС. Посочва се, че от обжалваното НП и АУАН не става ясно при извършената проверка за кой точно автомобил касаторът не е сключил договор за застраховка „ГО“. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП са посочени доказателства които потвърждават извършеното нарушение. Твърди се също, че описаното в акта и в НП място на извършване и установяване на нарушението не съвпадат с мястото, на което в действителност е направена проверка, като от разпита на свидетелите се установява, че мястото на извършване на проверката е различно от записаното такова в АУАН. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Л.Н.Ц. не се явява, представлява се от адв.Н., който поддържа доводите в депозираните жалби пред касационната инстанция и пред районния съд, като моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта и издаване на НП. Сочи, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Ц. за това, че на 19.04.2018г. в 14:30часа в с.Телиш, на ул.“Георги Димитров“ до частен дом №10, като водач на л.а. „Рено Лагуна с рег*** управлява автомобила, като не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката. Нарушението е квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

В решението районният съд е приел, че описаните в акта обстоятелства се потвърждава от приетите по делото писмени и гласни доказателства. За да потвърди наказателното постановление е счел, че не са допуснати нарушения на императивни законови разпоредби при реализиране на административно-наказателната отговорност. Счел е още, че по безспорен начин е установено, че Ц. не е изпълнил вмененото му закон задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на проверката. Приел е, че не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на редовно съставения АУАН. Посочил е, че правилно водачът, който е и собственик на автомобила, е санкциониран по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, като наложената санкция е определена в закона.

Решението е правилно, като правните изводи съответстват на събраните по делото доказателства и материалния закон. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Не са допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да нарушават правото на защита на Ц.. С АУАН, словесно и цифрово, е вменено на лицето нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Това се установява от приложената в оригинал административно-наказателна преписка. Дори да се приеме, че първоначално като квалификация на нарушението в акта е било посочено т.2 от чл.483 ал.1 на КЗ, то допуснатото не представлява съществено нарушение, тъй като по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН същото е отстранено и в издаденото НП е посочена правна квалификация чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Т.е. не е налице твърдяното разминавате между акта и НП по отношение правната квалификация на нарушението.

Не е налице разминаване и между словесното описание на нарушението. В АУАН е посочено, че Ц. като водач на л.а., негова собственост, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, а в НП е отразено, че Ц., управлява л.а., като не е сключил договор за задължителна застраховка гражданска отговорност към момента на проверката. Т.е. вмененото му нарушение е, че не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на проверката на управлявания от него автомобил, който е негова собственост, и който изрично е посочен в акта и в постановлението, а именно Рено Лагуна с рег.№ ***.

По безспорен начин по делото е доказано и извършването на нарушението. От представените в оригинал документи от административно-наказателната преписка се установява, че сключеният на 20.06.2017г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратен преди неговия краен срок, а именно на 15.04.2018г. Т.е. на дата 19.04.2018г. в 14.30часа (момента на проверката) Ц. е бил без валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такъв лицето е сключил на 19.04.2018г. в 17:14часа – след проверката.

Видно от свидетелските показания, мястото на проверката е в с.Телиш на ул.“Георги Димитров“ до №10, така както е изписано в АУАН и НП. Св. С. заявява „….бяхме на територията на с.Телиш. В началото на ул.“Г.Димитров“ №10 имаше мост. Там паркирахме сл.автомобил, успоредно на платното за движение, за да има видимост от водачите……..От главния път посока центъра за с.Телиш се движеше той. Ние го спряхме пред №10, който е от другата страна срещу нас, където бяхме спрели.““ А св.Р. сочи, че „….Ние бяхме спрели между моста и бялата чешма, както й казват. Точно на ъгъла има една къща на ул.“Г.Димитров“ №10. Той идваше посока главния път и го спряхме близо до моста…..“.

Предвид изложеното по-горе и при безспорно установено нарушение, извършено от Ц., решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 26.02.2019 г., постановено по НАХД № 367 по описа за 2018 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.