РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Плевен, 15 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 456/2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2,
т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 8д от Закона за
семейни помощи за деца /ЗСПД/ и член 24б, ал.
4 във връзка с ал. 6 от
Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца
/ППЗСПД/.
Образувано по жалба на Г.Ц.А.-Ц. *** срещу заповед
№ ЗСПД/Д-ЕН/2021/18.03.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Плевен, в частта й относно началната дата, от която е отпусната месечна
помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД - 01.02.2019 г., и претендира отпускане на помощта
и за предходен период.
Твърди се, че по- късното освидетелстване е
поради процедура на обжалване на решението на ТЕЛК №2011/129 от 13.07.2018 г.,
като има и ЕР на НЕЛК. Иска се да бъде изплатена помощта по чл.8д от ЗСПД за
детето П.П.Ц..
Ответникът не е подал писмен отговор, въпреки
дадената му възможност с Определение № 921/16.05.2019 г. /л.33/.
В съдебно заседание жалбоподателката Г.Ц.А.- Ц.
се явява лично, поддържа жалбата и прави искане на детето да бъдат изплатени
дължими суми като месечна помощ.
Ответникът по жалбата ДИРЕКТОРЪТ НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” – ПЛЕВЕН не се
представлява. В писмено становище /л.л.38-39/ сочи, че заповедта е
законосъобразна, като мотиви са изложени при обжалването й по административен
ред. Твърди, че началният момент на отпускане на помощта е правилно определен с
оглед разпоредбата на чл.24а, ал.4 от ППЗСПД.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото от датата на
постановяване на потвърдителното решение № 15-РД06-0020/16.04.2019 г.
/л.л.14-16/, постановено при обжалването на същата заповед по административен
ред, до подаване на жалбата пред съда на 19.04.2019 г., видно от вх.№ на органа
/л.2/ са минали по-малко от 14 дни. При обжалването по административен ред жалбата
срещу заповедта е подадена на 29.03.2019 г., видно от вх.№ /л.8/, като
преписката е постъпила при горестоящия орган на 02.04.2019 г., видно от
резолюцията на съпроводителното писмо, приобщено на л.л.17,18. Жалбата е
подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен
съд- гр. Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените
доказателства, намира подадената жалба за основателна.
От
фактическа страна се установява следното:
Административното производство е
започнало по подадена от Г.Ц.А.- Ц. до директора на Дирекция „Социално
подпомагане”- Плевен молба- декларация вх.№ 2021/07.03.2019 г. за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД
/л.л.20-21/, с която се декларират следните обстоятелства: че са биологично
семейство, детето е П.П.Ц., като за него е приложено актуално ЕР на ТЕЛК.
Декларирано е също, че детето живее в страната, не е настанено в лечебно
заведение, в специализирана институция или социална услуга - резидентен тип, на
пълна държавна или общинска издръжка, не е настанено за отглеждане извън
семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, не е навършило 18
години. Посочено е, че преосвидетелстването е забавено поради процедура по
обжалване. Към преписката са приложени: ЕР на ТЕЛК № 0330 от 01.02.2019 г.
/л.26/, от което е видно, че детето е преосвидетелствано, до експертизата
състоянието му е било 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ,
работоспособността му е оценена на 50 % вид и степен на увреждане без чужда
помощ, водеща диагноза е общо заболяване - астма с преобладаващ алергичен
компонент, датата на инвалидизиране е 21.01.2016 г. Срок на ЕР до 01.02.2020 г.
В мотивите на ЕР е посочено, че по-късното освидетелстване е поради процедура
по обжалване. Приобщено е и ЕР № 2011 от 13.07.2018 г. /л.л.22-23/, с което е
определена оценка на работоспособността 40% вид и степен на увреждане без чужда
помощ, водеща диагноза е общо заболяване - астма с преобладаващ алергичен
компонент, датата на инвалидизиране е 21.01.2016 г. Същото ЕР е било обжалвано
пред НЕЛК, като с ЕР №1675 от 16.10.2018 г. на НЕЛК /л.л.24-25/ е било
отменено, като ЕР е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване - за представяне на
допълнителни медицински документи, ФИД, КАП, консултация с алерголог. ТЕЛК се е
произнесъл след връщането с посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК № 0330 от 01.02.2019
г. За ЕР на НЕЛК няма данни да е било обжалвано.
По подаденото заявление-декларация
е постановена процесната заповед № ЗСПД/Д-ЕН/2021/18.03.2019 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен /л.7/, с която на основание чл.10,
ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД във вр. с чл.8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД е отпусната
месечна помощ за П.П.Ц. от 01.02.2019 г. до 29.02.2020 г., като е посочено, че
за месец 02.2019 г. от помощта са приспаднати получените месечни помощи за дете
по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 45 лева. Мотиви по отношение на срока на
отпускане не са изложени. Заповедта е връчена на 22.03.2019 г., видно от обратната
разписка на л.30. Видно от поставения вх.№, на 29.03.2019 г. срещу заповедта е
подадена жалба по административен ред /л.8/. В същата се сочи, че предходното
ЕР на ТЕЛК от 13.07.2018 г. е било обжалвано, и за периода на обжалване следва
да се изплати месечната помощ, като се приспаднат получените помощи по чл.7 от
ЗСПД.
По така подадената жалба е
постановено решение № 15-РД06-0020/16.04.2019 г. на директора на РДСП-Плевен
/л.л.14-16/. В същото се сочи, че с предходна заповед помощ по чл.8д от ЗСПД е
била отпусната със срок до 31.05.2018 г., въз основа на подадено заявление-декларация
от 09.06.2016 г. и въз основа на ЕР на ТЕЛК 1589 от 13.05.2016 г. Описани са
заявлението-декларация от 07.03.2019 г., както и обжалваната заповед на
директора на ДСП и срока, в който съгласно същата е отпусната помощта по чл.8д
от ЗСПД. Възпроизведена е словесно разпоредбата на чл.24б, ал.4 от ППЗСПД, но е
посочено, че срокът на отпускане е законосъобразно определен, като съответства
на определения срок на инвалидността съгласно представеното ЕР на ТЕЛК. На това
основание жалбата е отхвърлена. Липсват доказателства за датата, на която това
решение е връчено, но още на 19.04.2019 г., видно от поставения вх.№ /л.2/ е
подадена жалбата до съда.
По преписката са приобщени и: заповед
от 15.03.2019 г., с която се прекратява месечната помощ по чл.7 от ЗСПД поради
подпомагане по чл.8д от ЗСПД /л.6/; заповед от 23.01.2017 г. /л.40/, с която се
прекратява отпуснатата преди 31.12.2016 г. месечна добавка за дете с трайно
увреждане по реда на чл.8д от ЗСПД и се отпуска месечна помощ за дете с трайно
увреждане по реда на чл.8д от ЗСПД до 31.05.2018 г.; писмо от РЗИ /л.49/, в
което се сочи, че П.Т.Ц., законен представител на П.П.Ц., обжалва ЕР на ТЕЛК
№2011/13.07.2018 г. в законовия 14-дневен срок, и че РКМЕ към РЗИ-Плевен
изпраща МЕД на П.П.Ц. към НЕЛК в законоустановените срокове.
Към делото е приобщено МЕД на П.П.Ц.,
като видно от същото, заявлението декларация за преосвидетелстване на П.П.Ц. е
подадено на 26.04.2018 г. и е прието с рег.№Пн-Вх-2453 от същата дата; Жалбата
до НЕЛК срещу ЕР 2011 от 13.07.2018 г. на ТЕЛК е с вх.№ 4218/18.07.2018 г.;
Приобщено е и удостоверение за раждане на П.П.Ц., от което е видно, че е с
майка Г.Ц.А.-Ц. и баща П.Т.Ц..
Така
установените факти водят до следните правни изводи:
Съдът намира, че спорният административен акт е
издаден от компетентния орган, доколкото е подписан от Директора на Дирекция
"Социално подпомагане". Съобразно чл. 10, ал.5
и ал.4 от ЗСПД,
отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им, се
извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него лице. Следователно оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на законово предоставените му правомощия.
Заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане",
гр. Плевен е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по 10, ал.5 от
ЗСПД, вр. с чл. 59, ал.2
от АПК. Вярно е, че самата заповед съдържа само правни основания за
издаването й - чл.8д, ал.1 от ЗСПД, и не съдържа нито правни, нито фактически
основания за отказа за отпускане на месечна помощ за периода 01.06.2018 г. -
31.01.2019 г. Доколкото обаче при обжалването по административен ред са
изложени съображения за този отказ, както относно фактите, така и относно
правото, съдът приема, че заповедта е мотивирана съгласно ТР №16 от 31.03.1975
г. на ОСГК на ВС. Изложени са мотиви, че срокът съответства на чл.24б, ал.4 от
ППЗСПД, доколкото едва от 01.02.2019 г. е определен степен на трайно увреждане,
за която следва да се отпусне помощта.
При издаването на акта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Събрани са необходимите
и относими доказателства.
По съществото на спора настоящият съдебен състав
намира, че оспореният административен акт не е издаден в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Неправилно директорът на Дирекция
"Социално подпомагане", гр.Плевен е отказал да отпусне помощта за предходен
период, а именно юни 2018 г. - януари 2019 г. Съображенията за това са
следните:
Съгласно § 1, т.6 от
ДР на ЗСПД "дете с трайно увреждане" е дете/лице до
20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане
или степен на трайно намалена работоспособност.
В случая няма спор, че жалбоподателката като родител,
който отглежда дете с трайни увреждания, има право на месечни помощи по чл. 8д от
ЗСПД, предвид приобщените по делото като част от МЕД удостоверение
за раждане и ЕР на ТЕЛК от 01.02.2019 г., постановено след отмяната от НЕЛК на
ЕР на ТЕЛК от 13.07.2018 г., и въз основа на същото ЕР на НЕЛК, е направено
ново произнасяне с експертното решение на ТЕЛК от 01.02.2019 г., с което на
детето П.Ц. се определя 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ, като
потвърждава по останалите поводи със срок на определения % на степен на увреждане
– за една година, до 01.02.2020 г.
Това право на жалбоподателката е признато и от страна
на административния орган, който с обжалваната в настоящото производство
заповед е отпуснал месечна помощ по чл. 8д, ал.1
от ЗСПД в размер на 350 лева, но считано от 01.02.2019 г.
Съгласно чл. 8д, ал.7
ЗСПД месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който
е подадено заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в експертното
решение на ТЕЛК/НЕЛК. Алинея осем на същата разпоредба сочи, че месечната помощ
по ал.1 се отпуска от 1-во число на месеца през който е определена датата на
инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК, но не повече от една година
назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е
подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за
периода преди подаване на заявлението-декларация е 50% от размера на помощта,
определен по реда на ал.3 за съответната година. Същевременно чл. 24б ал.4
ППЗСПД е регламентирано, че в случаите на преосвидетелстване на дете
с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през
който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година
назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие че
няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно
намалената работоспособност, които да водят до отпадане правото, когато
заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на
новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Приложима в случая е именно разпоредбата на чл. 24б ал.4
от ППЗСПД, тъй като проведената медицинска експертиза за
преосвидетелстване е свързана именно с вече осъществено изплащане на добавка по
чл. 8д ЗСПД,
съответно с прекратяване поради изтичане на срока. Т.е преосвидетелстването на
детето не е свързано с първоначално възникване на правото да бъде изплащана
такава месечна помощ.
Следва да се отбележи, че между страните в настоящото
производство няма спор относно вида на експертизата, че в случая се касае
именно за преосвидетелстване, така както е записано и в ЕР на НЕЛК, и в ЕР на
ТЕЛК от 01.02.2019 г., а не за ново освидетелстване.
В случая основанието за отпускане на месечна помощ е
отпаднало на 01.06.2018 г., съобразно Заповедта от 23.01.2017 г. на директор
ДСП – Плевен, с която на Г.А. - Ц. е отпусната месечна помощ по чл. 8д ЗСПД
за детето П.Ц. в размер на 350 лв. със срок до 31.05.2018 г. Както бе посочено
по-горе, на 13.07.2018 г. с ЕР на ТЕЛК детето е преосвидетелствано, като му е
определена 40 % степен на увреждане. ЕР на ТЕЛК е отменено от НЕЛК с ЕР от
16.10.2018 г., като въз основа на това ЕР на НЕЛК е постановено ново ЕР на ТЕЛК
от 01.02.2019, влязло в сила като неоспорено. Заявлението – декларация за
получаване на месечни помощи по чл. 8д от
ЗСПД е подадено от майката на 07.03.2019 г., т.е. в тримесечния срок
от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК. В случая няма и
промяна в степента на трайното увреждане, която с ЕР на ТЕЛК от 13.05.2016 г. и
ЕР на ТЕЛК от 01.02.2019 г. е определена 50%.
За пълнота следва да се отбележи, че чл. 112,
ал.1, т.3 от Закона за здравето предвижда, че решенията на ТЕЛК
могат да се обжалват пред НЕЛК от заинтересованите лица и органи
(освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане,
Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на
работоспособността) в 14-дневен срок от получаването им. А съгласно чл. 113, ал.3
от същия закон решенията на органите на медицинската експертиза са
задължителни за всички само при положение, че срокът за обжалване е изтекъл или
редът за обжалване е изчерпан. След като в случая ЕР на ТЕЛК от 13.07.2018 г. е
оспорено, то не представлява стабилен административен акт, няма допуснато по
закон или с акт на органа негово предварително изпълнение, поради което посоченият
в него процент не може да се има предвид като основание за отказ за отпускане
на помощта.
В случая с решението на ТЕЛК от 01.02.2019 г. на
детето П.Ц. се определя 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок
на определения % на степен на увреждане – за една година, до 01.02.2020 г. По
делото няма данни това ЕР на ТЕЛК да е оспорено, следователно именно то е
стабилния административен акт, подлежащ на съобразяване, вкл. и от органите на
ДСП - Плевен.
При тези факти и с оглед разпоредбата на чл. 24б, ал.4
от ППЗСПД, и отчитайки обстоятелството, че актовете на органите на
медицинската експертиза са постановени в производство по преосвидетелстване,
което обаче поради осъщественото обжалване е приключило с окончателен акт на
ТЕЛК едва на дата 01.02.2019 г., то следва да се приеме, а и по делото липсват
данни, закъснението за преосвидетелстване да е било по вина на родителите на
малолетното дете П.Ц.. Видно от МЕД, молбата за преосвидетелстване е подадена
на 26.04.2018 г., още преди изтичане на срока на предходното ЕР на ТЕЛК от 2016
г. При това положение и на основание чл. 24б, ал.6
ППЗСПД месечната помощ следва да се предостави по реда на ал.4, а
именно от 01.06.2018 г. - което е в срока до една година назад от месеца на
подаване на заявлението, доколкото същото е подадено през март 2019 г. Същата
следва да се предостави и в пълен размер съгласно препращането на чл.24б, ал.4
от ППЗСПД, като се намали с отпуснатата в периода помощ по чл.7 от ЗСПД, както
правилно посочва жалбоподателката още в жалбата по административен ред. Съдът
посочва, че разпоредбата на чл.24а, ал.4 от ППЗСПД, посочена в писменото
становище на ответника, не е приложима, доколкото е налице специална уредба,
уреждаща случая, когато детето е преосвидетелствано, какъвто е настоящия
случай. Тази уредба е в чл.24б, ал.4 и ал.6 от ППЗСПД, и като не е съобразил
тези разпоредби, органът е постановил неправилна по отношение на началната дата
на отпускане на помощта заповед.
Съдът намира, че в случая е налице несъответствие на
заповедта в частта относно определяне на началната дата и с целта на закона.
ЗСПД е специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години
деца с трайни увреждания 50% или над 50%. Целта на закона е да бъдат
подпомогнати и родителите/осиновителите/, които полагат допълнителни грижи за
своите деца с трайни увреждания, именно да се осигурят средства в пари, които
подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата,
полагащи грижи за тях. Налице е хипотеза на преосвидетелстване, като с
окончателен административен акт - ЕР на ТЕЛК, постановено след връщане от НЕЛК
на преписката, е установено, че състоянието на детето не се е променило,
определен е същият процент на намалена работоспособност, при който детето има
нужда от подпомагане. Целта на закона не е лишаване на правоимащите от помощта
за дълъг период от време, през който тече административната процедура по
обжалване, а напротив - да не се създават затруднения на родителите, да бъдат
улеснени грижите им за дете, което се нуждае от по-специални такива.
Специалното отношение и грижа на държавата към децата с трайни увреждания не позволява
рестриктивно тълкуване и прилагане на закона.
В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 5189
от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2018 г.,
Решение № 13997 от 15.11.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 6294/2018 г.
При това положение на нещата жалбата срещу оспорената
част на заповедта на директор ДСП - "Плевен" се явява основателна,
което обосновава и извода за отмяната ѝ, но само в частта, с която е
определена началната дата на отпускане на помощта за дете с трайно увреждане
като незаконосъобразна и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването
му по същество от съда, на основание чл. 173, ал.2
от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган,
за ново произнасяне по подаденото в срок заявление-декларация от 07.03.2019 г. на
Г.А.-Ц., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона, като на основание чл. 174 от
АПК му се определи 14-дневен срок за издаване на акта, считано от
влизане в сила на настоящето съдебно решение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от
АПК, Административен съд Плевен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/2021/18.03.2019 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен, в частта й относно началната дата
на отпускане на месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД.
ВРЪЩА преписката по молба-декларация вх.№ 2021/07.03.2019
г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по
чл.8д от ЗСПД на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен за ново
произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение, в двуседмичен срок от
влизането му в сила.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването.
СЪДИЯ: