Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  373/  02. Юли 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети юни  2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 454/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на П.В.К. ***, чрез адв. Б. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0374-000061/05.04.2019г. на Началник РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Твърди, че не е бил водач на МПС нито към момента на предполагаемото ПТП, нито към момента на установяване и съставяне на АУАН и описаното в акта нарушение не е доказано. В обстоятелствената част не е конкретизирано за кое нарушение се прилага мярката, но вероятно се касае за третото описано нарушение. Отказал е да даде проба за алкохол, тъй като не е управлявал той автомобила, а друго лице – М. Г., негов приятел, който го придружавал. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът –Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен не изразява становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.04.2019г. Жалбата е подадена на 17.04.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача П.В.К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Като фактическо основание е посочен съставения срещу К. АУАН № 20562/04.04.2019г., с който е установено, че на 03.04.2019г. около 06:00ч. в гр. Червен бряг на кръстовището на ул. „Хр. Ботев“ и ул. „Екзарх Йосиф“ управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ц2“(цвят бордо) с Рег. № ******* и предприема маневра заобикаляне на лек автомобил „Рено Меган“ с Рег. № ***** и реализира ПТП с материални щети, като го блъска странично, след което напуска мястото на събитието. Отказва проба за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № 0273, издаден талон за медицинско изследване № 001930. Водача е установен на 03.04.2019г. в 11:40ч. до с. Горни Дъбник, непосредствено до язовира. С описаните деяния е осъществил следните три нарушения: 1) предприемайки маневра, създал опасност за участниците в движението, без да се съобрази с тях и реализирал ПТП с материални щети - нарушение на чл. 25 ал.1 ЗДвП; 2) нарушил задълженията си като участник в ПТП – нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 ЗДвП; 3) отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанието за вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – нарушение на чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП.

Последното от констатираните с АУАН три административни нарушения, а именно отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде биологични проби за химично лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му съставлява фактическо основание за издаване на ПАМ на осн. чл. 171 г.1 б. „б“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение, която административна принуда се изразява в отнемането на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността във връзка с констатираното нарушение, но за срок не повече от 18 месеца, както е посочено в заповедта.

Свидетелството е било фактически иззето на 05.04.2019г. при връчването на процесната заповед за ПАМ.

ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях лица.

Съгласно приложената по делото Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен т.1.3. началниците на РУ при ОД на МВР Плевен са оправомощени да издават заповеди за ПАМ по чл. 171 т.1 от ЗДвП за нарушения, извършени на обслужваната територия.

Описаното нарушение в АУАН, възпроизведено като фактическо основание за издаване на заповедта, е извършено на територията на РУ – Червен бряг. Следователно заповедта е издадена от съответния териториално и материално компетентен орган в рамките на предоставените правомощия.

Заповедта е мотивирана със съставения АУАН, чието пълно съдържание е възпроизведено като фактическо основание за издаването й. Описването и на трите констатирани с акта нарушения създава известно объркване, тъй като само последното е относимо към основанието за издаването на заповедта. Но това не съставлява съществено процесуално нарушение, защото с описанието на всички факти и обстоятелства по случая се дава възможност за изясняването на обективната обстановка по казуса. Последното описано нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП съставлява фактическо основание за издаването на ПАМ с посоченото правно основание – чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП. От съдържанието на заповедта може да се направи и извод, че принудителната административна мярка се налага на П.В.К. в качеството на водач на собствения лек автомобил „Ситроен Ц2“(цвят бордо) с Рег. № ***** като на водача е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността за извършеното административно нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП, но не повече от 18 месеца. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, по отношение на кое лице се прилага, вида, срока и условието на действието й и в този смисъл е достатъчно добре мотивирана. Поради това заповедта е издадена в изискуемата писмена форма съдържаща подробни мотиви и съдържанието позволява да се разбере каква е точната воля на административния орган и какви са мотивите за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая. И конкретно, изследван е и изяснен въпроса кое лице е управлявало автомобила с всички допустими в административното производство доказателства и доказателствени средства в т.ч. – приобщени по делото писмени декларации от водача и неговия спътник и техните обяснения, както и писмени сведения на очевидци, изготвени докладни записки на полицейските служители, ангажирани със случая, които представляват писмени доказателства, неоспорени от страните.

Субект на мярката по чл. 171 т.1 б. „б“ ЗДвП може да бъде единствено водача на автомобила. Жалбоподателят оспорва именно това обстоятелство, като твърди, че е отказал проба за алкохол, защото не е управлявал автомобила и затова спрямо него не може да бъде прилагана процесната ПАМ.

Това твърдение се опровергава по категоричен начин от снетите писмени обяснения на двама очевидци на произшествието – П. М. П. от гр. Червен бряг и Д. Е. К. от гр. Червен бряг.

Д. Е. К. е водач на автомобил „Рено Меган“ с Рег. № *****, който е вторият участник в ПТП и е възприел непосредствено и разпознал П.К. като водач на другия автомобил „Ситроен Ц2“ винено червен с плевенски номер, когото познава визуално и знае, че кара такъв „Ситроен“. Посочва също, че има особен белег на лицето и знае, че е адвокат от града, но не знае името му. Разпознал го по предоставен снимков материал в РУ – Ч.бряг. Познава визуално и лицето, което се возило на предна дясна седалка до водача, а именно мъж на около 30 годишна възраст от града с „бузуресто лице“, за когото знае, че кара бяла баничарка „Форд“. Разпознал М. Е. С. като описаното лице по снимков материал.

П. М. П. е управлявал товарен автомобил „Волво“ с Рег. № ******* и се намирал на процесното кръстовище, когато настъпило ПТП между „СитроенЦ2“ с плевенски номер, червен на цвят и лек автомобил „Рено“ около 06.02ч. Посочва, че било все още тъмно, но в момента, в който „Ситроена“ минал пред него го осветил с фаровете и видял ясно, че същият се управлява от лицето П.К. ***, за когото знае, че е адвокат от града и е убеден, че той е бил зад волана. Не успял да види дали бил сам в колата.

Съприкосновението между двата автомобила се установява от протокол за ПТП и описаните щети по тях, редовно съставения АУАН, в който са вписани като свидетели-очевидци – Д. Е. К. и П. М. П., по чиито показания е установен П.К. като водач на автомобила, причинил описаното в акта ПТП.

Настъпилото произшествие не се отрича и от жалбоподателя П.К. и неговия спътник М. Г., които са дали писмени обяснения по случая и подписали декларации по чл. 188 ЗДвП. Такава декларация има юридическа стойност, когато е подписана от собственика на автомобила или ползвателя, с която декларира на кое друго лице е предоставил управлението и ако съдържа нужните реквизити. В случая подписаната от К. декларация не съдържа регистрационен номер на автомобила, марка и модел, липсва подпис на лицето, приело декларацията и затова не може да се вземе предвид.

В декларацията си и писмените обяснения М. Г. е декларирал, че той е бил ползвател на автомобила и го управлявал на процесната дата и затова бил изпробван за алкохол. Но той няма качеството на ползвател по смисъла на закона, за да попълва декларация на кое друго лице го е предоставил. Затова тази декларация също няма предписаната от чл. 188 ЗДвП юридическа стойност.

От своя страна П.К. е декларирал, че собственият му автомобил (без посочен регистрационен номер) е бил управляван от М. Г.. Същата версия двамата поддържат и в съдебно заседание. С оглед близките отношения между двамата, съдът не дава вяра на тази защитна версия, която съдържа ненужни подробности, логически несъответствия и категорично се опровергава от сведенията на двама свидетели-очевидци на случая, по които бил установен К. като водач на собствения си автомобил при настъпване на ПТП. Видно и от показанията на св. М. Г., той не е притежавал документи за управление на МПС, което е още една индиция, че той не само не е управлявал, но и не е имал намерение да управлява автомобила на К.. А е бил изпробван за алкохол, защото пред служителите, които установили автомобила на К. до язовира на с. Горни Дъбник няколко часа по-късно, е заявил, че той е водача. Впоследствие от показанията на очевидците се установило, че не Г., а К. е управлявал собствения си автомобил при управлението на който е настъпило ПТП, поради което и бил поканен да даде проба за алкохол с техническо средство, но той отказал. Издаден бил талон за медицинско изследване, който К. подписал като с подписа си удостоверил отказа. Заведен бил в медицинско заведение, където отказал да даде кръвна проба за изследване, което също било удостоверено.

Според обясненията на полицейските служители, които установили водача по данните за регистрацията и собствеността на МПС и по сведенията на свидетелите-очевидци и установили К. и Г. близо до язовира на с. Горни Дъбник - и двамата силно лъхали на алкохол и видимо изглеждали употребили такъв, не отричат, че са употребили алкохол предната вечер, но отричат да са употребили в промеждутъка от настъпването на ПТП до момента на установяването им до яз. Горни Дъбник. На позвъняванията по телефона собственикът на автомобила - К. не отговорил и изключил телефона. При преглед на записите на охранителните камери в района не се установила такава, която да е заснела настъпилото ПТП.

Доказва се от издадения талон за медицинско изследване и фиш, че П.К. категорично отказал да даде и кръвна проба за алкохол, въпреки че бил заведен в ЦСМП – Червен бряг.

Със съставения АУАН и всички приобщени материали по административната преписка, обсъдени по-горе, се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят П.К. е управлявал собствения си автомобил „Ситроен Ц2“ с Рег. № ****** на 03.04.2019г. около 06:00ч. в гр. Червен бряг на посоченото кръстовище и при предприемане на маневра заобикаляне на лек автомобил „Рено Меган“ с Рег. № **** с водач Д. Е. К. при завой надясно, при което  причинил ПТП с  материални щети по двата автомобила, подробно описани в съставения протокол за ПТП, но напуснал мястото на ПТП. Установен бил по-късно на 03.04.2019г. в 11:40ч. в с. Горни Дъбник до язовира, заедно с М. Г.. Отказал проба за алкохол с техническо средство и отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване в нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП.

Поради което по отношение на К. в качеството му на водач за извършеното от него нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП законосъобразно е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Принудителната административна мярка се прилага за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения - при отказ на водач да бъде проверен с техническо средство или да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол. Мярката е приложена при наличието на материално-правните предпоставки и е съобразена с целта на закона.

В случая жалбоподателят като водач на собствения си автомобил категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е дал кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол.

До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, въпросът за отговорността на К. във връзка със съставения акт и констатираното с него нарушение не е решен според собствените му твърдения, поради което и действието на мярката не е отпаднало.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до  определен срок – не повече от 18 месеца.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект,  както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ  се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС, както е процедирано в случая чрез отнемане на СУМПС на водача.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и да даде кръв за медицинско изследване, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничено с определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено. А налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката и към момента не е настъпило.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на П.В.К. ***, чрез адв. Б. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0374-000061/05.04.2019г. на Началник РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :/П/