РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Плевен, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Венера Мушакова
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 452 по описа за
2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на Г.К.И.,***
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0936-000111/11.01.2018г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен.
В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна
и се иска отмяната й, тъй като е постановена
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че плащането на
глобата по посоченото НП е погасено по давност, тъй като същото е издадено на
17.09.2015 година, връчено е на
04.10.2016 година и е влязло в сила на 12.10.2016 година и е погасено по
давност на 13.10.2018 година.
В съдебно заседание оспорващият - Г.К.И.,***, се явява
лично и с адв. Р. А. ***, като поддържа жалбата и намира заповедта за
незаконосъобразна. Посочва, че в заповедта се сочи, че мл. автоконтрольор Д.А.Х..е
издал АУАН с номер завършващ на 246 от 01.01.2018 г. против жалбоподателя, с който
се установява, че същият управлява МПС като не е изпълнил задължението си да
заплати наложена глоба с НП № 3684/2015 г., като е издадено НП № 370 от 24.01.2018
г., което е обжалвано в предвидения от закон срок и е образувано н.а.х. дело №
1053/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, насрочено за 04.06.2019 г. от
09,30 часа и счита, че не са налице законовите предпоставки за издаване на
заповед за принудителни административни мерки, тъй като нарушението не е установено
по един несъмнен начин. Намира, че АУАН е издаден в нарушение на закона по издаване на акта са налице съществени
процесуални нарушения Счита, че заповедта за прилагане на принудителни
административни мерки има за цел да предизвика конкретни фактически действия
към определен момент, за да може да предотврати последващи нарушения, като в
настоящия случай фактическите действия на органите на полицията са да отнемат
временно свидетелството за управление на МПС от жалбоподателя до заплащане на
дължимата глоба, именно в това се изразява и целта на закона. От данните по
делото е видно, че обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя близо година
и два месеца след издаването й, а това е датата 07.03.2019 г. и е следвало при
връчването й да се отнеме фактически
свидетелството за управление на МПС от жалбоподателя. Намира, че правилно жалбоподателят
в момента на връчването е направил възражение за изтекла погасителна давност
относно визираната в наказателното постановление глоба и към датата на връчване
– 07.03.2019 година глобата е погасена по давност . Моли обжалваната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка да бъде отменена като
незаконосъобразна с произтичащите от това законови последици – присъждане на
разноски в размер на 350 лева – 300 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева
внесена държавна такса.
В съдебно заседание ответникът – началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, не се явява, представлява се от гл. юрк
Ф., която намира заповедта за
мотивирана, издадена при спазване на административно-производствените правила,
като са изложени правни основания за издаването й. Посочва, че към дата 01.01.2018
г. – датата на съставяне на АУАН от мл. автоконтрольор Д.А.Х..не са изтекли
давностните срокове за събиране на глобата, която е влязла в сила с
наказателното постановление на 12.10.2018 г. , тъй като не са изтекли
двугодишните срокове към датата на съставяне на АУАН, както и към датата на
издаване на наказателното постановление. Счита, че доказателствената сила на
АУАН не е оборена и посочва, че от представения по делото картон на заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка, която е извадка от
информационната система на МВР е видно, че на 10.04.2019 г. жалбоподателят е
заплатил глобата посочена в заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка и от точка 4 на този картон е видно, че на датата на
плащането е отпаднало основанието за издаване на настоящата заповед, тоест
заповедта е прекратила своето действие на 10.04.2019 г. по служебен път е
извършено прекратяването, след получаване на дължимата глоба, но тъй като законосъобразността на акта се преценява към
датата на издаването му, то счита, че към
тази дата са били налице фактическите основание изложени в заповедта. Моли за
присъждане на разноски в размер на 100 лева и
прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 11.01.2018 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение с фабричен 484246 № 370, тъй като на 11.01.2018
година около 16.30 часа в гр. Плевен,
ул. „Д.Попов“ в посока ул „Гренадерска“
като водач управлява лек автомобил „Фолксваген с рег. № ******, като не е заплатил
в срок глоба по НП №
15-0938-003684 от 17.09.2015 година в сила от 12.10.2016 година – нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0936-000111/11.01.2018г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР
Плевен спрямо оспорващия е приложена
принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление
на МПС до заплащане на дължимата глоба.
По делото са представени данни , че на 10.04.2019
година е платена глобата по горепосоченото НП. –л. 23.
Представени са заповед за компетентност на
административния орган № 316з – 27/03.01.2018 година на директор на ОД на МВР
Плевен, както и НП от 17.09.2015 година .
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП (редакция към 11.01.2018 година) се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като
доказателство е приета заповед № 316з – 27/03.01.2018 година на директор на ОД
на МВР Плевен, с която началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен
МВР-Плевен може да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма, при спазване на
административно-производствените, изложени са мотиви и в случая безспорно се
установява с оглед описаната фактическа обстановка в приложения АУАН, че лицето
управлява лек автомобил като не е заплатило в срока за доброволно изпълнение
наложена му глоба с НП.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон. Като основание за издаване на същата е посочен чл. 171, т.1,
б. "д" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено
наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на
дължимата глоба. Следователно прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1,
б. "д" от ЗДвП се свързва с управлението на МПС от водач,
на когото е наложено наказание глоба, незаплатена в законово установения срок
за доброволно плащане. За наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т.1,
б. "д" от ЗДвП е достатъчно съществуването дори и на едно
задължение на водача на МПС за заплащане глоба, което задължение да не е
изпълнено в срока за доброволно плащане, като ирелевантно за прилагането на ПАМ
е, дали глобата е наложена с наказателно постановление, с електронен фиш или с
фиш. Вида на акта, с който е наложена глобата, е от значение единствено за
преценката, дали е изтекъл срока за доброволно плащане на глобата, доколкото за
задължението за глоба, наложена с наказателно постановление или с електронен
фиш, законът в разпоредбата на чл. 190, ал.3
от ЗДвП предвижда едномесечен срок за доброволно изпълнение, който
тече от влизане в сила на наказателното постановление, електронния фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. В случая глобата е
наложена с НП, което не е обжалвано от лицето и с оглед връчване на НП от 17.09.2015 година на
04.10.2016 година, то същото е влязло в сила на 12.10.2016 г. и не е платена
глобата в срок до 12.11.2016 година, а напротив с оглед доказателствата по
делото същата е платена на 10.04.2019 година.
По аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал.1
от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на неговото издаване
и към 11.01.2018 година са налице предпоставките за прилагане на ПАМ ,
като с извършеното плащане на практика се прекратява действието на ПАМ по чл. 171, т.1,
б. "д" ЗДвП. Следователно в случая извършеното плащане на
наложената глоба е юридически факт от категорията на правопрекратяващите,
относим към действието на заповедта и на наложената с нея ПАМ, а не
правоизключващ такъв досежно основанието за възникването на публичното право на
административния орган да наложи ограничението по чл. 171, т.1,
б "д" от ЗДвП към момента на неговото упражняване. Заплащането
на глобата след постановяването на обжалваната заповед не заличава с обратна
сила основанието за налагането на ПАМ и съответно не води до
незаконосъобразност на издадената заповед по чл. 171, т.1,
б. "д" ЗДвП поради липса на материалноправна предпоставка,
а има за последица прекратяване действието на ограничението по приложената
временна ПАМ.
Съдът счита за неоснователни доводите на оспорващия за
изтекла погасителна давност за изпълнение на наложеното наказание, предвидена в
чл. 82 от
ЗАНН. Предвидените в тази норма давностни срокове, касаят
изпълнението на наложеното наказание, което производство е различно от
производството по оспорване на наложената принудителна административна мярка. Налагането
на ПАМ е самостоятелно производство. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез
която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените
от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона. При налагането на
мярката по чл. 171, т.1,
б."д" от ЗДвП е обвързано единствено с констатираното от
контролните органи нарушение чл. 190, ал.3 от ЗДвП и този факт следва да бъде установен с
оглед законосъобразното налагане на ПАМ .
Предвид горепосоченото жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
намира, че Г.К.И.,*** следва да заплати на ОД на МВР Плевен, гр. Плевен , ул.
„Сан Стефано“ № 3 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК,
Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Г.К.И.,*** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0936-000111/11.01.2018г.
на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен.
Осъжда Г.К.И., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на
МВР Плевен, гр. Плевен , ул. „Сан Стефано“ № 3 разноски в размер на 100 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните. Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/