Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 402

 

гр. Плевен, 16.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело №  449 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1, пр.2 от АПК.

Образувано е по жалба от М.З.Г., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. А.А. – АК - Разград, срещу мълчалив отказ на Директор на ОДМВР – Плевен за възстановяване валидността на СУМПС и връщане на същото на водача.

В жалбата се твърди, че с решение № 27/16.01.2019 г. по АД № 1118/2018 г. на АС – Плевен е прогласена нищожността на заповед за ПАМ № 3160-37149/13.11.2018 г. издадена от Началник сектор ПП при ОДМВР – Плевен, с което е обявено за невалидно и иззето СУМПС № 28273612 на основание чл. 19, вр. чл. 13, ал. 1 от Наредба № 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Сочи се, че на 01.03.2019 г. е подадено заявление по пощата до Директора на ОДМВР – Плевен, с което М.Г. прави искане да му се възстанови валидността на СУМПС и същото да му бъде върнато, тъй като е иззето неправомерно, но до 15.03.2019 г. /срокът за произнасяне на АО/ не е получил отговор по направеното от него искане. Не е налице отговор и към момента на подаване на жалбата, по която е образувано настоящето производство.

 

Излагат се доводи, че съгласно цитирания в заповедта за ПАМ чл. 19 от Наредба № 157/01.10.2002 г., изменена с ДВ бр. 72/31.08.2018 г. за СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство се възобновява, т.е. изобщо не е предвидена въз основа на този, или който и да е друг текст от Наредбата възможност да бъде иззето вече издадено СУМПС. Твърди се, че единствената възможност, която Наредбата предоставя е да бъде възобновено административното производство във връзка с издаването на СУМП по реда на раздел  II от глава III на Наредбата, но не и да бъде иззето вече издадено такова. Сочи се също така, че изземването на СУМПС е ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, а ПАМ е инструмент на държавата за обезпечение на законосъобразно осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда. Твърди се, че в глава VI-та на ЗДвП са предвидени мерки, в които се допуска временно отнемане на СУМПС, т.е. и в закона не е предвидено изземване на СУМПС, както и че липсва правна норма, която да предвижда възможност и да регламентира предпоставките и реда за изземване на СУМПС.

В заключение се прави искане за отмяна на мълчаливия отказ на Директора на ОДМВР Плевен, както и да се възстанови  валидността на СУМПС № 28273612 и същото бъде върнато на жалбоподателя.

В съдебно заседание ответникът – Директорът на ОД на МВР - Плевен, не се явява, не се представлява.

В писмено становище до съда излага доводи, че с решение № 27/2019 г. на АС – Плевен е отменена ЗППАМ № 316-37149/2018 г. на Н-к сектор „ПП“, с която е обявено за невалидно и иззето СУМПС на М.З.Г. на основание чл. 19, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/2002 г. като мотивите на съда са, че след промените в текста на гореописаната наредба няма предвидена възможност да се изземва СУМПС на водач, който е приложил нередовни документи към заявлението, като се посочва, че е предвидена възможност за възобновяване на производството по издаване на СУМПС.

Твърди се, че при извършена проверка в сектор ПП при ОДМВР – Плевен е установено, че сроковете за възобновяване на производството по издаване на СУМПС на Г. са изтекли. На основание чл. 126, пр. 2, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 149, ал. 5 от АПК преписката е докладвана на ОП – Плевен за оспорване на СУМПС на М.Г. по съдебен ред предвид постановление № 79/2017 г. на Ася Петрова – зам. на гл. прокурор при ВАП и в тази връзка от Иво Радев – прокурор при ОП – Плевен в АС – Плевен е внесен протест срещу СУМПС на М.Г. с № 0639/2019 г. по описа на ОП – Плевен. В заключение се прави искане да не се образува административно дело по подадената жалба, тъй като липсва предмет на обжалване, т.е. липсва мълчалив отказ предвид протеста на ОП – Плевен срещу СУМПС на М.Г..

 В съдебно заседание жалбоподателят Г. се представлява от адв.  А., който счита, че мълчаливият отказ на Директора на ОДМВР – Плевен е неоснователен. Излага доводи, че производството е започнало с отнемане на СУМПС на жалбоподателя М.З.Г. с акт № 075753 от 13.11.2018 г., като на същия ден, в който му е иззето свидетелството с въпросния АУАН е издадена и заповед от началник КАТ, според която заповед е заповядано да се изземе СУМПС по реда на чл. 13 от Наредба № 157 за условията и реда за издаване на СУМПС. Тази заповед е обжалвана от жалбоподателя и обявена за нищожна от Административен съд - Плевен по АД 1118/2018 г. Твърди, че в действителност жалбоподателят е осъден за представяне на неистински документ свидетелство за завършено образование, за което му е наложено наказание  „Пробация“, което наказание е влязло в сила със споразумение от 22.08.2018 г.  Излага доводи, че в акта, с който е отнето СУМПС на Г. е посочено, че е започнала някаква наказателна процедура.  Твърди, че началникът на КАТ няма правомощия да отнеме вече издадено свидетелство за управление на МПС, както и  че съгласно чл. 23 от ЗАНН, в случаите, в които могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които  ги прилагат, начинът на тяхното приложение, както и реда за тяхно обжалване се уреждат със закон или с указ. Навежда доводи, че в Глава VI на ЗДвП е посочено, че се допуска в определени случаи временно отнемане на СУМПС, но никъде в Глава VI не е визиран конкретния казус. Твърди, че законодателят е предвидил анулиране на резултатите от изпълнителния директор на Автомобилна администрация, тогава, когато по безспорен начин се е доказало, че проведеният изпит за придобиване на свидетелство за управление на МПС е неистински или са допуснати правонарушения от полагащия изпит. Излага доводи, че в заповедта е посочено, че основанието за отнемането на СУМПС е чл. 19, вр. с чл. 13 от сочената наредба, но в тази наредба е посочено, че когато има налице доказано по безспорен начин издаване на свидетелство трябва да се възобнови производството, а не да бъде иззето вече издадено такова свидетелство. Твърди, че в чл. 316, вр. чл. 308 от НК законодателят не е предвидил наказание временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност, което само по себе си отново не дава правна възможност на административния орган да изземе свидетелството.  Излага доводи, че е започната наказателна процедура, която противоречи на закона и тази наказателна процедура е започната един месец преди жалбоподателят да сключи споразумение и да влезе в законна сила осъдителното решение. Твърди, че разпоредбите на принудителните административни мерки не могат да бъдат тълкувани разширително, а уредените хипотези се считат за изчерпателно изброени, както и, че принудителните административни мерки сами по себе си представляват форма на упражняване на държавна принуда, поради което трябва стриктно да се спазват законовите разпоредби и да се прилага закона. В случая използването на подзаконов нормативен акт е недопустимо от административния орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на директора на ОДМВР - Плевен и да бъде върнато СУМПС на жалбоподателя, като същото да бъде обявено в регистрите за валидно.  Моли присъждане на разноски.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На л.5 от делото е приложено заявление от М.З.Г., адресирано до Директора на ОД на МВР- Плевен, в което е посочено, че СУМПС на заявителя е било иззето със заповед за ПАМ № 3160-37149/13.11.2018г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен. Сочи се, че с решение  от 16.01.2019г. по адм.д. № 1118/2018г по описа на АС- Плевен, влязло в сила на 05.02.2019 г., е прогласена нищожността на посочената по- горе заповед, поради което е направено искане да бъде върнато СУМПС и КТ.

На л.6 от делото е приложено известие за доставяне, от което е видно, че заявлението е било получено от ответника на 01.03.2019 г. По делото са приложени заповед № 3160-37149/13.11.2018г. на Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен, с която е иззето и обявено за невалидно СУМПС № 282736126 /л.7/, както и копие от решение № 27/16.01.2019 г., постановено по адм.д. № 1118/2019г. по описа на АС- Плевен /л.8-10/, с което е прогласена нищожността на посочената по- горе заповед.

От приложеното по делото писмо с рег. № 316000-13940/18.03.2019г. на Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен /л.14/ е видно, че са изтекли сроковете за възобновяване на производството по издаване на процесното СУМПС, като на основание чл.126, пр.2 вр. чл.16, ал.1, т.1 и чл.149, ал.5 от АПК преписката е докладвана на ОП- Плевен за оспорване на СУМПС на М.Г. по съдебен ред, предвид постановление № 797/2017г. на Ася Петрова- заместник на главния прокурор при ВАП, в която връзка е внесен протест срещу СУМПС на М.Г. с № 0693/2019г. по описа на ОП- Плевен. В тази връзка е направено искане да не се образува административно дело по подадената жалба.

На л.15 е приложена докладна записка от ст. инспектор при СДВР В.К., от която е видно, че за издаване на процесното СУМПС жалбоподателят е представил пред съответния административен орган свидетелство за завършено средно образование, което е обявено за неистински документ по силата на решение по НОХД № 2039/2018г. по описа на РС- Плевен.

При така приетото за установено от фактическа страна, Административен съд- Плевен намира, че е налице формиран мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление от 01.03.2019г. Органът, до който е било адресирано заявлението е едноличен, поради което е следвало да се произнесе съобразно чл.57, ал.1 от АПК в 14- дневен срок, който е изтекъл на 15.03.2019г. Ето защо е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал.1 АПК. Жалбата е подадена в рамките на законния едномесечен срок по чл. 149, ал.2 АПК за оспорване на мълчалив отказ, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

На първо място следва да се отбележи, че заявлението не е било адресирано до компетентния административен орган, който е отнел СУМПС с обявената впоследствие за нищожна от съда заповед № 3160-37149/13.11.2018г., а именно Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен, а до горестоящия административен орган, какъвто се явява ответникът в настоящето производство. Директорът на ОД на МВР- Плевен е следвало на основание чл.31, ал.2 от АПК да изпрати заявлението по компетентност на Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен, което не е сторил, което съставлява и едно от основанията за отмяна на формирания мълчалив отказ.

Отказът на административния орган е правен акт от категорията на чл. 21, ал. 4 от АПК. В процесния случай, с мълчаливия си отказ административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 59, ал. 3 от АПК, устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Такива норми, касаещи конкретното заявление не са налице. Освен това между страните не е налице спор, че заповед № 3160-37149/13.11.2018г. на Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен е прогласена за нищожна с решение № 27/16.01.2019 г., постановено по адм.д. № 1118/2019г. по описа на АС- Плевен, поради което е отпаднало със задна дата основанието за отнемане на процесното СУМПС, а независимо от обстоятелството, че ОП- Плевен е инициирала производство за обявяване нищожността на последното, не е налице друг административен или съдебен акт, въз основа на който същото да е иззето, но на друго основание.

 По изложените съображения, съдът счита, че мълчаливият отказ на Директор на ОДМВР – Плевен следва да бъде отменен и преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган- Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен, който следва да разгледа заявлението и да се произнесе изрично по него.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОДМВР - Плевен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 310 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса и 300 лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.  

Воден от гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 3 от АПК, Административен  съд - Плевен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директор на ОДМВР – Плевен да се произнесе по заявление от М.З.Г., ЕГН **********,*** на 01.03.2019г., за възстановяване валидността на СУМПС, иззето със заповед № 3160-37149/13.11.2018г. на Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен и връщане на същото на водача.

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен, за постановяване на изричен акт по заявление от М.З.Г., ЕГН **********,*** на 01.03.2019г., за възстановяване валидността на СУМПС, иззето със заповед № 3160-37149/13.11.2018г. на Началник сектор “ПП“, отдел „ОП“ ОД на МВР- Плевен и връщане на същото на водача в 14 дневен срок от получаването ѝ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–  Плевен, да заплати на М.З.Г., ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: