Решение по Административно дело 444/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 286

град Плевен, 03.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Милена Кръстева с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 444/2019 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Джулия Иссен ВиВ“ ЕООД, гр. Плевен, ул. „Гоце Делчев“ № 1, срещу решение № 156 от 11.03.2019 г. по н.а.х.д. № 209 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че разглежданото наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, в който липсва както дата на установяване на нарушение, така и място на извършване на нарушението, а именно налице е нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Посочва се, че съгласно решение от 09.02.2004 г. на СРС по н.а.х.д. 207/2004 г. , задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление включва времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочва, че в конкретния случай, датата и мястото на нарушението не са посочени не само в АУАН № F432049, но и в наказателното постановление. Навеждат се доводи, че е налице разлика в правната квалификация на извършеното нарушение в разглежданите АУАН и наказателно постановление, а именно: в АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а в НП-чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Посочва се, че в конкретния случай АУАН не съдържа пълната правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение, поради което е нарушено правото на защита на санкционирания и не е спазена императивната разпоредба на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, целяща да осигури именно правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем (Решение от 09.11.2004 г, на СРС по н.о.х.д. № 8525/2004).

Излагат се доводи, че в разглежданият АУАН липсва и единен граждански номер на свидетеля Х. Д., с което е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, а в наказателното постановление свидетелката не е посочена. Твърди се, че посочената за свидетел в АУАН Х.Д. не е положила подпис на съставения акт с цел да удостовери евентуално присъствие при съставянето и връчването му. Сочи се, че Ю.П.М., управител на санкционираното дружество, е депозирала в законоустановения срок възражения срещу съставения АУАН, входящият номер, на които административно-наказващият орган е споменал в наказателното постановление, но не ги е обсъдил по същество. Счита се, че по този начин привлеченият към административно-наказателна отговорност е бил лишен от правото да се запознае с мотивите на органа, поради които възраженията му са били отхвърлени като неоснователни и отново е накърнено правото му на защита. Като необосновано се определя твърдението, че съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 от ЗАНН, поради това че от прегледа на посочените актове става ясно, че в тях липсват дата и място на извършване на нарушението (изискуеми в т. 3 на чл. 42 от ЗАНН), единен граждански номер на свидетеля (изискуем в т. 7 на чл. 42 от ЗАНН), чието присъствие не е доказано с подпис или по какъвто и да е друг начин, но въпреки това съдът е кредитирал обясненията му. Твърди се, че в съставените АУАН и наказателно постановление липсват и представените обясненията и възраженията от нарушителя, изискуеми съгласно чл. 42, т. 8 от ЗАНН, като спорно е и наличието на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, изискуеми съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, особено като се има предвид обстоятелството, че правната квалификация на нарушението в АУАН е различна от тази в наказателното постановление, което от своя страна пък е и неспазване на т. 5 на чл. 42 от ЗАНН. Излагат се доводи, че в обжалваното решение не са обсъдени и въпросите, свързани със спазването на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, въпреки че в жалбата до Районния съд са изложени твърдения, че АУАН не е бил съставен в присъствието на представител на нарушителя, нито в присъствието на свидетеля, който не е поставил никъде свой подпис. Сочи се, че в обжалваното решение, съдът не е взел отношение във връзка със съставянето и връчването на АУАН и съответствието му с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Счита се, че всяко едно от гореизброените процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН и наказателното постановление е съществено и застрашава правата на санкционираното лице, а съвкупността от всички тях води до обоснован извод, че съставените документи, назовавани АУАН и наказателно постановление, всъщност нямат характера на индивидуални административни актове, независимо от своите наименования, поради това че не съдържат почти всички задължително изискуеми съгласно ЗАНН реквизити, поради което и ангажирането на амдинистративно-наказателната отговорност на определено лице въз основа на тях би било незаконосъобразно. Моли се, ако съдът прецени, че е налице извършено нарушение от страна на „Джулия Иссен ВиВ" ЕООД, да отмени разглежданото решение, с което е потвърдено наказателно постановление № 377084-F432049/15.11.2018 г. на основание наличие на маловажен случай, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като вземе предвид липсата на повторност и ниската сума, по повод на която са съставени АУАН и НП и спрямо, която наложената санкция е явно несправедлива. Моли се решение от 11.03.2019 г. на Районен съд гр. Плевен по н.а.х.д № 209 по описа за 2019 г., с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 377084-F432049/15.11.2018 г., налагащо санкция в размер на 500,00 лв. на „Джулия Иссен ВиВ" ЕООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание касаторът - „Джулия Иссен ВиВ“ ЕООД, гр. Плевен, ул. „Гоце Делчев“ № 1,се представлява от управителя Ю.П.М., която посочва, че следва да бъде отменено решението и наказателното постановление, тъй като работи сама, при проверката вече е бил пуснат отчет и е приключила и парите ги е прибрала в портмонето си.

В съдебно заседание ответникът – ТД НА НАП- Велико Търново, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 377084-F432049/15.11.2018г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Джулия Иссен ВиВ“ ЕООД, с БУЛСТАТ 204558129, представлявано от Ю.П.М. с ЕГН **********, за това, че при извършена проверка на 21.10.2018г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – кафене „Париж“, находящ се в гр. Плевен, ул. „Гоце Делчев“ № 1, експлоатирано и стопанисвано от „Джулия Иссен ВиВ "ЕООД с ЕИК:204558129 установили, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми в касата. От наличното фискално устройство /ФУ/ модел „Тремол“ с peг. №3811895 в НАП е разчетена касова наличност в размер на 43,50 лв., видно от междинен финансов отчет № 011598 от 21.10.2018г.като фактическата наличност, съгласно изготвения от Ю.П.М., в качеството си на представляващ, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката е установена в размер на 155 лева, като разликата между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност към момента на проверката – в размер на 111,50 лв., не е отразена до началото на проверката чрез ЕКАФП, като „служебно въведени“ в касата суми - нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, които се отразяват върху законосъобразността на НП – посочена е дата на проверката – 21.10.2018 година, място и описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, като и управителят на дружеството не отрича, че не е издал касов бон и сумата не е отразена в наличността, тъй като не работи вече заведението, като същевременно обслужва клиенти. Не е налице неяснота относно нарушената норма, като липсата на ЕГН на свидетеля при съставяне на АУАН, не представлява съществено нарушение на процедурата при съставянето му.

Неоснователни и недоказани са твърденията на касатора, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия дружеството, тъй като в акта е отбелязана дата на изготвянето му 25.10.2018 година и на същата дата е връчването на М., която е положила подпис и не е отбелязала това обстоятелство в акта, а само е посочила, че ще направи възражение т.е. същата е имала възможност да отрази това обстоятелство при връчване на АУАН.

Настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно установено и това е подкрепено с писмени доказателства, а се потвърждава и от разпита на актосъставителя П. и свидетелката Д..

Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът е обсъдил събраните писмени доказателства и свидетелски показани, изложил е мотиви относно кредитирането им, които изцяло се споделят.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 156 от 11.03.2019 г. по н.а.х.д. № 209 по описа за 2019 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/

2. /П/