Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
гр. Плевен, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 425/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г.А.Т. ***, чрез адв. Т.Т. от Адвокатска колегия – гр. Варна
срещу Решение № 131/28.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д.
№ 2912/2018г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно
Наказателно постановление № 18-0938-004362/24.08.2018г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Г.А.Т. *** на осн. чл. 179
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал.1 от ЗДвП, затова
че на 13.08.2018г. в 13:05 часа в гр. Плевен
на кръстовището, образувано от на ул. „Трети март“ и ул. „България“ като водач
на лек автомобил ******** с рег. № ***** навлиза в кръстовището, като
предприема маневра – завой наляво, да навлезе в друг път и не пропуска насрещно
движещия се по път с предимство - ул. „Трети март“ с посока на движение към ул.
„България“ л.а. *****с рег. № ***** с водач П.И.и го удря, при което реализира
ПТП с материални щети по двата автомобила и леко ранен пътник – дете, возещо се
на задна седалка в лек автомобил ******.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност
поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл.
348 ал.1 т. 1 от НПК. Счита, че PC
Плевен не е имал никакви основания да приеме фактическите констатации в АУАН и
възпроизведени в НП, като безспорно установени от събраните гласни
доказателства. Поддържа всички наведени доводи пред РС за незаконосъобразност
на НП. Посочва, че при съставянето на акта е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят не са очевидци
на нарушението, а актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. При
така установената фактическа обстановка е налице хипотезата на липса на втори
свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на
административно-наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно. Твърди, че атакуваното НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка на извършеното ПТП, тъй като другият участник в ПТП-то го
е причинил. Навежда доводи, че за да се ангажира отговорността му, следва по
безспорен начин да се установи, че умишлено не е спазил ЗДвП и ПП ЗДвП и да е
налице причинно-следствена връзка между умишленото нарушение на законовите
правила и настъпване на ПТП. В настоящия случай, в хода на
административно-наказателното производство, административно-наказващия орган не
е изследвал скоростта на другия участник в ПТП, приближавайки кръстовището,
както и не са събрани доказателства дали същият не е нарушил разпоредбите на
ЗДвП и правилника за прилагането му, с което да е възпрепятствал обективната му
преценка, поради което няма как да се приеме за безспорно установено, че
виновно е нарушил разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗДвП. Посочва, че е нарушена и разпоредбата на
чл.42 т.9 ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. В НП е посочено,
че се касае за реализирано ПТП с материални щети по двата автомобила.
Последните са съставомерен елемент и поради това, е следвало да намерят
обективен израз в обстоятелствената част на НП, като бъдат индивидуализирани. Посочва,
че PC Плевен безкритично е възприел една неконкретна фактическа обстановка,
приета в наказателното постановление, където е следвало да се даде цялата
конкретика на това ПТП. Навежда доводи, че административно-наказващия орган не
е изпълнил и задълженията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН, а именно да извърши
проверка за прилагане на чл.28 от ЗАНН /маловажност на нарушението/. PC Плевен
безкритично с мотивите си се е опитал да санира и това особено съществено
нарушение на правилата, като въпреки необсъждането в НП, с аргумент за
противното приема, че след като наказващия орган не е коментирал този въпрос,
значи е считал случая за немаловажен. Това е в абсолютно противоречие с TP № 1
от 12.12.2007г. на ВКС, където изрично е указано, че при извършване на
преценка, относно наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като разграничи
маловажните случаи на административно нарушение от онези нарушения, обхванати
от чл.6 от ЗАНН. В настоящият казус, такава преценка наказващия орган изобщо не
е направил, което счита за особено съществено нарушение на правилата. Сочи, че
в този случай, PC Плевен е следвало да отмени НП. Иска отмяна на решението, по
същество - отмяна на НП.
Ответникът по касация – ОД на МВР – гр. Плевен, не
изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Настоящият
състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Районен съд – Плевен е обсъдил в решението си всички
доводи, поддържани и в касационната жалба и въз основа на приетите писмени и
гласни доказателства е достагнал до верни фактически и правни изводи за
безспорна доказаност на визираното нарушение, което правилно е квалифицирано като
е наложено предвиденото в закона наказание, което е в абсолютен размер. Мотивите
на районния съд се споделят от настоящия касационен състав и затова не следва
да се преповтарят.
В акта и в НП е описано извършеното нарушение
достатъчно подробно, конкретно и ясно с всички негови съставомерни признаци,
факти и обстоятелства от значение за определяне на наказанието.
Нарушението се доказва от показанията на разпитаните
свидетели – актосъставител и свидетел по акта, които са пристигнали на място и
от сведенията на двамата водачи и положението на автомобилите, които не били
местени, и по щетите по тях установили фактическата обстановка по случая, която
е отразена вярно и подробно в обстоятелствената част на акта и на НП и се
подкрепя от съставения на място протокол за ПТП, в който са отразени подробно щетите
по двата автомобила, пътната маркировка, разположението и движението им и
мястото на настъпване на произшествието и нанесените леки увреждания на
пострадалото лице с посочени три имена и ЕГН.
Тезата на жалбоподателя подкрепя така изяснената
фактическа обстановка, а именно че движейки се по ул. „България“ навлязъл в
кръстовището с ул. „ Трети март“ и при предприемане на маневра завой наляво, за
да навлезе в друг път не пропуснал насрещно движещия се по път с предимство –
ул. „Трети март“ автомобил с посока на движение към ул. „България“, с което му
отнел предимството, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети по
двата автомобила и леко пострадал пътник – дете във втория автомобил.
В протокола за ПТП са описани подробно настъпилите
щети по двата автомобила: ППС1 – автомобила на жалбоподателя е с деформирани
преден десен калник и предна дясна врата, а ППС № 2 е с деформирана предна част
на автомобила, броня, преден капак, предни калници и др. и е бил спрян от
движение. Това доказва положението на двата автомобила и механизма на настъпване
на ПТП, така както безпротиворечиво е описан в протокола за ПТП, акта и НП, а
именно: жалбоподателят е навлязъл с автомобила си в кръстовището, предприемайки
маневра завой наляво като отнел предимството на насрещно движещия се по пътя с
предимство автомобил и затова е ударен от дясната страна, а щетите по другия
автомобил, движещ се направо по пътя с предимство с по-висока скорост са нанесени
фронтално и са по-съществени. В протокола за ПТП са отразени трите имена и ЕГН
на пострадалото дете и са описани нанесените леки увреждания – натъртвания на
брадичката, установени при прегледа от пристигналия на място екип на Спешна
помощ.
Вината на жалбоподателя за причиненото ПТП произтича
от това, че е нарушил правилата за предимство, отнемайки предимството на насрещно
движещия се автомобил в нарушение на чл. 37 ал.1 ЗДвП, което поведение е причина
за настъпилото ПТП с материални щети и леко пострадало лице. Настъпването на
ПТП обуславя налагането на наказание на водача, неспазил правилата за
предимство в хипотезата на посочената норма – чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5
ЗДвП.
По изложените съображения решението на Районен съд –
Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/28.02.2019г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2912/2018г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/