Р E Ш Е Н И Е

 

№ 406

 

гр.Плевен, 17.07.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                          

при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 424 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 87 от 12.02.2019 год., постановено по НАХД № 2976/2018 год.,  Районен съд – гр. Плевен потвърдил наказателно постановление № РД-И-141/18.09.2018г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, с което на жалбоподателя „ФАРМАР“ ООД, с ЕИК 201998461, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ************, управлявано от Р.П.С.и А. Б. Н., с начин на представляване заедно и поотделно, за нарушение на чл.23, ал.3, вр. чл.46, ал.3 от Наредба №4 от 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл.218, вр. с чл.219, ал.1, вр. чл.294, вр. чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.52, ал.4, чл.53 и чл.83 от ЗАНН.

Недоволни от горното решение „ФАРМАР“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ************, управлявано от Р.П.С.и А.Б.Н, които са подали чрез адв. Л.Б. касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно. На първо място се излагат подробни доводи, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, което води до незаконосъобразност на административнонаказателното производство поради нарушение на чл.37, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, респ. съставлява основание за отмяна на НП. На следващо място се сочи нарушение на чл.2, ал.1 от ЗАНН като се твърди, че описаното в НП деяние не съставлява административно нарушение по посочените в него норми., което опорочава обжалваното НП до степен на нищожност. Излагат се и подробни доводи за неправилна квалификация на деянието, както и че в АУАН и НП не са посочени дата и място на деянието, което съставлява нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърдят се и допуснати процесуални нарушение при постановяване на въззивното решение, а именно нарушение на чл.339, ал.2 от НПК, както и липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК, а също така са налице подробни доводи, свързани с допуснати нарушения в процеса на събиране и оценка на доказателствата В заключение се иска да бъде отменено въззивното решение и касационната инстанция да отмени обжалваното НП.

Постъпило е писмено заключение от ОП- Плевен, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата.

 В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира допълнителни доводи към касационната жалба. Ответникът също не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП е издаден от некомпетентен орган.

От събраните писмени доказателства е видно, че АУАН е издаден на 13.08.2018 г. от М.Г.С., която е заемала длъжността главен експерт в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ.

Въззивният съд е приел, че съгласно общата норма на чл. 37, ал.1, б. "б" от ЗАНН, актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Със заповед № А/17-0555 от 08.08.2017г., издадена на основание чл.267, ал.3 от ЗЛПХМ и чл.6, ал.1, т. 3, б.“з“ от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата и чл.86, ал.2 и чл.152, ал. 1 от Закона за медицинските изделия, вр. с чл.6, ал.1, т.4, б.“д“ от Устройствения правилник на ИАЛ, длъжностни лица – инспектори и експерти по държавния контрол върху лекарствените продукти и по надзора на пазара с медицински изделия с правата по ЗЛПХМ и ЗМИ на територията на цялата страна.

Със Заповед № ЗКС-0089 от 14.05.2018г., издадена на основание постъпило в ИАЛ писмо с вх.№ИАЛ-20013/11.05.2018г. от „Главна дирекция борба с организираната престъпност“ и вр. с чл.268, ал.1, т.1 и 2 и чл.270, ал.1 от ЗЛПХМ изпълнителният директор е определил поименно комисия на служители на ИАЛ за участие в съвместни проверки с органите на НАП и МВР на търговци на дребно с лекарствени продукти на територията на област Плевен под координацията на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари при ГД „БОП“, която да извърши проверки за установяване степента на спазване разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовата нормативна уредба, проверките да се извършат на 15-16.05.2018г.

Районен съд- Плевен обаче не е съобразил обстоятелството, че  разпоредбата на чл.267, ал.3 от ЗЛПХМ регламентира осъществяване на непосредствения контрол върху лекарствените продукти, но по отношение правомощието за съставяне на АУАН е налице специална норма, а именно тази на чл.295, ал.1 от ЗЛПХМ, която в редакцията си към датата на съставяне на АУАН /13.08.2018г./, а именно ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.  е гласяла следното : „Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавни инспектори от ИАЛ, съответно от РЗИ“.  От горното следва извода, че възлагането на такива правомощия на друг вид длъжностни лица със заповед № А/17-0555 от 08.08.2017г. на Изпълнителен директор на ИАЛ е незаконосъобразно към датата на съставяне на процесния АУАН, а видно от същия, актосъставителят е с длъжност гл. експерт, а не държавен инспектор. Тук следва да се посочи, че кръгът на лицата, имащи право да бъдат актосъставители е разширен с изменение на чл.295, ал.1 от ЗЛПХМ ДВ бр.102/2018г., което е обаче е в сила от 01.01.2019г. и горното изменение няма ретроактивно действие.

Липсата на процесуална компетентност от страна на актосъставителя при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, което е основание за отмяна на издаденото НП. При така установеното е безпредметно обсъждането на останалите основания, изложени в касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2  ЗАНН във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

 

 

 

Р  Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 87 от 12.02.2019 год., постановено по НАХД № 2976/2018 год. по описа на Районен съд- Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № РД-И-141/18.09.2018г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, с което на „ФАРМАР“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ************, управлявано от Р.П.С.и А.Б.Н., с начин на представляване заедно и поотделно, за нарушение на чл.23, ал.3, вр. чл.46, ал.3 от Наредба №4 от 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл.218, вр. с чл.219, ал.1, вр. чл.294, вр. чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.52, ал.4, чл.53 и чл.83 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                          2./п/