Р E Ш Е Н И Е

334

гр.Плевен, 20.06.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                        

            Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                        Снежина И.

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 423 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 123 от 25.02.2019 г., постановено по НАХД № 2973 по описа за 2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 18-0938-005305 от 08.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на А.Д.Л. ***, на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3/три/ месеца.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че от решението е видно, че основен мотив за да бъде отменено НП е направеният извод, че в АУАН и НП липсват задължителни реквизити, което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, като не е посочен и номерът на заповедта за въвеждане и поддържане на временна организация на движението. Счита се, че тези изводи несъответстват на събраните по делото доказателства. Посочва се, че от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по констатиране на нарушението по безспорен начин се установява изложената фактическа обстановка, личността на нарушителя, извършеното нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, както и вината на нарушителя. Счита се, че както АУАН, така и НП съдържат подробни и ясни данни, свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочва се, че в текстовата част на НП ясно е изложено, кога, къде и при какви обстоятелства е било извършено визираното нарушение – отказ да се изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението, като наличието на временна организация на движението е посочено както в АУАН, така и в НП и се установява от свидетелските показания по делото. Счита се, че в конкретния случай е без значение дали е посочен номерът на заповедта, с който е въведена същата, защото въвеждането на времена организация на движение не винаги предполага и изисква издаването на такава. Сочи се, че ако районният съд е счел, че липсата на номер на заповед представлява липса на задължителен реквизит на НП, то същият е бил длъжен преди постановяване на съдебното решение служебно да изиска представянето й или подробна информация на какво основание полицейските служители са регулирали движението. Твърди се, че жалбоподателят не представя доказателства, които да оборят редовно съставен АУАН по ЗДвП и неговата доказателствена сила, поради което решението е неправилно. В заключение се моли за неговата отмяна.   

От ответника е подадено становище по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът ОД на МВР – Плевен не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – А.Д.Л. не се явява, представлява се от адв.Р.И., която счита касационната жалба за неоснователна. Счита, че са допуснати пороци в наказателното постановление, които водят до неговата незаконосъобразност. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като не са допуснати нарушения при съставяне на акта и издаване на постановлението. Счита нарушението за доказано и моли решението да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Л. за това, че на 26.09.2018г. в 08:05часа, гр.Плевен, ул.“Българска авиация“, на кръстовище с ул.““Иван Миндиликов“, като водач на л.ав.Фолксваген Голф с рег***, при наличие на временна организация на движението нарушава разпорежданията на контролния орган и продължава движението си, като при словесен контакт  категорично отказва да изпълни дадените му разпореждания. Нарушението е квалифицирано по чл.6 т.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Последните са кредитирани с доверие като последователни и кореспондиращи си с писмените доказателства. При така установените факти съдът е направил извод, че наказващият орган правилно е приел, че с действията си Л. е извършил нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП, тъй като по безспорен начин е установено по делото, че водачът не е изпълнил разпорежданията на контролния орган при регулиране на движението. За да отмени наказателното постановление обаче, съдът е приел, че в хода на проведеното административно-наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на водача. Счел е, че в АУАН и в НП не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като не е посочена заповедта за въвеждане и поддържане на временната организация и безопасността на движението, нито съгласувателния проект за временна организация  и безопасност на движението. Позовал се е на разпоредбите на Наредба №3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от МРРБ.

Решението е неправилно.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че Л. е осъществил състава на нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП, които кореспондират и с безспорно установената фактическа обстановка по делото. Не се споделят обаче, изводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на водача да разбере какво нарушение му се вменява. Вярно е, че нито в АУАН, нито в НП е посочена заповедта за въвеждане и поддържане на временната организация и безопасността на движението, и съгласувателния проект, но подробно е описано наличието на временна организация на движението, както и датата и мястото (улиците) с временна организация на движението. Подробно е описано и в какво се изразява нарушението на Л., а именно че нарушава разпорежданията на контролните органи свързани с временната организация на движението и продължава движението си. С последното се осъществява съставя на нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка в акта и НП, включително наличието на временна организация на движението, се потвърждава от свидетелските показания. Потвърждава се и от дадените обяснения от самия Л.. Последният заявява „…По път за работа, с автомобила ми, на светофара на „Мосю Бриколаж“, като идвам от Фитнес център, посока ул.“Мизия“, която беше затворена поради ремонт на моста и само в едното платно беше движението. Бяха изпратени полицаи, за да регулират движението……“ Л. не отрича също, че не е изпълнил дадените му от контролните органи разпореждания във връзка с временната организация на движението. Т.е. водачът е бил наясно с обстоятелството, че на конкретното място е имало временна организация на движението, както и с дадените му разпореждания, които той съзнателно не е изпълнил. Ето защо, дори в АУАН и НП да не е посочена заповедта, с която се въвежда временната организация на движение, то това не представлява съществено нарушение в конкретния случай, което да е довело до нарушаване правото на защита на лицето. Л. е разбирал какво нарушение му се вменява, което се потвърждава и от предприетите от него действия в своя защита.

При безспорно установена фактическа обстановка и доказано нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП, районният съд неправилно е отменил наказателното постановление. Решението следва да бъде отменено, като по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 123 от 25.02.2019 г., постановено по НАХД № 2973 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-005305 от 08.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на А.Д.Л. ***, на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3/три/ месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.