Р E Ш Е Н И Е
№ 334
гр.Плевен, 20.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина И.
При секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 423 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 123 от 25.02.2019 г., постановено по НАХД
№ 2973 по описа за 2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 18-0938-005305 от 08.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на А.Д.Л. ***, на основание чл.175,
ал.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3/три/ месеца.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на
МВР – Плевен, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на
съдебния акт. Сочи се, че от решението е видно, че основен мотив за да бъде
отменено НП е направеният извод, че в АУАН и НП липсват задължителни реквизити,
което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, като не е посочен
и номерът на заповедта за въвеждане и поддържане на временна организация на
движението. Счита се, че тези изводи несъответстват на събраните по делото
доказателства. Посочва се, че от свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по констатиране на нарушението по безспорен начин се установява
изложената фактическа обстановка, личността на нарушителя, извършеното
нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, както и вината на нарушителя. Счита се, че
както АУАН, така и НП съдържат подробни и ясни данни, свързани с описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочва се, че в
текстовата част на НП ясно е изложено, кога, къде и при какви обстоятелства е
било извършено визираното нарушение – отказ да се изпълни нареждане на орган за
контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението,
като наличието на временна организация на движението е посочено както в АУАН,
така и в НП и се установява от свидетелските показания по делото. Счита се, че
в конкретния случай е без значение дали е посочен номерът на заповедта, с който
е въведена същата, защото въвеждането на времена организация на движение не
винаги предполага и изисква издаването на такава. Сочи се, че ако районният съд
е счел, че липсата на номер на заповед представлява липса на задължителен
реквизит на НП, то същият е бил длъжен преди постановяване на съдебното решение
служебно да изиска представянето й или подробна информация на какво основание полицейските
служители са регулирали движението. Твърди се, че жалбоподателят не представя
доказателства, които да оборят редовно съставен АУАН по ЗДвП и неговата
доказателствена сила, поради което решението е неправилно. В заключение се моли
за неговата отмяна.
От ответника е подадено становище по касационната
жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът ОД на МВР – Плевен не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът – А.Д.Л. не се явява,
представлява се от адв.Р.И., която счита касационната жалба за неоснователна.
Счита, че са допуснати пороци в наказателното постановление, които водят до
неговата незаконосъобразност. Моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като не са допуснати
нарушения при съставяне на акта и издаване на постановлението. Счита
нарушението за доказано и моли решението да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Л. за това, че на 26.09.2018г. в
08:05часа, гр.Плевен, ул.“Българска авиация“, на кръстовище с ул.““Иван
Миндиликов“, като водач на л.ав.Фолксваген Голф с рег***, при наличие на временна организация на движението
нарушава разпорежданията на контролния орган и продължава движението си, като
при словесен контакт категорично отказва
да изпълни дадените му разпореждания. Нарушението е квалифицирано по чл.6 т.2
от ЗДвП.
Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка се подкрепя от показанията на актосъставителя и свидетеля
по акта. Последните са кредитирани с доверие като последователни и кореспондиращи
си с писмените доказателства. При така установените факти съдът е направил
извод, че наказващият орган правилно е приел, че с действията си Л. е извършил
нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП, тъй като по безспорен начин е установено по
делото, че водачът не е изпълнил разпорежданията на контролния орган при
регулиране на движението. За да отмени наказателното постановление обаче, съдът
е приел, че в хода на проведеното административно-наказателно производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото на защита на водача. Счел е, че в АУАН и в НП не са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като не е
посочена заповедта за въвеждане и поддържане на временната организация и
безопасността на движението, нито съгласувателния проект за временна
организация и безопасност на движението.
Позовал се е на разпоредбите на Наредба №3/16.08.2010г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците, издадена от МРРБ.
Решението е неправилно.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
изводите на районния съд, че Л. е осъществил състава на нарушение по чл.6 т.2
от ЗДвП, които кореспондират и с безспорно установената фактическа обстановка
по делото. Не се споделят обаче, изводите за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на
водача да разбере какво нарушение му се вменява. Вярно е, че нито в АУАН, нито
в НП е посочена заповедта за въвеждане и поддържане на временната организация и
безопасността на движението, и съгласувателния проект, но подробно е описано
наличието на временна организация на движението, както и датата и мястото
(улиците) с временна организация на движението. Подробно е описано и в какво се
изразява нарушението на Л., а именно че нарушава разпорежданията на контролните
органи свързани с временната организация на движението и продължава движението
си. С последното се осъществява съставя на нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП.
Така описаната фактическа обстановка в акта и НП,
включително наличието на временна организация на движението, се потвърждава от
свидетелските показания. Потвърждава се и от дадените обяснения от самия Л..
Последният заявява „…По път за работа, с автомобила ми, на светофара на „Мосю
Бриколаж“, като идвам от Фитнес център, посока ул.“Мизия“, която беше затворена
поради ремонт на моста и само в едното платно беше движението. Бяха изпратени
полицаи, за да регулират движението……“ Л. не отрича също, че не е изпълнил
дадените му от контролните органи разпореждания във връзка с временната
организация на движението. Т.е. водачът е бил наясно с обстоятелството, че на
конкретното място е имало временна организация на движението, както и с
дадените му разпореждания, които той съзнателно не е изпълнил. Ето защо, дори в
АУАН и НП да не е посочена заповедта, с която се въвежда временната организация
на движение, то това не представлява съществено нарушение в конкретния случай,
което да е довело до нарушаване правото на защита на лицето. Л. е разбирал
какво нарушение му се вменява, което се потвърждава и от предприетите от него
действия в своя защита.
При безспорно установена фактическа обстановка и
доказано нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП, районният съд неправилно е отменил
наказателното постановление. Решението следва да бъде отменено, като по
съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 123 от 25.02.2019 г., постановено по
НАХД № 2973 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-005305
от 08.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен,
с което на А.Д.Л. ***, на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП са наложени глоба в
размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
3/три/ месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.