Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 341

                                                  гр.Плевен, 21.06.2019 г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично  съдебно заседание на двадесети  юни  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура–Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело № 416  по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е въз основа на искова молба от А.Ц.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.И. *** , със съдебен адрес ***, оф.206, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул ***, предявена на  основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която  се претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в производствата пред РС и Адм.съд по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 600 лева-по 300 лева за процесуално представителство пред РС и АС, както и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че с решение №348/2.07.2018 год. по канд №305/2018 год. на Административен съд-Монтана, е оставено в сила решение №140/20.04.2018 год.по над №276/2018 год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №32-0000013/23.01.2018 год. на Началник ОО“АА“-гр.Монтана, с което на А.Ц.Р. с ЕГН ********** *** са наложени три административни наказания  „глоба“, всяка от тях в размер по 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.93в, ал.15, т.3, пр.2, чл.93в, ал.15, т.2, пр.2 и чл.93в, ал.15, т.6 от Закон за автомобилните превози, за нарушение на чл.34, §6, б.“б“ и чл.34, §6, б.“г“, т.“ii“ от Регламент 165/2014 год. Твърди, че във връзка с оспорването на НП пред съда, Р. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита по анд №276/2018 год. на РС-Монтана в размер на 300 лева и по канд №305/2018 год. на Адм.съд-Монтана в размер на 300 лева, които вреди са в пряка връзка и са непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт-НП. Позовава се на ТР №1/17.03.2017 год. на ВАС и моли съда  да постанови решение, с което Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-град София да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №32-0000013/23.01.2018 год. на Началник ОО“АА“-Плевен  в размер общо на 600 лева, както и да му бъдат присъдени направените  разноски за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание ищецът се представлява от  адв.И. с надлежно пълномощно на л.9, която поддържа депозираната искова молба, която счита за основателна и доказана . Излага подробни съображения във връзка с нейната основателност.

Ответникът по делото-Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковата молба. Постъпила е молба от упълномощен от ответника юрисконсулт, в която се оспорва истинността на пълномощното, подписано от ищеца, с което последният е упълномощил адв.С.И. да го представлява пред Адм.съд Плевен за завеждане на иск по ЗОДОВ с твърдение, че пълномощното не е подписано от Р..

            Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да бъде уважена.

            Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

            С Наказателно постановление №32-0000013/23.01.2018 год.на Началник Областен отдел „АА“-Монтана, за три нарушения на  чл.34, §6, б.“б“, чл.34, §6, б.“б“  и чл.34, §6, б.“г“, т.“ii“ от Регламент 165/2014 год.,  на А.Ц.Р. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.93в, ал.15, т.3, пр.2, чл.93в, ал.15, т.2, пр.2 и чл.93в, ал.15, т.6 от Закон за автомобилните превози, са наложени три административни наказания „глоба“, всяко едно в размер на 500 (петстотин) лева. Против горното НП Р. е подал жалба  до РС-Монтана, където е образувано анд №276/2018 год., който се е произнесъл с решение №140/20.04.2018г., с което е отменено Наказателно постановление №32-0000013/23.01.2018 год.на Началник Областен отдел „АА“-Монтана. По делото са проведени две  редовни съдебни заседания- на 6.03.2018г. и на 20.03.2018г, на които Р. не се е явил лично и не е бил представляван от адв.С.И. поради депозирана от последната писмена молба, в която е посочила служебна ангажираност за невъзможността си да се яви на съдебното заседание на 6.03.2018 год., но не е възразила да се даде ход на делото и да се гледа по съществото на спора. Ведно с молбата за отлагане е представена и писмена защита   на л.24-25 от делото на РС с приложени писмени доказателства, както и адвокатско пълномощно  за процесуално представителство по делото на РС, в т.ч. пълномощно за изготвяне на жалба против НП. Видно от приложеното на л.28 от делото на РС адвокатско пълномощно, между страните е  договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е отбелязано в самото пълномощно, че е платено изцяло в брой. Решението на РС-Монтана е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Монтана, където е образувано канд №305/2018 год., по което е постановено Решение №348/2.07.2018 год., влязло в законна сила на 2.07.2018 год., видно от отбелязването върху него на гърба на л.28 от канд №305/2018 год. По делото пред касационната инстанция е проведено едно съдебно заседание, на което ответникът по касационната жалба Р.  не се е явил и не е бил представляван от адв.И..  Последната е депозирала молба на л.16 от делото на АС-Монтана, че поради служебна ангажираност не може да се яви на делото, но не е възразила делото да се гледа в нейно отсъствие. Депозирала е писмена защита на л.17-19 от делото, както и писмено възражение по касационната жалба на л.24-25 от делото на АС-Монтана. Към писмената защита и молбата за отлагане на делото е приложено и адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото на АС-Монтана. Видно от приложеното на л.21 от делото на АС адвокатско пълномощно, между страните е  договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е отбелязано в самото пълномощно, че е платено изцяло в брой.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на изцяло отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 276  по описа на РС – Монтана за 2018 год. и в хода на канд №305 по описа на Административен съд-Монтана за 2018 год. разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези. 

Направеното от ответника оспорване на истинността на подписа на ищеца върху адвокатското пълномощно на адв.С.И., с оглед изготвяне на исковата молба и процесуално представителство по настоящото дело, е неоснователно. Във връзка с оспорването ищецът се яви лично в съдебно заседание и заяви, че той е упълномощил адв.И. и той е положил подписа си на адвокатското пълномощно. Поради което и на това основание искът, предявен от пълномощник, надлежно упълномощен от ищеца, се явява допустим за разглеждане по същество.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е  основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото  като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложените анд №276/2018 год.на РС-Монтана и канд №305/2018 год. на Адм.съд-Монтана , че с влязло в сила на 2.07.2018 год. решение на съда е отменено Наказателно постановление №32-0000013/23.01.2018 год.на Началник Областен отдел „АА“-Монтана, с което за три нарушения на  чл.34, §6, б.“б“, чл.34, §6, б.“б“  и чл.34, §6, б.“г“, т.“ii“ от Регламент 165/2014 год.,  на А.Ц.Р. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.93в, ал.15, т.3, пр.2, чл.93в, ал.15, т.2, пр.2 и чл.93в, ал.15, т.6 от Закон за автомобилните превози, са наложени три административни наказания „глоба“, всяко едно в размер на 500 (петстотин) лева. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 276/2018 г. по описа на РС - Монтана е представено Пълномощно,  приложено  на л.28 от делото на РС, като видно от същото договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за производството пред РС е заплатено изцяло в брой на упълномощения адвокат. В хода на канд № 305/2018 г. по описа на Адм.съд - Монтана също е представено Пълномощно,  приложено  на л. 21от делото на АС, като видно от същото договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за производството пред АС е заплатено изцяло в брой на упълномощения адвокат. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  адвокатското пълномощно е направено, поради което съдът приема, че сумата 600 лева /300+300 лева за всяка съдебна инстанция/ е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производствата  пред РС-Монтана и Адм.съд-Монтана е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 600 (шестстотин)  лева. Делата  и в РС, и в АС, по повод на които  е било извършено упълномощаването и за двете съдебни инстанции, не се отличават с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в две съдебни заседания. Тъй като упълномощеният адвокат не  е осъществил процесуално представителство, а е изготвил писмени бележки,  съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 300 лева за всяка от съдебните инстанции, който е в   минимално предвидения такъв в чл.18, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован (същият се определя върху основа от 750 лева-половината от общия размер от 1500 лева на наложените санкции, защото не е осъществено процесуално представителство  , какъвто общ размер глоба е отменен с влязлото в сила съдебно решение).

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от  Началник ОО“АА“ Монтана и отменено,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваните във връзка с обжалването на НП анд 276/2018 год. по описа на РС – Монтана и канд №305/2018 год. по описа на Адм.съд-Монтана. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, гр.София в качеството й на юридическо лице, издало незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на ИААА и чл.2, ал.3 от Закон за автомобилните превози.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №276/2018 год. по описа на РС-Монтана и канд №305/2018 по описа на Адм.съд-Монтана.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и 300 лева възнаграждение за един адвокат, съставляващо минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство. Разходът от 10 лева , представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.4 от адм.дело №134/2019 год. на Адм.съд -Монтана и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възнаграждението за един адвокат в размер на 300 лева е своевременно поискано, договорено и реално заплатено , видно от  приложеното  на л.9 от делото адвокатско пълномощно и е минималното предвиденото такова съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ***да заплати на А.Ц.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №276 по описа на Районен съд – Монтана за 2018 год.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ***да заплати на А.Ц.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по канд №305 по описа на Административен съд – Монтана за 2018 год.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ***да заплати на А.Ц.Р. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 10 (десет)  лева, представляващи държавна такса за образуване на делото-

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ***да заплати на А.Ц.Р. с ЕГН ********** ***  разноски по делото в размер на 300 (триста)  лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство.

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: