ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804

гр.Плевен, 23.04.2019г.

Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 415/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 202 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В.С. *** срещу разпореждане № 2113-14-2107-7/25.02.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Плевен, с което е спряно административното производство от 04.02.2019 година за определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на лицето.

В жалбата се посочва, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като по подаденото на 29.10.2018 година заявление УП 1 за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са приложени всички документи и не е налице уведомяване от страна на административния орган, че липсват такива или следва да бъдат представени. Посочва, че едва на 25.02.2019 година е постановено спиране на производството поради подаване на искова молба от директора на ТП на НОИ Плевен пред РС Плевен относно действителност на трудов договор между лицето и „ВСС-Метали“ ЕООД, гр. Плевен чиито едноличен собственик е оспорващия. Намира, че не е налице основанието за спиране на производството, тъй като са налични данни относно осигуряване и органът дължи произнасяне, тъй като има подадена искова молба, но не са налице доказателства за образувано съдебно производство и следва да бъде определена пенсия в действителен размер, тъй като лишаването от такава е социално неоправдано.

В придружителното писмо е изразено становище от директора на ТП на НОИ Плевен, че жалбата е неоснователна, но в случая същият не е страна в производството.

Съдът като съобрази жалбата и представената административна преписка и разпоредбите на АПК и КСО намира, че съгласно чл. 197 АПК заповедта за спиране на административното производство може да се обжалва от лицето, направило искането за издаване на акта, в 14-дневен срок от съобщаването й, а в случая не са представени доказателства за връчване на процесното разпореждане на лицето и съдът приема, че жалбата, подадено на 18.03.2019 година е подадена в срок , от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество – основателна.

На 29.10.2018 година е подадено заявление от С. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като са приложени документи за осигурителен стаж и доход.

На 09.11.2018 година е отпусната пенсия в минимален размер поради уточняване на действителната продължителност на осигурителния стаж и доход.

На 22.01.2019 година е изискано от началник отдел КПК при ТП на НОИ Плевен да извърши проверка във „ВСС-Метали“ ЕООД, гр. Плевен относно уточняване на осигурителния стаж и доход на С. в периода 05.06.2012 година – 27.10.2018 година, като е изпратено копие до лицето, но не са ангажирани данни, че същото е получено. При проверката е установено, че на 05.06.2012 година С. сключен трудов договор № 122 с „ВСС Метали“ ЕООД чиито едноличен собственик е същият и административният орган приема, че същият е недействителен.

На 04.02.2019 година е подадена искова молба до РС Плевен за признаване на трудов договор № 122 от 05.06.2012 година между В.С. *** за недействителен.

на 25.02.2019 година е постановено процесното разпореждане за спиране на производството по определяне на пенсия на лицето в действителен размер.

Съдът намира, че разпореждането е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и да бъде върната преписката на органа за произнасяне по заявлението от 29.10.2018 година и отпускане на пенсия в действителен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.4, б. "а", "б" и "в" от КСО осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на пенсии за: осигурителен стаж и възраст; инвалидност поради трудова злополука или професионална болест; инвалидност поради общо заболяване. Всяка от изброените пенсии се отпуска на различни основания и предпоставки детайлно регламентирани в КСО. В Глава 6 Раздел I от КСО е регламентиран реда за отпускане на "Пенсии за осигурителен стаж и възраст" и при наличие на осигурителен стаж, възраст и представени документи за осигурителен доход, органът дължи произнасяне.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява, след представяне на удостоверение за наличие на образувано друго производство, издадено от органа, пред който същото е образувано. В случая е представена призовка и копие на искова молба от 04.02.2019 година, но не е налице обусловеност от развитието на гражданското дело и произнасянето на административния орган.

В случая от лицето са представени изискуемите документи за осигурителен стаж и доход и органът има задължение за произнасяне в 4 месечен срок от подаване на заявлението съгласно чл. 10, ал. 1 от НПОС. Не е налице основание за спиране на производството, тъй като към датата на подаване на заявлението не е налице неизправност на документите и следва да има произнасяне с оглед представенните такива, а и не е налице съдебно производство, което да е преюдициално по отношение отпускането на пенсия в действителен размер. Договорът не е оспорен, не са изискани документи от лицето в срока за отстраняване на нередовности на заявлението и органът дължи произнасяне по наличните документи, тъй като не са налице липсващи такива или необходимост от събиране на други доказателства. Възможността на органа да претендира недействителност на трудов договор от 2012 година не представлява основание по см на чл. 54, т. 5 от АПК за спиране на производството, тъй като това е право на органа да оспори действителност на трудов договор, който обаче е представен пред органа по ПО и неоспорен към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, не представлява обстоятелство, което препятства органа да определи пенсия в действителен размер, а при настъпване на обстоятелства, водещи до промяна на размер на пенсията, то следва да бъде постановено нарочно разпореждане. В случая лицето е поставено в невъзможност да получи пенсия в действителен размер при представени от него на изискуемите документи за стаж и доход и е лишено от реалния размер на пенсията си, а и не се оспорва от органа обстоятелството, че лицето е осигурено за пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителни вноски са внесени т.е. на същото следва да се определи пенсия в действителен размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 2113-14-2107-7/25.02.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Плевен.

Изпраща делото като преписка на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Плевен, за продължаване на административното производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на В.С. *** по заявление с Вх. № 2113-14-2107/29.10.2018 година.

Определя 14 –дневен срок от влизане в сила на определението за произнасяне на административния орган.

Определението да се съобщи на лицето и на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/