РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Плевен, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Венера Мушакова изслуша докладваното от
съдията Снежина Иванова по адм. дело № 414 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба на “Марил 09“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к „*********** чрез
представляващия Л.С.Г. срещу ревизионен акт №
Р-04001518003044-091-001/14.12.2018 година на И.Х.К., началник сектор „Ревизии“
–възложил ревизията и М.Х.М.–главен инспектор по проходите – ръководител на
ревизията, потвърден с решение №34/18.03.2019 година на изпълняващ длъжността
на директор на дирекция ОДОП –В.Търново при ЦУ на НАП, в частта , в която за
данъчен период м. 11.2017 година е начислен допълнително ДДС в размер на
8 333,33 лв. и се установява задължение за внасяне за ДДС в размер на 8 333,33 лева и лихви в размер на 844,97
лева.
В жалбата се посочва, че РА е постановен при
неправилно прилагане на закона. Посочва, че Л.С.Г. на 19.06.2017 година
придобива „преместваем обект Модулна станция ПБА с балон 10 куб.м“ и павилион с
оператор за сумата от 37 200 лева, като на 09.11.2017 година продава модулната
станция на „Марил 09“ ЕООД за сумата от 30 000 лева, заплатена по банков
път и заведена в счетоводството на дружеството по дебитна сметка 206 „Офис
обзавеждане идр. обзавеждане. На 09.11.2017 година „Марил 09“ ЕООД продава
на „Юкон“ ЕООД „Модулна станция ПБА с
балон 10 куб.м“ за сумата от 50 000 лева с оглед фактура № 88 от
09.11.2017 г. и не е внесен ДДС, тъй
като е налице освободена доставка по см. на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Посочва, че неправилно се приема от органите по приходите, че доставката не е
освободена и следва като облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86,
ал. 2 от ЗДДС да се внесе ДДС в размер на 8 333,33 лева върху данъчна
основа в размер на 41 666,67 лева. Посочва, че доставака не следва да се
облага с ДДС, тъй като дружеството „Марил 09“ ЕООД е с предмет на дейност
товарен автомобилен транспорт и отдаване под наем на недвижими имот и тази
стока не може да се използва за независимата му икономическа дейност и не
следва да се начислява ДДС и не може да ползва данъчен кредит. Посочва, че и
начинът на заприходяване в счетоводството на дружеството по сметка 206
материални активи, а не по сметка 304 – стоки , доказва обстоятелството, че
тази стока не може да се използва при осъществяване на независима икономическа
дейност на дружеството. Считат, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 т. 2 ,
предл. второ от ЗДДС и не може да се ползва данъчен кредит и не следва да се начислява ДДС, тъй като
предметът на продажбата е освободена доставка с оглед невъзможността да се
ползва при осъществяване на независимата икономическа дейност. Моли за отмяна
на РА .
В съдебно заседание жалбоподателят– “Марил
09“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к
„Дружба“, бл. 225, вх. Е, ет. 4, ап. 14 чрез представляващия Л.С.Г. , не се
представлява.
Ответникът - директорът на дирекция ОДОП –гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП се представлява от юрк Н., която намира
жалбата за неоснователна и счита, че подробни съображения за законосъобразност
на РА са изложение в решение № 34/2019 година на директора на Дирекция „ОДОП“
В.Търново към ЦУ на НАП и посочва, че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС
лице, което закупува актив от лице, което не е регистрирано по ЗДДС и няма
право на данъчен кредит и като решава да го продаде той извършва облагаема
доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС и следва да начисли ДДС при продажбата в
размер на 20%. Намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при
закупуване на стоката от лице, което не е регистрирано по ЗДДС не приспада
данъчен кредит, тъй като стоката не е свързана с икономическата му дейност, а
всъщност не се приспаднал данъчен кредит , тъй като физическото лице не е
регистрирано по ЗДДС. Счита, че тази
стока се ползва при осъществяване на независимата икономическа дейност от
дружеството и обстоятелството, че същата е продадена веднага след като е
закупена доказва това. Намира за несъстоятелни твърденията, че следва да се
отчете начина на заприходяване на стоката в счетоводството на дружеството, тъй като това е негово право,
което по никакъв начин не се отразява на задължението му за начисляване на ДДС.
Посочва, че ДДС е правилно определен,
както и задължението за лихва и моли за отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноски в размер на 788, 91 лева.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
„МАРИЛ 09"
ЕООД с ЕИК 202067544 (Дружеството) е вписано в Търговския регистър на
15.05.2012 г. Седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. **************
Адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната: гр. Плевен, ж.к.
"***********. Предмет на дейност на дружеството : производство и търговия
с промишлени стоки, търговия на едро и дребно с хранителни и нехранителни,
търговска дейност с различни видове гориво-смазочни материали, внос и износ,
транспортни и спедиторски услуги, складова и опаковъчна дейност.
Със заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001518003044-020-001 / 28.05.2018г на началник
сектор е възложено извършването на ревизия на дружеството за корпоративен данък
за периода 01.01.2014 година – 31.12.2017 година и за ДДС за периода 01.01.2014
година – 31.01.2018 година.
Впоследствие
заповедта е и изменена със заповеди № Р-04001518003044-020-002
/ 07.09.2018, Р-04001518003044-020-003 / 04.10.2018г. и същата е приключила
като периодът за корпоративен данък е до 31.12.2017 година.
Изготвен е РД № № Р-04001518003044-092-001 /
22.11.2018 г. от екип от ревизори: 1.М.Х.М.- Главен инспектор по
приходите(ръководител на ревизията) 2.К.Н.Ц.- старши инспектор по приходите и е
установила, че през м.11.2017 г. с
фактура № 88/09.11.2017 г. е извършена доставка на модулна
бензиностанция с получател "Юкон"ЕООД ЕИК 114655967 /свързано
лице/ на стойност 50 000.00 лв. без ДДС. Модулната бензиностанция е
придобита от "Марил 09" ЕООД на стойност 30 000.00 лв. от Л.Г.
/свързано лице/ на 01.11.2017 г. Оборудването при
придобиването е заведено в активите на "Марил 09" ЕООД по сметка 206
"Офиес обзавеждане и др.обзавеждане", а продажбата му е отразена
счетоводно по сметка 709 "Други приходи". Прието е от ревизиращите органи, че "Марил
09" ЕООД неправилно е определило извършената от него доставка като
освободена от ДДС и чл. 50, ал. 1 от ЗДДС (Предишен текст на чл. 50 - ДВ, бр.
94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) не е приложим . Прието е, че смисълът
на разпоредбата е, че освободена е не всяка доставка на стоки, при
придобиването на които не било налице право на данъчен кредит, а когато това
право не е било налице именно на основание чл. 70 ЗДДС. За да се приложи чл.
50, ал.1, т. 2 ЗДДС законът изисква доставката, по която е придобита стоката,
да е облагаема, с начислен ДДС и без право на данъчен кредит по чл. 70 ЗДДС.
Затова придобиването на вещта без да е начислен ДДС не прави последващата й
продажба освободена, щом тя е извършена от данъчно-задължено лице, каквото е
ревизираното. Посочват , че основанията за допълнително начисляване на ДДС
произтичат от факта, че ревизираното лице не е спазило изискванията на чл. 82,
ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и, ал. 2 от същия
закон. "Марил 09" ЕООД е реализирало приходи от продажба на модулна
бензиностанция и е налице е доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, която
доставка е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за тази доставка не
е начислен дължим ДДС, тъй като същата не е документирана, чрез издаден данъчен
документ с вписан на отделен ред дължим ДДС, дължимият данък по ЗДДС не е
включен при определяне на резултата за съответния данъчен период. Продажбата
на модулната бензиностанция е облагаема доставка по реда на чл. 12, ал. 1 от
ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за нея се дължи ДДС в размер
на 8 333.33 лв., върху данъчна основа, определена по реда на чл. 26, ал. 1
и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, в размер на 41 666.67 лв.
РД е връчен по
електронен път на 26.11.2018 г. и не е
подадено възражение в срок.
На 14.12.2018
година е издаден процесния РА № Р-04001518003044-091-001, с който за данъчен
период 01.11.2017 г – 30.11.2017 г.
съгласно констатации в раздел V на РД
от 22.11.2018 година се начислява ДДС в
размер на 8 333,33 лева върху данъчна основа , определена по реда на чл.
26, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, в размер на 41 666.67 лв. по
фактура №88/09.11.2017 г., издадена на "Юкон"ЕООД ЕИК 114655967. РА е
връчен по електронен път на 02.01.2019 година и на 14.01.2019 година е подадена
жалба.
По жалбата е
постановено решение № 34/18.03.2019 година от изпълняващ длъжността директор на
Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е прието, че РА в частта по
ЗКПО е влязъл в сила и се обжалва само в частта по отношение
установеното задължение за ДДС в размер на 8333,33 лева и лихви в размер на
844,97 лева - допълнително начислен ДДС
за дан. период м. 11. 2017 година .Прието е , че правилно е определен ДДС, тъй
като дружеството е извършило облагаема доставка, документирана в опростена
фактура № 88/09.11.2017 година на стойност 50 000,00 лева с предмет
„Модулна станция ПБА с балон 10 куб.м.“, отразена в дневника за продажби за
данъчен период м. 11.2017 година без начислен ДДС. Излагат се доводи, че
доставката не е освободена от облагане с ДДС, тъй като същата е извършена с място на изпълнение в страната
от данъчно задължено лице и в рамките на
извършваната от него независима икономическа дейност. Приема се, че продажбата
на стоката, която е оборудване, преместваема вещ е „доставка на стока“ по см.
на чл. 6 от ЗДДС и е облагаема по см на чл. 12 , ал. 1 от ЗДДС и не може да се
приеме, че същата е освободена доставка по см. на чл. 50, ал. 1, т.1 и т. 2 от
ЗДДС. РА е потвърден като законосъобразен.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.
160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби
по издаването му.
Съдът намира, че обжалваният РА, е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.
119, ал. 2 ДОПК (заповед № 6/03.01.2017 г. на директор на ТД на НАП В Търново л. 66 и заповед за възлагане на ревизия
от 28.05.2018 година на л. 57 и сл. .), във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119
и чл.
120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е
приложен РД и предвид разпоредбата на чл.
120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме,
че мотивите на РД са и мотиви на РА.
РА е
постановен при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 1
от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема
доставка на стока или услуга. В случая продажбата на модулна станция ПБА с
балон 10 куб. м , отразена във фактура № 88/09.11.2017 година е „доставка“ по смисъла на ЗДДС с оглед
дефиницията в чл. 6, ал. 1 от с.з. Съдът намира, че в случая тази доставка не е
освободена и следва да се начисли ДДС.
В чл. 50,
ал. 1 от ЗДДС са посочени освободените
доставката на стоки или услуги: 1. които са използвани изцяло за извършването
на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на
приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното
производство, придобиване или внос; 2. при производството, придобиването или
вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на
основание чл. 70. При придобиване на
модулната станция Дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит, тъй като такова право възниква при осъществяване на доставка между две
данъчно задължени лица по ЗДДС, а в случая Дружеството придобива от лице, което
не е данъчно задължено по ЗДДС.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че при закупуване на станцията от физическото
лице, не е ползван данъчен кредит, тъй като е налице хипотезата на чл. 70, ал.
1, т. 2 , предл. второ от ЗДДС – станцията
е необходима за дейност извън независимата икономическа дейност на
лицето. В случая с оглед предмета на
дейност на Дружеството и притежавани обекти – земя и сгради – бензиностанция в гр. Левски, бензиностанция
и газ станция в гр. Тръстеник, отдадени
под наем на „Юкон“ ЕООД и земя и сграда
бензиностанция в гр. Плевен, то продажбата на тази модулна станция представлява
доставка , свързана с икономическата дейност на жалбоподателя и подлежи на
облагане. В чл. 3, ал. 2 от ЗДДС е
посочено, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана
редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на
материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него
т.е.е дейността се разглежда независимо от целите и резултатите, като дадената
в националния закон дефиниция на независима икономическа дейност съответства на
легалното определение в приложимата по време разпоредба на чл.
9, § 1 Директива 112/2006/ЕО. В ал. 2 са посочени случаите, когато не е
налице тази дейности настоящият случай не се обхваща от тези изключения.
Икономическата дейност обхваща всички дейности на производители, търговци и
лица предоставящи услуги и по конкретно дейности по използването на материални
или нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него( решение
по С-408/2006 по дело Gotz) и
продажбата на модулна станция и свързана с независимата икономическа дейност,
тъй като е извършена именно с цел получаване на доход.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя, че не е отчетено и обстоятелството, че при закупуване
на модулната станция е заприходена като актив на дружеството по сметка 206 –
материални активи, а не по сметка 304 – стоки. Счетоводното отразяване на
покупката от дружеството не обвързва контролните органи и не е определяща за начисляване
на дължимия данък.
Предвид горепосоченото жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр.
чл.
8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес следва “Марил
09“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к „************
чрез представляващия Л.С.Г. да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при Централно управление на
Национална агенция за приходите, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 788,91 лева.
Предвид горепосоченото и на основание
изложеното и чл.
160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалба на “Марил 09“ ЕООД, ЕИК ***********,
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к „********** чрез
представляващия Л.С.Г. срещу ревизионен акт №
Р-04001518003044-091-001/14.12.2018 година на И.Х.К., началник сектор „Ревизии“
–възложил ревизията и М.Х.М.–главен инспектор по проходите – ръководител на
ревизията, потвърден с решение №34/18.03.2019 година на изпълняващ длъжността
на директор на дирекция ОДОП –В.Търново при ЦУ на НАП, в частта , в която за
данъчен период м. 11.2017 година е начислен допълнително ДДС в размер на
8 333,33 лв. и се установява задължение за внасяне за ДДС в размер на 8 333,33 лева и лихви в размер на 844,97
лева.
Осъжда “Марил 09“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к „**************
чрез представляващия Л.С.Г. да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. В Търново при Централно управление на
Национална агенция за приходите,разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 788,91 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/