Р Е Ш Е Н И Е
№ 682
22.11.2019 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, втори състав, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна
прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 413 по описа на Административен съд - Плевен за 2019
год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
В.Г.К., ЕГН **********,***, с която е
предявен иск против Община – Никопол,
представлявана от кмета на общината В.Д.Ж., с правно основание чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и цена на иска 1 850.00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от
изпълнението на незаконосъобразен административен акт Заповед №
РД-169/23.05.2018 г. на кмета на Община Никопол и законна лихва от датата на
причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба, както и законна
лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и деловодни разноски за настоящето производство.
В исковата молба се твърди, че със
Заповед № РД-169/23.05.2018 год., издадена от Кмета на Община Никопол на ищцата
е наредено премахването на незаконни строежи - септични шахти за отпадни води -
2 броя, намиращи се в ПИ 408 по кадастралния план на с. Въбел, да се зазида
врата между двата имота и да се направи ново самостоятелно захранване с питейна
вода от уличната водопроводна мрежа за ПИ 731 по КП на с. Въбел. С
Решение № 750/17 12.2018 год. по административно дело № 594 по описа на
Административен съд - Плевен за 2018 год., Заповед № РД-169/23.05.2018 год. е
изцяло отменена като незаконосъобразна и решение № 750/17.12.2018 год. е влязло
в сила.
Излагат се доводи, че съгласно действащите към онзи
момент разпоредби на Закона за устройство на територията жалбата на ищцата до
Административен съд - Плевен, с която е оспорена Заповед № РД-169/23.05.2018
год., не спира действието на оспорения административен акт, поради което същата
била принудена да сключи договор с ЕТ “Кобра 1 - И.С.” и да изпълни заповедта
на Кмета на Община - Никопол. Твърди се, че за изпълнението на незаконосъобразния административен акт -
Заповед № РД-169/23.05.2018 год. (отменен по съдебен ред) ищцата претърпяла
имуществена вреда в размер на 1 850,00 (хиляда осемстотин и петдесет) лева. Сочи се, че съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по препр. от чл. 203, ал. 2 от АПК, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл. 4 от ЗОДОВ
очертава пределите на отговорността - дължи се обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Навеждат се доводи, че в конкретния казус за реализиране
отговорността по ЗОДОВ са налице в условията на кумулативност следните
предпоставки:
- Незаконен административен акт,
действие на административен орган, извършено при или по повод изпълнение на
административна дейност - Заповед № РД-169/23.05.2018 год.;
- Актът е отменен по съответния ред
- Решение № 750/17.12.2018 год. по административно дело № 594 по описа на
Административен съд - Плевен за 2018 год. ;
- Причинена е вреда, която се
изразява в настъпили обективно негативни последици в правната ми сфера - налице
е имуществена вреда, която се изразява във вложени средства в размер на 1
850,00 (Хиляда осемстотин и петдесет) лева за изпълнението на незаконосъобразен
административен акт;
- Налице е пряка причинна връзка
между претендирания вредоносен резултат и отменения като незаконосъобразен акт
на административния орган. Ако Кметът на Община - Никопол не беше издал
незаконосъобразната Заповед № РД-169/23.05.2018 год. нямаше да се наложи да
инвестирам посочените по-горе средства.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява
се от дъщеря си Е.С.Д., изрично упълномощена, която поддържа иска. Излага
твърдения, че родителите й, които са пенсионери е трябвало да изпълнят в
рамките на една седмица заповедта на кмета на Община – Никопол, което за тях
било непосилно. Поради тази причина се обърнали към ВиК фирма, като заявява, че
родителите й също са вложили труд, както и много средства. Прави искане да бъде осъден ответникът да
заплати направените разноски в размер на 1 850.00 лева, които са в
следствие на незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен
ред.
За ответника – Община – Никопол,
представлявана от кмета В.Ж. се явява адв. В.И., който счита, че
предявеният иск е неоснователен. Излага
твърдения, че е налице незаконосъобразен индивидуален административен акт,
който по съответния законов ред е бил отменен и съдебният акт, с който е
отменен индивидуалният административен акт е влязъл в сила. Счита, че спорен остава
въпроса дали направените разходи, които претендира ищцата са в
причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен индивидуален
административен акт или са във връзка с изпълнение на задължението за
разполагане на септична яма за отпадни води, захранване с питейна вода и
изградена водомерна шахта в собствения на ищцата недвижим имот, които
съоръжения на техническата инфраструктура до този момент са били разположени в
имот на трето лице. Счита, че сумата в размер на 1850.00 лева не представлява
вреда, тъй като същата не е изразходвана напразно, а тя е изразходвана в
изпълнение на задължения на собственика на един недвижим имот, съоръженията на
техническата инфраструктура, които служат за обслужване на този имот да бъдат
разположени в същия, а не в съседен такъв. Твърди, че строителните работи,
които са извършени и са описани в акт обр. 19, подписан от ищцата, голяма част
от тях имат разход от личен характер – /подмяна
на теракот в банята, подмяна на плочки, разкопаване за изграждане на канал за
мръсната вода/. Навежда доводи, че
посочените разходи не са в изпълнение на предписанията, които са дадени със
заповедта на кмета. Отделно от това счита, че разходите, които са направени, не
може да се каже дали наистина са били
във връзка и са направени по времето, което е посочено в доказателствата,
приложени по делото, а именно договора от 25 май и акт обр. 19, тъй като едва
след приключване на производството по адм. дело 594/2018 г., с което е отменена
заповедта на кмета е подадена молба в общината с вх. № 94-604-8/28.12.2018 г.,
в която се пише, че в изпълнение на заповедта са били извършени дейности
описани подробно в две точки в подадената молба, при условие, че същите тези
работи са били приключили още през месец август 2018 г., за когато е съставен
акт обр. 19, а самото плащане е извършено на 02.10.2018 г. Счита, че доказателствата, които са
представени с исковата молба са съставени така, че да може жалбоподателят да
ползва тези средства за изпълнение на едно свое задължение. Твърди, че остава
недоказано твърдението на ищцата, че е налице причинно-следствена връзка между
извършените разходи и отменената заповед, още-повече, че тези разходи не
представляват вреда за ищеца в настоящото производство, тъй като това
представлява разход за извършени подобрения за собствения му имот, в който той
е изградил съоръжения на техническата инфраструктура, водопроводно отклонение,
водомерна шахта и септична яма, за да
може да бъдат ползвани от него. Сочи, че от индивидуалния административен акт
няма причинена вреда и няма причинно-следствена връзка между направения разход
и незаконосъобразната заповед на кмета на Община-Никопол. Претендира разноски
по делото.
Прокурорът дава заключение, че липсва
причинена вреда, искът се явява недоказан по основание и размер и предлага на
съда да бъде отхвърлен.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Община Никопол, която е
юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от
АПК. Същата е процесуално допустима, но
по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с Решение
№ 750/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 594/2018 г. по описа на
Административен съд- Плевен е отменена заповед № РД- 169/23.05.2018 г. на кмета
на Община Никопол, с която се нарежда премахване на незаконни строежи- септични
шахти за отпадни води- 2 бр., намиращи се в ПИ 408 по кадастралния план на с.
Въбел; да се зазида врата между двата имота и да се направи ново самостоятелно
захранване с питейна вода от уличната водопроводна мрежа за ПИ 731 по КП на с.
Въбел. Между страните не е налице спор, че
горното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Ищецът е представил с ИМ заверено копие от Договор №
03/25.05.2018 г., сключен с ЕТ „Кобра 1- И.С.“ гр. Ловеч, ЕИК ***** като
изпълнител, в който са описани договорени строителни работи по преместване на водомерна
шахта, изграждане на нова септична яма и свързани с тях допълнителни дейности; заверено копие от Протокол/ Акт (Образец 19) за
извършени СМР; заверено копие от Фактура № 59/28.09.2018 год. и заверено копие
от вносна бележка от Райфайзенбанк България ЕАД от 02.10.2018 г.
С отговора на ИМ ответникът е оспорил съдържанието на
представените от ищеца писмени доказателства. В първото по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника поддържа искането, във връзка
с което е открито производство по оспорване на истинността им по реда на
чл.193, ал.1 от ГПК. Първоначално настоящият съд неправилно е указал
доказателствената тежест в това производство на ответника. С Определение №
1411/19.07.2019 г. обаче е указал на ищеца тежестта за доказване истинността на
посочените по- горе писмени доказателства. Ищецът не е ангажирал никакви
доказателства във връзка с горното указание. Съобразно разпоредбата на чл.194,
ал.1 от ГПК, съдът извършва проверка на оспорените документи чрез сравняване с
други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. По
искане на ответника е разпитан като свидетел С.Б.Т.- директор „Устройство на
територията“ в Община Никопол. От неговите показания се установява, че
отменената като незаконосъобразна заповед № РД- 169/23.05.2018 г. на кмета на
Община Никопол е издадена във връзка със сигнал от РУ МВР гр. Никопол, при
отреагирането на който е установено, че в имот, който е съседен на притежавания
от ищцата са изградени водомерна шахта и септична яма, които обслужват имота на
ищцата и за достъп до тях е изградена входна врата. При повторно посещение на
двата имота през 2019 г. свидетелят е видял, че ищцата е направила собствено
водомерно отклонение от улицата, че е зазидана портата между нейния и съседния
имот, както и че изградената в съседния имот септична яма не е премахната.
Свидетелят не може да каже дали е премахната водомерната шахта в съседния имот,
защото тя е вкопана, но от отговор на изрично поставен от процесуалния
представител на ответника въпрос се изяснява, че ищцата е преместила септичната
яма, водомерната шахта и водозахващането от съседния в собствения си имот.
Предвид тези свидетелски показания съдът намира, че
оспорването не е доказано, тъй като от изложеното от свид. Т. се установяват
обстоятелствата, във връзка с които са представени оспорените писмени
доказателства, а именно, че в имота на ищцата са осъществени посочените в
Договор № 03/25.05.2018 г. дейности, респ. са изградени описаните в договора
обекти.Същите са подробно отразени в Протокол/ Акт (Образец 19) за извършени СМР.Издадена е редовна
от външна страна Фактура № 59/28.09.2018 год., а от представеното заверено
копие от вносна бележка от Райфайзенбанк България ЕАД от 02.10.2018 г. е видно,
че ищцта е заплатила по банков път цената по така издадената фактура.
Несъмнено
издаването на заповед за премахване на незаконен строеж представлява административна
дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което в случая е налице
първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната
отговорност на общината – отменен като незаконосъобразен административен акт,
издаден във връзка с възложена на кмета по закон административна дейност.
Между страните е спорен въпросът за наличието на
втората предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение, а именно
наличието на имуществена вреда, която да е пряко следствие от отменения като
незаконосъобразен индивидуален административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че заплатената сума
по Договор № 03/25.05.2018 г., сключен м/у ищцата и ЕТ „Кобра 1- И.С.“ гр. Ловеч, ЕИК ***** не
представлява вреда по смисъла
на ЗОДОВ. На първо място с отменената като незаконосъобразна заповед е
разпоредено премахването на незаконни строежи в съседен имот, а не в този на
ищеца. По делото не са събрани доказателства дали тези обекти са били
премахнати и ако да, то за чия сметка, а от свидетелските показания на свид. Т.
се установява, че поне част от тях не са, а именно септичните ями.
Представените писмени доказателства доказват направени разходи за осъществяване
на строителни дейности в собствения на ищцата имот, а не за премахването на
обектите, описани в отменената Заповед № РД- 169/23.05.2018г. на кмета на
Община Никопол. Тези разходи са за изграждане на необходима техническа
инфраструктура, свързана с нормалното ползване на собствения на ищцата имот, а
част от разходите не са свързани дори и с новоизграденото водозахващане,
водомерна шахта и септична яма, а представляват разходи, които са за подобрения
на имота, а именно разваляне и възстановяване на подова настилка на баня,
разбиване на циментов под в коридора и премахване на 1,5 кв.м. теракот,
закупуване и поставяне на нов, поставяне на нов санитарен фаянс за тоалетна, на
подова керамика и др.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде
отхвърлен като такъв.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника,
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В производството по
ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2
и ал. 3 ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК
и чл. 143 АПК.
Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско или адвокатско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно
такова не се дължи. В този смисъл са Определение № 4677 от 12.04.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 12119/2016 г., III о., Решение № 4485 от 10.04.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 4384/2017 г., III о., Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1848/2018 г., III о.
Така мотивиран и на основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал.
1 от АПК и чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, Административен съд- Плевен, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения иск от В.Г.К., ЕГН **********,***,
против
Община – Никопол, представлявана от кмета на общината В.Д.Ж., с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 1 850.00 /хиляда осемстотин и петдесет/
лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от
изпълнението на незаконосъобразен административен акт- Заповед №
РД-169/23.05.2018 г. на кмета на Община Никопол и законна лихва от датата на
причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба, както и законна
лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата..
ОТХВЪЛЯ като неоснователно искането на
ответната страна Община – Никопол, представлявана от кмета на общината В.Д.Ж.,
направено чрез пълномощника адв. В.И. ***, за присъждане на разноски в размер
на 432 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /п/