Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 531

                                       гр.Плевен, 14.10.2019 г.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично  съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                   Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №408 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 42, ал. 2, т.3 от Закона за интеграция на хората с увреждания-отм. (ЗИХУ), вр. чл.33, ал.4 от ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания-отм. (ППЗИХУ).

            Делото е образувано по жалба от С.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед № СОЦО/Д-ЕН/3333/О1218/28.12.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Плевен. С тази заповед на основание чл.42, ал.8 от ЗИХУ и чл.33, ал.2 от ППЗИХУ е отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл.42, ал.2, т.3 от ЗИХУ - обучение, считано от 1.11.2018 г. до 5.09.2019 г. Заповедта се обжалва в частта й относно началната дата на отпускане на добавката - 1.11.2018 г. Иска се отпускане на добавката от 31.07.2015 г.- датата, съгласно която е записан в първи курс и е започнал обучението си в Медицински университет- Плевен. Твърди, че изложените мотиви, че нито в ЗИХУ, нито в ППЗИХУ не се съдържа задължение за изплащане на добавката за минал период, нито че в подадените заявления през 2015 и 2016 г. е направено искане за отпускане на добавката, са неоснователни. По изложения мотив, че нито в ЗИХУ, нито в ППЗИХУ не се съдържа задължение за изплащане на добавката за минал период твърди, че това, което не е забранено, е позволено, а в ЗИХУ и в ППЗИХУ няма текст, който да забранява отпускането със задна дата. В ППЗИХУ има текст, който разрешава отпускането със задна дата, а именно чл.32, ал.3, т.1 от ППЗИХУ, съгласно който документът, удостоверяващ продължителността на обучението се прилага към заявлението-декларация, когато обучението е започнало преди или в месеца на подаването му. Твърди, че тази разпоредба разрешава отпускането на добавката със задна дата, когато обучението е започнало преди месеца, в който е подадено заявлението - декларация, в случая от юли 2015 г. Твърди, че в социалните оценки по заявленията от 2015 и 2016 г. срещу добавката за обучение е отметнато „да“ и е записано на ръка „възможна“, както е и в социалната оценка през 2018 г. В заповедите от 2015 и 2016 г. е посочено, че добавката по чл.42, ал.2, т.3 се изплаща след представянето на документ, удостоверяващ обучението, както е и в заповедта от 2018 г. Твърди, че в заявленията от 2015 и 2016 г. има направено искане за отпускане на добавката за обучение, освен ако същото е изтрито, защото в приемната служителките са отмятали поисканите добавки с молив, за което има свидетели. Твърди, че следва да се отпусне добавката от 31.07.2015 г., доколкото правото е възникнало тогава, отпуска се за целия периода на обучението, искане е направено още през 2015 г. Вината да не бъде отпусната добавката  е на ДСП Плевен, доколкото при липса на представен документ, е налице нередовност, и преди издаването на заповед е следвало да бъде уведомен, като му се даде срок за отстраняване на нередовността, което не е направено. Не е бил уведомен да представи документ, удостоверяващ продължителността на обучението, а служителките са го убеждавали, че има право само на добавки за транспорт и диетично хранене. А съгласно чл.27 от ППЗИХУ има право на добавката и при обучение във висше училище, а не само при „специализирани“ обучения. Моли да се отмени или измени заповедта по отношение на началната дата - 1.11.2018 г., като добавката бъде отпусната от 31.07.2015 г., и същата да му бъде изплатена заедно със законната лихва.

Ответникът-Директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, в становище на л.16 от делото, приложено към писмото, с което преписката е изпратена в съда, сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, същата е писмена и мотивирана, издадена след оттегляне на първоначалната заповед. Началният срок на отпускане на добавката е съгласно чл.33, ал.4 от ППЗИХУ. Относно искането за отпускане за минал период - от 31.07.2015 г., отказът счита за правилен, доколкото ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат такова задължение.

В съдебно заседание оспорващият С.Х.С. се представлява от майка си С.Л. /видно от удостоверение за раждане на л.10 от делото/ с пълномощно на л.9 от делото. Същата поддържа жалбата. Счита, че добавката за обучение на сина й следва да бъде отпусната от 31.07.2015 г., датата, на която съгласно уверение № 357 той е записан в първи курс и е започнал обучението си в МУ- Плевен.Правото на месечна добавка за обучение по чл.42, ал.2, т.3 от ЗИХУ е възникнало на 31.07.2015 г., когато съгласно същата разпоредба синът й е направил първите допълнителни разходи за обучението си. Добавката за обучение се отпуска за целия срок на обучението, а не за част от него, т.к. изискуемият по чл.42б, ал.2 от ЗИХУ документ трябва да удостоверява „продължителността на обучението“. В случая от предоставения на ДСП учебен план за специалността става ясно, че срокът на неговото обучение е четири години и до момента няма прекъсвания в този срок. Този срок от четири години е с начало 31.07.2015 г. Единият мотив за отказа на директора на ДСП добавката да бъде отпусната от 31.07.2015 г., изразено в представената по делото молба с вх.№ 3281 от 26.06.2019 г. е, че в заявленията-декларации от 2015 г. и 2016 г. не е правено искане за отпускане на добавка за обучение. И в двете социални оценки обаче – и от 2015 г., и от 2016 г., срещу добавката за обучение е отметнато „да“ и е записано на ръка „възможно“, а сам по себе си този факт доказва, че в заявленията от 2015 г. и 2016 г. има направено искане за отпускане на добавката за обучение, освен ако то не е изтрито, защото в този период от време в приемната поисканите добавки са се ограждали с молив в заявленията, за което има свидетели, а в момента изтриването не може да се установи, т.к. на съда са предоставени ксероксни копия, а не оригиналите. Основният обаче мотив за отказа е, че „нито в ЗИХУ, нито в ППЗИХУ е предвидено отпускането й със задна дата“. В представеното по делото писмено становище на директора на ДСП Плевен е посочено, че „По отношение на искането на оспорващия за отпускане на добавки за минал период от 31.07.2015 г. …. отказът е правилен и законосъобразен, доколкото разпоредбите на ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат такова задължение“. Счита за общоизвестен принцип в правото , че това, което не е забранено, е позволено. А както в ЗИХУ, така и в ППЗИХУ има текст, който да забранява отпускането със задна дата. По повод на това становище в представената от ДСП по делото молба с вх.№ 3281 от 26.06.2019 г. е изразено мнението, че посоченият общ принцип „не би могъл да се приложи, т.к. в публичното право е приложим друг принцип – позволено е само това, което не е забранено със закон“. А това само потвърждава становището на жалбоподателя, защото както в ЗИХУ, така и в ППЗИХУ няма текст, който да забранява отпускането на добавката със задна дата. ЗИХУ с разпоредбата си на чл.42б, ал.2 обвързва отпускането на добавката за обучение единствено с момента на представяне на документа за обучението. Счита, че ППЗИХУ с разпоредбата си на чл.32, ал.3, т.1 разрешава отпускането на добавката със задна дата, т.к. в нея изрично е посочено, че „Документът по ал.2, т.2, т.е. документът, удостоверяващ продължителността на обучението, се прилага към заявление-декларацията …. когато обучението е започнало преди или в месеца на подаването му“. Сочи, че в текста на чл.32, ал.3, т.1 от ППЗИХУ няма никакво ограничение относно това колко дни, месеци или години преди месеца на подаване на заявление-декларацията трябва да е започнало обучението. С оглед на това счита, че разпоредбата на чл.32, ал.3, т.1 от ППЗИХУ разрешава отпускането на добавката със задна дата в случаите, когато обучението е започнало преди месеца, в който е подадено заявлението-декларация. Настоящият случай счита за  точно такъв. Обучението е започнало през м.юли 2015 г., което е преди месец ноември 2018 г., когато е подадено заявление-декларацията. Освен това добавката за обучение се отпуска за целия срок на обучението, а не за част от него. С оглед на изложеното счита, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна в частта си относно началната дата 1.11.2018 г., от която е отпусната добавката по чл.42, ал.2, т.3 от ЗИХУ и моли: 1. Да се отмени или да се измени обжалваната заповед в частта й относно началната дата 01.11.2018 г., от която е отпусната добавката по чл.42, ал.2, т.3 от ЗИХУ; 2. Добавката да бъде отпусната от 31.07.2015 г.; 3. Добавката да бъде изплатена от 31.07.2015 г. и 4. Да бъде изплатена законната лихва до момента. Представя становището си и в писмен вид.

Ответникът в настоящето производство - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен не изпраща представител. В постъпила молба на л.94-95 оспорва жалбата. Твърди, че посоченият принцип „това, което не е забранено, е разрешено“ се отнася за частното право, а не до публичното, което урежда отпускането на добавка. В ЗИХУ липсва норма, която да дава възможността за отпускане на добавката за минал период. Разпоредбата на чл.32, ал.3, т.1 от ППЗИХУ не дава възможност за отпускане на добавка за минал период, а посочва необходимите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението. В заявленията от 2015 и 2016 г. С. не е поискал отпускане на такава добавка, поради което са му отпуснати само поисканите добавки за диетично хранене и транспортни услуги. Моли да се отхвърли жалбата, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение поради липса на фактическа и правно сложност на делото.

            Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

            На 15.11.2018 г. настоящият жалбоподател С. е подал заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и отпускане на месечна добавка за социална интеграция- л.17, 18. Със същата е поискал отпускане на добавки за транспортни услуги, за обучение и за диетично хранене и лекарствени продукти. Представена е анкетна ката за самооценка на л.19-20, приложено е влязло в сила ЕР на ТЕЛК №2698 от 24.10.2018 г. на л.21, съгласно което С. е с ТНР 75 %. Изготвен е социален доклад на л.22 от 16.11.2018 г. както и социална оценка от 28.11.2018 г. -л.23. Със заповед, приобщена на л.24, гръб, са отпуснати месечни добавки за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти. С допълнителен лист от 20.12.2018 г.на л.25 е представен документ, удостоверяващ обучението /същият документ е копиран на л.18, гръб/. Видно от същия, С. е записан за студент четвърти курс с начало на уч.година 10.09.2018 г. Подадено е и заявление от 19.12.2018 г. със свободен текст /л.30 гръб-л.31/, в което се иска отпускане на добавка за обучение. Към същото е приобщено уверение на л.32, гръб, че С. е бил записан за студент на 31.07.2015 г. и до зимен семестър на 2018-2019 г. не е прекъсвал обучението си. Приложен е и график на учебните занятия за учебната 2018 -2019 г. на л.46, гръб. Издадена е заповед № СОЦО/Д-ЕН/3333/О1218/28.12.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Плевен -л.26 за отпускане на помощ за обучение от  1.12.2018 г. до 30.06.2019 г. Същата е връчена на 9.01.2019 г. -л.26, гръб. Срещу тази заповед е подадена жалба по административен ред с вх.№ 15-94С-00-0148/25.01.2019 г. , приложена на л.44-46. Със заповед № 1506-РД01-0063/01.02.2019 г. на л.41-42,  заповедта е била оттеглена от издалия я орган в частта й относно началната и крайната дата. Приобщена е изменената заповед - със същия номер, но със срок на помощта от  1.11.2018 г. до 5.09.2019 г. -л.43. Като мотив за новия срок за отпускане на помощта е посочена разпоредбата на чл.33, ал.4 от ППЗИХУ, доколкото през ноември 2018 г. е изготвена социалната оценка и предложението по чл.13, ал.1 и ал.4 от ППЗИХУ. По отношение на искането помощта да се отпусне от 31.07.2015 г. е посочено, че ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат отпускане на помощта със задна дата. През 2015 и 2016 г. не е искано отпускане на този вид месечна добавка, видно от проверка на досиетата, а и административните преписки са приключили с влезли в сила административни актове.

Новата заповед е била оспорена по административен ред по съображения, идентични с изложените в жалбата пред съда. Горестоящият административен орган - Директор на РДСП Плевен, се е произнесъл с решение №15-РД06-0015/19.03.2019 г. на л.38-39, с което е отхвърлил жалбата. Изложени са мотиви, че С. е лице с трайно увреждане съгласно ЕР на ТЕЛК. Същият има право на добавката, видно от социалната оценка на консултативна комисия по чл.13, ал.2 от ЗИХУ. Същият е записан като студент. Относно момента на отпускане е приложима разпоредбата на чл.33, ал.4 от ППЗИХУ, съгласно която месечната добавка за социална интеграция се отпуска от 1-во число на месеца, в който са изготвени социалната оценка и предложението по чл. 13, ал. 1 и 4 от ППЗИХУ, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година, с изключение на добавката, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. Доколкото в ЗИХУ и в ППЗИХУ не се съдържа задължение за изплащане на добавката за минал период, то отпускането й от 1.11.2018 г. е в съответствие с чл.33, ал.4 от ППЗИХУ. На това основание жалбата е отхвърлена.

По делото са приобщени подадените от С. заявления-декларации от 2015 и 2016 г. заедно с приложените документи и издадените въз основа на тях заповеди от директора на ДСП на л.68-75. Видно от същите /л.68,70,74/ помощ за обучение не е била посочена с ограждане като искана. В съответните социални оценки на л.69, 73 е посочено, че е възможно отпускането й. В заповедите за отпускане - л.71,75 такава добавка не е била отпускана. За тези заповеди няма данни да са били оспорвани.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед  на л.43  е била връчена на жалбоподателя на 7.02.2019 г., видно от обратната разписка на л.40, гръб. Жалбата срещу нея по административен ред е приета с вх.№ 15-94С-00-0318/25.02.2019 г. в РСДП Плевен- л.33, гръб. Доколкото е била подадена пред горестоящия орган, е изпратена до ДСП Плевен за комплектоване с преписката, видно от писмо на л.33. Жалбата с преписката е изпратена на РДСП Плевен на 5.03.2019 г. - л.37. Постановено е решение № 15-РД06-0015/19.03.2019 г., приложено на л.38-39 от делото, с което жалбата е отхвърлена. Писмото с решението е получено от жалбоподаетеля на 21.03.2019 г., видно от служебна бележка на л.67, а жалбата пред съда е подадена на 4.04.2019 г., видно от служебен и системен бон на л.87. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита,  срещу годен за обжалване административен акт,  пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            По своята правна същност заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на  чл. 21, ал. 1 от АПК. По отношение на него следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, като административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност на основание изричната разпоредба на чл. 33, ал.5 от ЗИХУ. 

В заповедта се съдържат фактически и правни основания за издаването й. От правна страна административният орган се е позовал на чл.33, ал.4 от ППЗИХУ, а от фактическа страна като основание за отпускане на добавката от посочената в заповедта начална дата е посочена датата на началото на месеца, през който е изготвена социалната оценка.

Налице е изложение на фактическите обстоятелства и мотиви, за да може да се изведе волята на административния орган във връзка със сезирането му от С. с искане за отпускане на добавка за обучение. Посочени са и съответните правни разпоредби.

По отношение на спазването на административно производствените правила съдът съобрази следното: видно от заповедта за оттегляне, приобщена на л.41,42, при първоначалното оспорване по административен ред от издалия заповедта административен орган е постановено частично оттегляне на първоначалната заповед - по отношение на периода на отпускане - началната и крайна дата на помощта за обучение, и са постановени нови срокове. Съдът намира за непрецизно да се издава нова заповед със същия номер и дата, но с различно съдържание. Но доколкото в същата заповед правилно е посочена възможността за оспорване съгласно чл.91, ал.2 АПК, съдът счита това нарушение за несъществено.

Заповедта е издадена при точното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на същия. Въпреки че същата в изменителната й част е постановена след влизане в сила на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, отменил ЗИХУ, правилно е съобразено, че добавката следва да се отпусне по реда на ЗИХУ /отм./, действащ към датата на постановяване на първоначалната заповед, доколкото обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания, към този период, са уредени в ЗИХУ.

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ, хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст имат право на месечна добавка за социална интеграция след индивидуална социална оценка на потребностите и възможностите им, определени според степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането.

На основание чл. 42, ал. 2, т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗИХУ, добавката по ал. 1 представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за: транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, наем на общинско жилище и диетично хранене и лекарствени продукти.

Съгласно чл. 42, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗИХУ, база за определяне на размера на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане. Общият размер на месечната добавка по ал. 1 се формира като сбор от средствата, определени по ал. 2. Добавката се отпуска по предложение на комисията по чл. 13, ал. 2. Добавката се отпуска въз основа на заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и отпускане на месечна добавка за социална интеграция, подадена от лицата по чл. 12, ал. 3. След преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ за отпускане.

Условията и редът за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона - чл. 42, ал. 14 от ЗИХУ.

Разпоредбата на чл. 42б, ал. 1, т. 1 ЗИХУ предвижда възможност, съобразно степента на намалена работоспособност, за лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст с 50 и над 50 % намалена работоспособност да получават месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 3 – за обучение.

Според чл. 42б, ал. 2 и ал. 3 ЗИХУ, в сила от 20.07.2018 г., добавката по ал. 1, т. 1 за обучение, се отпуска след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението и е в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ППЗИХУ, хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст ползват правото на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида и степента на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност и въз основа на извършената социална оценка по реда на глава трета от ППЗИХУ.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗИХУ предвижда месечната добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход да се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗИХУ, добавката по ал. 1 не може да се ползва от лицата, които се обучават в специални училища и от лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

Не се спори по делото, че С.С. е лице с увреждане. Съгласно ЕР на ТЕЛК № 2698 от 24.10.2018 г. със срок до 1.10.2019 г., органът на медицинската експертиза му е определил 75% трайно намалена работоспособност. Именно в тази връзка С. е депозирал в дирекция "Социално подпомагане" - Плевен заявление-декларация за извършване на социална оценка от 15.11.2018 г. На заседание на консултативната комисия, проведено на 28.11.2018 г. е изготвена социална оценка, в която е посочено, че е възможно отпускане на добавка за обучение, въпреки че такава добавка не е искана. Социалната оценка е издадена със срок до 1.10.2019 г. Добавка за обучение е поискана с допълнително заявление по образец от 20.12.2018 г. С оспорената заповед добавката е отпусната от 1.11.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ППЗИХУ началният момент на отпускането на добавката е от 1-во число на месеца, в който са изготвени социалната оценка и предложението по чл. 13, ал. 1 и 4 /от ППЗИХУ/. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните доказателства, че социалната оценка и предложението са от месец ноември 2018 г., с оглед на което началната дата е съобразена със закона.

По отношение на срока, в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ по отношение на месечната финансова подкрепа, отпускана по реда на действащия понастоящем ЗХУ.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за отпускане на добавката от 31.07.2015 г. по следните съображения:

Не е спорно, че четиригодишното обучение на С. е започнало на 31.07.2015 г. Правото на месечна добавка за обучение по чл.42, ал.2, т.3 от ЗИХУ е възникнало на тази дата. Същата обаче може да бъде отпусната от тази дата само ако е поискана, и социалната оценка и предложението по чл. 13, ал. 1 и 4 от ППЗИХУ са изготвени през юли 2015 г. Липсва задължение на органа да отпусне такава при липса на надлежно искане, дори служебно да установи, че лицето има право на такава добавка. Видно от подадените заявления-декларации през 2015 и 2016 г. отпускането на такава добавка не е искано, поради което твърденията за обратното са опровергани. След като не е искана, такава добавка не може да се отпусне. Отпускани са други видове добавки, които са поискани. След като такава добавка не е поискана, не може да се остави заявлението-декларация без движение за представяне на документ за обучение - представянето на такъв документ е безпредметно, тъй като добавка за обучение не е искана. В заповедите от 2015 и 2016 г. липсва текст за добавка за обучение. Не води до друг извод разпоредбата на чл.42б, ал.2 от ЗИХУ, доколкото при искане за добавка за обучение следва да се представи документ, удостоверяващ „продължителността на обучението“. Този документ има отношение за началната дата на отпускане, доколкото не може да се отпусне добавка за период, когато обучението не е започнало. Твърденията, че през 2015 и 2016 г. в приемната поисканите добавки са се ограждали с молив в заявленията, са недоказани, доколкото не са налице доказателства в тази насока. Принципът в правото, че това, което не е забранено, е позволено, се отнася само до гражданите и техните организации. Становището на органа до съда, че „позволено е само това, което не е забранено със закон“, е неправилно. На административния орган е позволено само това, което е посочено в закона. Само съответен орган, посочен в закона /изискване за компетентност/ може да издаде акт, с който да предостави права, или възложи задължения, предвидени в закона.

С оглед гореизложеното, като е постановил да бъде отпусната на жалбоподателя месечна добавка за социална интеграция – за обучение в размер на 15 лв., считано от 1.11.2018 г., административният орган е издал един законосъобразен в тази му част административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед № СОЦО/Д-ЕН/3333/О1218/28.12.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Плевен в частта й относно началната дата на отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл.42, ал.2, т.3 от ЗИХУ - обучение.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ:  /п/