Р Е Ш Е Н И Е                                           

                                                        115

                                     гр. Плевен, 06.03.2019 год.                                  

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Административен съд Плевен, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                      Председател:  Катя Арабаджиева         

       При секретар Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 408 по описа на съда за 2018 година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл.76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване.

         Образувано е по жалба на МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен” ООД, ЕИК 114686820,  със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Трите бора“ №24, представлявано от управителя д-р Й.Г.Г., чрез адв. Х.Н. от САК против Заповед за налагане на санкции № РД-08-468/23.02.2018 г. на Директора на РЗОК Плевен. Със същата заповед на дружеството са наложени 4 бр. санкции за обща сума от 800 лева, всяка от санкциите в размер на 200 лева. Сочи, че в лечебното заведение е била извършена извънпланова, пълна, първична самостоятелна проверка в периода от 14.11.2017 г. до 14.12.2017 г. включително. От двамата контрольори от РЗОК са подписани Протокол от 14.12.2017 г. и протокол за неоснователно получени суми №751/14.12.2017 г. В протокола от 14.12.2017 г. са индивидуализирани 4 случая на пациенти, които са хоспитализирани в Клиниката по ортопедия и травматология на лечебното заведение, за които се сочат констатирани нарушения по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, във връзка с чл.288, т.6, буква „а“ от НРД 2017 год, като се твърдят неоснователно получени суми в размер на 21400 лева - по 5350 лева за всеки от случаите. Съответните ИЗ и фактури са ИЗ №3348/08.06.2017 - 14.06.2017 г. - фактура №849/12.07.2017 г., ИЗ №3179/30.05.2017 г. - 06.06.2017 г. - фактура №849/12.07.2017 г., ИЗ №4216/18.07.2017 г. - 24.07.2017 г. - фактура №863/10.08.2017 г., ИЗ №5156/11.09.2017 г. - 17.07.9.2017 г. - фактура №876/10.10.2017 г. Срещу протоколите са подадени възражения в срок на основание чл.76б от ЗЗО и чл.25, ал.2 от Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 от ЗЗО. Твърди, че на основание чл.75, ал.6 от ЗЗО и чл.420, ал.1 от НРД Арбитражната комисия е отхвърлила направените възражения. Счита, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материално правните норми и целта на закона. Счита за безспорно, че пациентите са хоспитализирани, извършени са им необходимите изследвания, манипулации и интервенции съобразно изискванията на КП  №217.3 от Приложение №16 към НРД 2017 г. Проверяващите са констатирали като нарушение неспазване на индикациите за хоспитализация по КП №217.3, тъй като липсвали фрактури на повече от две тръбести кости. Във връзка с това сочи, че съобразно изискванията на КП, за да бъде завършена, е необходимо да са извършени не по-малко от две основни оперативни процедури, посочени в КП, и минимум три диагностични процедури. Твърди, че се касае за множество фрактури именно на тръбести кости. Не са приети и лекувани пациенти само с една фрактура. Твърди, че след като индикациите за дехоспитализация са спазени, не може да се твърди, че не са били налице индикациите за хоспитализация. Твърди, че броят на фрактурите следва да отговаря на броя на оперативните интервенции. Счита, че изискванията за хоспитализация по КП следва да се разбират като изискващи минимум две фрактури. Във връзка с това се позовава на мотивите на Арбитражната комисия, съгласно  които „Не приемат за справедливо ЛЗ да възстанови цялата сума по отчетените пътеки, предвид факта, че  има извършена медицинска дейност в полза на здравноосигурените лица, която е свързана с редица разходи за лечебното заведение. Изразяват предложение в нормативната уредба да се предвиди възможност ЛЗ допуснали това да възстановяват разликата в цената на съответните пътеки“. Твърди, че в НРД за 2018 г., при КП №217.3 е налице промяна, като е посочено при индикациите за хоспитализация „фрактури на две или повече от две дълги тръбести кости…“. Сочи, че други ЛЗ, проверени на основание същото писмо на НЗОК, които са извършили същото „нарушение“, не са им наложени санкции и не са издадени писмени покани за възстановяване на неоснователно получени суми. Твърди, че ЛЗ не е могло да разбере точния смисъл на разпоредбата на КП 217.3, което е станало причина за твърдяното нарушение. Във връзка с това сочи, че не е налице виновно поведение, тъй като по вина на ответника изискванията на КП №217.3 са неясно, противоречиво и непълно формулирани в частта им за индикации за хоспитализация и изисквания за завършеност. Така е нарушен чл.12, ал.1 от АПК, доколкото не са осигурени достоверност и пълнота в административното производство. Нарушен е чл.46 от ЗНА , като текстът в КП №217.3 -  индикации за хоспитализация е неясен и непълен, и следва да се тълкува съгласно частта за завършеност на КП. Посочва, че е приложим чл.46, ал.3 от ЗНА. Сочи нарушение на чл.8, ал.2 от АПК, доколкото аналогични случаи са решавани по различен начин - не всички ЛЗ, на които са извършени проверки, са санкционирани. Моли да се отмени заповедта, моли за присъждане на направените разноски, включително и за адвокатски хонорар.

            Ответникът , в придружителното писмо, с което преписката е изпратена на съда-.л.29,30, оспорва изцяло жалбата. Сочи, че критериите за дехоспитализация и критериите за хоспитализация са две различни неща. Твърди, че проверяващият екип не е изследвал наличието на критерии за дехоспитализация, доколкото при липса на индикации за хоспитализация е безпредметно да се обсъжда спазването на критериите за дехоспитализация. Поставянето на знак за равенство между „две“ и „повече от две“ е недопустимо. Възможно е лечението на две тръбести кости да стане с една оперативна интервенция. Броят на оперативните интервенции не е ограничен на две, необходимо е да бъдат най-малко две, но може да се три, четири и повече. Счита измененията в КП в НРД за 2018 г. за неотносими, доколкото към датата на проверката е действащ НРД 2017. Счита, че въпросът дали правилно са формулирани неговите клаузи може да бъде предмет на друго производство, но не е на настоящето, по което предмет е заповедта за налагане на  санкции. Обстоятелствата, свързани с проверките на други ЛЗ, счита за неотносими към настоящия спор.

            В съдебно заседание жалбоподателят МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен” ООД се представлява от адв.Н. *** с пълномощни на л.7 и л.240 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, развива подробни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени оспорената заповед и да присъди направените по делото разноски.

            В съдебно заседание ответникът - Директорът на РЗОК Плевен  се представлява от юрисконсулт  В.с пълномощно на л.241 от делото, която оспорва жалбата, развива подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на санкции № РД-08-468/23.02.2018 г. на Директора на РЗОК Плевен на л.31-35. Като основание за издаването й са посочени чл.76, ал.2 от ЗЗО, чл.398, ал.1, т.1, чл.413, ал.2 вр. с ал.1 и чл.421, ал.1 от НРД 2017 и решение № 10/10.01.2018 г. на Арбитражната комисия. В 4 отделни точки на заповедта са посочени съответните ИЗ на пациентите. По ИЗ №3348/08.06.2017 - 14.06.2017 г. пациентът е с диагнози ***. ***. По ИЗ №3179/30.05.2017 г. - 06.06.2017 г. пациентът е с диагнози ***. ***. По ИЗ №4216/18.07.2017 г. - 24.07.2017 г. пациентът е с диагнози ***. ***. По ИЗ №5156/11.09.2017 г. - 17.07.9.2017 г. пациентът е с диагнози ***. ***. Посочени са по всяка точка от заповедта оплакванията и извършените оперативни интервенции. За всеки пациент е посочено, че индикацията за хоспитализация ***, независимо от възрастта на пациента, не е налице. Направен е извод, че не са спазени индикациите за хоспитализация по КП № 217.3 - липсват ***, независимо от възрастта на пациента. За всеки от случаите е посочено, че описаното представлява нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, във връзка с чл.288, т.6, буква „а“ от НРД за 2017 г. - по КП № 217.3. Наложена е санкция - финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко от четирите нарушения, общо 800 лева на основание чл.403, ал.3 вр. чл.402 от НРД за МД 2017 г. Заповедта е връчена на 16.04.2018 г., видно от поставения подпис на представляващия ЛЗ.

           Производството по издаването на процесната заповед е започвало със заповед № РД-08-2339/10.11.2017 г. на директора на РЗОК Плевен на л.50. С нея се нарежда извършването на извънпланова, пълна, първична самостоятелна проверка на ЛЗ по изпълнението на договор №150667/17.05.2017 г., като задачата е пълна проверка на отчетената дейност по КП №217.3 за периода от 1.04.2017 г. до 30.09.2017 г. Определени със заповедта са двама контрольори на РЗОК, които да извършат проверката, както и срокът, в който същата да бъде извършена. Посочено е, че същата проверка се извършва въз основа на писмо на НЗОК вх.№35-00-1585/10.11.2017 г. Това писмо е приобщено на л.55-56, като в същото се сочи, че следва да се извърши от страна на РЗОК проверка на ЛЗ, отчитащи КП№217.3, като се представят копия на определени документи в НЗОК. Първоначалният срок на проверката на ЛЗ е удължен със заповед, приобщена на л.51. Копия на документите, изискани от ЛЗ, са изпратени на управителя на НЗОК -л.53-54. До директора на РЗОК е изпратено писмо от НЗОК -л.48, в което се сочи, че консултанти на НЗОК са изразили становище, като видно от същото на л.49, за четирите случая, посочени по-късно в процесната заповед, не е спазено изискването за фрактури на повече от две дълги тръбести кости. От проверяващия екип на РЗОК е изготвен протокол от 14.12.2017 г., приложен на л.64-69, в който подробно са описани четирите ИЗ, оплакванията на пациентите, поставените диагнози, извършените операции, като е посочено, че индикациите за хоспитализация не са спазени, доколкото липсват *** независимо от възрастта на пациента. Същият протокол е връчен на датата на издаването му. От проверяващия екип е изготвен и Протокол за неоснователно получени суми на л.61-63, в който за всеки от четирите пациента по съответните ИЗ се сочи, че е получена неоснователно сумата от 5350 лева, или общо 21400 лева. Към преписката и по делото са приобщени копия на ИЗ на съответните пациенти - л.71-230. До директора на РЗОК-Плевен е изпратен доклад от контрольорите, извършили проверката -л.43-47. В него са отразени направените констатации, като са изложени същите факти и е направено предложение за всеки от четирите случая да се наложи санкция съгласно чл.403, ал.3 от НРД 2017 - финансова неустойка в размер на 200 до 500 лева.

От управителя на МБАЛ е изпратено „писмено становище“ вх.№ 51-07 - 152/20.12.2017 г. с характер на възражение срещу констатациите в протокола от 14.12.2017 г. , приложено на л.57-60. В същото се излагат възражения, аналогични на тези, направени в жалбата пред съда. Подаденото възражение е било изпратено на Арбитражна комисия на 03.01.2018 г. –л.42, като със заповед, приобщена на л.41, е определен и съставът на същата. По направеното оспорване Арбитражната комисия е приела Решение № 10/10.01.2018 г. -л.37-40. Със същото са потвърдени констатациите в протокола от 14.12.2017 г. и са отхвърлени възражения вх.№ 51-07-153/20.12.2017 г. и вх.№ 51-07-152/20.12.2017 г. като неоснователни и необосновани. За всеки от четирите пациента в решението на арбитражната комисия е посочено, че липсват фрактури на повече от две дълги тръбести кости, независимо от възрастта на пациента. Налице са фрактури само на две дълги тръбести кости, а пътеката изисква наличието на фрактури на повече от две или най-малко на три дълги тръбести кости. В ИЗ липсват данни за наличието на останалите индикации по КП. Посочено е, че представителите от квотата на БЛС са се съгласили с всички изложени по-горе мотиви и считат, че е следвало случаите да бъдат отчетени по друга клинична пътека. Според тях такива разминавания между извършена дейност и отчетена дейност не следва да се толерират. Не приемат за справедливо ЛЗ да възстанови цялата сума по отчетените пътеки, предвид факта, че има извършена медицинска дейност в полза на здравноосигурените лица, която е свързана с редица разходи за ЛЗ. Изразяват предложение в нормативната уредба да се предвиди възможност ЛЗ, допуснали това, да възстановяват разликата в цената на съответните пътеки. Липсата на такъв механизъм към настоящия момент ги мотивира да подкрепят констатациите на длъжностните лица на РЗОК и да отхвърлят възражението на ЛЗ. Решение № 10/10.01.2018 г. е било изпратено на директора на РЗОК-Плевен на 01.02.2018 г. -л.36.

            Видно от писмото на л.52, от РЗОК Плевен до НЗОК във връзка с изразеното становище на консултанти на НЗОК  са изпратени копия на протоколи и протоколи за неоснователно получени суми, издадени спрямо настоящия жалбоподател и тези, издадени спрямо друго ЛЗ - УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ Плевен.           

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 16.04.2018 год. на управителя на ЛЗ, а жалбата  е подадена на 19.04.2018 г. директно в съда, видно от поставения вх.№ на  л.2 от делото, поради което настоящият съд намира, че жалбата е подадена в срок, от заинтересована страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповед за налагане на санкции №РД-08-468/23.02.2018 г. е издадена от компетентен орган съобразно чл.76, ал.2 от ЗЗО - Директорът на РЗОК-Плевен, в рамките на неговите правомощия.

 Не е спорно, че оспорената заповед е индивидуален административен акт и съгласно нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 реквизити, един от които е фактически и правни основания за издаването му. Заповедта е издадена в предвидената в АПК писмена форма, като е мотивирана с констатациите от проверката и с решението на арбитражната комисия, на което изрично се позовава. Поради което заповедта е мотивиран административен акт.

 Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Обстоятелството, че Директорът на съответната РЗОК не е изрично посочен в нормата на ал. 2 не означава липса на правомощие по възлагане на проверки. Такова правомощие е изрично дадено в ал. 3 на чл. 72 от ЗЗО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № РД-16-31/ 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, приета от Управителя на НЗОК, съгласно които разпоредби служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор. Следователно издадената на това основание заповед за възлагане на проверка на ЛЗ, е постановена от материално и териториално компетентен орган. Проверката е извършена от надлежен контролен орган - длъжностни лица по смисъла на чл. 72, ал. 2 ЗЗО и чл. 11 от инструкцията - контрольори при РЗОК - Плевен, разполагащи със съответни за проверявания обект правомощия. Обект на контрол по проверката е лечебно заведение, което е и изпълнител на болнична медицинска помощ по сключен с РЗОК договор по смисъла на чл. 58 от ЗЗО - Договор № 150667/17.05.2017 г. Проверката е извършена в срок, доколкото първоначалният срок на проверката е бил удължен с последваща заповед. В съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 от посочената по - горе Инструкция, за резултатите от извършената проверка и установените нарушения по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО контролният орган - контрольори при РЗОК - Плевен, са съставили Протокол от 14.12.2017 г. по дадения образец прил. № 1, в който са вписани данните по т. 1- т. 8 на чл. 16 - обектът на проверката, данните за проверката, подробно описание на установените факти, констатираните нарушения при изпълнение на договора за дейността на изпълнителя на медицинска помощ, предписания, подпис, датата на връчване и подпис на лицето, представляващо ЛЗ, предмет на проверка, както и нарочен доклад. Налице е съответствие между съдържащите се в оспорената заповед и в протокола  констатации за допуснати от оспорващия нарушения, като изпълнител на медицинска помощ.

Протоколът по чл. 72, ал. 3 от ЗЗО е връчен на представител на провереното ЛЗ. В срока и по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срещу констатациите на контрольорите е подадено становище от управителя на МБАЛ, което е разгледано от органа по чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, който се е произнесъл по него с решение в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. След получаване на решението на арбитражната комисия, директорът на РЗОК се е произнесъл в срока по чл.76, ал.2 от ЗЗО. С оглед на изложеното, са спазени съществените административно производствени правила при издаване на заповедта.

 Видно от приетата и неоспорена от страните СМЕ, която съдът кредитира с доверие като обективна,  компетентна и съответна на приетите писмени доказателства, при четиримата пациенти са налице ***, като по причина на тези счупвания пациентите са приети на лечение. Не са налице други основания за хоспитализация. Видно от КП №217Б (посочена в протоколите и заповедта като КП № 217.3), че индикация за хоспитализация са фрактури на повече от *** независимо от възрастта на пациента. Съдът счита, че това неточно посочване на номера на КП не се е отразило на правата на ЛЗ, доколкото изискванията на КП са и дословно цитирани, и в самата жалба е приложено копие от КП по НРД 2017 и аналогичната КП по НРД 2018 - л.9-20. Според съда изискванията на КП са ясно и точно формулирани. За да се приеме в ЛЗ и да се лекува пациент по тази КП, е необходимо същият да има фрактури на повече от две (което означава на най-малко три) ***. И в четирите случая, посочени в заповедта това изискване не е изпълнено. Вярно е, че за да бъде завършена КП, е необходимо да са извършени не по-малко от две основни оперативни процедури, посочени в КП, и минимум три диагностични процедури. Но минимумът на оперативни процедури не може да се приравни на изискването за минимума  на счупени кости. Както правилно счита ответникът, оперативните процедури може да са и по-голям брой. КП изисква повече от две ***, и това, че не са приети и лекувани пациенти само с една фрактура, не е достатъчно. В този смисъл индикациите за дехоспитализация е безпредметно да се проверяват, а изложеното схващане, че когато такива индикации за дехоспитализация са спазени, това означава, че са налице индикации за хоспитализация, не почива на приложимия закон. Ако се следва тази  логика,  здраво лице може да бъде лекувано по която и да е КП, като винаги ще бъде изписвано при спазени индикации за дехоспитализация, доколкото е здраво. Твърдението, че броят на фрактурите следва да отговаря на броя на оперативните интервенции, не намира опора в КП, доколкото липсва ограничение една оперативна интервенция да е насочена само към една кост. Цитираните от жалбоподателя мотиви на Арбитражната комисия не означават, че не следва да се налага санкция. Предмет на настоящето дело не е възстановяване на сумата по отчетените пътеки, поради което тези мотиви следва да бъдат обсъждани, когато предмет на делото е заповед, издадена на основание чл.76б, ал.2 от ЗЗО. Фактът, че в НРД за 2018 г., и там при КП №217.3 е налице промяна спрямо същата КП по НРД за 2017 г., като е посочено при индикациите за хоспитализация „фрактури на две или повече от две дълги тръбести кости…“, е неотносимо към настоящия случай, доколкото тази разпоредба действа  занапред, и не може да се приложи към случай, който е станал преди влизането й в  сила. В този смисъл е решение № 7397 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм.д. №5509/2017.

Съгласно нормата на  чл. 288, т. 6, б. "а" от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (отм., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 1.04.2018 г.), клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: т. 6 индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация; Видно от цитирания текст, индикации за хоспитализация безспорно съставляват основен компонент, който е задължителен за изпълнение от лечебното заведение. Същите са цитирани изцяло в заповедта, като е подчертана липсата на фрактура на повече от две дълги тръбести кости. Следва да се посочи, че санкцията за всеки  отделен случай е определена в минимален размер съгласно чл.403, ал.3 вр. чл.402 от НРД 2017 г., които разпоредби са надлежно посочени в заповедта.

Твърденията, че на други ЛЗ, проверени на основание същото писмо на НЗОК, които са извършили същото „нарушение“, не са наложени санкции и не са издадени писмени покани за възстановяване на неоснователно получени суми, са неотносими към законосъобразността на оспорената понастоящем заповед. Предмет на делото е само заповед за налагане на санкции № РД-08-468/23.02.2018 г. на Директора на РЗОК Плевен и нейната законосъобразност. Дали са налице други случаи на нарушения по същата КП, дали е имало основания за налагане на санкции на други ЛЗ и дали са наложени такива, не е предмет на делото.  

Твърденията, че не може да се разбере точния смисъл на разпоредбата на КП 217.3, което е станало причина за нарушението, са неоснователни. Правилото в частта за индикации за хоспитализация - че на такава подлежат лица с *** независимо от възрастта, е ясно и недвусмислено. За да бъде наказано ЛЗ, не се изисква виновно поведение от страна на негови работници и служители. Доколкото НРД 2017 и Приложение №16 към него, в което са КП, включително КП 217.3,  са подписани от БЛС и НЗОК, не може да се твърди, че по вина на ответника изискванията на КП №217.3 са неясно, противоречиво и непълно формулирани в частта им за индикации за хоспитализация и изисквания за завършеност. Такива недостатъци на формулировката не са и налице. Изискванията по КП 217.3 по отношение на индикациите - както за хоспитализация, така и за завършеност са ясни, непротиворечиви и разбираеми. Липсва нарушение на чл.12, ал.1 от АПК, още повече че тази разпоредба се отнася до достоверността и пълнотата на събраните факти в административното производство, а не до приложимите правни норми. Доколкото текстът в КП №217.3 по отношение на  индикации за хоспитализация е ясен и пълен, не е приложим чл.46 от ЗНА. Липсва нарушение на чл.8, ал.2 от АПК, доколкото тази разпоредба се отнася до случаи на оперативна самостоятелност, а в случая органът действа при условията на обвързана компетентност. При издаване на заповедта е спазен материалният закон.

Липсва и соченото противоречие с целта на закона. С оглед на важните обществени интереси, които защитава - здравето и живота на човека, ЗЗО предвижда санкции при нарушаване на условията и реда за осъществяване на медицинска помощ. Спазването на тези условия и ред е свързано и със законосъобразното изразходване на средствата на НЗОК, които следва да се изплащат само в случаи, когото съответните закони и подзаконови нормативни актове, включително НРД и КП са съобразени и точно изпълнени от изпълнителите на медицинска помощ.

С оглед на изложеното, заповедта за налагане на санкции е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

            Воден от горното  съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен” ООД, гр.Плевен, ул „Трите бора“ №24, ЕИК 114686820, представлявано от д-р Й.Г.Г., против Заповед за налагане на санкции № РД-08-468/23.02.2018 г. на Директора на РЗОК Плевен.

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                                                           

 

СЪДИЯ: /п/