Р E Ш Е Н И Е

№ 369

гр.Плевен, 01.07.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 404 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Производството по делото е образувано по жалба и допълнение към нея от л.св.В.М.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Заповед №Л-1514/21.03.2019г. на Главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св. да бъде преведен в затвора Плевен за изтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата се твърди, че посоченото основание за преместване е неоснователно, тъй като свидетелите, на които се твърди, че се оказва натиск са в ЗООТ Белене, а той е в затвора Белене, които са различни структурни звена. Счита се, че след като това, за което е направено искането за преместване не се е случило, то няма причина да се случи в бъдеще, а именно да повлиява на свидетели или да извършва престъпление от такъв характер. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание л.св.Д. се явява лично и моли заповедта да бъде отменена, като сочи, че в затвора Плевен ще има проблеми. Сочи още, че майка му ще се премества да живее във Варна и предполага, че ще пусне молба да бъде преместен в затвора Варна.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита жалбата за неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Встъпилият на основание чл.16 ал.1 т.1 от АПК в делото прокурор от ОП-Плевен дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като е доказано, че с преместването ще бъде предотвратено отрицателното влияние на л.св. върху другите свидетели по делото.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 27.03.2019г. лично на л.св.Д., а жалбата е подадена на 03.04.2019г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че л.св.В.М.Д. е постъпил за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене на 09.03.2015г.

Със Заповед№Л-1514/21.03.2019г. на Главен директор на ГДИН, на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС и във връзка с предложение на ОП-Плевен, е наредено л.св.Д. да бъде преведен в затвора Плевен за изтърпяване на наложеното наказание. Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил постъпило предложение на прокурор при Окръжна прокуратура Плевен за приложение на чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС и преместване на л.св. Д. ***, като предложението е изготвено по повод разследване по ДП №249/2018г. на ОП-Плевен за извършване на територията на затвора Белене на престъпление по чл.252 от НК от л.св. Посочено е още, че преместването на л.св.Д. цели предотвратяване на възможността за оказване на натиск върху разпитваните в качеството на свидетели лица, както и преустановяване на престъпна дейност на лицето.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото е приложено и предложението, по повод на което е издадена заповедта, в което е отразено, че са събрани данни за извършено на територията на затвора Белене престъпление по чл.252 от НК от л.св.Д. и с цел да се избегне възможността да бъде оказан натиск върху разпитани като свидетели лишени от свобода лица, както и за преустановяване на престъпната му дейност, е необходимо л.св.Д. да бъде преместен в затвора Плевен.

Видно от писмо от 29.05.2019г. на ОП-Плевен е, че ДП №249/2018г. по описа на ОП-Плевен не е приключило и продължава с разпит на свидетели, от които се установява оказване на влияние от В.М.Д. върху тях.

От писмо от 13.06.2019г. на ОП-Плевен се установява също, че разпитаните свидетели са в ЗООТ Белене, а л.св.Д. ***, но комуникацията между тях не е невъзможна при посещения на лавка, медицински пункт и други общи помещения.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Главен директор на ГДИН, в чиито правомощия е да извършва преместване на лишените от свобода от един затвор в друг.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, притежава всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание, като е съобразен и материалния закон. Съображенията за това са следните:

Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Като основание за издаване на заповедта е посочена нормата на чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, т.е. касае се за хипотеза, при която ответният орган следва да бъде надлежно сезиран, като липсва възможност да инициира подобно производство служебно. В конкретния случай налице е сезиране на органа с предложение за преместване с цел да се избегне възможността да бъде оказан натиск от страна на л.св.Д. върху други лица лишени от свобода, разпитвани като свидетели по дело, както и за преустановяване на престъпната му дейност.

Безспорно по делото се установява, че л.св.Д. оказва влияние върху лица лишени от свобода, разпитвани като свидетели по дело, както и възможността за комуникация между тях, независимо, че л.св.Д. ***, а другите лица са в ЗООТ Белене. Доказаните обстоятелства, свързани с поведението на л.св.Д. в мястото за лишава от свобода, където пребивава, представляват наличие на важно съображение за преместването му в друг затвор. Именно за да се предотврати възможността за оказване на натиск и да се преустанови престъпната му дейност съдът намира, че е налице хипотезата на т.4 от закона. При доказани предпоставки по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, нормата на чл.58 от ЗИНЗС не постановява забрана да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор, независимо от изискването да изтърпява наказанието си най-близо до постоянния му адрес.

Недоказани са твърденията на л.св.Д., че при преместването му в затвора Плевен ще има проблеми. Неотносими към законосъобразността на процесната заповед са и твърденията на л.св.Д., че ще бъде подадена молба за преместването му в затвора Варна. Последващо преместване, при наличие на предвидените в закона предпоставки, е напълно допустимо и възможно.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и направено искане за разноски следва в полза на ГДИН да бъдат присъдени направени по делото разноски в размер на 80лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.27ж от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на л.св.В.М.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Заповед №Л-1514/21.03.2019г. на Главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св.Д. да бъде преведен в затвора Плевен за изтърпяване на наложеното наказание.

ОСЪЖДА В.М.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, с ЕГН:**********, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ направените по делото разноски в размер на 80лева (осемдесет лева).

Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3 изр.второ от ЗИНЗС.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/