Р Е Ш Е Н И Е

№ 378/ 04. Юли 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети юни 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 398/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на К.Ц.В. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-000456/11.03.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 ЗДвП да върне свидетелството си в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Твърди, че посочените НП не са му били връчени лично, както и че не са влезли в сила, тъй като ги е обжалвал. Затова към датата на издаване на заповедта не са му били отнети всички контролни точки и не е налице основание за отнемане на СУМПС. Чрез адв. Д.от АК – Плевен поддържа жалбата в съдебно заседание. Позовава се на влезли в сила решения на районен съд – Плевен, с които са отменени посочените в заповедта НП.

Ответникът – Началник СПП – Плевен, чрез юрисконсулт Ф.изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че изброените НП са връчени лично на жалбоподателя срещу подпис и са влезли в сила, а подадените жалби до районния съд са депозирани след срока за оспорване и след издаването на заповедта. Моли, да се отхвърли жалбата като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.04.2019г. Жалбата е подадена на 17.04.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР.

Като фактическо основание са посочени четири броя влезли в сила НП, с които на жалбоподателя са отнети общо 48 контролни точки и съгласно чл. 157 ал.4 ЗДвП е изгубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР, а именно както следва: НП № 107/10.05.2013г. – отнети 8 кт; НП № 14-3391-000129/01.04.2014г. – отнети 20 кт; НП № 14-0938-001092/07.05.2014г. – отнети 8 кт; НП № 17-0938-006123/05.12.2017г. – отнети 12 кт.

Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен е оправомощен по силата на Заповед № 854/11.03.2013г. на Директора на ОД на МВР – Плевен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.4 от ЗДвП на основание т.2 от МЗ № І3-1741/28.08.2012г. и следователно е издадена от съответния компетентен орган за контрол по ЗДвП в рамките на предоставените му правомощия съобразно разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП.

Издадена е в необходимата писмена форма, съдържаща мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

Посочените в заповедта 4 броя НП са приложени по делото, връчени са срещу подпис на нарушителя и е отбелязана датата на връчването и влизането им в сила, която дата предхожда издаването на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че тези НП не са му връчени лично срещу подпис съобразно разпоредбата на чл. 58 ал.1 ЗАНН, а са връчени на неговата майка – И.Д.В.. Узнал за съществуването им едва с връчването на процесната заповед и ги е обжалвал пред РС – Плевен.

В съдебно заседание И.Д.В. е разпитана като свидетел и потвърждава, че тя е получила посочените НП на една и съща дата и подписа за нарушител е неин. Твърди, че ги прибрала в един плик и не ги е предала на сина си, не е имала пълномощно да го представлява.

И четирите НП са връчени на 28.11.2018г. на И.Д.В. срещу подпис и върху тях е отбелязано, че са влезли в сила на 07.12.2018г.

С Решение № 371/20.05.2019г. по НАХД № 799/2019г. Районен съд – Плевен е отменил НП № 107/10.05.2013г. ( 8 кт). Решението е влязло в сила на 06.06.2019г.

С Решение № 372/20.05.2019г. по НАХД № 800/2019г. Районен съд – Плевен е отменил НП № 14-3391-000129/01.04.2014г. (20 кт). Решението е влязло в сила на 06.06.2019г.

С Решение от 24.04.2019г. по НАХД № 767/2019г. Районен съд – Плевен е отменил НП № 14-0938-001092/07.05.2014г. – 8 кт. Решението е влязло в сила на 27.05.2019г.

НП № 17-0938-006123/05.12.2017г. ( 12 кт) не е било обжалвано.

В мотивите си съставите на РС – Плевен са приели жалбата за допустима, тъй като НП не е било редовно връчено на нарушителя в съответствие с правилата на чл. 58 ЗАНН, а на трето лице - неговата майка на 28.11.2018г. Отменили са НП, поради това, че към момента на постановяване на съдебното решение е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81 ал.3 НК, вр. чл. 34 ал.1 от ЗАНН.

Влезлите в сила съдебни решения на Районен съд - Плевен, цитирани по-горе, представляват новонастъпили юридически факти след издаването на заповедта, с които настоящият състав на Административен съд – Плевен следва да се съобрази при постановяване на решението си съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 АПК.

Съдебните решения, с които са отменени три от посочените в заповедта НП за отнемането на общо 36 контролни точки на жалбоподателя, са задължителни за всички.

Следователно на жалбоподателя не са отнети всички 39 контролни точки и той не е изгубил придобитата правоспособност. Затова за него не е възникнало задължението по чл. 157 ал.4 ЗДвП да върне СУМПС. В случая не е налице такова нарушение.

Принудителната административна мярка се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Респективно не е налице правното и фактическо основание, сочено в заповедта - чл. 171 т.4 ЗДвП за изземване на СУМПС с прилагането на принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя, поради неизпълнение на задължението по чл. 157 ал.4 ЗДвП.

Затова оспорената заповед е материално незаконосъобразна, противоречи на целта на закона и следва да се отмени.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за ПАМ № 19-0938-000456/11.03.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която по отношение на К.Ц.В. *** е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 ЗДвП да върне свидетелството си в съответната служба на МВР.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :