РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Плевен , 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Бранимира Монова
и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело №397 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е въз основа на искова молба от В.Г.В., с ЕГН **********, в качеството й на
управител на „ИЕ 3000“ ЕООД с ЕИК *** и
адрес гр.Плевен, ул ***, чрез адв.Л.П. ***, против
Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявен на основание
чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 300
лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди,
заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в
производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че на В. е
била наложена глоба в размер на 50 лева
с Електронен фиш серия К №1289177, издаден от ОД на МВР-Плевен, на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което е било оспорено пред РС-Плевен
и отменено с решение по анд №131/2019 год.
Твърди се, че в производството пред РС-Плевен В. е била представлявана от
адвокат, на когото е заплатен хонорар в размер на 300 лева за изготвяне на
жалбата против НП и за процесуално представителство по делото, като заплатеното
възнаграждение за адвокат е минималното такова по Наредба №1/2004 год. Този
хонорар представлява имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да
бъде ангажирана отговорността на държавата, като се позовава на постановеното
Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I и II колегия на ВАС. В заключение моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 300
лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено
възнаграждение за адвокат, който е представлявал ищеца по дело, образувано по
жалба против ЕФ, което е било отменено, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцата се представлява от адв.П. с пълномощно на л. 3 от
делото, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът-
Областна дирекция на МВР-Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не
взема становище по исковата молба.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура- Плевен Иво Радев дава заключение за допустимост, основателност и
доказаност на предявената искова претенция.
Административен
съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
От приложената в анд №131/2019 год. на РС-Плевен административнонаказателна преписка по
издаване на Електронен фиш серия К №1289177,
издаден от ОД на МВР-Плевен се установява, че с Електронен фиш серия К №1289177,
издаден от ОД на МВР-Плевен, на В.Г.В., с ЕГН **********, в качеството й на
управител на „ИЕ 3000“ ЕООД с ЕИК *** и
адрес гр.Плевен, ул ***, на основание
чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП затова, че на 21.07.2016 год. в 14,55 часа на път I-3, км.84+225, е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство №651 нарушение за скорост, а именно превишение на разрешената
скорост със 17 км/час, при разрешена скорост от 90 км/час, е установено
движение със скорост 107км/час.
Недоволна
от издадения електронен фиш е останала В., която го е обжалвал пред Районен съд-Плевен,
където е образувано анд №131 по описа на съда за 2019 год. По делото е
постановено решение №84/7.02.2019, с
което съдът е отменил Електронен фиш серия К №1289177, издаден от ОД на
МВР-Плевен против В.. Постановеното решение не е обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, и е влязло в законна
сила на 12.03.2019 год. според отбелязването върху същото.
В
развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на
издадения ЕФ, жалбоподателят е упълномощил адвокат Л.П. *** с пълномощно на л.6 от делото на РС,
с оглед изготвяне на жалба до Районен съд-Плевен, защита и процесуално
представителство по делото. Жалбата против ЕФ е изготвена и подписана от
упълномощения адвокат. По делото се е провело едно съдебно заседание на 5.02.2019
год., на което жалбоподателят е бил представляван от адв.П., видно от
отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание на л.24. За
осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат
е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 (триста ) лева.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменен електронен фиш, изразяващи
се в направените в хода на анд № 131 по
описа на РС – Плевен за 2019 год.
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС -
Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.
Съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:
Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по
естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което
по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт,
постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на
административна дейност. За настоящия съд няма съмнение, че електронният фиш се приравнява на
наказателно постановление по отношение на правното му действие, като съдът
изцяло възприема развитите в този смисъл мотиви на Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.
Електронният
фиш следва да е отменен по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК.
В настоящия случай не се спори и се
установява от приложеното анд №131/2019 год. на ПРС, че ЕФ е отменен с
решението по административнонаказателното дело и съдебното решение е влязло в
законна сила. Следователно, налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на
МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се
посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт, в случая ЕФ,
бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е
постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните
съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните
разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за ищеца не съществува
друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На
основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В
хода на анд № 131/2019 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за
правна защита и съдействие, който е приложен на л.6 от делото на РС, като видно
от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено
в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай такова отбелязване в
договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът
приема, че сумата от 300 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият
състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за
производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер
от 300 (триста) лева. Действително делото, по повод на което е бил сключен
договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност,
касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1,
б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в
едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е изготвил и сезиращата съда жалба, и е
осъществил процесуално представителство,
съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 300
лева, който е минимално предвидения такъв в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован.
Налице
е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения
незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Именно в резултат на незаконосъобразния електронен фиш, издаден от
ОД на МВР –Плевен, ищецът е следвало да
ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на ЕФ анд 131/2019
год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Сумата в размер на 300 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №131/2019
год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда-4.04.2019 год., от която начална дата е претендирана, до
окончателното й изплащане.
Отговорна
по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен като издател на отменения ЕФ
от една страна, и от друга, поради
качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с
37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.
Следователно, и
при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за
защитата му по анд №131/2019 год. по
описа на ПРС.
В настоящото
производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 25 (двадесет
и пет) лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и и 300
(триста) лева възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в
настоящото производство. Искането за присъждане на разноски за заплатената
държавна такса от 25 лева е частично основателно, до размера от 10 лева. Защото
с електронния фиш е било наказано физическото лице В.Г.В., а не дружеството, което последната
представлява; с решението си РС е отменил именно издадения на В.В. ЕФ, поради
което и на тези две основания физическото лице В.В. е надлежна страна-ищец в
настоящото производство. Съгласно чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс , по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди се събира такса, както следва: от граждани, еднолични търговци и
юридически лица с нестопанска цел - 10 лв. Разходът е доказан с платежно
нареждане на л.4 от делото, поради което
и на основание чл.2а, т.1 от Тарифата, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева, в
който размер се дължи, а недължимо платената от ищеца разлика в размер над дължимата от 10 лева до
пълния платен и претендиран размер от 25 лева, остава в тежест на ищеца и
искането й за присъждане следва да бъде отхвърлено.
В приложения на л.3 от настоящото дело договор за правна
защита и съдействие е отбелязано договорено и заплатено в брой възнаграждение
за един адвокат в размер на 300лева, което е поискано своевременно и което е
минимално предвиденото за този вид дела в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба №1/2004 год. и следва де се присъди на ищеца.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес
гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да заплати на В.Г.В.,
с ЕГН **********, в качеството й на управител на „ИЕ 3000“ ЕООД с ЕИК *** и
адрес гр.Плевен, *** сумата от 300
(триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №131 по
описа на ПРС за 2019 год., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда-4.04.2019 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да
заплати на В.Г.В., с ЕГН **********, в
качеството й на управител на „ИЕ 3000“ ЕООД с ЕИК *** и адрес гр.Плевен, ул *** разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 (триста) лева,
представлявал по пълномощно ищцата в настоящото съдебно производство, и държавна такса за образуване на делото в
размер на 10 (десет) лева
ОТХВЪРЛЯ
искането на В.Г.В., с ЕГН **********, в
качеството й на управител на „ИЕ 3000“ ЕООс с ЕИК *** и адрес гр.Плевен, ул ***
за присъждане на разноски за държавна такса за разликата над 10(десет) лева до
пълния претендиран размер от 25 (двадесет и пет) лева.
Решението може да се обжалва от страните в
14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: