Р E Ш Е Н И Е

№ 386

гр.Плевен, 15.07.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 396 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Производството по делото е образувано по жалба и допълнение към нея от л.св.М.Н.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Заповед №Л-1601/25.03.2019г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св. да бъде преведен в затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата се твърди, че брат му също излежава присъда в затвора Белене и близките им ще могат да ги посещават едновременно и двамата. Твърди се, че само по лична карта се води на адрес в гр.Варна, а от малък живее в гр.Русе, където му е настоящия адрес. Моли се да не бъде превеждан в затвора Варна.

От ответника, чрез юрисконсулт У., е депозиран писмен отговор по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Направено е искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание л.св.Д. се явява лично и моли заповедта да бъде отменена на основанията, посочени в жалбата.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител. По делото е депозирано писмено становище за неоснователност на жалбата и се моли присъждане на разноски.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 29.03.2019г. лично на л.св.Д., а жалбата е подадена на 03.04.2019г., видно от пощенски плик на л.2 от делото. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че л.св.М.Н.Д.  е постъпил за изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене на 08.03.2019г., с  първоначално определен Строг режим в заведение от закрит тип.

Установява се, че първоначалното разпределение на л.св е извършено от прокурора, привел в изпълнение влезлия в сила съдебен акт, който в разпореждането е посочил, че Д. следва да изтърпява наказанието си в затвора Белене.

С писмо от 13.03.2019г. на Началника на затвора Белене  ГДИН е уведомена за законовите предпоставки за превод на Д. в затвора Варна.

Със Заповед №Л-1601/25.03.2019г. на Зам.главен директор на ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.4 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св. М.Н.Д. да бъде преведен в затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание. Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че съгласно чл.58 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН, съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близко до постоянния си адрес и изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, като л.св. е с постоянен адрес ***.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

От фактическа страна по делото се установява, видно от приложена на л.70 справка, че л.св.Д. от постъпването си в затвора Белене не е упражнявал трудова дейност и не е включван в програми за индивидуална и групова социална работа.

Видно от събраните по делото доказателства е, че л.св.Д. е с постоянен адрес по лична карта в с.Засмяно, общ.Аксаково, обл.Варна, а с настоящ адрес гр.Русе.

По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г на главен директор на ГДИН София относно  разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т.4.4. от последната, в затвора Варна и затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват лишени от свобода от област Варна, а съгласно т.4.1  в затвора Белене се настаняват лишени от свобода от  област Русе, Разград, Добрич и Силистра.

По делото се установява също, че за заведенията от закрит тип при затвора Варна са спазени законоустановените изисквания по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, като при капацитет за настаняване в затвора Варна на 250 л.св. към дата 29.05.2019г. са настанени 233 л.св. (л.73).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.62 ал.4 от ЗИНЗС, а именно Зам.главен директор на ГДИН, съобразно т.5 от Заповед №Л-4133/20.09.2018г. на Главния директор на ГДИН.

Съдът счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните:

Като мотиви за издаване на оспорената заповед административният орган е посочил постоянният адрес на лишения от свобода на територията на област Варна, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.

Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Т.е. постоянният адрес на лишеното от свобода лице не е предвидено като релевантно основание за преместването. От последното се налага извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС.

На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, като в т.2 на чл.58 е посочено, че в затворите и затворническите общежития от закрит тип се настаняват осъдените с първоначално определен строг режим. 

 

 

 

 Съобразно т.4.4 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в затвора Варна и затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват лишени от свобода от област Варна. В случая с оглед, че лицето има постоянен адрес в с.Засмяно, което е на територията на обл.Варна, съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в затвора Варна. В оспорената заповед, обаче, като основание е посочен и чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, който предвижда на лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с оглед посоченото в заповедта, основанията за преместване са две – постоянен адрес на лишения от свобода и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода в затвора Белене, поради  което не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от л.св.Д., което да налага преместването му в друг затвор, дори и да са налице доказателства, че настаняването на л.св.Д.  в затвора Варна ще бъде при спазване на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.

За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес. Дори в случая първоначалното разпределение да е било неправилно направено от страна на прокурора, то при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ правно основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1, т.5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано, а и видно от жалбата не е налице.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №Л-1601/25.03.2019г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св.М.Н.Д. да бъде преведен в затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание.

Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3 изр.второ от ЗИНЗС.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ: /п/