Р E Ш Е Н И Е
№ 386
гр.Плевен, 15.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 396 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по жалба и
допълнение към нея от л.св.М.Н.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу
Заповед №Л-1601/25.03.2019г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която е наредено
л.св. да бъде преведен в затвора Варна за доизтърпяване
на наложеното наказание.
В жалбата се твърди, че брат му също излежава присъда
в затвора Белене и близките им ще могат да ги посещават едновременно и двамата.
Твърди се, че само по лична карта се води на адрес в гр.Варна, а от малък живее
в гр.Русе, където му е настоящия адрес. Моли се да не бъде превеждан в затвора
Варна.
От ответника, чрез юрисконсулт У., е депозиран писмен
отговор по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание л.св.Д. се явява лично и моли
заповедта да бъде отменена на основанията, посочени в жалбата.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител. По делото е депозирано писмено становище за неоснователност на
жалбата и се моли присъждане на разноски.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 29.03.2019г. лично на л.св.Д., а
жалбата е подадена на 03.04.2019г., видно от пощенски плик на л.2 от делото. Т.е.
подадена е в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62
ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че л.св.М.Н.Д. е постъпил за изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в затвора Белене на 08.03.2019г., с първоначално определен Строг режим в заведение
от закрит тип.
Установява се, че първоначалното разпределение на л.св е извършено от прокурора, привел в изпълнение влезлия в
сила съдебен акт, който в разпореждането е посочил, че Д. следва да изтърпява
наказанието си в затвора Белене.
С писмо от 13.03.2019г. на Началника на затвора
Белене ГДИН е уведомена за законовите
предпоставки за превод на Д. в затвора Варна.
Със Заповед №Л-1601/25.03.2019г. на Зам.главен директор
на ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.4 от Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св. М.Н.Д. да
бъде преведен в затвора Варна за доизтърпяване на наложеното
наказание. Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е
посочил, че съгласно чл.58 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за
лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН, съобразно
възможността да изтърпяват наказанието си най-близко до постоянния си адрес и
изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, като л.св. е с постоянен адрес ***.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От фактическа страна по делото се установява, видно от
приложена на л.70 справка, че л.св.Д. от постъпването си в затвора Белене не е
упражнявал трудова дейност и не е включван в програми за индивидуална и групова
социална работа.
Видно от събраните по делото доказателства е, че л.св.Д.
е с постоянен адрес по лична карта в с.Засмяно, общ.Аксаково, обл.Варна, а с настоящ адрес гр.Русе.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.4.4. от
последната, в затвора Варна и затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват
лишени от свобода от област Варна, а съгласно т.4.1 в затвора Белене се настаняват лишени от
свобода от област Русе, Разград, Добрич
и Силистра.
По делото се установява също, че за заведенията от
закрит тип при затвора Варна са спазени законоустановените
изисквания по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, като при капацитет за настаняване в затвора
Варна на 250 л.св. към дата 29.05.2019г. са настанени 233 л.св. (л.73).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.62 ал.4 от
ЗИНЗС, а именно Зам.главен директор на ГДИН, съобразно т.5 от Заповед
№Л-4133/20.09.2018г. на Главния директор на ГДИН.
Съдът счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване
с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил постоянният адрес на лишения от свобода на
територията на област Варна, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС
и Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от
ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките
или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от
ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Т.е. постоянният адрес на лишеното от свобода лице не е предвидено
като релевантно основание за преместването. От последното се налага извод, че
обжалваната заповед за преместване е издадена без да е налице някоя от
предвидените в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, като в т.2 на чл.58 е посочено, че в затворите и затворническите общежития от закрит тип се настаняват осъдените с първоначално определен строг режим.
Съобразно т.4.4
от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в затвора Варна
и затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват лишени от свобода от област
Варна. В случая с оглед, че лицето има постоянен адрес в с.Засмяно, което е на
територията на обл.Варна, съгласно заповедта следва
да изтърпява наказанието в затвора Варна. В оспорената заповед, обаче, като
основание е посочен и чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, който предвижда на лишените от
свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с оглед посоченото в заповедта, основанията
за преместване са две – постоянен адрес на лишения от свобода и липса на
възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за
изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не
са ангажирани доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от
свобода в затвора Белене, поради което не
може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не
може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от л.св.Д., което
да налага преместването му в друг затвор, дори и да са налице доказателства, че
настаняването на л.св.Д. в затвора Варна
ще бъде при спазване на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.
За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС
регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата
за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес. Дори в случая
първоначалното разпределение да е било неправилно направено от страна на
прокурора, то при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес и
липса на достатъчна площ правно основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1,
т.5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения от свобода, каквото не
е изискано, а и видно от жалбата не е налице.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Л-1601/25.03.2019г. на Зам.главен
директор на ГДИН, с която е наредено л.св.М.Н.Д. да бъде преведен в затвора
Варна за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/