Р Е Ш Е Н И Е

№ 430

гр. Плевен, 29.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Н. ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 395/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по лекарствата, представлявана от Изпълнителния директор Б.К., чрез юрисконсулт Н. Д. срещу Решение № 92/13.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2981/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-И-060 от 18.07.2018г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „Фармар“ ООД, представлявано и управлявано заедно и поотделно от Р.П.С. и А.Б.Н. на осн. чл. 294 във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 3 вр. с чл. 46 ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с чл. 218, вр. чл. 219, ал.1 от ЗЛПХМ, затова че „Фармар“ ООД, притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, в периода 01.07.2018г.-23.02.2018г. в аптека с разрешение за дейността № АП-138/27.04.2012г. на ИАЛ, намираща се на адрес: гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 64 и стопанисвана от дружеството, е продало на „Монофарм“ ЕООД – притежател на разрешение за търговия на едно с лекарствени продукти 184 бр. опаковки от лекарствени продукти (подробно описани в НП) по пет броя посочени фактури, които са включени в приложение № 1 на Позитивен лекарствен списък и са предназначени за домашно лечение на конкретни пациенти и се отпускат срещу представено лекарско предписание (рецепта) в аптеки, с което е нарушил реда за отпускане на лекарствени продукти в режим на отпускане по лекарско предписание директно на населението като продал описаните лекарствени продукти не за лечение на конкретни пациенти, а е снабдил с тях търговец на едро – лице предхождащо търговците на дребно по веригата за доставяне на лекарствени продукти.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК. Счита, че Районният съд неправилно е достигнал до извода, че НП е издадено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, поради това, че е установено едно и също по вид нарушение, извършено на различни дати. В тази връзка посочва, че административно-наказващия орган е установил извършеното нарушение, след като на 07.03.2018г. е получил изискани документи за извършени продажби през конкретен период и следва от този момент да се приеме нарушението за установено. Твърди, че търговският стокооборот не може да бъде ограничен до осъществяване само на едно деяние, което да бъде санкционирано, в случай, че деянието е извършено нееднократно за период от 13 месеца, а е установено еднократно, още повече, че по този начин административно-наказващия орган се е съобразил и с основен принцип на ЗАНН, залегнал в чл. 12. Няма разминаване между текстовото описание на нарушението и посочената цифрова квалификация, тъй като изчерпателно са посочени както в АУАН, така и в НП всички обстоятелства, на основание на които административно-наказващия орган е ангажирал административната отговорност на търговеца на дребно – „Фармар“ ООД, затова че е снабдил с лекарствени продукти търговец на едро, с което е нарушил реда за снабдяване с лекарствени продукти и е създал предпоставка за непроследимост на лекарствоснабдителната верига. Оспорва също така извода на Районен съд – Плевен, че визираните като нарушени разпоредби на ЗЛПХМ и Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти затрудняват правото на наказаното лице да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като в т. 77 от §1 на ДР на ЗЛПХМ е дадена легална дефиниция на термина „търговия на едро“, а като търговец на дребно дружеството има право да извършва всички дейности съгласно чл. 219 от ЗЛПХМ, освен дейностите, определени като дейности по търговия на едро и снабдявайки търговеца на едро „Монофарм“ ЕООД е излязъл извън изчерпателно изброените му правомощия. Поради факта, че всички описани лекарствени продукти са част от Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, предназначени за лечение на конкретни пациенти, счита че е следвало дружеството, като търговец на дребно да ги отпуска на здравноосигурени български граждани или лица с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС. Иска отмяна на решението, по същество - потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – „Фармар“ ООД – гр. Плевен, чрез адв. Л.Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд – Плевен да бъде потвърдено. Счита, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти, както и отсъствието на основание за субсумирането им по хипотезата на санкционни норми, по силата на които да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството. Подкрепя изложените в решението доводи, че след като в случая се касае за отделни административни нарушения, извършени от дружеството, то съгласно нормата на чл. 18 от ЗАНН наказващият орган е следвало да наложи административно наказание за всяко от посочените нарушения, които да се изтърпят поотделно. Счита, че така допуснатото процесуално нарушение прави неясна волята на наказващия орган за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на дружеството, което води от своя страна до ограничаване правото му на защита.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно като краен резултат с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд правилно е приел за безспорно доказана описаната в акта и НП фактическа обстановка.

Но е отменил НП като е стигнал до извод, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като са констатирани 5 отделни нарушения, които са групирани и е наложено едно наказание, а не за всяко поотделно. Така наказаното лице е поставено в невъзможност да разбере за кое от описаните нарушения е наложена санкцията и това нарушава правото му на защита. На следващо място е констатирал несъответствие между цифровата квалификация на нарушението и неговото описание, тъй като в посочените разпоредби от наредбата не се съдържа изрична забрана за продажба на лекарствени продукти от търговец на дребно към търговец на едро.

На първо място описаната продажба на лекарствени продукти по пет отделни фактури в рамките на посочения период действително представлява извършването на пет отделни нарушения от един и същи вид, при което съгласно разпоредбата на чл. 291 ал.1 вр. чл. 294 ЗЛПХМ минималната санкция за юридически лица е в размер на 3000 лв. Фактът, че е наложено едно наказание за установените пет отделни нарушения, които са от един и същи вид, е по-благоприятно за нарушителя и не може да служи за основание за отмяна на НП на процесуално основание.

Не се споделя изводът за неправилна правна квалификация на описаното деяние. Сочените разпоредби от наредбата определят реда за продажба на дребно на лекарствени продукти на пациенти от аптеките. Продажбата на такива лекарствени продукти от търговец на дребно на търговец на едро, вместо на пациенти, е в нарушение на установения ред и представлява нарушение на наредбите по прилагането на ЗЛПХМ, за което в чл. 294 ЗЛПХМ е предвидена санкция. За да е осъществено такова нарушение не е необходимо в наредбата да се съдържа изрична забрана, тъй като продажбата на лекарства е строго регламентирана и държавно регулирана дейност, която не допуска отклонение от предписаните правила за поведение. В случая търговецът на дребно се е отклонил от тези правила и именно за това нарушение е санкциониран.

Но същественото в случая е, че съдът не се е произнесъл по наведения от жалбоподателя довод за липса на компетентност на актосъставителя, което съдът е следвало да проследи и служебно.

АУАН е съставен на 09.05.2018г. от главен експерт на ИАЛ в противоречие с разпоредбата на чл. 295 ал.1 от ЗЛПХМ ( ДВ – бр. 31/2007г., в сила от 13.04.2007г.) в редакцията, относима към момента на съставянето му. Според нея правомощия да съставят актове по този закон имат само държавните инспектори на ИАЛ, каквато длъжност актосъставителят не е заемал и съответно не е имал правомощие да състави акт за констатираното нарушение. Липсата на материална компетентност на актосъставителя, с оглед заеманата длъжност, е съществено процесуално нарушение, опорочаващо административно-наказателното производство и съставлява достатъчно основание за отмяната на НП.

Като е достигнал до същия краен извод за незаконосъобразност на НП, Районен съд – Плевен е постановил правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/13.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2981/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/