Решение по Административно дело 394/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 428

гр. Плевен, 29.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 394/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Плевен чрез юрисконсулт П.Ф.срещу Решение № 121/21.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 99/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 136А от 10.08.2018г., издадено от Началник Второ РУ на МВР - Плевен, с което на В. К.Х. *** на осн. чл. 257 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 64 от ЗМВР, затова че на 02.08.2018г. в 02:15 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ на ул. „Хаджи Димитър“ кръстовище с ул. „Цар Самуил“, до клуба на пенсионера, лицето не изпълнява полицейско разпореждане, ясно издадено и разбрано от него, което гласи - да застане до патрулния автомобил с ръце зад тялото, за да бъде задържан.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК. Счита, че Районния съд неправилно е достигнал до извода, че в АУАН и в НП не е посочено кой точно полицейски орган е издал разпореждането, което е довело до невъзможност да се прецени дали същото е издадено от компетентен полицейски орган, както и че не са конкретизирани функционалните задължения на служителя, издал разпореждането. В тази връзка посочва, че както в АУАН, така и в НП изрично са посочени длъжността на актосъставителя и свидетелите очевидци, от които е видно, че същите са полицейски служители с правомощия и функционални компетентности съгласно ЗМВР и представя удостоверение, от което са видни правомощията и функционалните им компетентности съгласно ЗМВР. Освен това посочва, че от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че се касае за устно разпореждане от страна на актосъставителя и поради това счита за неоснователен извода в съдебното решение, че не може да се установи кой полицейски служител е издал устно разпореждане спрямо жалбоподателя. Посочва като неправилен и извода на съда, че нито в АУАН, нито в НП е направено пълно и точно описание на нарушението, като не са описани конкретните действия, извършени от страна на жалбоподателя. Счита, че от съдържанието на АУАН и НП безспорно се установява какви са неправомерните действия на Х., още повече, че същият не е представил доказателства и не е посочил свидетели, които да подкрепят тезата му, че е изпълнил всички полицейски разпореждания. Навежда доводи, че непосочването на съответната алинея на чл. 64 в конкретния случай, не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тай като извършеното нарушение по безспорен начин се конкретизира от текстовата описателна част на АУАН и НП. Посочва още, че съдебното решение е постановено при непълнота на относимите по делото доказателства, като за изясняване на фактическата обстановка е следвало съда да разпореди служебно събирането и на други доказателства, а именно съставените на същото лице няколко акта за нарушения при същата проверка и заповед за задържането му. Иска отмяна на решението, а по същество - потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – В.Х.Х., чрез адв. Т.К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен изразява становище, че доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни, предвид формалния характер на административно-наказателната дейност. Счита, че предположения относно текстовото описание на нарушението за това каква разпоредба е нарушена, с какви действия или бездействия е осъществено съответното нарушение, както и кой конкретно е издал процесното разпореждане, са недопустими, тъй като става въпрос за ангажиране на юридическа отговорност. В тази връзка посочва, че тези недопустими допускания опорочават изцяло издаденото наказателно постановление. Подробни доводи и съображения в тази насока, излага в писмени бележки. Счита, че се касае за маловажен случай на нарушение. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд - Плевен като законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по случая, но е достигнал до неправилни правни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и НП, изразяващи се в липсата на пълно и разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и непълна и неточна правна квалификация, което е засегнало правото на защита на наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинен, за да организира защитата си.

В обстоятелствената част на акта и НП достатъчно ясно, конкретно и пълно е посочено задължението, което лицето не е изпълнило, а именно – не е изпълнило полицейско разпореждане ясно издадено и разбрано от него, което гласи – да застане до патрулния автомобил с ръце зад тялото, за да бъде задържан. Така описаните факти и обстоятелства се доказват от показанията на разпитаните двама свидетели актосъставител и свидетел по акта, които съдът е възприел за достоверни. От тях се установява, че при извършената проверка на процесното кръстовище по подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина е установена група младежи, между които и жалбоподателя, които пушели и пиели алкохол и говорели на висок глас. При проверката били предупредени да не вдигат шум, изискани били лични карти, каквато Х. не носел. Той бил най-активен от компанията като се държал подигравателно и арогантно спрямо полицейските служители, като отправял реплики към тях, с което предизвиквал компанията да се смее. От показанията и на двамата полицейски служители се установява, че актосъставителят – свидетелят И. е разпоредил на Х. да застане до полицейския автомобил, за да бъде задържан. Но той не се подчинил, а се опитал да заобиколи полицейския автомобил, при което се наложило да бъде пресрещнат от двете страни и впоследствие задържан, за което е издадена заповед за задържане, приложена по делото.

От приложените към касационната жалба удостоверения е видно, че св. И. към процесната дата е заемал длъжността старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ на МВР – Плевен и има всички полицейски правомощия по смисъла на чл. 64 от ЗМВР да издава както писмени, така и устни разпореждания за изпълнение на възложените им функции по закона, които са задължителни за гражданите и организациите. Същите полицейски правомощия имат и останалите двама полицейски служители, участвали при проверката – К. и К., които са свидетели при съставяне на акта.

Не е съществено процесуално нарушение изтъкнатото в касационната жалба обстоятелство, че съдът не е събрал доказателства и за другите съставени АУАН на Х. при извършената проверка, тъй като тези извършени нарушения не са в пряка връзка с процесното и нямат значение за преценката на неговата законосъобразност. Достатъчни за изясняването на всички обстоятелства по случая са приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, Заповед за задържането на лицето от същата дата, която доказва, че впоследствие действително е бил задържан, както и гласните доказателства, които изясняват всестранно и пълно в подробности всички обстоятелства по случая и доказват по несъмнен начин описаното в акта деяние, което съдържа всички съставомерни признаци на соченото нарушение по чл. 64 ЗМВР – неизпълнение на полицейско разпореждане.

От обстоятелствената част на акта и НП, както и от показанията на разпитаните свидетели се установява по несъмнен начин, че Х. не е изпълнил даденото от св. К. към него ясно и разбираемо устно полицейско разпореждане да застане до патрулния автомобил с ръце зад тялото, за да бъде задържан. Неизпълнението на така даденото устно разпореждане правилно е било квалифицирано като нарушение на чл. 64 от ЗМВР. Разпоредбата действително съдържа 7 отделни алинеи, но всички те касаят издаването на полицейско разпореждане, което е задължително за изпълнение от гражданите, може да бъде дадено, както устно, така и с действия или писмено, като се изброяват реквизитите при издаване на писмено разпореждане и е указана възможността за обжалването му.

В случая от обстоятелствената част става ясно, че се касае за дадено устно разпореждане по смисъла на чл. 64 ал.2 ЗМВР, като съгласно следващата ал.4 – всички полицейски разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Данни за наличието на изброените изключения няма.

Неконкретизирането на съответната алинея от чл. 64 ЗМВР не е съществено процесуално нарушение, тъй като всички алинеи на тази разпоредба се отнасят за задължителността на издадените полицейски разпореждания, независимо дали са дадени устно, с действия или писмено и във всички случаи се санкционират по чл. 257 ал.1 ЗМВР. Не съществува неяснота, че се касае за издадено устно полицейско разпореждане, което жалбоподателят е разбрал, но съзнателно не се е подчинил и е санкциниран за това нарушение със съответното предвидено в чл. 257 ал.1 ЗМВР наказание, като разпоредбата не прави разграничение дали се касае за неизпълнение на дадено устно, чрез действия или писмено полицейско разпореждане по чл. 64 ЗМВР и в двата случая предвидената санкция е една и съща.

При така изяснените факти и предвид поведението на жалбоподателя по време на полицейската проверка и демонстрираното отношение към органите на реда, настоящият касационен състав счита, че наложеното наказание от 200 лв., определено малко над законовия минимум, предвиден в чл. 257 ал.1 ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане, е законосъобразно, обосновано и справедливо и не са налице обстоятелства, които да квалифицират нарушението като маловажно, за да се приложи определеното в ал.2 по-леко наказание.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество да се потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 121/21.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 99/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 136А от 10.08.2018г. на Началника на Второ РУ на МВР - Плевен, с което на В. К.Х. *** на осн. чл. 257 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/