РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Плевен, 26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното
от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 394 по
описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на Ж.Б.А.,*** срещу решение № 2153-14-23/27.03.2018
година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно не е
зачетен като учителски стаж периодът от 01.10.1975 г.– 31.01.1980 г. и 01.02.1980
г – 08.05.1990 г., през който е работил като корепетитор в читалище и в
Профсъюзен дом на културата към Общински съвет на Профсъюзите. Намира, че този стаж има характеристиките на учителски,
тъй като е осъществявана възпитателска дейност и читалището и профсъюзите са обслужващи звена и следва стажът,
придобит там да бъде зачетен за учителски. Моли за отмяна на решението и
връщане на преписката и признаване на стажа за учителски.
В съдебно заседание
оспорващият- Ж.Б.А.,***, не се явява, представлява се от адв.
Д., която намира жалбата за основателна
и счита, че следва стажът в периода 01.03.1980 г – 08.05.1990 г. да бъде
зачетен за учителски. Намира, че приложими относно признаване на стажа са
разпоредбите на Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на
учителски кадри, Указ № 330 за народната просвета и Правилник за школите на
изкуствата, съгласно които се създават извънучилищни учреждения
и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа.
Посочва, че съгласно чл. 2 от Правилника за школите по изкуствата същите са
извънучилищни заведения и се приравняват по права с други учебно.възпитателни
заведения. Счита, че тъй като има изготвен учебен план, водени са дневници за
редовно посещение, то това е съпоставими с училищната форма на обучение и
стажът като корепетитор е приравнен на преподавателски. Намира, че това се
подкрепя и от свидетелските показания. Моли да бъде уважена жалбата и да бъде
отменено решението и да бъде върната преписката за произнасяне от
административния орган. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът – директорът
на РУСО –Плевен се представлява от гл. юрк. Р., която
намира жалбата за неоснователна. Намира, че заключението да изслушаните
съдебно-икономически експертизи съвпада с възприетото от административния
орган.Намира, че спорният период на работа като корепетитор в Профсъюзен дом на
културата не може да има характер на учителски, тъй като ПДК Плевен не е учебно
заведение по см. на ЗНП и Указ № 330. Моли за отхвърляне на жалбата и не
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
- Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление от 15.12.2017 г. А. прави искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане №33 от 08.02.2018 година
е изменена личната пенсия на лицето за инвалидност поради общо
заболяване и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата
15.12.2017 година за осигурителен стаж от ІІІ категория - 39 години 07 месеца 28 дни в размер на 621,
03 лева. Разпореждането е връчено на 19.02.2018 година.
Срещу разпореждането е подадена в срок жалба от лицето на 28.02.2018
година с искане за зачитане като учителски стаж на времето на работата като
„корепетитор“ в читалище „Христо Ботев“ гр. Плевен в периода 1975 г. – 1980 г. и работата като
„корепетитор“ в Профсъюзен дом на културата към Общински съвет на Профсъюзите,
тъй като това е обучени на деца.
На 27.03.2018 година е постановено процесното
решение от директора на ТП на НОИ –Плевен, с което е отхвърлена жалбата на
лицето. Изложени са мотиви, че стажът за периода 01.10.1975 г.– 31.01.1980 г.
корепетитор в читалище „Христо Ботев“ и 01.03.1980 г – 08.05.1990 г., през
който е работил като корепетитор в Профсъюзен дом на културата към Общински
съвет на Профсъюзите, не може да бъде зачетен като учителски, тъй като
длъжността „корепетитор“ е в Списъка на
длъжностите, за които се признава учителски стаж, утвърден от министъра на
образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, но не са налице
другите предпоставки. Посочва се, че
стажът не е положен в учебно или възпитателно заведение, тъй като такива
се създават по Закона на народната просвета или по Закон на предучилищното и
училищното образование, а към момента на полагане на труда с оглед действащия
закон за народната просвета и Указ № 330 за народната просвета, системата на
народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена, а
читалището и профсъюзен дом на културата към общински съвет на профсъюзите не
са учебни или възпитателни заведения.
По делото е представен списък на длъжностите, за които се признава
учителски трудов стаж по см .на чл.19, ал. 2 от НПОС (л.29), от който се
установява, че стажът, положен на длъжността „корепетитор“ също се признава за учителски стаж.
По делото по искане на оспорващия като свидетели са разпитани Я.
Й. В., с чиито разпит са цели установяване на функциите, които
оспорващият е имал като корепетитор в периода 01.03.1980 година – 08.05.1990
година в Профсъюзен дом на културата към Общински съвет на профсъюзите Плевен.
Свидетелката В. посочи, че от август 1980 година е назначена в профсъюзен дом
като домакини и познава оспорващия, който е работил с групи в детските
музикални школи, водил е солфеж и е бил корепетитор на танцовия състав, който
също е съставен от деца. Свидетелката посоча, че А. е преподавал, като е имало
учебни планове и всяка школа е завършвала годината с продукция и децата са
полагали изпит. Посочва, че е следвало всяка група да покрие 75 часа, имало е
заповеди и щатни разписания и са
подчинение на министерство на образованието.
Свидетелката А.Н.П.е работила в
периода 01.03.1980 година до 08.05.1990 година като преподавател по акордеон в
Профсъюзен дом на културата. Посочва, че А. е водил през деня солфеж, водени са
дневници, изготвяна е програма, и са
изпращани указания от Министерство на образованието. Съдът кредитира
свидетелските показания като обективни.
По делото по искане на оспорващия бе допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице
е установила, че за периода – 01.10.1975 г – 31.01.1980 година А. е
работил в НЧ „Христо Ботев“ Плевен на
длъжност „корепетитор“, като се представени само разплащателни ведомости, от
които се установява размер на работната заплата, като за периода м. октомври
1976 г. до месец май 1977, година, месец октомври 1977 година до месец май 1978
година и от месец октомври 1978 г. до месец май 1979 година и от месец ноември
1979 година до месец януари 1980 година е работил и като „лектор ДМШ“ и е получавал лекторски възнаграждения.
Липсата на други документи, съхранявани от читалището прави невъзможно да се
отговори на въпросите, свързани наличието на определен норматив, работен ден,
преподавал ли е на ученици, какви са били изискванията за заемане на длъжността
и изискуемото образование.
За периода 01.02.1980
година –01.01.1986 година е работил на длъжност
„корепетитор“ в Профсъюзен дом на културата Плевен, от 01.01.1986
г. - 08.05.1990 г. като „корепетитор“
в ОС на БПС Плевен, но тъй като липсват документи не може да се установи,
норматив, изисквания за длъжността, преподавано ли е на ученици, какъв е
работният ден.
По допусната
допълнителна експертиза вещото лице посочва, че в случай, че се приеме, че
периодът от 01.03.1980 г – 08.05.1990 г. , през който лицето е работило като
„корепетитор“ в Профсъюзен дом на културата Плевен и ОС на БПС, се приeме за
учителски стаж, то общо учителския стаж към датата на подаване на заявление –
17.12.2017 година е в размер на 33 години 4 месеца 21 дни. Заключението на
вещото лице съдът кредитира като обективно, съответстващо на доказателствата по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на
това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган по см. на чл.
117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма,
при спазване на административно-производствените правила.
Съдът намира, че решението е постановено в несъответствие
с материалния закон. Административният орган неправилно се е позовал на чл. 19,
ал. 1 от НПОС, тъй като съгласно § 9 от ПЗР
на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември
1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране
съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля
по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат
действащите дотогава разпоредби. В чл.
19, ал. 1 НПОС е предвидено, че учителски стаж е осигурителният стаж,
положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни
заведения. Според чл.
19, ал. 3 НПОС учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са
създадените по реда на Закона
за народната просвета. Горецитираните
разпоредбите имат материалноправен характер и не
могат да преуреждат вече съществували трудови и
осигурителни правоотношения. Посочената в решението разпоредба на чл.
19, ал. 1 от НПОС няма обратно действие и неправилно е приложена от
административния орган. Последното е и по арг. от § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Иначе
казано, изявена е изрична законодателна воля по отношение положения трудов стаж
до 31.12.1999 г., какъвто е процесния стаж, да се
прилагат действащите тогава разпоредби.
Към момента на полагане на спорния трудов
стаж 01.10.1975 г – 31.01.1980 г. и 01.02.1980 г. – 08.05.1990 г.. е действал Закона за народната
просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен с Закон за народната
просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната
просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм.
ДВ, бр. 86/1991 г.). Не се оспорва от
органа обстоятелството, че А. работи като „корепетитор“ и че длъжността
„корепетитор“ е посочена в Списък на длъжностите, за които се признава
учителски трудов стаж, утвърден от управителя на НОИ и министъра на
образованието и науката, но неправилно административният орган приема, лицето през посочения период не може да се
приеме, че е положил труд като учител, тъй като читалище „Христо Ботев“ гр.
Плевен и ПДК Плевен и ОС на ПС Плевен не са учебни заведения т.е. в случая не
са оспорва от органа , че извършваната работа от лицето е такава като учител,
но единствено обстоятелството, че тези учреждения не
са учебни, е основание за отказа за зачитане на стажа.
Съдът
намира, че следва да бъде направена преценка, дали стажът, положен от А. през
спорния период, се зачита за учителски стаж съгласно действащата през този
период правна регламентация. През този период не съществува легално
определението за понятието "учителски стаж", като такова е въведено с
изменението на чл.
41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите – ДВ бр. 40 от 1991 г.
С оглед въвеждането му след полагането на труда съдът намира, че тази норма не
е приложима, доколкото е материално правна и също действа занапред. Действащата
по време на полагане на процесния стаж нормативна
уредба е Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските
кадри (обн. 1978 г., отм. 1991 г.) и Указ № ЗЗ0 за
народната просвета. Според чл. 15 от Указ № ЗЗ0, в помощ на училището се
създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни
школи, детски библиотеки и други извънучилищни
учреждения и се организират разнообразни форми на
извънкласна и извънучилищна работа. В
случая се установи от назначената съдебно-икономическа експертиза, че А.
е работил като „корепетитор“ от
01.10.1975 година до 31.01.1980
година в народно читалище „Христо Ботев“
Плевен и е получавал възнаграждение, а в периода от 01.02.1980 г. – 08.05.1990
г. в ПДК Плевен и ОС на ПС Плевен като „корепетитор“ и е водил школа по солфеж
и е бил корепетитор на танцовия състав, с оглед свидетелски показания на св. В.
и св. П., тъй като не са установи наличие на писмени доказателства – липсва
предаден архив нито в ЦДА, нито в ДА гр. Плевен. Съдът намира, че и читалището
и ПДК Плевен и ОС на ПС Плевен имат характер на извънучилищни учреждения по см. На Указ № 3330 (отм.) , където се работи
за развитие и усъвършенстване на уменията на различни умения на децата и в
случая музикални и танцови и факта, че същите не са учебни заведения по смисъла
на законови разпоредби, приети след полагане на труда, не следва да води до
лишаване от права на лицето, което има музикално педагогическо образование,
което не се оспорва от органа. В случая за периода след 1981 година е относима и нормата на чл. 4 от
Правилника за школите по изкуствата (обн., ДВ,
бр. 13 от 13.02.1981 г.) , съгласно който Школи по изкуствата могат да
организират окръжните и общинските народни съвети, народните читалища, профсъюзните
и други домове на културата, като се спазва този правилник т.е. работата като „
корепетитор“ в школа по гъдулка, солфеж и танцов състав към ПДК Плевен и ОС на
БПС Плевен е стаж като учител, тъй като учебни заведения могат да се
организират от общинските народни съвети, народните читалища, профсъюзите и
други домове на културата при условията и по реда определени със самия
правилник. В качеството им на извънучилищни заведения с приравнени права,
категоризиране и заплащане с пионерските домове, ученическите спортни школи и
другите извънучилищни
учебно-възпитателни заведения положеният в тях преподавателски стаж при
действието на визираната нормативна уредба следва да се категоризира като
учителски.
Предвид горепосоченото следва решението и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и административната преписка да бъде върнато
за ново произнасяне на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Плевен като процесният период бъде зачетен като стаж на учител.
С оглед изхода на делото, искането на
пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, съдът намира, че ТП на НОИ Плевен следва да заплати на оспорващия
разноски в размер на - 590 лева, както
следва: 350 лева - договорено изплатено
възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна помощ и съдействие на
л. 80 по делото и 240 лева–депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд
– Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 2153-14-23/27.03.2018 година на директора
на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане № 33 от 08.02.2018
година на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Плевен
Връща преписката на ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ Плевен за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на
настоящото решение.
Осъжда ТП на НОИ Плевен да заплати на Ж.Б.А.,***, ЕГН ********** разноски в размер на 590
лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/